За Филип Тотю някога се разказвали легенди. Виждали го през

За Филип Тотю в миналото се разказвали митове. Виждали го през нощта да се трансформира в гущер и да минава напряко през дувара на някаква къща. Турчин пък го съзрял край воденица и внезапно войводата се трансформирал в кон, който имал на краката си букаи. После се изгубил. Особено турците вярвали, че той не е елементарен човек, а духът на някой остарял левент, който е възкръснал от гроба и се е вселил в него. Турците казвали, че е „ мускалия “ и по тази причина не го ловяли патрони. Но в действителност бил раняван доста пъти при сражения.

 

Димитър Симидов в мемоари разказвал това, което слушал от дядо си – Филип Симидов, че „ когато отишли с Филип Тотю на баня в Русе, хората гледали опулени нашарените му от турските патрони рамене, гърди и крайници. Сам войводата обичал да се майтапи с това, като казвал, че кожата му не става за гайда “.

 

Българите пък шепнели, че се е родил с риза, което е божия мощ и е недостижим. Трети твърдяли, че е от змейски жанр и змеицата го кърмила – по тази причина е толкоз мощен и не може да го допре патрон. Филип Тотю постоянно самичък подхранвал легендите за себе си, с цел да се избави от бедите.

 

Веднъж в Еленския балкан изпратил човек, с цел да съобщи на търсещата го потеря, че се намира в близката гора. И турците отишли. Не го намерили, само че видели, че доста от връхчетата на дърветата били осечени. Повярвали, че това е станало от сабята на войводата. Всъщност Филип Тотю ги отсякал преднамерено, точно с цел да ги заблуди.

 

Истинското му име е Тодор Станчев. Той е петото дете на Иванка и Тодор Топала. Когато се ражда напролет на 1830 година никой още не знае, че това ще е огромен български бунтовник.

 

С името Тотю го наричали галено родителите му, когато е бил дете – буйно и непокорно. Бил първи в игрите и белите, възрастните казвали, че Бог го е дарил да бъде първи измежду другите.  Майка му разказвала, че като поотраснал и го обземел яд „ като че огън излизаше от очине му и где какво хванеше, крепко не излизаше от ръцете му, които приличаха на стоманени. Никой в село и у дома не смееше да го разсърди. Той повече ходеше из горите, качеше се на най-високите скали и дървета и когато татко му отиваше с пръчка да го кара да слезе от някое дърво, той литваше от клоните му над главата на татко си и отиваше из гората “.

 

Щом Тодор навършил осем години, по повеля на татко му, дядо му Вълчо го отвел от село Гърците във В. Търново, с цел да се учи да чете и написа. Училището в една от килиите на черквата „ Св. Богородица “, в което го записали не му се харесало. Даскал Пантели бил грък. Тодор му носел вода, купувал му каквото заръча от чаршията, а в подмяна получавал бой. Момчето издържало единствено три месеца и нищо не научило от остарелия грък. Накрая майка му отишла да го види и Тодор ù споделил, че не желае да върви на учебно заведение при Пантели, тъй като нищо не му разбирал от това, което говорел.

 

Тогава го дали чирак, да се учи на терзийство, само че и тук не сполучил. Майсторите го употребявали единствено за прислужник, не му посочили даже по какъв начин се избожда с иглата. Една заран на Димитровден Тодор станал и се прибрал в родното си село. Там останал да оказва помощ на татко си, който го водел по панаирите, с цел да купуват и продават добитък. Баща му дал търговията съвсем на него.

 

Докато обикалял из България Тодор виждал робията на българите. Турците откраднали братовчедка му Аглика, с цел да я потурчат. А него нападнали в Хаинбоазкия проход. Тодор се избавил, само че дядо Добри, който го придружавал бил погубен. Това прекатурва душата на Тодор и той взема решение на всички места да върви с оръжие. Неведнъж изчезвал с други мъже, с цел да накаже някой турчин. Родителите му решили, че в случай че синът им се задоми ще се смири. През 1853 година го оженили за Минка, която имала богат татко. На идната година им се родил наследник, който нарекли на бащата – Тодор. Но това не задържало брачният партньор към фамилното огнище. Точно тогава се отдал на хайдутството.

