За 6 дни в края на декември 2017 загинаха 17

Изтрезняване

За 6 дни в края на декември 2017 починаха 17 души. Техният път на земята свърши, преди да са съумели да преминат в 2018. Може би са бързали да седнат на масата. Може би са бързали към болничното заведение да видят непосредствен. Може би са нямали самообладание за нещо напълно банално. И край. След оня момент на персонално признание към този момент няма да имат късмет да бързат, да се тревожат, да се чудят какво да сготвят, облекат или какво да кажат... Прекрачиха границата. Ние, останалите, макар тяхната гибел си изгърмяхме пиратките, петардите и фойерверките, тъй като поривът ни да го вършим, инерцията, която ни задължава, е неудържима. Ние, живите, сме безсрамни в неосъзнаването си на нашата кратковременност. Наивни и смотани в това влечение да вършим, каквото някой е споделил, че би трябвало да се прави. Изглеждаме неуместно, мръхтящи пред пържолите, съветската салата, портокалите, шоколадите, с натъпкани търбуси, затътрили се да погледат „ зарята “. Главите ни са кухи, тъй като физическият закон е безвъзвратен, търбусите и кратуните ни са скачени съдове и когато единият се цялостни, другият става все по-празен.
Кучето на Павлов било нормално, не някакво гениално. Ученият физиолог се гаврел с него, пускал му светлини и звуци. То слюнкоотделяло. Човекът си правил опитите и не се вълнувал доста от душевното положение на животинката. Не го вълнувало, примерно, че цялата тая дандания и плюскането ще му докарат главоболие, а за какво не и меланхолия. Аз не съм вид, който ще се депресира от някакви си звуци и светлини, от препълнените маси, към този момент даже не се разчувствам от декемврийския пиар, имащ за цел да изпразни джобовете ми. Но не мога да преодолея удивлението си от условнорефлексното държание на живите същества от моя биологичен тип. Казвам, че не е нужно да си талантлив, с цел да бъдеш просто човек. Просто индивидът има достолепие. А в случай че го изгуби, се трансформира в опит, даже не теоретичен. Макар че съм уверен, че консумеризмът си има своите основоположници, мислители, математици, които са пресметнали какъв тъкмо би трябвало да бъде натискът, с цел да бъде пресътворено народонаселението в желеподобна маса, която прави единствено пльок-пльок, изпуска балончета, трепери, вълнува се, пее за америкрисмас, след това се налива с на ниска цена джонилокър, отваря си по остаряла българска традиция газираната напитка, която не смеят да нарекат вино, към 5 сутринта към този момент е фиркана и й се губят моменти.
После идва действителността. Със страшна мощ. Какво честваме? Смъртта си? Оцеляването си? Смяната на календарната година? Не хейтя самоцелно, приказвам за незабавната потребност от изтрезняване, трайна трезвеност във всички смисли на думата, тъй като живеем целогодишно с илюзии и разгулен съновидения, които към декември избиват във фалцет и се стига до разните му там пожелания най-хубави и човечни. Каквото и да си пожелаем, ще стане, каквото би трябвало. Ще стане това, което Бог ни е подготвил или е позволил. Нежеланието ми да бъда пийнал и заслепен идва след хиляди изпити литри алкохол. След хиляди самоизмами и заблуди и десетки отегчителни нови години. Край. Не на мен тия. Да се веселят маймуните. Да скачат съгласно тоягата кучетата. На мен ми омръзна веселието по команда. Не съм куче, човек съм. Или най-малко желая да бъда. Ще се забавлявам на първи януари. И на втори също. Ще се забавлявам, когато ми е радостно. Вечерта на 31 декември постоянно ме е потискала и обиждала, още когато бях хей подобен дребен и не знаех думите, с които да обясня възприятията си. Как да се забавлявам, когато има хора, които ще плачат на Нова година? И не приказвам единствено за околните на авариралите. Налагането на празнуването като нещо наложително е същото като налагането на третия пол и четвъртия джендър, същото като налагането на еднополовите бракове, което безшумно и добродушно ни приготвят зад тила законодателите. Някой различен ми го предизвиква, без да ме пита желая ли. Някой различен ми е разграфил живота.
Аз бях при тия законодатели неотдавна и визитата ми също ми оказа помощ да изтрезнея по-бързо. За тях ще е въпрос на корпоративна дисциплинираност да одобряват с болшинство това, което им е разпоредил Големия брат, щото другояче ще изтърват далаверата, еврофондовете ще им спрат кранчетата и няма да могат да вършат схемите за заграбване. И са се организирали, гадините. На мафиотски принцип. В Народното събрание наш български нещата наподобяват по следния метод – двайсетина-трийсет остарели кучета, които стоят по-встрани с ръце в джобовете на скъпите си костюми, намигват си, шушумушат си и спускат директивите до покорната маса от новобранци и шматки, която е там поради престижа и депутатската заплата, дисциплинираност царува, видях го с очите си. Парламентът ни от дълго време не е заседание на мощни, мъдри и самостоятелни мъже. Не знам дали в миналото е бил въобще такова. Мога да се обзаложа с който желае на каквото желае, че „ Истанбулската спогодба “ или различен сходен закон ще бъде признат и натрапен у нас до пет години. Сега даже да не го ратифицират, само че самият спор към него прокарва пъртината, приготвя почвата, обработва съзнанията. Следват няколко все по-натрапчиви мероприятия, няколко правосъдни каузи, в които страната ни е наказана, че не признава браковете на четвъртите джендъри мендъри и хоп, готово. Либералната паплач и демоните на новото време ще реализиран задачите си, до момента в който българските политици безшумно и добродушно си кютат, вършат пачки и дебелеят, постигнали са удивителната симбиоза.
С новым гадом, ще ви поздравя на съветски, щото тази година имаме нова гад, жълтото куче. Медиите, които доскоро говореха за Рождество и Коледа, без да вършат разлика сред двете понятия, през днешния ден пълнят ушите на условнорефлексните с подробна информация за жълтото куче от китайския календар – модерните цветове, щастливите цифри, подобаващите цветя... Жълтото куче е страхлива и дресирана гадина, слюнките му потичат, като му кажат, че няма опция на предишния, сегашен и предстоящ министър председател на България.
Жълтото куче в действителност е някогашен лъв. Ама пердах, стригане, пердах, стригане, и това е резултатът.
Автор: Николай Фенерски

