Гунтрам Волф: Очаквам кризата да бъде с формата на W
" За България има смисъл да се стреми към еврото, тъй като ще има достъп до великодушната ликвидност на ЕЦБ и всички фискални схеми, които ще бъдат основани за еврозоната ", показва Гунтрам Волф
[Bruegel] Визитка
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ. Пророчествата, че рецесията с COVID-19 ще докара до разпад на Европейски Съюз, евентуално са пресилени. Но дейностите в този момент ще дефинират какъв Европейски Съюз ще имаме в бъдеще. Как оценявате отговора на Европейски Съюз на рецесията?
В началото беше муден. След това набра скорост, само че реакцията на Европейски Съюз към момента не е изключително визионерска и бърза. В момента сме в невиждана обстановка, имаме най-големия срив на Брутният вътрешен продукт от Втората международна война насам и голямо напрежение върху единния пазар и еврозоната. В сходни изключителни времена Европейски Съюз би трябвало да покаже най-хубавото от себе си. Боя се, че в икономическо отношение към момента има прекомерно огромно очакване, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще свърши работата. Продължават да липсват общ фискален отговор, координирана тактика за излаз от блокадата и възобновяване на стопанската система, както и ограничения за отбрана на единния пазар и еврозоната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как би трябвало да наподобява една координирана тактика за излизане от карантинните ограничения?
Няма проблем обособените страни в Европейски Съюз да излизат от блокадата по друго време, защото епидемията е на разнообразни равнища във всяка от тях. И всяка страна би трябвало деликатно да обмисли по кое време да разхлаби карантината. Това е внимателен баланс - в случай че излезеш прекомерно рано, рискуваш нова здравна рецесия и връщане на епидемията, в случай че излезеш прекомерно късно - икономическите вреди в изгубени работни места и банкрутирали компании ще бъдат големи.
Но е нужна и съгласуваност в Европейски Съюз, тъй като това, което прави една страна, въздейства върху прилежащите. Европейски Съюз би трябвало да вземем за пример да намерения за районни индустриални клъстери, а също и за общи схеми за туризма и ваканционните пътувания.
Как се отразява блокадата на единния пазар на Европейски Съюз?
Той е в заплаха както краткосрочно, по този начин и дълготрайно. Затварянето на границите и сривът на Шенген естествено са проблем за единния пазар, само че той е неминуем и в действителност надалеч по-незначителен от блокадата на самите страни. Граничният надзор сред Франция и Белгия е по-маловажен от парализирането на Париж и Брюксел.
Да, карантинните ограничения имат директен резултат върху свободното придвижване на хора, индустриалните структури и даването на услуги през граница. Но по-притеснително в дълготраен проект е друго. В момента обособените страни ползват разнообразни схеми за държавно субсидиране. Някои страни избавят доста компании, други не го вършат. И заплахата е, че вътрешният пазар на Европейски Съюз ще бъде мощно килнат поради другите степени на държавно подкрепяне. Което е сериозен проблем, тъй като фирмите няма да бъдат сложени при равни условия и това ще сътвори доста неодобрение и напрежение. Това е най-тревожният аспект.
В същото време в кратковременен проект ограничаващите ограничения водят до спирания в индустриалните вериги. Ако блокадата продължи прекомерно дълго, може да има преориентиране и реорганизиране в тях.
Има упования, че от това може да завоюва Източна Европа, защото някои компании може да реалокират произвеждане примерно от Китай на по-близка локация. Възможен ли е сходен резултат?
Възможно е, само че ще зависи и от посоката на политиката. Ако има мощна наклонност към национализация, да, част от производството може да се върне в в Европа. Но в последна сметка фирмите ще погледнат структурата на разноските си и в случай че е по-скъпо нещо да бъде направено в Източна Европа вместо в Китай, не биха подхванали релокация. Със сигурност фирмите ще желаят да диверсифицират и в случай че имат единствено един снабдител в Китай, ще потърсят втори и този втори може да бъде в Източна Европа. В този смисъл ще има известно пренасяне, само че разноските и успеваемостта ще не престават да са водещи.
