Будителите са имали смелостта да кажат Не
За да носим духа им, би трябвало да спрем да лъжем
В Деня на будителите да свършим простички неща, които да имат смисъл, споделя Николай Милчев
Николай Милчев е български стихотворец, създател на десетки стихосбирки, а следващата година следва да излезе първата му прозаична книга „ Ябълковият човек “. Дългогодишен учител в 195 СУ „ Атанас Далчев “.
* 1 ноември не е единствено история, той би трябвало да е истината за нас самите
* Най-голям будител ще стане този, който направи подаяние, само че не с цел да го дадат по малкия екран
* Ако купиш самун на бедна стара жена и чуеш по какъв начин ти споделя приказка - това е повече от всички библиотеки
- Господин Милчев, по какъв начин персонално Вие възприемате Деня на националните будители - като нещо, въведено официално и административно, или като празник, чийто дух би трябвало да пазим?
- За мен първи ноември от ден на ден е празник отвън коридорите и отвън портретите. Не че духът на хората от портретите не е вплетен в духа на България- таман противоположното. Но аз мисля, че първи ноември от ден на ден би трябвало да води към тишина и основно към огледало. Бих го споделил по този начин - дано да си представим, че портретите на тези будители са огледало, над което ние се надвесваме. А значимото е какво виждаме там. Главното е не да забележим лицата си, а да се опитаме да забележим душите си. Да забележим какво е останало от нашите души. Когато едно дете се огледа в това огледало, то за първи път си споделя " Ето, това съм и аз ". А по-възрастният човек би трябвало да си каже " Наистина ли съм аз това? Това ли остана от мен? " Моята паника е в това, че този празник остава в коридорите и портретите, а не е в дребните и най-обикновените неща. На този ден може да не направиш нещо кой знае какво, само че в случай че купиш един самун на бедна стара жена и чуеш по какъв начин ти споделя една приказка, това е повече от всички библиотеки, където би могъл да отидеш. В този ден можеш да отидеш и да купиш една книга от кашон, от човек, който продава на улицата. Но Денят на будителите е този, в който би трябвало да свършим простички неща, които да имат смисъл. Не са отидем на екскурзия и вечер да пеем патриотични песни. Този ден не е единствено история, той би трябвало да е истината за нас самите.
- А в случай че въпросните хора от портретите се вгледат в нас самите? Какво биха споделили?
- Аз не мисля, че съвремието, на което те са били очевидци, се е различавало кой знае какъв брой от нашето. Само че тези наши будители са имали смелостта да споделят " Не, по този начин повече не може ". Те са крепили нашия дух. От нас в този момент никой не желае нищо, само че нашият героизъм се състои в това да споделяме истини. За да носим духа на будителите, би трябвало да спрем да лъжем. Трябва да спрем да пускаме в небето балони или зари, които са подправени. Трябва да погледнем живота подобен, какъвто е, и да имаме сили да му подадем ръка. Да купим книга на някого, или билет на някой, който стои пред филхармонията и желае да отиде на концерт, само че няма пари да си купи билет.
- Има ли будители и в този момент?
- Има ги, несъмнено. Те могат да са в учебно заведение, само че не постоянно са учителите. Може да е портиерът на входа, който може да каже на детето " Ела на следващия ден с по-дебел пуловер, ще бъде студено ". Будител може да бъде дамата в стола, която ще помогне на първолака да си изяде храната, или водачът на рейс, който ще отвори вратата и ще те изчака, без да псува. Бъдители могат да бъдат даже ръководещите, които да спрат да живеят по този начин, все едно сме им задължени за това, че сме живи. Най-голям будител ще стане този, който направи подаяние, само че не с цел да го дадат по малкия екран. Наистина огромен будител е този, който направи нещо положително, само че хората не знаят за него и медиите не го загатват. Защото доста постоянно тъкмо медиите вършат вятър от положителните каузи. А този вятърът издухва тези положителни каузи.
- А по какъв начин Вашите възпитаници възприемат този празник?
- Като елементарен почивен ден. Много от някогашните ми сътрудници учители, не се тормозя да го кажа, също го възприемат най-вече като неучебен ден, в който примерно може да се отиде на екскурзия в чужбина. А в случай че, както и в този момент, се падне в петък, значи напряко имат един продължен уикенд за отмора. Честно да Ви кажа, в Деня на будителите най-вече будители можем да намерим в Гърция и Турция.
- Може ли учителите да бъдат будители, като се има поради административната им претовареност? Или бюрокрацията лишава всяко предпочитание за буезителство? Има ли светлина в тунела?
