Може ли България да привлече следващо ниво инвеститори?
За малко повече от десетилетието Дебрецен се трансформира в един от главните центрове на автомобилната промишленост в Европа. Градът с население малко над 200 000 души е дом на цех на BMW за електрически коли на стойност 2 милиарда евро и фабрика за произвеждане на катоди на южнокорейската EcoPro BM за 700 млн. евро. Освен това китайският колос CATL построи цех за акумулатори за електрически автомобили на стойност 7,4 милиарда евро. Само тези три плана в Дебрецен, който от позиция на поданици е по-малък от Бургас, надвишават общите задгранични вложения в България за последните няколко години, сочи разбор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO). Каква е повода за тази явна диспропорционалност? Само за инвестицията на CATL унгарското държавно управление отпуска съвсем 900 млн. евро държавна помощ. За да може България да понижи изоставането си във връзка с вложенията в експортно насочени промишлености с висока добавена стойност, от BESCO създават набор от промени на Закона за поощряване на вложенията. Доскоро Асоциация на българските стартъпи, предишния месец организацията взе решение да промени името си на Българската предприемаческа асоциация. BESCO към този момент има опит в законодателните начинания с своята “Стартъп виза ”, която улеснява непознатите жители от трети страни, които желаят да развиват високотехнологичен или новаторски бизнес у нас, да получат опция за нескончаем престой в страната.
Росен Иванов, член на борда на организацията, споделя пред Profit какви са главните аспекти на предлаганите промени и къде се намира страната ни във връзка с международната верига на доставки за промишленостите с висока добавена стойност.
Какво включва предлагането за смяна на Закона за поощряване на вложенията на BESCO? Промените са ориентирани в няколко съществени направления. Едната е да се усили съответната държавна помощ за експортно насочените индустриални вложения, които имат по огромна добавена стойност. Това значи да се понижат праговете за такива планове, като в това време се насърчат повече вложения в браншове със междинна и висока добавена стойност, които по хипотеза могат да си разрешат да заплащат по високи заплати на служащите си. Едно от изискванията за даване на държавна помощ е тези планове да наемат хора на по-високи заплати от междинната за дадената община, в която се намира производството. Това цели да се предизвиква реализацията на индустриални планове с по-висока добавена стойност в по-слабо развитите райони на страната. Каква е обстановката със законодателството все още и до какви проблеми води то? За това един вложител да избере България има доста фактори - непоклатимост, съществуване на работна ръка, инфраструктура, обучение и така нататък Но доста страни - от Полша, през Чехия, Словакия и Унгария, до прилежащите ни страни, дават държавна помощ, която е позволена от Европейски Съюз. Брюксел позволява за всеки район друг интензитет на държавна помощ. В България той доближава до 60%, само че, до момента в който доста от страните дават такава помощ, у нас тя е несериозна сега. Ако в Сърбия един вложител получава забележителна държавна помощ, то в България предлагането се изчерпва с някаква пътна инфраструктура, която не е ясно по кое време ще бъде издигната.
Националният бюджет за държавна помощ за сходни вложения у нас е 10 млн. евро на година. В Македония, да вземем за пример, той е над 100 млн, да не приказваме за страни като Унгария, Румъния и даже Сърбия. Така че би трябвало да има действителни средства за действителна държавна помощ, в случай че желаеме да сме конкурентни, защото това е един от най-важните аспекти за вложителите при избора на локация за едно произвеждане.
От BESCO сте безапелационни, че насърчаването на експортно-ориентирани индустриални вложения би следвало да е народен приоритет. Защо? Като се погледнат индикатори като Брутният вътрешен продукт на човек и междинна заплата, излиза наяве, че България е достигнала до едно приблизително равнище на икономическо развиване. Но факторите, довели дотук, като понижаване на безработицата посредством вложения в непроизводствени браншове, са изчерпани. Това се вижда и от отчета на Световната банка от декември. Няма по какъв начин да минем към идващото равнище на развиване, в случай че не увеличим продуктивността на хората, които към този момент са заети в стопанската система. Това може да се реализира посредством новаторски предприятия, които изнасят конкурентна продукция. Увеличението на продуктивността също по този начин ще разреши на бизнеса да заплаща по-високи заплати на чиновниците си. По различен метод казано, би трябвало стартираме да привличаме качествено ново равнище вложения, които са по-продуктивни и експортно насочени, с цел да може стопанската система ни да мине на последващо равнище, като се интегрира по-добре в световните вериги за доставки. Къде е България на капиталовата карта сега? Доколко можем да се съпоставяме със съседите си? Конкретно в експортно насочените вложения изоставаме доста фрапантно. Сърбия, да вземем за пример, притегли няколко вложения на стойност над милиард. Само една японска компания влага 1,5 милиарда евро в цех за електродвигатели в Нови сад. Румъния притегли преди малко инвестиция за произвеждане на гуми на стойност 600 млн. евро от Nokian Tyre. Mercedes пък влага съвсем 200 млн. евро във фабрика за елементи в страната. Това са вложения, които и по величина, и по мащаб, и по добавена стойност в никакъв случай не са се случвали в България. Така че, когато приказваме за създаване на нови и значими производства, България изостава съществено. А в случай че отидем към Чехия, Унгария и Словакия, нещата стават още по-сериозни. Словакия, да вземем за пример, откакто към този момент има производства на няколко автомобилни компании, неотдавна притегли Volvo, която разгласи инвестиция на стойност 1,2 милиарда евро. Унгария, на собствен ред, разгласи инвестиция на стойност 7,5 милиарда евро за произвеждане на електрически акумулатори.