Това ще има последици и за единния пазар. Може да се окаже, че индустриалните вериги в Европейски Съюз ще останат непрестанно прекратени, да вземем за пример в Северна Италия дълго време да има прецизни карантинни ограничения и производителите на коли от Южна Германия да бъдат принудени да се трансферират към локални снабдители. И откакто един път се снабдят с локални снабдители, може да не се върнат към италианските, с които са работили преди рецесията. Този вид резултати може също да нанесат трайни вреди на общия пазар на Европейски Съюз.
Тази рецесия удря всички и упованието е за обединен отговор от Европейски Съюз. Миналата седмица европейските водачи желаеха от Европейската комисия (ЕК) да показа проект за оздравителен фонд. Какво би трябвало да съдържа той?
Големият спор е какво може да бъде взаимно финансирано във етапа на възобновяване и какво би трябвало да бъде самостоятелно финансирано. Макар всички да са наранени, магнитудът на шока е много друг в обособените страни. Италия да вземем за пример е доста по-силно ударена, в сравнение с примерно Германия. Сред водачите на Европейски Съюз има единодушие, че би трябвало да адресират това дружно, и желаеха Европейска комисия да изготви проект за възобновяване, който да бъде бърз, огромен и съпоставим с предизвикването.
Решението от предходната седмица обрисува главните параметри: ще се употребяват пари от идната многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС; ще има взаимен заем от финансовите пазари, който ще бъде възложен на страните членки; идващият седемгодишен бюджет, който стартира от 2021 година, ще бъде пренаписан по този начин, че да отразява новите стопански действителности и да бъде несъмнено, че прехвърляния и грантове ще бъдат давани на тези страни, които са най-нуждаещи се. Германия към този момент разгласи, че е подготвена да заплаща по-голяма вноска в бюджета на Европейски Съюз.
Има смисъл да се теглят общи заеми и тези пари да бъдат заемани на нуждаещи се страни при ниски лихви, като по този начин се обезпечава директна помощ и се усилва трансферният детайл на МФР към най-уязвимите страни. Това е в интерес освен на страните, които получават тези пари, само че и в полза на мощните страни, в това число Германия, тъй като се покачва стабилността на еврозоната и единния пазар.
Съвместните заеми би трябвало да се случат. Необходима причина е авансово заложен надзор върху метода, по който ще се харчат тези средства. Няма по какъв начин едни пари да бъдат заети на пазарите и след това да се разпределят без какъвто и да било контрол и без написани условия защо да бъдат използвани. Трябва да се случи със прецизен надзор и отчетност и ясно обрисувани цели. Немислимо е да има просто разпределяне на суми. Едва ли някой си показва по какъв начин примерно немско федерално министерство тегли заем на финансовите пазари и след това връчва парите на премиера на Бавария да прави с тях каквото си пожелае.
Това е главният спор сега - дали да бъдат заеми или грантове. Като един от причините е, че заеми единствено биха натоварили с още повече дълг така и така мощно задлъжнели страни като Италия. Извън икономическата логичност какво е политически допустимо?
Всеки дълг, теглен взаимно от Европейски Съюз против гаранция от общия бюджет, е пасив за европейските данъкоплатци директно или непряко. Освен това разпоредбите на Европейски Съюз не разрешават да се заемат пари и по-късно да бъдат раздавани като грантове.
Това, което би трябвало да се направи, е да бъдат дадени като заеми с дълъг матуритет и ниска рента. Което към този момент ще е помощ, тъй като ще е при по-добри условия, в сравнение с примерно Италия би получила, в случай че излезе сама на пазарите.
Но в случай че се реши, че това не е задоволително, тъй като дълговата резистентност може да бъде застрашена, би трябвало да бъде включен и трансферният детайл през бюджета на Европейски Съюз. Италия сега е чист длъжник към бюджета на Европейски Съюз, всяка година внася повече, в сравнение с получава, и разликата е 0.5% от нейния Брутният вътрешен продукт. Предвид икономическия потрес би било уместно Италия в идната МФР да стане чист адресат. За страна като Италия тази разлика от 0.5% от Брутният вътрешен продукт елементарно покрива разноските по дълга, който тя би получила като заеми от Европейски Съюз. С други думи, може да бъдат употребявани прехвърляния или грантове, с цел да бъдат покрити разноските по обслужване на дълга и той да стане на процедура безлихвен. Това е единственият вероятен метод съгласно разпоредбите на Европейски Съюз.
