Да четеш книги, без да познаваш себе си, е детинщина - ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ
.
За да изучим себе си, с цел да забележим по какъв начин работят нашите мисли, би трябвало да сме неизмеримо наблюдателни. Когато човек стартира все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той стартира и все по-добре да осъзнава какво е, а по този начин също какви са хората, с които поддържа връзка.
За да откриеш кой си, би трябвало да се опознаеш в хода на дейностите си, в връзките си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкоз нетърпеливи, желаеме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и по тази причина нямаме нито време, нито опция да изследваме и да следим.
От друга страна, ние сме заети с разнообразни действия – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в разнообразни организации – толкоз доста сме се отдали на разнообразни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да изследваме и следим.
Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой различен. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или това и така нататък е изцяло на вятъра и ненужно, тъй като може да обиколиш целия свят, само че най-после би трябвало да се върнеш към себе си.
И защото множеството от нас са изцяло невнимателни към самите себе си ни е мъчно да забележим ясно какъв е методът на нашето мислене, какви са нашите усеща и дейности.
Колкото повече опознаваме себе си, толкоз по-ясни стават нещата. Самопознанието е безпределно – не стигате свършек, не го постигате напълно. То е безкрайна река. Когато човек я изследва, когато навлиза в нея от ден на ден, той намира успокоение.
Само когато съзнанието е умерено вследствие на самопознание, а не на наложена самодисциплина, единствено тогава, в това успокоение и в тази тишина, се праявява същността на действителността.
Само тогава може да има самодоволство и креативна активност. Струва ми се, че без това схващане, без този опит, е хлапащина да четеш книги, да слушаш сказки, да правиш агитация – всичко това са безсмислени дейности.
Но в случай че успеем да се самоопознаем и по този метод да реализираме креативно благополучие, да изпитаме нещо, което е оттатък границите на мозъка, тогава може би ще се реализира смяна в връзките ни с другите хора и в света, в който живеем.
из „ Първата и последна независимост “
Джиду Кришнамурти /1895-1986/, роден от родители индийци, получава обучение в Англия и живее в Калифорния, Съединени американски щати. През 1922 година претърпява духовния си „ развой “, който продължава и по-късно. Той споделя:
Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, посредством никаква вяра или секта… Единствената ми грижа е да освободя индивида абсолютно.
Той декларира, че не принадлежи към никаква прослойка, националност или вяра и че не е привързан с традициите. Изнася лекции на всички места по света до края на живота си на 90-годишна възраст.