Така че ние сме доста надалеч от мащабите на страните от Централна Европа и даже от прилежащите ни страни.
Има ли късмет в скоро време, в случай че не да ги настигнем, то най-малко да стартираме да съкратяваме дистанцията? Има късмет, само че трябват старания в голям брой направления - и улеснение на административните процедури, и увеличение на държавния бюджет за маркетинг и този на Агенцията за вложения, и създаване на индустриални зони. Но също толкоз значимо е приемането на нов Закон за поощряване на вложенията, тъй като той е главен детайл от цялостния пакет. Има задоволително сполучливи страни и образци, които са почнали от сходно равнище и са се справили сполучливо. Такъв образец е Словакия - страна, която нямаше нито един авто производител, сега е най-големият производител на коли на глава от популацията в света. Това се случи поради доста дейната политика на страната да притегля този вид вложители. В България също имаше цех за коли - Great Wall, който спря да работи. Имаше и други сходни планове. Защо се провалиха те? Този отговор има две елементи. На първо място, значимо е кой ги прави тези заводи. Едно е производството да е благосъстоятелност на BMW или Mercedes, друго е да е на Great Wall. Затова и конкуренцията за завода на Volkswagen преди известно време беше толкоз яростна. Важно е кои са вложителите и нашата цел би трябвало да е да сме на картата на най-големите международни компании, а не на равнище трети снабдители. От друга страна, в пазарната стопанска система постоянно има опция един вложител да пристигна и да си тръгне, само че ние би трябвало да сме консистентни в това да се борим най-големите международни компании да дойдат в България.
Индустриалните зони са част от решението на този проблем. Защо няма повече като тази в Пловдив на разнообразни места?
Тя стана сполучлива с помощта на положителната колаборация сред частните компании, общината и част от просветителните институции. Това направи допустимо, когато се появи вложител, да му се каже: “Ето ви подготвена зона, имате поддръжка от общината, има задоволително работна ръка. ” Тоест да се улесни целият развой един вложител да започва. Начинът страната да мултиплицира този триумф е да се изградят авансово зоните, да се облекчат административните процедури за градеж на заводи и да станем конкурентни във връзка с държавната помощ. Много вложители, изключително по-големите, гледат голям брой разнообразни местоположения и избират страната, в която има най-широк пакет, част от който е и държавната помощ. Ако ние адресираме всички тези детайли, ще станем доста по-конкуренти. На какво равнище е прокарването на измененията в Закона за поощряване на вложенията на BESCO? На първо място, желаеме да има същинска полемика и да наложим разбирането, че вложенията би трябвало да са приоритет за страната. Това ще поддържа както българския бизнес да влага повече, по този начин и да привличаме повече задгранични вложения. Имаме написани главните промени по закона, само че е нужно осъзнаване на национално равнище, че вложенията са безспорен приоритет, в случай че България желае да премине на идващото равнище на развиване. Имали сме диалози с главните политически партии, които показват настройка тези промени да бъдат подкрепени. Надяваме се това да не се промени. Каква е рецептата за прекосяване в идващото равнище на икономическо развиване? Трябва да се поучим от икономическите чудеса, които са се случили в Азия, а и в Централна Европа, тъй като постоянно се пропуща фактъта, че страни като Чехия, Словакия и Латвия към този момент в доста връзки са по-развити от Гърция и Португалия, да вземем за пример. Тези образци са факт с помощта на постоянен напредък, значително задвижван от експортно насочени индустриални компании. Те усилват износа на страната, основават по-добре платени работни места, а това се трансформира в основата на непрекъснатия стопански напредък. Важно е не да има кратковременен взрив на вложенията в недвижими парцели, да вземем за пример, и по-късно да идва спад, а да се обезпечи дълготраен напредък. В този ред на мисли, в България има голям проблем и с неравенствата сред София и огромните градове, от една страна, и останалата част от страната - от друга. Той би трябвало да бъде решен посредством основаването на работни места, които да разрешат на хора с ниска и междинна подготовка да минат най-малко едно равнище нагоре. Затова целенасоченото поощряване на вложения в по-слабо развити райони на страната би трябвало да е безспорен приоритет.