Да, би трябвало да има масиран заем, изтеглен от Европейски Съюз, който да даде значими заеми на страни членки и по този начин да им помогне да излязат със мощен фискален отговор на рецесията. Защото слабият отговор не е в интерес нито на самата страна, нито на Европейски Съюз. И може да субсидираме страните с грантове, които да покрият спомагателното лихвено задължение.
Следващият въпрос е от кое място ще дойдат парите в бюджета на Европейски Съюз. Германия може и да е подготвена да внася повече, само че с отслабените стопански системи кой различен ще го направи? Преговорите за МФР бяха задоволително комплицирани и преди пандемията...
Трябва да използваме този голям потрес от пандемията като късмет да преразгледаме изцяло седемгодишния бюджет на Европейски Съюз. Приоритетите в препоръчаната МФР бяха остарели и преди рецесията и са още по-остарели в този момент. Ревизията би трябвало да бъде както по разходната част, по този начин и по приходната. Други страни ще последват образеца на Германия, тъй като това е в полза на всички.
Сега виждаме, че страните от Източна Европа се показват доста по-добре по икономическите и здравните измерения на рецесията от тези от Юга и ненапълно Запада (Франция). Така че ще има пренасочване на средства от бюджета на Европейски Съюз от Север-Изток към Юга и Запада. Това ще бъде една от измененията.
Още преди пандемията беше ясно, че идната МФР ще трансферира запаси от Източна Европа към Юга. Очевидно е, че стопанската система на Полша пораства доста по-силно в последните години спрямо Италия и Испания. И по тази причина ще има ребалансиране на бюджета, Полша ще стане по-малък чист адресат. Това изместване беше реалност и преди, в този момент рецесията го форсира и усилва.
България се стреми да се причисли към ERM II (преддверието към еврозоната) и банковия съюз в идващите месеци. Добър миг ли е това да се случи?
За страна с закрепен курс към еврото като България има смисъл да влезе в еврозоната, тъй като тогава ще има преимуществото да е в клуба и да е част от взимането на решения. Ще има и достъп до великодушната ликвидност на ЕЦБ, която е голям инструмент и в действителност е извънредно потребна за еврозоната. А също по този начин ще може и да се възползва от всички фискални схеми, които ще бъдат основани за еврозоната.
Обратната страна е, че с цел да влезе в банковия съюз, България би трябвало да покаже, че е подготвена за доста по-строг контрол над банките си и не разрешава политическа интервенция в банковата система.
Най-оптимистичната прогноза за рецесията е, че възобновяване ще има формата на буквата V - внезапен спад, само че и внезапен отскок по-късно. Какъв е шансът да се случи по този начин?
Моята писмен знак е по-скоро W. Мисля, че ще забележим зигзаг, срив и връщане нагоре. През май и юни започваме да излизаме от блокадата и ще има отскок, само че е допустимо да последва ново затваряне през есента, евентуално не толкоз фрапантно, тъй като здравната система ще бъде по-подготвена. Но до момента в който не бъде открита ваксина, е евентуално да има разхлабване и ново въвеждане на ограничаващи ограничения, които тежат на стопанската система. След като се появи ваксина, ще последва възобновяване, само че то би трябвало да бъде подкрепено и подтиквано. Търсенето ще продължи да страда във етапа на възобновяване, защото семействата и компаниите ще са внимателни и ще икономисват. Тъй като няма да има задоволително ползване, държавните управления ще би трябвало да играят значима роля в тази фаза. Ако те не подтикват доста възобновяване, вредите ще са трайни и ще бъдат рецепта за политическа, обществена и икономическа злополука. Във етапа на възобновяване би трябвало да сложим пари на масата, с цел да може стопанската система да възпламени още веднъж допустимо най-бързо.
