“Отвъд границите: Юлия Кошаревска: И да не живееш в България, можеш да помагаш
Юлия Кошаревска живее в Бристол, Англия от шест години. Там е приключила “Журналистика ”, сега следва магистър “Публични политики ”. Юлия е основател на доброволческата организация “Лечение без граници ”, в която през днешния ден се включват близо 300 българи в чужбина, подготвени да оказват помощ и асистират на своите сънародници, които отпътуват за лекуване в чужбина.
“Лечение без граници ”
“Лечение без граници ” е един план, който се заражда на форума “Идеите – това сме ние ”, проведен от “Обединени хрумвания за България ” ( повече за " Обединени хрумвания за България " можете да научите от един от създателите Александър Найденов ) .
Как ви хрумна концепцията, по какъв начин потегли тази конструкция първоначално?
Аз и още едно от девойки, които стартирахме след това плана, имахме другар, който се нуждаеше от скъпоструващо лекуване в чужбина. Трябваше да се събера сумата от 240 хиляди евро. Ние още бяхме в учебно заведение, направихме акция, успяхме да съберем парите, само че за жалост закъсняхме с няколко седмици и сега, в който той отпътува за Германия, към този момент беше късно и той умря няколко месеца по-късно. Тази история беше от главните ни претекстове. След това с Алекс Найденов (от Обединени хрумвания за България – б.а.) се бяхме срещнали около тази акция и той ме предложения да бъда ръководител на екип “Социални политики ” на конференцията. И там една от тематиките ни беше “Лечение в чужбина ” и това какво може да се направи, с цел да се подкрепи. И защото множеството от участниците бяха студенти в чужбина, беше най-логично да създадем една такава мрежа в чужбина, която да подкрепя българи, които се лекуват зад граница.
До момента доброволците от “Лечение без граници ” са помогнали на към 230 българи с превод, препоръки и асистиране по време на престоя и лекуването им в чужбина.
Как действа системата и по какъв начин могат да се извърнат към вас хората, които имат потребност?
Нашата цел е да оказваме помощ на хора, нуждаещи се от лекуване в чужбина по всеки вероятен метод. Най-често това е с превод на място. В доста случаи хората, които отпътуват да се лекуват в чужбина не приказват тамошния език, което прави връзката с личния състав в болничното заведение много сложен и това, което нашите доброволци вършат, е да превеждат по време на прегледите. Също по този начин оказваме помощ с информация за това къде може да се отседне или по какъв начин да се стигне от летището до болничното заведение. В такива моменти за пациентите и техните фамилии това е последното нещо, за което да мислят. Можем да помогнем и със препоръки по какъв начин да бъдат набрани средствата за лекуването в чужбина. На база на това, което сме натрупали като познания и противоположна връзка, можем да предлагаме и лечебни заведения.
Как виждаш бъдещето на “Лечение без граници ”?
В момента обгръщаме 15-16 страни. Идеята ни е да продължаваме да се разрастваме. Много постоянно ни търсят хора от страни, в които не сме и предполагали, че ще има потребност да оказваме помощ.
Какво получаваш като опит от плана?
Много са забавни тези срещи. Всеки от нашите доброволци има друга мотивация и метод, по който е стигнал до това да стане част от екипа ни. Наистина е доста хубаво, когато успеем да помогнем на някого. Просто си припомням какво беше, когато ние събирахме пари за нашия другар, какъв брой беше мъчно и до някаква степен самотно. Ние желаеме да бъдем опора в тези обстановки. Журналистика
Юлия е от София, приключила е 73. СУ с преподаване на непознати езици “Владислав Граматик ”. В 12 клас би трябвало да вземе избор сред две страни, в които да продължи образованието си - Германия и Англия.
“Много ми хареса курса тук в Бристол, публицистика и най-вече броудкаст (аудио и видео – б.а.). През 2012-а започнах бакалавърска степен и през 2015-а приключих. Останах, защото си открих работа и сега върша магистратура “Публични политики ”.
Защо избра публицистиката?
От доста дребна желаех да стана журналистка, тъй като желая да описвам истории. Журналистиката също по този начин може да трансформира доста неща, в случай че е направена качествено.
А по какъв начин мерим качеството? Това е един доста настоящ въпрос.
