Кървавото танго между Израел и Ивицата Газа
За да бъде разбрана ескалацията на напрежението сред Израелските отбранителни сили (IDF) и Палестински ислямски джихад (PIJ) в Ивицата Газа, е належащо да бъде възложен избран подтекст.
На първо място, въпросът " Кой стартира " тази ескалация няма чист отговор. Ако попитате палестинците, те ще ви върнат към 1948-ма година, когато се основава израелската страна с резолюция на Организация на обединените нации. Ако попитате евреите, те ще ви отведат към библейските времена от хилядолетието преди Христа и Давидовото царство.
Конкретно до обстановката от последните два дни обаче се стигна откакто IDF таргетираха няколко цели на PIJ (сред които освен фрагменти на групировката, само че и нейни хранилища за оръжие). Но въпреки това, точно Палестински ислямски джихад вземаше ефективно присъединяване в изстрелването на ракети към Централен и Южен Израел в границите на изминаващата 2019-та година. В подобен случай, Израелските отбранителни сили по-скоро действаха реактивно в тази обстановка.
На второ място, ескалацията сред IDF и PIJ не може да се изясни като равнозначна на израелско-палестинския спор. Понеже тази палестинската организация е единствено част от военизираните структури в Ивицата Газа и тя постоянно има дневен ред, друг от сродните й групировки на терен. Това обаче не смекчава сложността на ескалацията: PIJ има позиции освен в Ивицата Газа (където тя е най-силна), само че има такива и в Западния бряг (в Хеброн и в Дженин), както и в Южен Ливан и в Сирия (където, от съображения за сигурност, се нареждат нормално ръководителите на организацията).
На трето място, PIJ, паралелно на военното си крило Ал-Кудс, дружно с " Хамас ", са съществена част от Южния фронт против Израел (в Северния подобен съществена роля играят разположените в Ливан и Сирия " Хизбула ", както и следените от Иран формирования на Ислямската революционна армия още веднъж в Сирия). Затова въпросът тук е дали един детайл от този антиизраелски " обръч " ще повлече след себе си и останалите такива от него.
На четвърто място, PIJ и " Хамас " могат да бъдат обсъждани като настоящи по-скоро синхронно, когато става дума за Израел, само че в Ивицата Газа те са съперници. Според някои оценки " Хамас " управлява към 70% от палестинския анклав, до момента в който в останалите елементи от него позиции имат други политически и военизирани структури, лидираща роля измежду които има точно Палестински ислямски джихад.
На пето място, Иран има фрапантно въздействие върху PIJ и " Ал-Кудс ", което прави по този начин, че самостоятелността на организацията да е мощно лимитирана. Затова тук е значимо да бъде посочено, че един от фрагментите на групировката, таргетиран от Израелските отбранителни сили, Акрам ал-Аджури, който е бил позициониран в Дамаск сега на удара, не е попаднал в мерника на Израел инцидентно: той е индивидът за взаимозависимост сред Палестински ислямски джихад и Касем Солеймани (ръководителят на външното звено на Ислямската революционна армия на Иран).
На шесто място, в самия Палестински ислямски джихад има разнообразни рефлексии по отношение на създалата се обстановка. Класически образец за това е убитият от ударите на Израелските отбранителни сили Баха Абу ал-Ата (командир на северния бранш на Ивицата Газа за групировката), за който има данни, че е работил, без да се преценява с управлението на PIJ през последната година.
На базата на тези съображения могат да бъдат направени няколко извода:
Първият от тях е, че спорът сред IDF и PIJ няма да бъде позволен, само че неговата настояща актуализация зависи от това дали други палестински групировки ще се интегрират в тази ескалация. Засега към Палестинския ислямски джихад се е включила и друга локална организация (бригадите " Муджахидин ", които с изключение на в Ивицата Газа, работят и в Синай). Въпреки появилите се информации за противоположното, " Хамас " обаче на този стадий стои настрана от военно присъединяване в спора (иначе политически " Хамас " към този момент е задействала пропагандата машина против Тел Авив). Ако последната обаче се включи в ескалацията, това ще придаде нова дълбочина на спора ( " Хамас " има надалеч по-богат ракетен боеприпас от Палестински ислямски джихад). За да охладят ентусиазма за решение в тази посока обаче, IDF към този момент разполагат сухопътни сили към палестинския анклав, с което желаят да подскажат, че в случай че спорът се задълбочи, то той ще влезе в нов стадий, включващ военна интервенция и по земя.