Интервюто взе Светломира Гюрова
[Bruegel] Визитка
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ. Пророчествата, че рецесията с COVID-19 ще докара до разпад на Европейски Съюз, евентуално са пресилени. Но дейностите в този момент ще дефинират какъв Европейски Съюз ще имаме в бъдеще. Как оценявате отговора на Европейски Съюз на рецесията?
В началото беше муден. След това набра скорост, само че реакцията на Европейски Съюз към момента не е изключително визионерска и бърза. В момента сме в невиждана обстановка, имаме най-големия срив на Брутният вътрешен продукт от Втората международна война насам и голямо напрежение върху единния пазар и еврозоната. В сходни изключителни времена Европейски Съюз би трябвало да покаже най-хубавото от себе си. Боя се, че в икономическо отношение към момента има прекомерно огромно очакване, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще свърши работата. Продължават да липсват общ фискален отговор, координирана тактика за излаз от блокадата и възобновяване на стопанската система, както и ограничения за отбрана на единния пазар и еврозоната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как би трябвало да наподобява една координирана тактика за излизане от карантинните ограничения?
Няма проблем обособените страни в Европейски Съюз да излизат от блокадата по друго време, защото епидемията е на разнообразни равнища във всяка от тях. И всяка страна би трябвало деликатно да обмисли по кое време да разхлаби карантината. Това е внимателен баланс - в случай че излезеш прекомерно рано, рискуваш нова здравна рецесия и връщане на епидемията, в случай че излезеш прекомерно късно - икономическите вреди в изгубени работни места и банкрутирали компании ще бъдат големи.
Но е нужна и съгласуваност в Европейски Съюз, тъй като това, което прави една страна, въздейства върху прилежащите. Европейски Съюз би трябвало да вземем за пример да намерения за районни индустриални клъстери, а също и за общи схеми за туризма и ваканционните пътувания.
Как се отразява блокадата на единния пазар на Европейски Съюз?
Той е в заплаха както краткосрочно, по този начин и дълготрайно. Затварянето на границите и сривът на Шенген естествено са проблем за единния пазар, само че той е неминуем и в действителност надалеч по-незначителен от блокадата на самите страни. Граничният надзор сред Франция и Белгия е по-маловажен от парализирането на Париж и Брюксел.
Да, карантинните ограничения имат директен резултат върху свободното придвижване на хора, индустриалните структури и даването на услуги през граница. Но по-притеснително в дълготраен проект е друго. В момента обособените страни ползват разнообразни схеми за държавно субсидиране. Някои страни избавят доста компании, други не го вършат. И заплахата е, че вътрешният пазар на Европейски Съюз ще бъде мощно килнат поради другите степени на държавно подкрепяне. Което е сериозен проблем, тъй като фирмите няма да бъдат сложени при равни условия и това ще сътвори доста неодобрение и напрежение. Това е най-тревожният аспект.
В същото време в кратковременен проект ограничаващите ограничения водят до спирания в индустриалните вериги. Ако блокадата продължи прекомерно дълго, може да има преориентиране и реорганизиране в тях.
Има упования, че от това може да завоюва Източна Европа, защото някои компании може да реалокират произвеждане примерно от Китай на по-близка локация. Възможен ли е сходен резултат?
Възможно е, само че ще зависи и от посоката на политиката. Ако има мощна наклонност към национализация, да, част от производството може да се върне в в Европа. Но в последна сметка фирмите ще погледнат структурата на разноските си и в случай че е по-скъпо нещо да бъде направено в Източна Европа вместо в Китай, не биха подхванали релокация. Със сигурност фирмите ще желаят да диверсифицират и в случай че имат единствено един снабдител в Китай, ще потърсят втори и този втори може да бъде в Източна Европа. В този смисъл ще има известно пренасяне, само че разноските и успеваемостта ще не престават да са водещи.