- Светлина в тунела няма, тъй като, с цел да се види светлина в тунела, би трябвало след него да има път. А в образованието май няма такова нещо. Ако би трябвало да дам един образец – секачите да вземем за пример употребяват коне, които да смъкват насолу насечените дърва и някой да се грее с тях. Да, конете могат да смъкват два товара, само че надали могат да смъкват пет. Същото важи и за учителите. Електронните дневници не разтоварват преподавателите, освен това, надали не всеки клас би трябвало да си назначава техническо лице и счетоводител, който да се занимава с връзките. Благодарение на електронния дневник сякаш връзката с родителите е по-бърза, само че на процедура тя се преекспонира. Всеки родител може да написа по всяка време на преподавателя, а учителят също е човек и има потребност от собствен персонален живот и време за себе си. Аз се пенсионирах по болест и към този момент не преподавам, само че виждам по какъв начин брачната половинка ми, която е преподавател, до късно нанася оценки, комуникира с родители. Това не е унищожаване на бюрокрацията, а нещо по-лошо. Същото важи и за администрацията – хората, които приказват, че администрацията е мощно усъвършенствана, дали си имат вяра?
- Напоследък се увиличиха хората, които издават книги. Има ли будители сред Вашите сътрудници, писателите?
- Най-голечите будители сред писателите са тези, на чиито книги хората не запсиват. Това в кръга на шегата. Но несъмнено, че сред писателите има будители – те го вършат с книгите си. Страхувам се обаче от едно – да не би стремежът към прожекторите, ориентирани към някои от по този начин наречените будители, да не изместят огромната им задача да пишат. Защото някои от тях желаят доста светлина, доста ръкопляскания и все по-малко тишина, в която да пишат. Страхувам се и от юбилеи - да вземем за пример да не решим да честваме 100 и какъв брой години от деня на будителите. Защото юбилеите вършат от празниците клишета.
- Вие постоянно публикувате свои творби в интернет, различен вид връзка с читателите ли получавате?
- Аз, заради редица аргументи, напуснах Съюза на писателите, по тази причина избирам с всичките му опасности контактуването с читателите в интернет. Така всеки ден имам опция да демонстрирам лицето си и словото си там. Правя го, без да чакам нищо. Правя го, тъй като знам, че до момента в който някой някъде пие чая си заран, може би ще изиска да разбере какво е минало през сърцето ми.
- За първи път подготвяте прозаична книга - „ Ябълковият човек “. Как се роди концепцията, преди този момент постоянно сте писал лирика?
- Аз в никакъв случай не съм писал разкази и по тази причина бих споделил, че тази концепция не се зароди, а скочи върху мен. Бе невероятно да не напиша тези неща. В продължение на два месеца аз написах тези към 30 описа, които са като разгърнати стихотворения. Стихотворения, в които се случват неща. Пишех, пропускайки спирката, на която би трябвало да сляза. Всъщност това, което ги написа, бяха моите пръсти и въздухът. По отношение на метафорите, те се основават на моя предходен опит. А във връзка с разказаното – на пръстите ми и на въздуха.
- Кога да чакаме излизането на книгата?
- Ако всичко е наред – при започване на идната година
В Деня на будителите да свършим простички неща, които да имат смисъл, споделя Николай Милчев
Николай Милчев е български стихотворец, създател на десетки стихосбирки, а следващата година следва да излезе първата му прозаична книга „ Ябълковият човек “. Дългогодишен учител в 195 СУ „ Атанас Далчев “.
* 1 ноември не е единствено история, той би трябвало да е истината за нас самите
* Най-голям будител ще стане този, който направи подаяние, само че не с цел да го дадат по малкия екран
* Ако купиш самун на бедна стара жена и чуеш по какъв начин ти споделя приказка - това е повече от всички библиотеки
- Господин Милчев, по какъв начин персонално Вие възприемате Деня на националните будители - като нещо, въведено официално и административно, или като празник, чийто дух би трябвало да пазим?
- За мен първи ноември от ден на ден е празник отвън коридорите и отвън портретите. Не че духът на хората от портретите не е вплетен в духа на България- таман противоположното. Но аз мисля, че първи ноември от ден на ден би трябвало да води към тишина и основно към огледало. Бих го споделил по този начин - дано да си представим, че портретите на тези будители са огледало, над което ние се надвесваме. А значимото е какво виждаме там. Главното е не да забележим лицата си, а да се опитаме да забележим душите си. Да забележим какво е останало от нашите души. Когато едно дете се огледа в това огледало, то за първи път си споделя " Ето, това съм и аз ". А по-възрастният човек би трябвало да си каже " Наистина ли съм аз това? Това ли остана от мен? " Моята паника е в това, че този празник остава в коридорите и портретите, а не е в дребните и най-обикновените неща. На този ден може да не направиш нещо кой знае какво, само че в случай че купиш един самун на бедна стара жена и чуеш по какъв начин ти споделя една приказка, това е повече от всички библиотеки, където би могъл да отидеш. В този ден можеш да отидеш и да купиш една книга от кашон, от човек, който продава на улицата. Но Денят на будителите е този, в който би трябвало да свършим простички неща, които да имат смисъл. Не са отидем на екскурзия и вечер да пеем патриотични песни. Този ден не е единствено история, той би трябвало да е истината за нас самите.
- А в случай че въпросните хора от портретите се вгледат в нас самите? Какво биха споделили?