Росен Иванов, член на борда на организацията, споделя пред Profit какви са главните аспекти на предлаганите промени и къде се намира страната ни във връзка с международната верига на доставки за промишленостите с висока добавена стойност.
Какво включва предлагането за смяна на Закона за поощряване на вложенията на BESCO? Промените са ориентирани в няколко съществени направления. Едната е да се усили съответната държавна помощ за експортно насочените индустриални вложения, които имат по огромна добавена стойност. Това значи да се понижат праговете за такива планове, като в това време се насърчат повече вложения в браншове със междинна и висока добавена стойност, които по хипотеза могат да си разрешат да заплащат по високи заплати на служащите си. Едно от изискванията за даване на държавна помощ е тези планове да наемат хора на по-високи заплати от междинната за дадената община, в която се намира производството. Това цели да се предизвиква реализацията на индустриални планове с по-висока добавена стойност в по-слабо развитите райони на страната. Каква е обстановката със законодателството все още и до какви проблеми води то? За това един вложител да избере България има доста фактори - непоклатимост, съществуване на работна ръка, инфраструктура, обучение и така нататък Но доста страни - от Полша, през Чехия, Словакия и Унгария, до прилежащите ни страни, дават държавна помощ, която е позволена от Европейски Съюз. Брюксел позволява за всеки район друг интензитет на държавна помощ. В България той доближава до 60%, само че, до момента в който доста от страните дават такава помощ, у нас тя е несериозна сега. Ако в Сърбия един вложител получава забележителна държавна помощ, то в България предлагането се изчерпва с някаква пътна инфраструктура, която не е ясно по кое време ще бъде издигната.
Националният бюджет за държавна помощ за сходни вложения у нас е 10 млн. евро на година. В Македония, да вземем за пример, той е над 100 млн, да не приказваме за страни като Унгария, Румъния и даже Сърбия. Така че би трябвало да има действителни средства за действителна държавна помощ, в случай че желаеме да сме конкурентни, защото това е един от най-важните аспекти за вложителите при избора на локация за едно произвеждане.
От BESCO сте безапелационни, че насърчаването на експортно-ориентирани индустриални вложения би следвало да е народен приоритет. Защо? Като се погледнат индикатори като Брутният вътрешен продукт на човек и междинна заплата, излиза наяве, че България е достигнала до едно приблизително равнище на икономическо развиване. Но факторите, довели дотук, като понижаване на безработицата посредством вложения в непроизводствени браншове, са изчерпани. Това се вижда и от отчета на Световната банка от декември. Няма по какъв начин да минем към идващото равнище на развиване, в случай че не увеличим продуктивността на хората, които към този момент са заети в стопанската система. Това може да се реализира посредством новаторски предприятия, които изнасят конкурентна продукция. Увеличението на продуктивността също по този начин ще разреши на бизнеса да заплаща по-високи заплати на чиновниците си. По различен метод казано, би трябвало стартираме да привличаме качествено ново равнище вложения, които са по-продуктивни и експортно насочени, с цел да може стопанската система ни да мине на последващо равнище, като се интегрира по-добре в световните вериги за доставки. Къде е България на капиталовата карта сега? Доколко можем да се съпоставяме със съседите си? Конкретно в експортно насочените вложения изоставаме доста фрапантно. Сърбия, да вземем за пример, притегли няколко вложения на стойност над милиард. Само една японска компания влага 1,5 милиарда евро в цех за електродвигатели в Нови сад. Румъния притегли преди малко инвестиция за произвеждане на гуми на стойност 600 млн. евро от Nokian Tyre. Mercedes пък влага съвсем 200 млн. евро във фабрика за елементи в страната. Това са вложения, които и по величина, и по мащаб, и по добавена стойност в никакъв случай не са се случвали в България. Така че, когато приказваме за създаване на нови и значими производства, България изостава съществено. А в случай че отидем към Чехия, Унгария и Словакия, нещата стават още по-сериозни. Словакия, да вземем за пример, откакто към този момент има производства на няколко автомобилни компании, неотдавна притегли Volvo, която разгласи инвестиция на стойност 1,2 милиарда евро. Унгария, на собствен ред, разгласи инвестиция на стойност 7,5 милиарда евро за произвеждане на електрически акумулатори.
