Плачът на изоставената българска майка-земя
Юлия КУЛИНСКА
Села-призраци, в които се разхожда единствено вятърът. Самотно стърчащи полуразрушени къщи с изтърбушени очи-прозорци, наподобяващи на оглозгани скелети. Запустели ниви, удушени от бурени, из които се прескачат плъхове. Напуснати магазини, чиито клиенти в този момент са прилепите... Чувате ли рева на обезлюдената българска земя!?
Процесът на изпразване на дребните обитаеми места потегля през 50-те години на предишния век, когато миграционните потоци към градовете започнаха поради построяването на нови фабрики и предлагането на по-привлекателни работни места. Те набъбнаха за сметка на последователното западане на някои дребни селища. В много от тях останаха да живеят единствено възрастни хора. След демократичните промени в страната от 1990 година обстановката даже се утежни. Обратният път към селата се оказа сложен и съвсем неосъществим. Малко са хората, които оставиха богатствата на градската цивилизация, и потърсиха спокойствието, само че и компликациите, на селския живот. През последните 10 години > българите са намалели с над 844 хиляди души > Изградени в миналото с обич, през днешния ден къщите във видинските села Медовница и Връв се разрушават СНИМКИ Емилия КОСТАДИНОВА
или с 11,5%, сочат оповестените от Националния статистически институт (НСИ) данни от последното броене на българите у нас, извършено през 2021 година Българите са се стопили до 6 519 789. Жените са 3 383 527 или 51,9%, а мъжете 3 136 262 или 48,1%.
В България има 5257 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4998, а манастирите със статут на обитаемо място са Клисурският и Рилският. Като цяло безлюдните селища са ситуирани в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 района.
592 обитаеми места са без население или с едноцифрен брой поданици. > Най-много опустели обитаеми места > има в област Габрово - общо 163. В района има общо 349 селища, тъй че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 поданици.
На второ място в печалната ранглиста се подрежда регионът на Велико Търново. Там от общо 336 обитаеми места, 50 са без непрекъснато население, а 88 села - с под 10 жители. В двата района са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група - общо 301.
В област Кърджали има 12 безлюдни села и 26 с едноцифрен брой население. В Смолянския район има 10 селища без население и 33, в които живеят под 10 души. В област Кюстендил са ситуирани седем села без поданици и 19 - с по-малко от 10 жители. Шест обитаеми места в Хасковска област са без нито един гражданин, а други 22 с едноцифрен брой хора. В Софийска област са ситуирани 5 села без население и 28 с по-малко от 10 поданици. В областите Стара Загора и Търговище са ситуирани по четири села без население и надлежно 5 и 18 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите. По три села в Благоевградска и Добричка области нямат нито един гражданин и надлежно 24 и 9 обитаеми места са с под 10 жители. Последната област, в която има села без население, е Бургаска. На нейна територия са ситуирани две села без непрекъснато живеещи и 5 с едноцифрен брой на жителите.> В 1716 селища жителите са под 100 души, > а най-многобройна е общността на селата с население сред 101 и 200 души - 747. В групата с поданици сред 201 и 300 души попадат 496 обитаеми места. 408 села се населяват от 301 до 400 души. Общият брой на селищата, в които живеят от един до най-много девет души, е 425. С по един гражданин са 60 села. По двама живеят в 54 обитаеми места, а по трима - в 50. Петдесет и едно са селищата с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 38 села, а с по шестима - 37. Общо 41 села имат по седем поданици, други 51 са с по осем жители, а 43 са с деветима души население.
По данни на Евростат напорът към градовете у нас продължава. Обяснението е просто - там по-лесно може да се откри работа. През 2022 година градското население се е нараснало с съвсем 8 индивида на всеки 1000 души. За селските региони статистиката е негативна - на всеки 1000 души българските села са се обезлюдили с над 13 индивида.
Според изследване на Организация на обединените нации към 2050 година България ще загуби една четвърт от популацията си. Прогнозите на Световната банка пък сочат, че през 2050 година ще сме единствено 4,5 млн. души.
А изоставените къщи с тъжните изтърбушени очи не престават да чакат стопаните си...
Най-голямото българско село
Население по години на преброяванията
Това е Лозен в София-град. То продължава да държи шампионата с 6142 жители. По брой поданици Лозен е по-голям от 148 града или от повече от половината градове в страната. Следващото по величина село е Айдемир, обл. Силистра. То е с население 5295 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица в София-град с 5198 души, Драгиново, обл. Пазарджик с 4670 поданици, Казичене, обл. София-град със своите 4445 жители, Розино, обл. Пловдив и т.н.