Интересно е да бъде проследено оттук насетне и държанието на другата съществена палестинска групировка - " Фатах " (базирана най-вече в Западния бряг), защото измежду убитите от IDF в Ивицата Газа има и нейни фрагменти (тези от бригадата " Мъчениците от Ал-Акса " ). Фатах обаче мъчно би разрешила да бъде въвлечена във боен спор с Израел поради PIJ или " Хамас " (никой не е причинявал на " Хамас " толкоз вреди, колкото това е правила " Фатах ", когато си е сътрудничела с Израел).
Вторият извод е, че самата " Хамас " - като главният боен и политически фактор в Ивицата Газа - е сложена в комплицирана обстановка поради по този начин създалите се условия. От една страна, в случай че организацията и военното й крило Бригадите " Из ад-Дин ал-Касам " не се включат в баража на изстрелвани ракети срещи Израел (отново), групировката ще стане уязвима чисто обществено измежду жителите на Ивицата Газа (имайте поради, че в Западния бряг и в Ивицата Газа още веднъж се приказва за осъществяване на избори). От друга обаче, " Хамас " няма предпочитание да бъде въвлечена в стандартен спор с Израел, който ще аргументи изключителни вреди на силите на групировката (и във боен, и в стопански, и в кадрови аспект).
В допълнение, макар че от " Хамас " в никакъв случай няма да го кажат, тези израелски удари по PIJ в действителност са добра вест за тях, най-малко уязвяват конкурентна формация. Логиката е обикновена: колкото по-силни са различните организации в Ивицата Газа, толкоз по-слабо е въздействието на " Хамас ".
Третият извод е, че тази актуализация на напрежението сред Израел и Палестински ислямски джихад най-малко краткотрайно ще отклони вниманието от продължаващите митинги в Ливан и Ирак (които, колкото повече не престават, толкоз повече се развиват от социално-икономически в антиирански). Трябва да се регистрира и това, че в спора надали ще отвори и Северния фронт, защото в Ливан вниманието на " Хизбула " е ориентирано към превъзмогването на митингите в страната (в допълнение към това, че от 2006-та година насам " Хизбула " не си разрешава да изстрелва ракети към територията на Израел).
Протести не в името на Всевишния Бог, а в името на Насъщния джоб. Ирак и Ливан
Протестите в някоя страна от Близкия изток не се лимитират единствено до съответната страна, а минават елементарно, като пожар, границите. И това е разумно, съгласно Мартин Табаков, защото формалните граници постоянно са заченати ин витро в някоя европейска епруветка
Четвъртият извод е, че основаването на опасности за сигурността на Израел би опосредствало превъзмогването на политическата рецесия в страната в посока образуване на държавно управление на националното обединяване (т.е. коалиция сред партиите на Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, с или без Новото дясно на Нафтали Бенет и " Израел наш дом " на Авигдор Либерман). Това е теза, която много настойчиво се върти в израелската преса.
Последният пети извод е, че в случай че на този стадий от ескалацията на напрежението Израел към момента може да управлява обстановката, то дали този настоящ спор ще спре зависи не от Тел Авив, а от държанието на палестинските фракции. Опитът демонстрира, че те не могат да победят военно Израел (нещо, с което са наясно) и поради това тези групировки търсят различен излаз: някаква форма на " морална " победа.
Опитът демонстрира и нещо друго: настоящата ескалация е единствено колорит на спор, почнал преди доста, доста години, който евентуално ще продължи още толкоз. И тъй като времето му отеснява, " тангото " сред Израел и Ивицата Газа се наблюдава по кървавите стъпки.
