Адв. Анадолска: Опасно е, когато младото поколение приема насилието като шоу
За мен най-хубавото в ограниченията на държавното управление против експанзията е, че има някаква организационна конструкция сред обособените министерства. Тези ограничения обаче са пожелателни, доста дребна част от тях са съответни. Това съобщи адв. Ивета Анадолска в ефира на Нова телевизия.
„ Всичко се прави официално и по тази причина няма резултати. Тези ограничения би трябвало да са съответни. Първите лъчи на вяра може да се видят едвам след година – и не приказвам даже за радикална смяна ”, добавя тя.
По думите ѝ има зараза, само че освен във връзка с домашното принуждение. „ Като се съсредоточим върху този проблем, неглижираме други съществени проявления на принуждение – междусъседски, по пътищата, в учебните заведения ”
„ Когато младото потомство приема насилието като шоу, това е рисково ”, сподели още тя.
„ Това са дълговременни процеси, занапред ще ги наблюдаваме. Насилието е на всички места, демонстрира се даже в говоренето ”, съобщи психологът Лилия Стефанова.
„ Хората дълго време седят в средата на принуждение, репрезентират я като нещо обикновено. Когато го осъзнаят, опциите пред тях не са доста – нямат финансови благоприятни условия, постоянно идват от фамилии с такова принуждение и нямат родители, на които да се облегнат ”, сподели още тя.
Според нея идеалната система за помощ е бързата – да работи на момента. Тя би трябвало да бъде мигновено и да бъде задоволително способена.
„ Като вземаш превантивни ограничения, освен по какъв начин да защитиш жертвата от принуждение, би трябвало да имаш ограничения и какво да направиш с насилника. Промяната във възпитанието е нескончаем развой. Трябва стратегия за работа с този принудител, да се включат психолози ”, счита адв. Анадолска.
„ Ние като родители, като социум, си отглеждаме тези агресори ”, акцентира Стефанова.
„ Приказката може да е забавна за децата, само че след това татко му като му удари два шамара или удари майка му, приказката завършва и няма никакъв резултат ”, разяснява тя една от концепциите на държавното управление.
„ Всичко се прави официално и по тази причина няма резултати. Тези ограничения би трябвало да са съответни. Първите лъчи на вяра може да се видят едвам след година – и не приказвам даже за радикална смяна ”, добавя тя.
По думите ѝ има зараза, само че освен във връзка с домашното принуждение. „ Като се съсредоточим върху този проблем, неглижираме други съществени проявления на принуждение – междусъседски, по пътищата, в учебните заведения ”
„ Когато младото потомство приема насилието като шоу, това е рисково ”, сподели още тя.
„ Това са дълговременни процеси, занапред ще ги наблюдаваме. Насилието е на всички места, демонстрира се даже в говоренето ”, съобщи психологът Лилия Стефанова.
„ Хората дълго време седят в средата на принуждение, репрезентират я като нещо обикновено. Когато го осъзнаят, опциите пред тях не са доста – нямат финансови благоприятни условия, постоянно идват от фамилии с такова принуждение и нямат родители, на които да се облегнат ”, сподели още тя.
Според нея идеалната система за помощ е бързата – да работи на момента. Тя би трябвало да бъде мигновено и да бъде задоволително способена.
„ Като вземаш превантивни ограничения, освен по какъв начин да защитиш жертвата от принуждение, би трябвало да имаш ограничения и какво да направиш с насилника. Промяната във възпитанието е нескончаем развой. Трябва стратегия за работа с този принудител, да се включат психолози ”, счита адв. Анадолска.
„ Ние като родители, като социум, си отглеждаме тези агресори ”, акцентира Стефанова.
„ Приказката може да е забавна за децата, само че след това татко му като му удари два шамара или удари майка му, приказката завършва и няма никакъв резултат ”, разяснява тя една от концепциите на държавното управление.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