Да кажем, че качеството на публицистиката се мери в това, какво стои в желанието. Дали е опит да се съберат повече кликове или в действителност задачата е да се споделя истината и то по най-точния метод и от допустимо най-вече гледни точки. Прави ми усещане, че за неща като психологично здраве, да вземем за пример отразяването на самоубийства, в България доста рядко се подхожда по етичен метод. Тук в университета (в Бристол – б.а.) една от първите ми лекции беше за това по какъв начин се отразява самоубийство и че не е редно да даваш всички елементи по какъв начин се е случило, тъй като може и други хора да последват образеца.
Какви са главните провокации пред публицистиката през днешния ден?
Основният въпрос е за това, накъде отива светът. Брекзит, Тръмп. Всеки ден медиите би трябвало да си задават въпросите: “Защо това се случи? и “Каква беше нашата роля? ”. От друга страна би трябвало да забележим къде ще ни отведат технологиите. До преди няколко години обществените мрежи нямаха въздействието, което имат сега, и всеки един от нас намираше новините си по доста по-различен метод, в сравнение с сега.
А ти къде виждаш себе си в бъдещето?
В момента изучавам магистратура “Публични политики ”, което считам, че ще ми помогне да се развъртвам в журналистическа среда. Курсът е доста забавен и имам вяра, че ще ми даде нужните познания, с цел да бъда по-обективна и да се занимавам с по-сериозни тематики. А другояче къде се виждам? Където и да е.
С какви се занимавате в магистърската ти стратегия?
Магистратурата е доста забавна, тъй като можеш да избираш модули. До момента върших такива, свързани със опазване на здравето и здравни системи, а тази година ще се съсредоточа над миграция, ще погледнем малко по-сериозно и от Брекзит, въпреки че е доста мъчно да се направи от академична позиция, тъй като той още не се е случил.
Юлия с сътрудници от магистърската стратегия
Бристол
В Бристол си към този момент от шест години. Явно харесваш този град, какво ти подхожда в него?
Бристол е доста забавен град. Има по нещо за всеки. Едно от първите неща, които ми направиха усещане още първата седмица беше, че в университета имаше хора с всевъзможни цветове на косата – зелена, оранжева. Това е може би едно от най-хубавите неща тук, че всеки е доста друг и това е безусловно задоволително. Тук има разнообразни общности на имигранти, както от Европа, по този начин и от Африка и Азия. Ако решиш да отидеш на ресторант, можеш да избереш подобен от всяка точка на света (прави пауза) без български, към момента нямаме български (смее се).
Има ли българска общественост там?
Да, имаме и се разрасна много през последните шест години. Преди доста рядко се случваше да чуя български на улицата, към този момент се случва. Имаме си български магазин. Винаги вършим избори, имаме български танци и учебно заведение.
Какво ти липсва в България с изключение на роднините и другари?
Храната. Освен това България е място, в което можеш да пътуваш доста бързо до доста разнообразни места, до морето, планината.
Малко по-късно получих и фото отговор на въпроса “Какво ти липсва? ”:
Чара
Познаваш много българи в чужбина около “Лечение без граници ”. Какво ти прави усещане, какво ни разграничава и събира?
Не мисля, че се разграничаваме изключително, с изключение на по това, че живеем на разнообразни точки по света. Общностите на българите в чужбина отразява обществото в България. Има хора от всевъзможни прослойки, хора, които се занимават с разнообразни неща. Такива, които следват, които работят, някои прекарват целия си живот в чужбина, други идват единствено през лятото. Винаги когато се заприказва за разликите при българите в чужбина, аз стартирам да си мисля за това, което ни сближава. Разбирам и си изяснявам изявления като “Вие нямате право на мнение за това по какъв начин се случват нещата тук ” или “Вие нямате право да гласувате ”, само че в това време нямам доверие, че в днешно време е належащо да живееш в България, с цел да се интересуват от това, което става там, и да помагаш нещата да стават по-добри. С “Лечение без граници ” се опитваме да потвърждаваме това все по-често. Фактът, че имаме доброволци, които са напуснали България преди в действителност доста години, само че все пак са подготвени да оказват помощ, го показва.
Протести в Бристол против решението на държавното управление за промени в проекта за ръководство на естествен парк Пирин.
Пътувания
До къде беше последното ти пътешестване?
Последното ми пътешестване беше до Берлин. Град, за който съм чела доста, за който съм си говорила с учителите ми от Германия. Беше ми забавно да го видя онлайн и почтено казано доста ми подсети на Бристол, тъй като и Берлин е толкоз еклектичен. Хората споделят, че в случай че харесваш Бристол, ще заобичаш Берлин.
