За духовното търсене, ренесанса на културата и философските приливи и

За духовното търсене, ренесанса на културата и философските приливи и отливи сред Изтока и Запада ~ споделено от Херман Хесе - един от най-проницателните критици на времето, стихотворец и публицист, почетен с Нобелова премия за литература през 1946 г., създател на романите „ Демиан ”, „ Сидхарта - синът на брамина ”, „ Игра на стъклени перли “.

" Светът, приятелю Говинда, не е посредствен, не се стреми и прекомерно постепенно към съвършенството: не, той е идеален във всеки момент, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете към този момент е притихнал старецът, в кърмачетата е смълчана гибелта, а във всички смъртни - безконечният живот. Никой не може да види до каква степен е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът. "

(1877 ~ 1962)

Буден назовавам индивида, който с разум и схващане, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се преценява с тях.

Всеки величествен комизъм стартира с това, че човек престава да взима съществено личната си персона.

Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв различен смисъл, с изключение на да ти покаже какъв брой напълно непостижим си с мене.

Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безчинен човек?

За благополучие както болшинството от децата аз се снабдих с най-ценните и нужни за живота знания още преди да потегли на учебно заведение, учейки се от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, учейки се от господ Пан и от танцуващото провидение в съкровищницата на моя дядо. Познавах живота, без боязън общувах с животни и звезди, добре се оправях в овощните градини и с рибите в реката, можех да пея много песни. Имах умеенето да обайвам, което по-късно за жалост изгубих и трябваше към този момент немлад още веднъж да възприемам това изкуство. Но, общо взето, владеех цялата приказна мъдрост на детството.

Моят път към Индия и Китай не беше с кораби и железници. Сам трябваше да намеря всички вълшебен мостове, в сърцето си да престана да враждувам с Европа, там да диря освобождение от нея. В сърцето си следваше да усвоя същинската Европа и същинския Изток, а това продължаваше години, нижеха се години на премеждия, на безпокойство, години на война, години на обезсърчение.
Тогава настана време, когато към този момент не изпитвах блян по палмовия бряг на Цейлон и улицата с храмовете в Бенарес.

В учебника по догматика естествено всеки човек е тъкмо като другите, в живота обаче не. Любимият възпитаник на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият възпитаник, който го е предал, двамата очевидно не са имали еднообразно предназначение.

Поетичните произведения могат да бъдат разбрани или неразбрани по разнообразни способи. В множеството случаи създателят на една творба не е инстанцията, на която прилича решението къде читателите престават да я схващат и от кое място почва неразбирането. Някои създатели към този момент са намирали читатели, които да прозират техните произведения повече, в сравнение с те самите. Освен това при дадени условия даже и недоразуменията могат да бъдат плодоносни.

Вие, учените, сте високомерни, всеки път смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била просвета човек може да бъде доста умен.

Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкоз просто! Какво е положително, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е само в скрижалите, те са единствено най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш надалеч от Бога.

Науката не е нищо друго с изключение на таман тази " пристрастеност да търсиш и намираш разлики ". За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на разлики, изкуството да се намират разлики се назовава просвета. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се разграничава от другите, значи той да бъде опознат.

Ние двамата, благи приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да уважава това, което е той – негова диаметралност и допълнение.

Толкова надалеч бяха те един от различен макар цялото им другарство, толкоз необятен бе лъкът, обтегнат сред двамата. Един зрящ и един слепец, по този начин вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за личната си слепота, беше облекчение за самия него.

Не съществува реалност, друга от тази, която е в нас.

Снимки ~ fredstein.com, en.wikipedia.org