 

Отначало бъдещия Филип Тотю е бил към известния Бойчо челник, а след това с Пеньо Шипкалията. Едно поверие споделя за първата им среща. Тодор бил млад мъж, когато тръгнал с група колибари от Шипка.  По пътя за Пловдив те изостанали обратно. Изведнъж се появил турчин на кон. Той го предиздвикал да си събуе новите цървули и му ги взел. После го отминал. Тодор заплакал от гняв и засегнатост. Тогава по пътя се задал Шипкалията възседнал кон. Разбрал какво се е случило и го пришпорил по пътя. Настигнал турчина и го върнал назад. Накарал Тодор самичък да го убие и той го заклал без да му мисли.

 

Филип Тотю като бунтовник е залавян три пъти от турците, само че постоянно съумява да се измъкне. 

 

Първия път се случило в една гостилница във В. Търново. Той влезнал, с цел да се нахрани. Видяло го едно заптие и съобщило в конака, скоро го прибрали. Подложили го на страшни мъчения, само че той не отронил нито дума къде се намират останалите хайдути. Хвърлили го в пандиза. Минало доста време и той решил да избяга. Имало задоволително стража, а зидовете били дебели. Бягството му станало благодарение на два гвоздея. Заедно с други пандизчии отковали с тях дъска от пода. С нея копали пръстта и я изнасяли в джобовете си до отходни места.

 

Една нощ, когато валял пороен дъжд – мъжете избягали. Никой от турците не усетил, едвам на сутринта разкрили дупката и убития надзирател.

 

Вторият път Филип Тотю заловили инцидентно в някакъв хан в Нова Загора. Държали го известно време в пандиза в Сливен, а след това го подкарали към В. Търново. В Елена преспали и го предали на остарели и опитни заптиета, а те му вързали крепко ръцете. Сложили и букаи на краката му и го качили на кон, който водел единия турчин. Когато стигнали Капиновския манастир заптиетата спряли да починат в някакъв хан. Тогава Филип Тотю намерил метод да прошепне на ханджията да нагости с добра храна турците. Обещал, че ще му се отблагодари. Ханджията заколил кокошка и сгрял ракия. А когато турците още веднъж тръгнали на път едвам се крепяли на конето от великодушната гощавка.

 

Стигнали някаква чешма. Тогава смъкнали и Филип Тотю от коня, а единия от турците оставил пушкатата си и се запътил към някакъв трап. Другият извадил тамбура и засвирил. Тогава Филип Тотю, прикрит зад вратовете на конете, закачил на коритото на чешмата белезниците си и задърпал със мощ. Успял да се освободи. Грабнал тамбурата на единия турчин и го блъснал по главата, взел пушката на втория и потопен в гората.

 

Третият път се случило напролет на 1863 година По това време Филип Тотю се свързал с част от дружината на  Панайот Хитов, която се отделила, с цел да прекара по-леко зимата. Хайдутите били обградени през една тъмна нощ в къща със сламен покрив, който се запалил в село Кортен, Сливенско. Филип Тотю развял някаква женска дреха вързана на кол. Казал на останалите, че щом покаже дрехата на открито и пушките на заптиетата загърмят върху нея, всеки един от тях да излиза след него и да се избавя както може с пищов или нож, до момента в който турците си изпълнят оръжията още веднъж. Така и станало, само че патроните били като дъжд. Накрая Филип Тотю пада, както и няколко други хайдути, които са в кръв. Убит е единствено един човек от тях. Турците ги откарали в Нова Загора, а след това в пандиза в Сливен.

 

Войводата имал към четиридесет рани и едвам оживял. Не можел нито да стане, нито да върви. На разпитите го носели в рогозка. Произнесена е третата му смъртна присъда, чакало се единствено потвърждението ù. Хвърлили го в най-дълбокото подземие. На врата му имало халка вързана за общ синджир, края му забит в стената. Ръцете му също били оковани, а на краката - вериги. 

 

Но щом се възстановил Филип Тотю отново съумява да избяга. С помощта на някакво желязо, той и останалите мъже свалили белезниците от ръцете си, успяли да се откачат от синджирите. Не могли да махнат единствено прангите от краката си. Убили двама от пазачите и избягали от пандиза.

След това бягство за него били пуснати няколко потери. Турците оповестили, че ще даде 500 000 гроша на този, който го хване жив и 20 000 за този, който занесе пред тях главата му. Но от него нямало и диря.

 

Дълго скитал Филип Тотю из планината със своя другар Костадин Джиналията, укриввали се в селата. Били към този момент доста изморени и войводата го настанил в родното си село и траял самичък – 10 години кръстосвал Балкана.