Коя е най-далечната дестинация, която си посетила?
Исландия и Русия. И двете бяха извънредно забавни. В Исландия доста ме впечатли това какъв брой спокойни бяха всички. Също по какъв начин всеки се грижеше и помагаше на всеки, нещо, което не съм виждал в България и в Англия дотам. В Русия бях на една конференция към седмица с хора от някогашните социалистически страни. Беше доста забавно да сравня това, за което те говореха и което тях ги вълнуваше с тематиките, които интересуват мен.
Каква беше тематиката?
“Как да се оправим с речта на омразата? ”. Към края на конференция всички бяха извънредно отворени. В началото забелязах, че всяка страна си имаше някакви стандарти към другите. След една седмица обаче си дадохме сметка, че всички малко или доста сме идентични.Но другояче правихме едно упражнение, в което трябваше да кажем какви са нашите полезности. Интересно беше, че всички страни от някогашните руски републики споделиха, че обичайните съветски полезности са извънредно значими за тях, до момента в който при нас не беше по този начин.
Каква е твоята рецепта за битката с речта на омразата?
Приемане и да си даваме сметка, че това да сме разнообразни е хубаво. Хубаво е да познаваш хора от разнообразни общности и култури, хубаво е да познаваш хора с разнообразни визии за света и да си подготвен да ги чуеш и схванеш. Ако сме подготвени да водим разговор един с различен, считам, че езикът на омразата ще изчезне.
Какво пречи да го водим този разговор? Темата е много настояща около протичащото се в Германия.
Страхът от непознатото и от това да излезем от личната си зона на комфорт. Не знаем какво ще срещнем отвън нея и по какъв начин ще реагираме.
Коя е мечтаната дестинация?
Навсякъде (смее се) Няма мечтана, може би Латинска Америка.
А идното пътешестване?
За момента нямам нищо обмисляне, с изключение на ходенията до България. Но се надявам след магистратурата да направя едно дълго и далечно пътешестване.
Кое е обичаното място за отмора?
Първото е България. Другото е всяко ново място.
Спомняш ли си първото излизане в чужбина?
Да, в Сърбия. Бях извънредно впечатлена, че можех да приказвам на български и да се разберем (смее се).
Къде сядаш в самолета – до прозореца и до пътеката?
Ако мога до прозореца, постоянно до него.
Какво е свободата?
Да можеш да бъдеш себе си, където и да се намираш.
“Лечение без граници ”
“Лечение без граници ” е един план, който се заражда на форума “Идеите – това сме ние ”, проведен от “Обединени хрумвания за България ” ( повече за " Обединени хрумвания за България " можете да научите от един от създателите Александър Найденов ) .
Как ви хрумна концепцията, по какъв начин потегли тази конструкция първоначално?
Аз и още едно от девойки, които стартирахме след това плана, имахме другар, който се нуждаеше от скъпоструващо лекуване в чужбина. Трябваше да се събера сумата от 240 хиляди евро. Ние още бяхме в учебно заведение, направихме акция, успяхме да съберем парите, само че за жалост закъсняхме с няколко седмици и сега, в който той отпътува за Германия, към този момент беше късно и той умря няколко месеца по-късно. Тази история беше от главните ни претекстове. След това с Алекс Найденов (от Обединени хрумвания за България – б.а.) се бяхме срещнали около тази акция и той ме предложения да бъда ръководител на екип “Социални политики ” на конференцията. И там една от тематиките ни беше “Лечение в чужбина ” и това какво може да се направи, с цел да се подкрепи. И защото множеството от участниците бяха студенти в чужбина, беше най-логично да създадем една такава мрежа в чужбина, която да подкрепя българи, които се лекуват зад граница.
До момента доброволците от “Лечение без граници ” са помогнали на към 230 българи с превод, препоръки и асистиране по време на престоя и лекуването им в чужбина.
Как действа системата и по какъв начин могат да се извърнат към вас хората, които имат потребност?
Нашата цел е да оказваме помощ на хора, нуждаещи се от лекуване в чужбина по всеки вероятен метод. Най-често това е с превод на място. В доста случаи хората, които отпътуват да се лекуват в чужбина не приказват тамошния език, което прави връзката с личния състав в болничното заведение много сложен и това, което нашите доброволци вършат, е да превеждат по време на прегледите. Също по този начин оказваме помощ с информация за това къде може да се отседне или по какъв начин да се стигне от летището до болничното заведение. В такива моменти за пациентите и техните фамилии това е последното нещо, за което да мислят. Можем да помогнем и със препоръки по какъв начин да бъдат набрани средствата за лекуването в чужбина. На база на това, което сме натрупали като познания и противоположна връзка, можем да предлагаме и лечебни заведения.