Любопитно е да се означи, че цели 2561 села, или повече от половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, в който са регистрирани единствено 171 души към края на предходната година. Дванадесет села имат население колкото най-малкия град у нас.
Най-голямата по брой на популацията община в България е Столична. Освен нея още 7 общини в страната са с население над 100 000 души - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. Относителният дял на популацията в тези 8 общини съставлява 40,7 на 100 от цялото население в страната.
За Българска социалистическа партия е изключително важен демографският въпрос
За Българска социалистическа партия е извънредно значим демографският въпрос и избавяне на България от демографската гибел. Към това са ориентирани и главните политики на партията. За късото си присъединяване в предходния кабинет социалистите издействаха безвъзмездни учебници за учениците до 12 клас, както и обезпечаването на 300 лева еднократна помощ за учениците до четвърти клас. Малчуганите употребяват безплатните детски градини и ясли. Майчинството беше увеличено на 710 лева през втората година. Беше въведен необлагаем най-малко от 600 лева за първо дете и 1200 лева за второ дете.
В 49-ото Народно събрание Българска социалистическа партия ще упорства за:
- Еднократна помощ при раждане-за първо дете-600 лева, за второ дете-1200 лева, за трето-1700 лева и за всяко следващо-300 лева
- Еднократна помощ в размер на 7000 лева за всяко второ и трето дете на родители, които са обезпечени най-малко 24 месеца обратно. Мярката обгръща над 9 000 родители.
- Обвързване на размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата, от което ще се възползват 60 000 майки.
- Увеличаване размера на еднократната помощ за майки-студентки на 7000 лева, което касае над 6000 майки.
- Нулев налог върху приходите от труд до навършване на 26 години, което обгръща близо 300 000 младежи.
- Безплатни медикаменти за всички деца до 14 година възраст, което ще помогне на над 1 милион деца.
- От 2024 година увеличение на еднократната помощ за възпитаници на 350 лева и даване на такава и за учениците от 5 до 7 клас в това число.> > > >
Села-призраци, в които се разхожда единствено вятърът. Самотно стърчащи полуразрушени къщи с изтърбушени очи-прозорци, наподобяващи на оглозгани скелети. Запустели ниви, удушени от бурени, из които се прескачат плъхове. Напуснати магазини, чиито клиенти в този момент са прилепите... Чувате ли рева на обезлюдената българска земя!?
Процесът на изпразване на дребните обитаеми места потегля през 50-те години на предишния век, когато миграционните потоци към градовете започнаха поради построяването на нови фабрики и предлагането на по-привлекателни работни места. Те набъбнаха за сметка на последователното западане на някои дребни селища. В много от тях останаха да живеят единствено възрастни хора. След демократичните промени в страната от 1990 година обстановката даже се утежни. Обратният път към селата се оказа сложен и съвсем неосъществим. Малко са хората, които оставиха богатствата на градската цивилизация, и потърсиха спокойствието, само че и компликациите, на селския живот. През последните 10 години > българите са намалели с над 844 хиляди души > Изградени в миналото с обич, през днешния ден къщите във видинските села Медовница и Връв се разрушават СНИМКИ Емилия КОСТАДИНОВА
или с 11,5%, сочат оповестените от Националния статистически институт (НСИ) данни от последното броене на българите у нас, извършено през 2021 година Българите са се стопили до 6 519 789. Жените са 3 383 527 или 51,9%, а мъжете 3 136 262 или 48,1%.
В България има 5257 обитаеми места, от които градовете са 257, селата - 4998, а манастирите със статут на обитаемо място са Клисурският и Рилският. Като цяло безлюдните селища са ситуирани в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой поданици са пръснати в 22 района.
592 обитаеми места са без население или с едноцифрен брой поданици. > Най-много опустели обитаеми места > има в област Габрово - общо 163. В района има общо 349 селища, тъй че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 поданици.
На второ място в печалната ранглиста се подрежда регионът на Велико Търново. Там от общо 336 обитаеми места, 50 са без непрекъснато население, а 88 села - с под 10 жители. В двата района са ситуирани повече от половината от селата в обсъжданата група - общо 301.
