Защо е важен авторитетът на бащата
За да научиш дете на фамилно благополучие, би трябвало да му го покажеш с любов и взаимни отстъпки. Още преди епохи мъдрите са споделили, че майката е тази, която демонстрира на детето с любовта си какво е да си човек, а бащата с битката за оцеляване – какво е светът. Затова не е инцидентна рекомендацията, че един човек би трябвало да пораства в семейство, в което има и мъжки, и женски модел.
Във времето след измененията имаше много особености, плодовете от които ние, психолозите, берем през днешния ден, след съвсем 30 години. С идването на демокрацията хората се почувстваха свободни откъм жителство и морал. Освобождавайки се от всичко остаряло, започнаха да се освобождават и от формата на сватбен живот. Появата на доста двойки, които живеят на фамилни начала, само че без автограф в гражданското, е най-малкият резултат. Много дами започнаха да отглеждат сами децата си, поемайки ролята и на майка, и на баща. Бащата в такива непълни фамилии се оказа непотребен и отритнат. А модерните времена, които настанаха, донесоха доста повече благоприятни условия дамите да изкарват задоволително пари, да имат и да поддържат лично жилище, да карат кола. Днес доста такива дами постоянно си мислят, че като обезпечат финансово едно дете, покриват всичко, което се изисква в фамилията.
Но за какво неналичието
на бащин модел
се оказва драма?
Най-малкото тъй като в съжителството с мама и баща децата научават каква е ролята на дамата и каква – на мъжа. А когато бащата го няма, визията за тези функции се размива.
В профилираната литература доста добре е обяснено за какво нормално в остра възраст като пубертета децата – и момичето, и момчето, би трябвало да се отделят и да се опълчват на майката. Синът се опълчва на майката, тъй като това е една отбрана на природата против инцеста (кръвосмешението), отбрана против това, че той към този момент е полово деен.
Дъщерите се опълчват на майките, с цел да осъзнаят личната си мощ и женственост и да не останат вечно в сянката им. Тъкмо в този миг фигурата на бащата става още по-важна. Той се трансформира в сигурния бряг, на който тези деца би трябвало да могат да дебаркират, с цел да имат опора.
Моментът на битовото обособяване от майката е и този, в който момчето или момичето стартира да си търси сътрудник. Проблемът се появява, когато момчето, възпитано единствено от майка си, стартира да има вяра, че всички други дами, които ще срещне в живота си,
ще го обичат и
обгрижват като
майка му
Затова се държи с избраниците си детско с очакване да му обръщат внимание, да го изслушват, да го дундуркат. Две са посоките, в които може да тръгнат такива момчета. Едната е да регресират до дамите до тях, изисквайки да ги отглеждат. Другата е да стартират да ненавиждат всички дами, чувствайки се излъгани от майка си, която им е давала убеденост, че всичко в живота им ще е наред, само че е таман противоположното.
Когато въпреки всичко съумеят да се съберат с някоя жена, се оказва, че тези към този момент пораснали мъже не умеят да се държат като мъже, тъй като просто не са имали подобен образец пред себе си. Не знаят по какъв начин да поемат отговорност, да вземат решения, да носят следствията от тях, тъй като са привикнали майка им да го прави.
Днес по време на пубертета доста момчета бягат от вкъщи си, вървят по чужбина и по планините, с цел да възмъжеят и да съберат обществения опит, който толкоз доста им липсва като мъже. Преди тази роля ненапълно играеше казармата.
Отсъствието на татко от живота на едно подрастващо момиче също носи дефицити за него. Защото израсналите в непълни фамилии девойки, т.е. единствено с майка си, нямат модел и визия за мъж. В най-хубавия случай са имали наличието на някой дядо или вуйчо, които обаче не се вписват в класическата мъжка роля, тъй като не са сътрудници на майка им. И се оказва, че такова момиче не знае по какъв начин да комуникира с противоположния пол или е с изкривена визия за него, тъй като мама не е водила мъже у дома или е скривала съществуването на връзки с тях. В последна сметка такова момиче постоянно се озовава в двусмисленаситуацияхем желае да има мъж, хем не знае по какъв начин да стигне до него. Успее ли да си откри сътрудник обаче, не знае по какъв начин да продължи упованията си. И той се озовава в ролята на мама в фамилията. Не се изненадвайте на връзките с голяма възрастова разлика… При такива момчета и девойки никой не знае по какъв начин да поеме отговорност и каква е ролята му в двойката. Резултатите са умопомрачаващи – девойките стават мъжкарани, стартират да покровителстват сътрудниците си и да ги “осиновяват ”. Момчетата – назад, стартират да се вдетиняват, да се вживяват в ролята си на боговете у дома, както е било с мама, само че не и да са сътрудници с дамите си.
Какъв е финалът?
Куп самотници, които
не могат да си
намерят половинки
И куп остарели моми, красиви, с извънредно положително обучение и приходи, с положителни и влиятелни специалности и постове, които споделят: “Няма мъже! ”, и си поръчват дете инвитро от банка. Тъкмо тази е последната наклонност – самотни всеобщо да си избират от ДНК банки с мъжки полови кафези, съобразени с условията им за цвят на кожата, очите, косата, за генезис и обучение. Подлагат се на процедура в инвитро клиники и
раждат
“дизайнерски деца ”
Доскоро наклонността беше двойките да не подписват брак. Една от аргументите бе боязън от допустима загуба на жилище и материални полезности при бракоразвод. Но около днешните изравнени благоприятни условия и на дами, и на мъже в действителност мъжете започнаха да си губят децата. А инстинктите на младежите се изострят от самотата. За благополучие, в последно време браковете отново станаха полезност.
Изводът е, че няма по какъв начин един същински мъж да бъде отгледан единствено от жена. Той би трябвало да има до себе си и татко – добър или неприятен, с цел да види каква е мъжката роля. И неприятният образец за татко в действителност е образец за татко. Тогава можеш да схванеш какъв не искаш да бъдеш. И изобщо някакъв модел на мъж е по-здравословен за децата, в сравнение с никакъв. Далеч съм, несъмнено, от животозастрашаващите модели…
Разведени или самотни майки постоянно героичен акцентират жертвата, която са създали за децата си: “Цял живот съм работила за тях, отхвърлих се от персонален живот ”. Баща е житейска роля! Не е належащо да е биологичен. Загуба, разлъка, гибел не трябва да стопират дамата да търси татко на децата си! А с цел да покажеш на едно дете какво е благополучие, би трябвало да се научиш да обичаш и да правиш взаимни отстъпки, с цел да имаш споделен “личен живот ”.
АНИ ВЛАДИМИРОВА ПСИХОЛОГ
Инфо: 24 часа