Как виждаш бъдещето на “Лечение без граници ”?
В момента обгръщаме 15-16 страни. Идеята ни е да продължаваме да се разрастваме. Много постоянно ни търсят хора от страни, в които не сме и предполагали, че ще има потребност да оказваме помощ.
Какво получаваш като опит от плана?
Много са забавни тези срещи. Всеки от нашите доброволци има друга мотивация и метод, по който е стигнал до това да стане част от екипа ни. Наистина е доста хубаво, когато успеем да помогнем на някого. Просто си припомням какво беше, когато ние събирахме пари за нашия другар, какъв брой беше мъчно и до някаква степен самотно. Ние желаеме да бъдем опора в тези обстановки. Журналистика
Юлия е от София, приключила е 73. СУ с преподаване на непознати езици “Владислав Граматик ”. В 12 клас би трябвало да вземе избор сред две страни, в които да продължи образованието си - Германия и Англия.
“Много ми хареса курса тук в Бристол, публицистика и най-вече броудкаст (аудио и видео – б.а.). През 2012-а започнах бакалавърска степен и през 2015-а приключих. Останах, защото си открих работа и сега върша магистратура “Публични политики ”.
Защо избра публицистиката?
От доста дребна желаех да стана журналистка, тъй като желая да описвам истории. Журналистиката също по този начин може да трансформира доста неща, в случай че е направена качествено.
А по какъв начин мерим качеството? Това е един доста настоящ въпрос.
Да кажем, че качеството на публицистиката се мери в това, какво стои в желанието. Дали е опит да се съберат повече кликове или в действителност задачата е да се споделя истината и то по най-точния метод и от допустимо най-вече гледни точки. Прави ми усещане, че за неща като психологично здраве, да вземем за пример отразяването на самоубийства, в България доста рядко се подхожда по етичен метод. Тук в университета (в Бристол – б.а.) една от първите ми лекции беше за това по какъв начин се отразява самоубийство и че не е редно да даваш всички елементи по какъв начин се е случило, тъй като може и други хора да последват образеца.
Какви са главните провокации пред публицистиката през днешния ден?
Основният въпрос е за това, накъде отива светът. Брекзит, Тръмп. Всеки ден медиите би трябвало да си задават въпросите: “Защо това се случи? и “Каква беше нашата роля? ”. От друга страна би трябвало да забележим къде ще ни отведат технологиите. До преди няколко години обществените мрежи нямаха въздействието, което имат сега, и всеки един от нас намираше новините си по доста по-различен метод, в сравнение с сега.
А ти къде виждаш себе си в бъдещето?
В момента изучавам магистратура “Публични политики ”, което считам, че ще ми помогне да се развъртвам в журналистическа среда. Курсът е доста забавен и имам вяра, че ще ми даде нужните познания, с цел да бъда по-обективна и да се занимавам с по-сериозни тематики. А другояче къде се виждам? Където и да е.
С какви се занимавате в магистърската ти стратегия?
Магистратурата е доста забавна, тъй като можеш да избираш модули. До момента върших такива, свързани със опазване на здравето и здравни системи, а тази година ще се съсредоточа над миграция, ще погледнем малко по-сериозно и от Брекзит, въпреки че е доста мъчно да се направи от академична позиция, тъй като той още не се е случил.
Юлия с сътрудници от магистърската стратегия
Бристол
В Бристол си към този момент от шест години. Явно харесваш този град, какво ти подхожда в него?
Бристол е доста забавен град. Има по нещо за всеки. Едно от първите неща, които ми направиха усещане още първата седмица беше, че в университета имаше хора с всевъзможни цветове на косата – зелена, оранжева. Това е може би едно от най-хубавите неща тук, че всеки е доста друг и това е безусловно задоволително. Тук има разнообразни общности на имигранти, както от Европа, по този начин и от Африка и Азия. Ако решиш да отидеш на ресторант, можеш да избереш подобен от всяка точка на света (прави пауза) без български, към момента нямаме български (смее се).
Има ли българска общественост там?