Това ще има последици и за единния пазар. Може да се окаже, че индустриалните вериги в Европейски Съюз ще останат непрестанно прекратени, да вземем за пример в Северна Италия дълго време да има прецизни карантинни ограничения и производителите на коли от Южна Германия да бъдат принудени да се трансферират към локални снабдители. И откакто един път се снабдят с локални снабдители, може да не се върнат към италианските, с които са работили преди рецесията. Този вид резултати може също да нанесат трайни вреди на общия пазар на Европейски Съюз.
Тази рецесия удря всички и упованието е за обединен отговор от Европейски Съюз. Миналата седмица европейските водачи желаеха от Европейската комисия (ЕК) да показа проект за оздравителен фонд. Какво би трябвало да съдържа той?
Големият спор е какво може да бъде взаимно финансирано във етапа на възобновяване и какво би трябвало да бъде самостоятелно финансирано. Макар всички да са наранени, магнитудът на шока е много друг в обособените страни. Италия да вземем за пример е доста по-силно ударена, в сравнение с примерно Германия. Сред водачите на Европейски Съюз има единодушие, че би трябвало да адресират това дружно, и желаеха Европейска комисия да изготви проект за възобновяване, който да бъде бърз, огромен и съпоставим с предизвикването.
Решението от предходната седмица обрисува главните параметри: ще се употребяват пари от идната многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС; ще има взаимен заем от финансовите пазари, който ще бъде възложен на страните членки; идващият седемгодишен бюджет, който стартира от 2021 година, ще бъде пренаписан по този начин, че да отразява новите стопански действителности и да бъде несъмнено, че прехвърляния и грантове ще бъдат давани на тези страни, които са най-нуждаещи се. Германия към този момент разгласи, че е подготвена да заплаща по-голяма вноска в бюджета на Европейски Съюз.
Има смисъл да се теглят общи заеми и тези пари да бъдат заемани на нуждаещи се страни при ниски лихви, като по този начин се обезпечава директна помощ и се усилва трансферният детайл на МФР към най-уязвимите страни. Това е в интерес освен на страните, които получават тези пари, само че и в полза на мощните страни, в това число Германия, тъй като се покачва стабилността на еврозоната и единния пазар.
Съвместните заеми би трябвало да се случат. Необходима причина е авансово заложен надзор върху метода, по който ще се харчат тези средства. Няма по какъв начин едни пари да бъдат заети на пазарите и след това да се разпределят без какъвто и да било контрол и без написани условия защо да бъдат използвани. Трябва да се случи със прецизен надзор и отчетност и ясно обрисувани цели. Немислимо е да има просто разпределяне на суми. Едва ли някой си показва по какъв начин примерно немско федерално министерство тегли заем на финансовите пазари и след това връчва парите на премиера на Бавария да прави с тях каквото си пожелае.
Това е главният спор сега - дали да бъдат заеми или грантове. Като един от причините е, че заеми единствено биха натоварили с още повече дълг така и така мощно задлъжнели страни като Италия. Извън икономическата логичност какво е политически допустимо?
Всеки дълг, теглен взаимно от Европейски Съюз против гаранция от общия бюджет, е пасив за европейските данъкоплатци директно или непряко. Освен това разпоредбите на Европейски Съюз не разрешават да се заемат пари и по-късно да бъдат раздавани като грантове.
Това, което би трябвало да се направи, е да бъдат дадени като заеми с дълъг матуритет и ниска рента. Което към този момент ще е помощ, тъй като ще е при по-добри условия, в сравнение с примерно Италия би получила, в случай че излезе сама на пазарите.
Но в случай че се реши, че това не е задоволително, тъй като дълговата резистентност може да бъде застрашена, би трябвало да бъде включен и трансферният детайл през бюджета на Европейски Съюз. Италия сега е чист длъжник към бюджета на Европейски Съюз, всяка година внася повече, в сравнение с получава, и разликата е 0.5% от нейния Брутният вътрешен продукт. Предвид икономическия потрес би било уместно Италия в идната МФР да стане чист адресат. За страна като Италия тази разлика от 0.5% от Брутният вътрешен продукт елементарно покрива разноските по дълга, който тя би получила като заеми от Европейски Съюз. С други думи, може да бъдат употребявани прехвърляния или грантове, с цел да бъдат покрити разноските по обслужване на дълга и той да стане на процедура безлихвен. Това е единственият вероятен метод съгласно разпоредбите на Европейски Съюз.