- Аз не мисля, че съвремието, на което те са били очевидци, се е различавало кой знае какъв брой от нашето. Само че тези наши будители са имали смелостта да споделят " Не, по този начин повече не може ". Те са крепили нашия дух. От нас в този момент никой не желае нищо, само че нашият героизъм се състои в това да споделяме истини. За да носим духа на будителите, би трябвало да спрем да лъжем. Трябва да спрем да пускаме в небето балони или зари, които са подправени. Трябва да погледнем живота подобен, какъвто е, и да имаме сили да му подадем ръка. Да купим книга на някого, или билет на някой, който стои пред филхармонията и желае да отиде на концерт, само че няма пари да си купи билет.
- Има ли будители и в този момент?
- Има ги, несъмнено. Те могат да са в учебно заведение, само че не постоянно са учителите. Може да е портиерът на входа, който може да каже на детето " Ела на следващия ден с по-дебел пуловер, ще бъде студено ". Будител може да бъде дамата в стола, която ще помогне на първолака да си изяде храната, или водачът на рейс, който ще отвори вратата и ще те изчака, без да псува. Бъдители могат да бъдат даже ръководещите, които да спрат да живеят по този начин, все едно сме им задължени за това, че сме живи. Най-голям будител ще стане този, който направи подаяние, само че не с цел да го дадат по малкия екран. Наистина огромен будител е този, който направи нещо положително, само че хората не знаят за него и медиите не го загатват. Защото доста постоянно тъкмо медиите вършат вятър от положителните каузи. А този вятърът издухва тези положителни каузи.
- А по какъв начин Вашите възпитаници възприемат този празник?
- Като елементарен почивен ден. Много от някогашните ми сътрудници учители, не се тормозя да го кажа, също го възприемат най-вече като неучебен ден, в който примерно може да се отиде на екскурзия в чужбина. А в случай че, както и в този момент, се падне в петък, значи напряко имат един продължен уикенд за отмора. Честно да Ви кажа, в Деня на будителите най-вече будители можем да намерим в Гърция и Турция.
- Може ли учителите да бъдат будители, като се има поради административната им претовареност? Или бюрокрацията лишава всяко предпочитание за буезителство? Има ли светлина в тунела?
- Светлина в тунела няма, тъй като, с цел да се види светлина в тунела, би трябвало след него да има път. А в образованието май няма такова нещо. Ако би трябвало да дам един образец – секачите да вземем за пример употребяват коне, които да смъкват насолу насечените дърва и някой да се грее с тях. Да, конете могат да смъкват два товара, само че надали могат да смъкват пет. Същото важи и за учителите. Електронните дневници не разтоварват преподавателите, освен това, надали не всеки клас би трябвало да си назначава техническо лице и счетоводител, който да се занимава с връзките. Благодарение на електронния дневник сякаш връзката с родителите е по-бърза, само че на процедура тя се преекспонира. Всеки родител може да написа по всяка време на преподавателя, а учителят също е човек и има потребност от собствен персонален живот и време за себе си. Аз се пенсионирах по болест и към този момент не преподавам, само че виждам по какъв начин брачната половинка ми, която е преподавател, до късно нанася оценки, комуникира с родители. Това не е унищожаване на бюрокрацията, а нещо по-лошо. Същото важи и за администрацията – хората, които приказват, че администрацията е мощно усъвършенствана, дали си имат вяра?
- Напоследък се увиличиха хората, които издават книги. Има ли будители сред Вашите сътрудници, писателите?
- Най-голечите будители сред писателите са тези, на чиито книги хората не запсиват. Това в кръга на шегата. Но несъмнено, че сред писателите има будители – те го вършат с книгите си. Страхувам се обаче от едно – да не би стремежът към прожекторите, ориентирани към някои от по този начин наречените будители, да не изместят огромната им задача да пишат. Защото някои от тях желаят доста светлина, доста ръкопляскания и все по-малко тишина, в която да пишат. Страхувам се и от юбилеи - да вземем за пример да не решим да честваме 100 и какъв брой години от деня на будителите. Защото юбилеите вършат от празниците клишета.
- Вие постоянно публикувате свои творби в интернет, различен вид връзка с читателите ли получавате?
- Аз, заради редица аргументи, напуснах Съюза на писателите, по тази причина избирам с всичките му опасности контактуването с читателите в интернет. Така всеки ден имам опция да демонстрирам лицето си и словото си там. Правя го, без да чакам нищо. Правя го, тъй като знам, че до момента в който някой някъде пие чая си заран, може би ще изиска да разбере какво е минало през сърцето ми.
- За първи път подготвяте прозаична книга - „ Ябълковият човек “. Как се роди концепцията, преди този момент постоянно сте писал лирика?
- Аз в никакъв случай не съм писал разкази и по тази причина бих споделил, че тази концепция не се зароди, а скочи върху мен. Бе невероятно да не напиша тези неща. В продължение на два месеца аз написах тези към 30 описа, които са като разгърнати стихотворения. Стихотворения, в които се случват неща. Пишех, пропускайки спирката, на която би трябвало да сляза. Всъщност това, което ги написа, бяха моите пръсти и въздухът. По отношение на метафорите, те се основават на моя предходен опит. А във връзка с разказаното – на пръстите ми и на въздуха.
- Кога да чакаме излизането на книгата?
- Ако всичко е наред – при започване на идната година
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