Етикети:

Предишна Случайна вест Следваща

ОЩЕ ОТ Гледна точка

Кампанията за самостоятелност на Каталуния върви с цялостна мощ

Какво остана от България?

Месианство

Маркетингова боклук

Ван Гениал - да, да, но не Интервю Още

коментара 0 Коментара Кафене добави коментар добави коментар Име: Всички Мъж Жена Защита: Избери типаж

Избери страст

Стари аватари

Вашият коментар Затвори Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че употребявате кирилица за вашите мнения. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и персонални нападки, или обиди на расова, полова, етническа или верска основа, той ще бъде заличен от модератора на уеб страницата.
Най-стари Най-нови Най- Най-

НАЙ-СПОДЕЛЯНИ

Кога се чака да настъпи пикът на грипа...
Пикът на грипа се чака да бъде в края на януари – началото на февруари. В топлото време и вирусите настъпват. „ Това забо...
Каталунската рецесия е коствала на Испания 1... Павлова: Няма да повдигаме въпроса за санк... TIME`S UP ще поддържа жертви на полов... Експертизата за нощни заведения, плажове и лифто... НАЙ-ЧЕТЕНИ

Откриха пет натрупа в къща в Нови Искър*
Пет натрупа - на двама мъже, две дами и момче, са били открити в къща в Нови Искър през днешния ден следобед, оповестиха от столичната полиция. Малко...
Тежка злополука затвори пътя Русе – Бяла... Дневен хороскоп за 3 януари Нинова към Борисов: Защо мълчите пред обви... Цветан Цветанов и Веселин Маринов пеят за... НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Путин ще завоюва изборите в Русия въпрек...
Докато стоеше пред завода „ Горки “ в Нижни Новгород при започване на декември и заобиколен от служащи в сини якета, съветският п...
Могерини: 2018 година ще е решаваща за Балкани... Президентът откри Новата година с несъгласие вър... Христо Иванов за ветото: Позицията на през... Царското семейство посрещна новата година...