До 10% от проверките на БАБХ за качеството на храните завършват с акт
За 1 месец БАБХ прави към 10 хиляди инспекции в цялата страна. Пишат се към 500-600 наставления и към 80-100 акта за установени нарушавания. Грубите числа демонстрират, че око 5-6 до 10% от инспекциите приключват с някакъв акт. Това описа доктор Любомир Кулински - шеф на Дирекция " Контрол на храните " в Българската организация по сигурност на храните пред Нова тв.
Регулаторните режими са едни и същи, законодателството също, контролът предстои на идентични правила. Дори в България е много по-учестен от този в някои от страните членки на Европейски Съюз, изясни доктор Кулински.
Той разяснява и случая с Калиатата - артикул, представян за кашкавал. Това е млечен полуфабрикат, който се създава в няколко страни в Европа. Няколко предприятия го купуват, само че той не е претърпял цялостната технология за кашкавал по нашите условия. Но те го преработват с 4 процеса, зрее 60 дни и тогава, съгласно наредбата, той може да носи името кашкавал, изясни специалистът от БАБХ. Това е тип кашкавал, само че не е българският кашкавал, не е това, което ние разбираме за този артикул, добави той.
Бедата е, че в България към момента нямаме предпазено географско название кашкавал. И до момента в който няма такова и строга рецепта, която да каже, че този артикул се прави единствено от българско мляко, ще има такива случаи, изясни Кулински.
На пазара има безусловно безвредни храни, само че с друго качество. Целта на контролния орган е на етикета да са разказани всички съставки на продуктите. Те са с разнообразни цени, само че потребителят да може да прочете и да реши, добави още специалистът.
Той изнесе данни, съгласно които към 50 хиляди тона за януари е било българското прясно мляко, а вносното изсъхнало мляко, млечни концентрати, сурово мляко - към 5000 тона.
По-лошо е ситуацията с месото, тъй като там разчитаме повече на вносни първични материали, добави Кулински.
Регулаторните режими са едни и същи, законодателството също, контролът предстои на идентични правила. Дори в България е много по-учестен от този в някои от страните членки на Европейски Съюз, изясни доктор Кулински.
Той разяснява и случая с Калиатата - артикул, представян за кашкавал. Това е млечен полуфабрикат, който се създава в няколко страни в Европа. Няколко предприятия го купуват, само че той не е претърпял цялостната технология за кашкавал по нашите условия. Но те го преработват с 4 процеса, зрее 60 дни и тогава, съгласно наредбата, той може да носи името кашкавал, изясни специалистът от БАБХ. Това е тип кашкавал, само че не е българският кашкавал, не е това, което ние разбираме за този артикул, добави той.
Бедата е, че в България към момента нямаме предпазено географско название кашкавал. И до момента в който няма такова и строга рецепта, която да каже, че този артикул се прави единствено от българско мляко, ще има такива случаи, изясни Кулински.
На пазара има безусловно безвредни храни, само че с друго качество. Целта на контролния орган е на етикета да са разказани всички съставки на продуктите. Те са с разнообразни цени, само че потребителят да може да прочете и да реши, добави още специалистът.
Той изнесе данни, съгласно които към 50 хиляди тона за януари е било българското прясно мляко, а вносното изсъхнало мляко, млечни концентрати, сурово мляко - към 5000 тона.
По-лошо е ситуацията с месото, тъй като там разчитаме повече на вносни първични материали, добави Кулински.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