Да, би трябвало да има масиран заем, изтеглен от Европейски Съюз, който да даде значими заеми на страни членки и по този начин да им помогне да излязат със мощен фискален отговор на рецесията. Защото слабият отговор не е в интерес нито на самата страна, нито на Европейски Съюз. И може да субсидираме страните с грантове, които да покрият спомагателното лихвено задължение.
Следващият въпрос е от кое място ще дойдат парите в бюджета на Европейски Съюз. Германия може и да е подготвена да внася повече, само че с отслабените стопански системи кой различен ще го направи? Преговорите за МФР бяха задоволително комплицирани и преди пандемията...
Трябва да използваме този голям потрес от пандемията като късмет да преразгледаме изцяло седемгодишния бюджет на Европейски Съюз. Приоритетите в препоръчаната МФР бяха остарели и преди рецесията и са още по-остарели в този момент. Ревизията би трябвало да бъде както по разходната част, по този начин и по приходната. Други страни ще последват образеца на Германия, тъй като това е в полза на всички.
Сега виждаме, че страните от Източна Европа се показват доста по-добре по икономическите и здравните измерения на рецесията от тези от Юга и ненапълно Запада (Франция). Така че ще има пренасочване на средства от бюджета на Европейски Съюз от Север-Изток към Юга и Запада. Това ще бъде една от измененията.
Още преди пандемията беше ясно, че идната МФР ще трансферира запаси от Източна Европа към Юга. Очевидно е, че стопанската система на Полша пораства доста по-силно в последните години спрямо Италия и Испания. И по тази причина ще има ребалансиране на бюджета, Полша ще стане по-малък чист адресат. Това изместване беше реалност и преди, в този момент рецесията го форсира и усилва.
България се стреми да се причисли към ERM II (преддверието към еврозоната) и банковия съюз в идващите месеци. Добър миг ли е това да се случи?
За страна с закрепен курс към еврото като България има смисъл да влезе в еврозоната, тъй като тогава ще има преимуществото да е в клуба и да е част от взимането на решения. Ще има и достъп до великодушната ликвидност на ЕЦБ, която е голям инструмент и в действителност е извънредно потребна за еврозоната. А също по този начин ще може и да се възползва от всички фискални схеми, които ще бъдат основани за еврозоната.
Обратната страна е, че с цел да влезе в банковия съюз, България би трябвало да покаже, че е подготвена за доста по-строг контрол над банките си и не разрешава политическа интервенция в банковата система.
Най-оптимистичната прогноза за рецесията е, че възобновяване ще има формата на буквата V - внезапен спад, само че и внезапен отскок по-късно. Какъв е шансът да се случи по този начин?
Моята писмен знак е по-скоро W. Мисля, че ще забележим зигзаг, срив и връщане нагоре. През май и юни започваме да излизаме от блокадата и ще има отскок, само че е допустимо да последва ново затваряне през есента, евентуално не толкоз фрапантно, тъй като здравната система ще бъде по-подготвена. Но до момента в който не бъде открита ваксина, е евентуално да има разхлабване и ново въвеждане на ограничаващи ограничения, които тежат на стопанската система. След като се появи ваксина, ще последва възобновяване, само че то би трябвало да бъде подкрепено и подтиквано. Търсенето ще продължи да страда във етапа на възобновяване, защото семействата и компаниите ще са внимателни и ще икономисват. Тъй като няма да има задоволително ползване, държавните управления ще би трябвало да играят значима роля в тази фаза. Ако те не подтикват доста възобновяване, вредите ще са трайни и ще бъдат рецепта за политическа, обществена и икономическа злополука. Във етапа на възобновяване би трябвало да сложим пари на масата, с цел да може стопанската система да възпламени още веднъж допустимо най-бързо.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