На първо място, въпросът " Кой стартира " тази ескалация няма чист отговор. Ако попитате палестинците, те ще ви върнат към 1948-ма година, когато се основава израелската страна с резолюция на Организация на обединените нации. Ако попитате евреите, те ще ви отведат към библейските времена от хилядолетието преди Христа и Давидовото царство.
Конкретно до обстановката от последните два дни обаче се стигна откакто IDF таргетираха няколко цели на PIJ (сред които освен фрагменти на групировката, само че и нейни хранилища за оръжие). Но въпреки това, точно Палестински ислямски джихад вземаше ефективно присъединяване в изстрелването на ракети към Централен и Южен Израел в границите на изминаващата 2019-та година. В подобен случай, Израелските отбранителни сили по-скоро действаха реактивно в тази обстановка.
На второ място, ескалацията сред IDF и PIJ не може да се изясни като равнозначна на израелско-палестинския спор. Понеже тази палестинската организация е единствено част от военизираните структури в Ивицата Газа и тя постоянно има дневен ред, друг от сродните й групировки на терен. Това обаче не смекчава сложността на ескалацията: PIJ има позиции освен в Ивицата Газа (където тя е най-силна), само че има такива и в Западния бряг (в Хеброн и в Дженин), както и в Южен Ливан и в Сирия (където, от съображения за сигурност, се нареждат нормално ръководителите на организацията).
На трето място, PIJ, паралелно на военното си крило Ал-Кудс, дружно с " Хамас ", са съществена част от Южния фронт против Израел (в Северния подобен съществена роля играят разположените в Ливан и Сирия " Хизбула ", както и следените от Иран формирования на Ислямската революционна армия още веднъж в Сирия). Затова въпросът тук е дали един детайл от този антиизраелски " обръч " ще повлече след себе си и останалите такива от него.
На четвърто място, PIJ и " Хамас " могат да бъдат обсъждани като настоящи по-скоро синхронно, когато става дума за Израел, само че в Ивицата Газа те са съперници. Според някои оценки " Хамас " управлява към 70% от палестинския анклав, до момента в който в останалите елементи от него позиции имат други политически и военизирани структури, лидираща роля измежду които има точно Палестински ислямски джихад.
На пето място, Иран има фрапантно въздействие върху PIJ и " Ал-Кудс ", което прави по този начин, че самостоятелността на организацията да е мощно лимитирана. Затова тук е значимо да бъде посочено, че един от фрагментите на групировката, таргетиран от Израелските отбранителни сили, Акрам ал-Аджури, който е бил позициониран в Дамаск сега на удара, не е попаднал в мерника на Израел инцидентно: той е индивидът за взаимозависимост сред Палестински ислямски джихад и Касем Солеймани (ръководителят на външното звено на Ислямската революционна армия на Иран).
На шесто място, в самия Палестински ислямски джихад има разнообразни рефлексии по отношение на създалата се обстановка. Класически образец за това е убитият от ударите на Израелските отбранителни сили Баха Абу ал-Ата (командир на северния бранш на Ивицата Газа за групировката), за който има данни, че е работил, без да се преценява с управлението на PIJ през последната година.
На базата на тези съображения могат да бъдат направени няколко извода:
Първият от тях е, че спорът сред IDF и PIJ няма да бъде позволен, само че неговата настояща актуализация зависи от това дали други палестински групировки ще се интегрират в тази ескалация. Засега към Палестинския ислямски джихад се е включила и друга локална организация (бригадите " Муджахидин ", които с изключение на в Ивицата Газа, работят и в Синай). Въпреки появилите се информации за противоположното, " Хамас " обаче на този стадий стои настрана от военно присъединяване в спора (иначе политически " Хамас " към този момент е задействала пропагандата машина против Тел Авив). Ако последната обаче се включи в ескалацията, това ще придаде нова дълбочина на спора ( " Хамас " има надалеч по-богат ракетен боеприпас от Палестински ислямски джихад). За да охладят ентусиазма за решение в тази посока обаче, IDF към този момент разполагат сухопътни сили към палестинския анклав, с което желаят да подскажат, че в случай че спорът се задълбочи, то той ще влезе в нов стадий, включващ военна интервенция и по земя.