Да, имаме и се разрасна много през последните шест години. Преди доста рядко се случваше да чуя български на улицата, към този момент се случва. Имаме си български магазин. Винаги вършим избори, имаме български танци и учебно заведение.
Какво ти липсва в България с изключение на роднините и другари?
Храната. Освен това България е място, в което можеш да пътуваш доста бързо до доста разнообразни места, до морето, планината.
Малко по-късно получих и фото отговор на въпроса “Какво ти липсва? ”:
Чара
Познаваш много българи в чужбина около “Лечение без граници ”. Какво ти прави усещане, какво ни разграничава и събира?
Не мисля, че се разграничаваме изключително, с изключение на по това, че живеем на разнообразни точки по света. Общностите на българите в чужбина отразява обществото в България. Има хора от всевъзможни прослойки, хора, които се занимават с разнообразни неща. Такива, които следват, които работят, някои прекарват целия си живот в чужбина, други идват единствено през лятото. Винаги когато се заприказва за разликите при българите в чужбина, аз стартирам да си мисля за това, което ни сближава. Разбирам и си изяснявам изявления като “Вие нямате право на мнение за това по какъв начин се случват нещата тук ” или “Вие нямате право да гласувате ”, само че в това време нямам доверие, че в днешно време е належащо да живееш в България, с цел да се интересуват от това, което става там, и да помагаш нещата да стават по-добри. С “Лечение без граници ” се опитваме да потвърждаваме това все по-често. Фактът, че имаме доброволци, които са напуснали България преди в действителност доста години, само че все пак са подготвени да оказват помощ, го показва.
Протести в Бристол против решението на държавното управление за промени в проекта за ръководство на естествен парк Пирин.
Пътувания
До къде беше последното ти пътешестване?
Последното ми пътешестване беше до Берлин. Град, за който съм чела доста, за който съм си говорила с учителите ми от Германия. Беше ми забавно да го видя онлайн и почтено казано доста ми подсети на Бристол, тъй като и Берлин е толкоз еклектичен. Хората споделят, че в случай че харесваш Бристол, ще заобичаш Берлин.
Коя е най-далечната дестинация, която си посетила?
Исландия и Русия. И двете бяха извънредно забавни. В Исландия доста ме впечатли това какъв брой спокойни бяха всички. Също по какъв начин всеки се грижеше и помагаше на всеки, нещо, което не съм виждал в България и в Англия дотам. В Русия бях на една конференция към седмица с хора от някогашните социалистически страни. Беше доста забавно да сравня това, за което те говореха и което тях ги вълнуваше с тематиките, които интересуват мен.
Каква беше тематиката?
“Как да се оправим с речта на омразата? ”. Към края на конференция всички бяха извънредно отворени. В началото забелязах, че всяка страна си имаше някакви стандарти към другите. След една седмица обаче си дадохме сметка, че всички малко или доста сме идентични.Но другояче правихме едно упражнение, в което трябваше да кажем какви са нашите полезности. Интересно беше, че всички страни от някогашните руски републики споделиха, че обичайните съветски полезности са извънредно значими за тях, до момента в който при нас не беше по този начин.
Каква е твоята рецепта за битката с речта на омразата?
Приемане и да си даваме сметка, че това да сме разнообразни е хубаво. Хубаво е да познаваш хора от разнообразни общности и култури, хубаво е да познаваш хора с разнообразни визии за света и да си подготвен да ги чуеш и схванеш. Ако сме подготвени да водим разговор един с различен, считам, че езикът на омразата ще изчезне.
Какво пречи да го водим този разговор? Темата е много настояща около протичащото се в Германия.
Страхът от непознатото и от това да излезем от личната си зона на комфорт. Не знаем какво ще срещнем отвън нея и по какъв начин ще реагираме.
Коя е мечтаната дестинация?
Навсякъде (смее се) Няма мечтана, може би Латинска Америка.
А идното пътешестване?
За момента нямам нищо обмисляне, с изключение на ходенията до България. Но се надявам след магистратурата да направя едно дълго и далечно пътешестване.
Кое е обичаното място за отмора?
Първото е България. Другото е всяко ново място.
Спомняш ли си първото излизане в чужбина?
Да, в Сърбия. Бях извънредно впечатлена, че можех да приказвам на български и да се разберем (смее се).
Къде сядаш в самолета – до прозореца и до пътеката?
Ако мога до прозореца, постоянно до него.
Какво е свободата?
Да можеш да бъдеш себе си, където и да се намираш.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