В област Кърджали има 12 безлюдни села и 26 с едноцифрен брой население. В Смолянския район има 10 селища без население и 33, в които живеят под 10 души. В област Кюстендил са ситуирани седем села без поданици и 19 - с по-малко от 10 жители. Шест обитаеми места в Хасковска област са без нито един гражданин, а други 22 с едноцифрен брой хора. В Софийска област са ситуирани 5 села без население и 28 с по-малко от 10 поданици. В областите Стара Загора и Търговище са ситуирани по четири села без население и надлежно 5 и 18 обитаеми места с едноцифрен брой на жителите. По три села в Благоевградска и Добричка области нямат нито един гражданин и надлежно 24 и 9 обитаеми места са с под 10 жители. Последната област, в която има села без население, е Бургаска. На нейна територия са ситуирани две села без непрекъснато живеещи и 5 с едноцифрен брой на жителите.> В 1716 селища жителите са под 100 души, > а най-многобройна е общността на селата с население сред 101 и 200 души - 747. В групата с поданици сред 201 и 300 души попадат 496 обитаеми места. 408 села се населяват от 301 до 400 души. Общият брой на селищата, в които живеят от един до най-много девет души, е 425. С по един гражданин са 60 села. По двама живеят в 54 обитаеми места, а по трима - в 50. Петдесет и едно са селищата с по четирима поданици. С по пет души непрекъснато население са 38 села, а с по шестима - 37. Общо 41 села имат по седем поданици, други 51 са с по осем жители, а 43 са с деветима души население.
По данни на Евростат напорът към градовете у нас продължава. Обяснението е просто - там по-лесно може да се откри работа. През 2022 година градското население се е нараснало с съвсем 8 индивида на всеки 1000 души. За селските региони статистиката е негативна - на всеки 1000 души българските села са се обезлюдили с над 13 индивида.
Според изследване на Организация на обединените нации към 2050 година България ще загуби една четвърт от популацията си. Прогнозите на Световната банка пък сочат, че през 2050 година ще сме единствено 4,5 млн. души.
А изоставените къщи с тъжните изтърбушени очи не престават да чакат стопаните си...
Най-голямото българско село
Население по години на преброяванията
Това е Лозен в София-град. То продължава да държи шампионата с 6142 жители. По брой поданици Лозен е по-голям от 148 града или от повече от половината градове в страната. Следващото по величина село е Айдемир, обл. Силистра. То е с население 5295 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица в София-град с 5198 души, Драгиново, обл. Пазарджик с 4670 поданици, Казичене, обл. София-град със своите 4445 жители, Розино, обл. Пловдив и т.н.
Любопитно е да се означи, че цели 2561 села, или повече от половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, в който са регистрирани единствено 171 души към края на предходната година. Дванадесет села имат население колкото най-малкия град у нас.
Най-голямата по брой на популацията община в България е Столична. Освен нея още 7 общини в страната са с население над 100 000 души - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. Относителният дял на популацията в тези 8 общини съставлява 40,7 на 100 от цялото население в страната.
За Българска социалистическа партия е изключително важен демографският въпрос
За Българска социалистическа партия е извънредно значим демографският въпрос и избавяне на България от демографската гибел. Към това са ориентирани и главните политики на партията. За късото си присъединяване в предходния кабинет социалистите издействаха безвъзмездни учебници за учениците до 12 клас, както и обезпечаването на 300 лева еднократна помощ за учениците до четвърти клас. Малчуганите употребяват безплатните детски градини и ясли. Майчинството беше увеличено на 710 лева през втората година. Беше въведен необлагаем най-малко от 600 лева за първо дете и 1200 лева за второ дете.
В 49-ото Народно събрание Българска социалистическа партия ще упорства за:
- Еднократна помощ при раждане-за първо дете-600 лева, за второ дете-1200 лева, за трето-1700 лева и за всяко следващо-300 лева
- Еднократна помощ в размер на 7000 лева за всяко второ и трето дете на родители, които са обезпечени най-малко 24 месеца обратно. Мярката обгръща над 9 000 родители.
- Обвързване на размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата, от което ще се възползват 60 000 майки.
- Увеличаване размера на еднократната помощ за майки-студентки на 7000 лева, което касае над 6000 майки.
- Нулев налог върху приходите от труд до навършване на 26 години, което обгръща близо 300 000 младежи.
- Безплатни медикаменти за всички деца до 14 година възраст, което ще помогне на над 1 милион деца.
- От 2024 година увеличение на еднократната помощ за възпитаници на 350 лева и даване на такава и за учениците от 5 до 7 клас в това число.> > > >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