Зa четирите години от създаването му 187 души са намерили

Зa четирите години от основаването му 187 души са намерили помощ в Центъра за краткотрайно настаняване в Пловдив. Той работи освен в студените зимни месеци, а през цялата година. Всеки, останал без дом, може да потърси място там, одобряват и фамилии. Не е наложително да са от Пловдив. В момента в центъра е приютен мъж от Димитровград.
Служителите претърпяват всяка орис. “Мечтата на Дончо да вземем за пример беше да има телефон и за Коледа щерка ми и мъжът ми му подариха един – той от самото начало си го носеше на врата ”, споделя обществената работничка на дома Снежана Етова-Иванова.
Един ден се наложило да пристигна кола за спешна помощ, защото Дончо се чувствал доста зле. Откарали го в Спешното, където се оказало, че страда от ковид, и индивидът бил изместен в инфекциозното, съпровождан компактно от Етова. Лекарите се справили с заболяването, само че положението на мъжа било прекомерно тежко, с цел да остане в центъра. Приютът не разполага с здравно лице и няма условия да се грижи за съществено заболели хора.
Вместо да оставят Дончо, чиновниците намерили частен дом за хора с увреждания, където го настанили. Докато хората там се грижели за него, екипът на центъра му съдействал да получи ТЕЛК решение
“Сега Дончо е добре, той е трайно настанен в дом за възрастни хора с увреждания ”, изясни Етова. Въпреки че е минало време от престоя му, мъжът от време на време се чува с екипа. Хората, които му помогнали да не е на улицата, наблюдават по какъв начин се оправя с живота.
Центърът за краткотрайно настаняване работи от 2019 година и до момента беше финансиран по план за 485 489 лева Програмата изтече, само че приютът няма да бъде затворен и за издръжката му към този момент са отделени пари от бюджета.
“Беше предизвикателство за всички. Това е първият център освен в Пловдив, само че и в България, който е за лица и фамилии ”, изясни шефката на дирекция “Социална политика ” в общината Веселина Ботева. Преди това, щом семейство останеше на улицата, членовете му бяха постоянно разделяни. “Били сме изправяни пред паниката по какъв начин да разделим майката и бащата от децата
За да не се случи, трябваше да ги подкрепим с общинско жилище, което става мъчно. Има потребност от документи, които няма по какъв начин да бъдат набавени незабавно, в случай че да вземем за пример в дома им избухне пожар и го изгубят ”, уточни Ботева.
Сега хората, изпаднали в такова състояние, могат да отидат на ул. “Мортагон ” и да останат дружно в сложния миг. Приютът разполага с 26 места. Управител, обществен служащ, хазаин и хигиенист са в екипа. Никой от чиновниците не е имал опит в даването на подобен вид услуги, само че през годините са положили старания да се квалифицират.
“Професионализмът, с който се оправят, е за образец. Освен тапия има значение и дали човек е съпричастен с болката и паниката на останалите, той е най-хубавият обществен служащ. Колегите демонстрираха, че могат да бъдат такива ”, уверена е Веселина Ботева.
Освен че дават гратис жилище на хора, останали без дом, чиновниците в центъра поставят изпитание за общественото им реинтегриране. Помагат им с попълването на сивита, уреждат им срещи с работодатели и ги съпровождат до разнообразни институции. Много от хората не са здравно обезпечени и нямат даже персонален доктор. С помощ от центъра след приключването на шестмесечния интервал, в който имат право да се възползват от услугата, те няма да се върнат на улицата. Целата е да бъде открита опция – общинско жилище или наем на квартира след намиране на работа.
Светла Христева дружно с трите си деца – на 8, 12 и 13 година, е измежду жителите на центъра. Четиримата посрещнаха там коледните празници, а дребните бяха зарадвани с дарове. След настаняването им хлапетата са записани на учебно заведение, а чиновниците оказват помощ на майката да си откри работа и да може да се грижи за тях без помощ.
По празниците в центъра за краткотрайно настаняване е бил приютен и Янко, който страда от проблеми с бъбреците. Мъжът е бил изписан от болница – отказвали да го лекуват поради неналичието на здравни осигуровки. На 19 декември положението му се влошило и се наложило да извикат кола за спешна помощ, която да го вземе от вкъщи. “Чакаха един час и не желаеха да го качат. Казаха: “Ако почине в колата за спешна помощ, не можем да го върнем при вас, не можем и да го закараме в болничното заведение, какво да вършим? ”. Обясних им, че ще дойда или ще изпратя някого ”, описа Снежана Етова-Иванова. Тя се обадила на обществената работничка в УМБАЛ “Свети Георги ” и дамата наредила незабавно да заведат Янко в здравното заведение. Следобед положението му се влошило и се наложила хемодиализа. От центъра намерили телефона на брат му, свързали се с него и той разрешил процедурата. В 7 ч сутринта Етова била осведомена, че сериозното положение е отминало и мъжът се чувствал добре.
Подобна обстановка имало и с първия консуматор на приюта – 17-годишно момиче, което отключило психологично заболяване. Екипът взел решение да настани девойката в Центъра за психологично здраве. “Когато я оставяхме, гледката беше ужасна. Тя вярваше в нас, молеше да я вземем ”, спомня си Етова. Служителите се свързали с бащата на момичето, то заживяло с него и година по-късно се върнало, с цел да благодари за помощта на хората, които го избавили.
Настанените се възползват от програмата “Топъл обяд ” и в 11,30 ч получават готвени ястия. Закуската и вечерята обаче не са обезпечени и се постанова хората да разчитат на донори. “Без тяхната поддръжка мъчно щяхме да се оправим ”, разяснява домакинката Бистра Владимирова.
От общината твърдят, че центърът ще работи по същия метод със същия екип и отсега нататък макар приключването на плана. Хората там се включват в поддръжката му – облагородяват двора и пазят постройката, с цел да може след тях и други да намерят помощ.