Така че ние сме доста надалеч от мащабите на страните от Централна Европа и даже от прилежащите ни страни.
Има ли късмет в скоро време, в случай че не да ги настигнем, то най-малко да стартираме да съкратяваме дистанцията? Има късмет, само че трябват старания в голям брой направления - и улеснение на административните процедури, и увеличение на държавния бюджет за маркетинг и този на Агенцията за вложения, и създаване на индустриални зони. Но също толкоз значимо е приемането на нов Закон за поощряване на вложенията, тъй като той е главен детайл от цялостния пакет. Има задоволително сполучливи страни и образци, които са почнали от сходно равнище и са се справили сполучливо. Такъв образец е Словакия - страна, която нямаше нито един авто производител, сега е най-големият производител на коли на глава от популацията в света. Това се случи поради доста дейната политика на страната да притегля този вид вложители. В България също имаше цех за коли - Great Wall, който спря да работи. Имаше и други сходни планове. Защо се провалиха те? Този отговор има две елементи. На първо място, значимо е кой ги прави тези заводи. Едно е производството да е благосъстоятелност на BMW или Mercedes, друго е да е на Great Wall. Затова и конкуренцията за завода на Volkswagen преди известно време беше толкоз яростна. Важно е кои са вложителите и нашата цел би трябвало да е да сме на картата на най-големите международни компании, а не на равнище трети снабдители. От друга страна, в пазарната стопанска система постоянно има опция един вложител да пристигна и да си тръгне, само че ние би трябвало да сме консистентни в това да се борим най-големите международни компании да дойдат в България.
Индустриалните зони са част от решението на този проблем. Защо няма повече като тази в Пловдив на разнообразни места?
Тя стана сполучлива с помощта на положителната колаборация сред частните компании, общината и част от просветителните институции. Това направи допустимо, когато се появи вложител, да му се каже: “Ето ви подготвена зона, имате поддръжка от общината, има задоволително работна ръка. ” Тоест да се улесни целият развой един вложител да започва. Начинът страната да мултиплицира този триумф е да се изградят авансово зоните, да се облекчат административните процедури за градеж на заводи и да станем конкурентни във връзка с държавната помощ. Много вложители, изключително по-големите, гледат голям брой разнообразни местоположения и избират страната, в която има най-широк пакет, част от който е и държавната помощ. Ако ние адресираме всички тези детайли, ще станем доста по-конкуренти. На какво равнище е прокарването на измененията в Закона за поощряване на вложенията на BESCO? На първо място, желаеме да има същинска полемика и да наложим разбирането, че вложенията би трябвало да са приоритет за страната. Това ще поддържа както българския бизнес да влага повече, по този начин и да привличаме повече задгранични вложения. Имаме написани главните промени по закона, само че е нужно осъзнаване на национално равнище, че вложенията са безспорен приоритет, в случай че България желае да премине на идващото равнище на развиване. Имали сме диалози с главните политически партии, които показват настройка тези промени да бъдат подкрепени. Надяваме се това да не се промени. Каква е рецептата за прекосяване в идващото равнище на икономическо развиване? Трябва да се поучим от икономическите чудеса, които са се случили в Азия, а и в Централна Европа, тъй като постоянно се пропуща фактъта, че страни като Чехия, Словакия и Латвия към този момент в доста връзки са по-развити от Гърция и Португалия, да вземем за пример. Тези образци са факт с помощта на постоянен напредък, значително задвижван от експортно насочени индустриални компании. Те усилват износа на страната, основават по-добре платени работни места, а това се трансформира в основата на непрекъснатия стопански напредък. Важно е не да има кратковременен взрив на вложенията в недвижими парцели, да вземем за пример, и по-късно да идва спад, а да се обезпечи дълготраен напредък. В този ред на мисли, в България има голям проблем и с неравенствата сред София и огромните градове, от една страна, и останалата част от страната - от друга. Той би трябвало да бъде решен посредством основаването на работни места, които да разрешат на хора с ниска и междинна подготовка да минат най-малко едно равнище нагоре. Затова целенасоченото поощряване на вложения в по-слабо развити райони на страната би трябвало да е безспорен приоритет.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