 

Решил да отиде в Румъния с паспорт изваден на друго име – Никола Рахнев от Джулюница, който бил градинар. Под името Ради той претърпял в село Концещи цели две години. Оженил се наново за Фроска в Зимнич, тя била българка от Свищов. Често Филип Тотю пътувал до Букурещ и други румънски градове. Срещал се с българи. Възприел концепциите на Раковски. От Румъния минал два пъти с чети в България – през 1866 и през идната година. Първата чета провежда самичък, втората е по самодейност на Раковски. След завръщането на четата му в Румъния е задържан, само че се намесили авторитетни българи и го освободили. Отива да живее в Александрия и тогава в действителност става Филип Тотю.

 

През 1867 година в България трябвало да преминат 10 чети, само че минали единствено три – на Панайот Хитов, Филип Тотю и Димитър Топалов.

Четата на Филип Тотю предходна покрай Свищов. До гората до село Върбовка, Търновско, четата е обкръжена от турците и е разрушена. Само няколко индивида съумяват да се спасят като измежду тях е и той.

 

След тази популярна борба за Филип Тотю се писало в българските, само че и в непознатите вестници. Захари Стоянов споделя: „ Той изпразни своята бойлия пушка при Върбовка и след това два месеца време си кривеше към този момент калпака на румънските волни кръчми, сякаш не беше ставало нищо “. Новината за борбата при Върбовка е посрещната възторжено от хъшовете в Румъния. След нея румънският артист Йоргу Караджале написва пиесата „ Боят при Върбовка на българските с турсците под командването на войводата Филип Тотю “, която е показана на сцена с голям триумф.

 

След разгрома на четата му Филип Тотю се включил към четата на Панайот Хитов и двамата траяли пътя си по билото на плланината, на 4 август се трансферирали в Сърбия. Хитов останал там, а Филип Тотю отишъл в Румъния, където било фамилията му.

 

Скоро румънските управляващи принудили войводата да напусне Зимнич. Това станало по гледище на турското държавно управление. Трябвало да се пресели в Александрия. Нещата при него се влошили изключително през лятото на 1868 година след прекосяването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Румънците арестували Филип Тотю и го въдворили в Къмпулунг Мусчел, където останал три месеца. Накрая избягал и се върнал при жена си в Александрия. Издали ново разпореждане да бъде задържан, само че никой не го разкрил. През цялата 1869 година се укривал, а след това емигрирал в Одеса.

 

През 1876 година с доброволци взе участие в Сръбско-турската война, а след несполучливия ù край се върнал в Русия. Там дочакал началото на Руско-турската война и потеглил за България.

 

Останал в Свищов. Получил позволение да се върне в Одеса и да придвижи багажа си в България. Докато пътувал отседнал в механа в Плоещ. Там го нападнали разбойници. Наклеветен е от кръчмарката, която била в съдружничество с разбойниците. Войводата е наказан и затворен. Държали го девет месеца в Плоещ и го трансферирали в марджиненския затвор. Там отстанал до 6 юни 1884 година, когато го освободили.

 

След завръщането си у нас през декември същата година Народното събрание му отпуска пенсия от 200 лева Отишъл да живее в село Острица, където се преселили майка му и братята му. Пенсията му не достигала и се хванал надзирател на гора. С помощта на другари се сдобил с ниви и се отдал на земеделие. 

 

След Освобождението на България си купил къща в Русе, в която не оставал за дълго. Но се залюбил със съседката си Величка, която имала брачен партньор, само че нямали деца, а той я тормозел непрекъснато за това. Когато се събират с Филип Тотю той е на 67 години, а тя на 39. Заминават да живеят в родното село на Величка Две могили, където си построяват къща. Живеят без да минат под венчило 10 години. Според други – те са венчани и живеят законно. До гибелта на войводата на 22 март 1907 година Величка е третата жена на Филип Тотю.

 

Втората му брачна половинка Фросина не го направила благополучен. След като през 1877 година затварят Филип Тотю в Румъния, тя жвее в Одеса. В съветския град си намира различен мъж, само че той я изоставил. А тя от „ позор и тъга подлудяла и я закарват в лудницата “.

 

Освен сина си Тодор, от първия му брак Филип Тотю нямал други деца. Тодор е учил в Русия, а след Освобождението е преподавател в Летница. Жени се за Ирина Бачокирова, която също е учителка, само че умира млада.