Интересно е да бъде проследено оттук насетне и държанието на другата съществена палестинска групировка - " Фатах " (базирана най-вече в Западния бряг), защото измежду убитите от IDF в Ивицата Газа има и нейни фрагменти (тези от бригадата " Мъчениците от Ал-Акса " ). Фатах обаче мъчно би разрешила да бъде въвлечена във боен спор с Израел поради PIJ или " Хамас " (никой не е причинявал на " Хамас " толкоз вреди, колкото това е правила " Фатах ", когато си е сътрудничела с Израел).
Вторият извод е, че самата " Хамас " - като главният боен и политически фактор в Ивицата Газа - е сложена в комплицирана обстановка поради по този начин създалите се условия. От една страна, в случай че организацията и военното й крило Бригадите " Из ад-Дин ал-Касам " не се включат в баража на изстрелвани ракети срещи Израел (отново), групировката ще стане уязвима чисто обществено измежду жителите на Ивицата Газа (имайте поради, че в Западния бряг и в Ивицата Газа още веднъж се приказва за осъществяване на избори). От друга обаче, " Хамас " няма предпочитание да бъде въвлечена в стандартен спор с Израел, който ще аргументи изключителни вреди на силите на групировката (и във боен, и в стопански, и в кадрови аспект).
В допълнение, макар че от " Хамас " в никакъв случай няма да го кажат, тези израелски удари по PIJ в действителност са добра вест за тях, най-малко уязвяват конкурентна формация. Логиката е обикновена: колкото по-силни са различните организации в Ивицата Газа, толкоз по-слабо е въздействието на " Хамас ".
Третият извод е, че тази актуализация на напрежението сред Израел и Палестински ислямски джихад най-малко краткотрайно ще отклони вниманието от продължаващите митинги в Ливан и Ирак (които, колкото повече не престават, толкоз повече се развиват от социално-икономически в антиирански). Трябва да се регистрира и това, че в спора надали ще отвори и Северния фронт, защото в Ливан вниманието на " Хизбула " е ориентирано към превъзмогването на митингите в страната (в допълнение към това, че от 2006-та година насам " Хизбула " не си разрешава да изстрелва ракети към територията на Израел).
Протести не в името на Всевишния Бог, а в името на Насъщния джоб. Ирак и Ливан
Протестите в някоя страна от Близкия изток не се лимитират единствено до съответната страна, а минават елементарно, като пожар, границите. И това е разумно, съгласно Мартин Табаков, защото формалните граници постоянно са заченати ин витро в някоя европейска епруветка
Четвъртият извод е, че основаването на опасности за сигурността на Израел би опосредствало превъзмогването на политическата рецесия в страната в посока образуване на държавно управление на националното обединяване (т.е. коалиция сред партиите на Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, с или без Новото дясно на Нафтали Бенет и " Израел наш дом " на Авигдор Либерман). Това е теза, която много настойчиво се върти в израелската преса.
Последният пети извод е, че в случай че на този стадий от ескалацията на напрежението Израел към момента може да управлява обстановката, то дали този настоящ спор ще спре зависи не от Тел Авив, а от държанието на палестинските фракции. Опитът демонстрира, че те не могат да победят военно Израел (нещо, с което са наясно) и поради това тези групировки търсят различен излаз: някаква форма на " морална " победа.
Опитът демонстрира и нещо друго: настоящата ескалация е единствено колорит на спор, почнал преди доста, доста години, който евентуално ще продължи още толкоз. И тъй като времето му отеснява, " тангото " сред Израел и Ивицата Газа се наблюдава по кървавите стъпки.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