З а една неизвестна у нас българка ще ви разкажем

З а една незнайна у нас българка ще ви разкажем през днешния ден. Родената в Карлово на 22 февруари 1895 година Анка Ламбрева два пъти обикаля света с какво ли не. Страстен странник, тя е първата жена в света, която през 1929 година прелита над Ламанша със аероплан. В международната енциклопедия против името й е написано – първата българска Магеланка.

Държавен списък – Пловдив, Исторически музей – Карлово, Уикипедия

В живота си тя е видяла 2 и 200. Сиромашията и недоимъкът в фамилията й карат любознателната госпожица да замине за Пловдив, където приключва гимназия. Живее в интернат и работи като слугиня в богатите домове, с цел да се устоя сама. Мечтата й е да стане лекарка и отпътува за София, където година и половина учи медицина и работи като чиновничка в застрахователна компания. Но родителите й умират един след различен и това я принуждава да се завърне в Карлово, с цел да се грижи за по-малките си братя и сестри. Известно време е учителка и от своя другарка в Пловдив научава, че богат американец набира искащи да учат в американския медицински университет в Цариград. Тя не се колебае и отпътува, с цел да реализира фантазията си да стане доктор. През 1925 година университетът се закрива от Мустафа Кемал Ататюрк. Тогава Анка приключва учебно заведение за милосърдни сестри и постъпва на работа в цариградска болница.

Благодарност

При нощно дежурство Анка избавя доста богат пациент – англичанина мистър Тейкон, който скоро е изписан изцяло здрав. Напускайки болничното заведение, признателният британец я кани да му гостува в град Дюнедин, Нова Зеландия, където живее. Скоро й изпраща еднопосочен билет за парахода от Цариград до далечната и екзотична тихоокеанска страна.

Държавен списък – Пловдив, Исторически музей – Карлово, Уикипедия

През 1928 година, преизпълнена с очаквания и фантазии да види един нов свят, Анка Ламбрева се качва на парахода за далечната екзотична страна. Пътува три месеца, през което време слиза за по няколко дни в Египет, Индия, Цейлон и Австралия. В Нова Зеландия тя се влюбва в Раймънд, с който изкарват един прелестен месец на остров Таити. Усвоила към този момент няколко езика, българката изнася сказки в колежи, университети и женски сдружения. В Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други огромни градове на острова за първи път научават за България, за нейната славна история и етнография. Във всички огромни новозеландски вестници се появяват нейни публикации под надпис „ Непознатата България “. Тя ги изпраща на българското външно министерство, откъдето преведени на френски език ги препращат до легациите ни по света.

Бродерия

В Нова Зеландия Анка открива безвъзмезден курс по българска бродерия в женско сдружение, в което членуват единствено дами с висше обучение. Така на другия завършек на света се появяват българските шевици.

Носталгията към родното място я връща още веднъж в България. Отново отсреща е мистър Тейкън, който я схваща, оказва помощ й финансово. Пътуването по противоположния път се трансформира за Анка в същинска приказка. Спира поредно на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с транспортен съд се насочва за Лос Анджелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, след това доближава източното крайбрежие на Съединени американски щати и от Нюфаундленд се озовава в Англия.

Държавен списък – Пловдив, Исторически музей – Карлово, Уикипедия

Авантюристка по дух, през 1929 година тя става първата жена в света, прелетяла със аероплан над Ламанша от Лондон до Париж. Оттам се качва на трен до Германия, след това с параход по Дунава и през зимата на 1930 година се добира до Видин, откъдето идва в родното Карлово. Но защото не я свърта на едно място, тя още веднъж потегля на второто си околосветско странствуване. За три години българката обикаля 42 страни и на всички места с обич приказва за своята татковина. Нейните сказки за страната на розите се радват на огромно внимание.

Вечеря

В Париж тя се среща с именития Дан Колов. По това време той е международен първенец по кеч в свръхтежка категория, на върха на славата си е. На една от неговите галавечери, след победа над френския първенец, на тепиха излиза очарователна българска госпожица, облечена в национална носия. Анка му сервира букет от рози и му пожелава още по-големи триумфи. Зажаднял за българска тирада и заслепен от магнетичната й красота, атлетичният българин я кани на вечеря в изтънчен френски ресторант.

Това е първата и единствена среща на Анка Ламбрева с прославения българин. Двамата се разделят като положителни другари и всеки потегля по своя път, само че възприятията, които изпитват един към различен, остават да ги топлят до гибелта.

Слава

В средата на 30-те години Анка Ламбрева се озовава в още английската колония Иран. Тя се движи в средите на заможните англичани, където се носи именитата й популярност на самотна околосветска пътешественичка. Вестниците към този момент я назовават българската Магеланка.

Анка към този момент знае седем езика, язди кон и камила, кара мотоциклет – нещо извънредно за жена. Макар и четиридесетгодишна, ръката й желаят шейхове и петролни магнати. Но свободолюбивата българка отблъсква предложенията им. Материално обезпечена е, само че не престава да работи като болногледачка, шеф на болница, учителка и директорка на учебно заведение.

Започва Втората международна война и самият външен министър на Иран я увещава да се откаже от българското си гражданство и да осъди България. Обещава й, че по-късно ще се радва на почести и популярност в неговата богата страна. Анка Ламбрева отхвърля с думите: „ Аз съм българка и не мога да осъждам родината си! ”.

След този отвод е заточена в концлагера „ Мио-Мие ” в Ливан. Там Анка се отдава на писане – сътворява стихове, отдадени на България, както и поемата на френски „ Зад бодливата тел ”. Успява да убеди коменданта на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която тя лекува болните и ранени пленници. Така се среща с бъдещия си брачен партньор, младия и богат иранец Ходадат Абесте, докаран ранен в лагера.

Партия

През 1943 година съюзническите войски разгромяват немците и навлизат в Ливан. Лагерниците са освободени и Анка дружно със брачна половинка си отпътува за Иран, където той е правоприемник на имение от 12 села. Като брачен подарък Анка получава 3 от тях. Тя ги благоустроява – отстранява глинените колиби и построява нови солидни къщи за живеещите в тях. Прокарва напоителни канали към зеленчуковите градини, построява кокошарници и краварници. Анка основава и езиков образователен център, както и културен клуб, в който се прожектират филми от България, отваря и учебно заведение. С персонални средства, медикаменти и облекла подкрепя небогати и заболели хора. Продължава да пътува с мъжа си и осиновения им наследник Килмарс. През 1957 година и през 1964 година се разхождат из Сирия, Ливан, Италия, Япония, Швейцария, Цейлон, Фиджи, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Самоа и други страни.

През 1970 година брачният партньор на Анка умира и към този момент 75-годишна тя се завръща дефинитивно в България. Отдава се на щедрост, прави доста дарения на Окръжния държавен списък в Пловдив и на Историческия музей в родния си град Карлово. Нейните превъзходни пътеписи и есета излизат в книгите й „ Карлово и карловци – от 1877 година до през днешния ден ”, „ Из моята околосветска обиколка. Царицата на южните морета ”. Издадени са и фотоалбуми с нейни фотографии от красиви и екзотични страни.

Анка Ламбрева умира в родното си Карлово на 18 февруари 1976 година Последната й воля е да бъде заровена до своите родители.