За мен е абсурдно твърдението, че две половинки правели едно

За мен е неуместно изказванието, че две половинки правели едно цяло. Няма такова нещо. Ако е по този начин, ще се окаже, че в случай че не си намериш половинката, ти постоянно ще останеш незавършен. Което обрича половината човечество на малоценен живот. 

Смисълът е в това да се съберат две цялости, две приключени персони. Тогава и връзката, и контактът са освен пълноценни, само че надграждат и развиват всеки един от участниците. 

Човекът до теб не би трябвало да те довършва, а би трябвало дружно двамата да вършиме нещо трето, по-голямо и по-смислено от всеки един от вас. Трябва да стават основни неща. Съществен контакт и взаимоотношения. Трябва да има смисъл, а не просто да се съжителства.

Съжителство и партньорство са разнообразни неща. Само по себе си съжителството е комплицирана задача, тъй като в случай че махнем всичко, с което двама души се оправят дружно, и взаимната помощ, то нарушава персоналното ти пространство и свободата ти.

Не бих протегнала ръка на свободата на различен човек, както и не разрешавам да се протяга ръка на моята.

Същто по този начин не би трябвало да се стига до взаимно досада. Важно е да запазим любознанието си към другия. Това е партньорството. В тази дума има голяма мощ. 

Партньорството включва почитание, почит, доверие, обич, грижа и схващане, че този човек до теб е също толкоз значим, колкото си ти.

Ако се получи естествено и го има – съжителството не би трябвало да е нещо тежко или погубващо. Ако след влюбването любовта ви води до това, тя може в действителност да продължи безпределно.

Любовта е болестно положение. Неслучайно споделят „ болен от обич “ – единствено дето няма нито лекарство, нито лечебни заведения за това заболяване. Любовта може да е движеща мощ, и помитаща мощ. 

Когато си влюбен, се живее по-интензивно, това е същинското чувство за благополучие, в случай че всичко е наред. Когато схванеш, че не е наред, може да те съсипе.

Разумът ми се стреми към смисленото ми битие, а любовта незабавно ти дава други разновидности за смисъл, които ти се костват къде-къде по-примамливи. Любовта може да е муза, само че може да се окаже и огромна фантазьорка.

Влюбването е най-налудничавият стадий. От моя позиция е извънредно спорно: хем изпитваш неистово предпочитание и блян по различен човек, хем искаш да се запазиш. Поне при мен е било по този начин.

Това, несъмнено, важи напълно първоначално, до момента в който към момента смяташ, че нещо зависи от теб и можеш да го контролираш. 

Но няма нищо друго, равно по мощ на влюбването. То е такава мощност, че в случай че те застигне, колкото и да се съпротивляваш, в един миг се пускаш по вятъра на тази стихия.

Трябва да приемеш индивида, който е обект на любовта ти, подобен, какъвто е. В никакъв случай да не се опитваш до го променяш. Това също изисква изпитание. Това е същинската обич.

Да не се втурваш и да искаш да влезеш напълно в неговото пространство, с цел да не повториш тази съвсем антична покруса сред Лора и Яворов. Ако връзката ви е вярна и смислена, той самичък ще стартира да се трансформира поради теб и ти поради него, само че това ще става неусетно, естествено, без принуждение.

Доверието е извънредно значимо във всеки аспект на тази дума. За да получиш доверие е нужно първо ти да се довериш и да не пропускаш всеки случай да го показваш. Да го доказваш. Някак си доверието се заслужава, няма различен път към него.

Има хора, които не са способни да обичат и в никакъв случай не са се влюбвали, и за мен това е огромно злощастие. И най-вероятно индивидът, който не изпитва обич, не го осъзнава, тъй като просто не знае какво е.

Ако не си претърпял любовта най-малко един път, ми се коства, че няма по какъв начин да познаваш живота в цялата му разноцветност и същина. Струва ми се, че това няма да е изцяло свястно и пълноценно живеене.

Дори и болката при любовта е жизненонеобходима. За да не си разрешаваш да нараняваш различен по същия метод.

източник: „ Тя, Цветана Манева “, Георги Тошев, Яна Борисова