Юлия Андонова: Недопустимо е да има цели региони в страната ни без кризисни центрове за пострадалите от насилие
Юлия Андонова от Фондация П.У.Л.С. в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
Говорим си за домашното принуждение. На директната ни телефонна към този момент е Юлия Андонова от Фондация П.У.Л.С. Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Андонова, разкажете ни първо малко повече за Фондация П.У.Л.С., за нейната активност, по какъв начин оказва помощ, въобще повече за фондацията.
Фондация П.У.Л.С. е организация, която към този момент повече от 22 години оказва денонощна помощ и поддръжка на хора, които са потърпевши или които са в обстановка на риск от разнообразни форми на принуждение. Към организацията ни има спешен център, в който непрекъснато потърпевшите от принуждение могат да намерят краткотраен заслон и протекция. Консултативна стратегия, в която психолози, обществени служащи, юристи, педагози, здравни експерти и други експерти, които биха били в поддръжка на хората, потърпевши от принуждение, предоставяме така наречен " сложна грижа “ на хората, потърпевши от принуждение, тъй като насилието е голям проблем, който визира всяко трето българско семейство. Това е проблем, който изисква цялото ни общество да реагира и да има съответни места, без значение дали са мъже, дами или деца, да могат да намерят непрекъснато експерти, които да могат да бъдат на тяхно разположение и да им оказват помощ в тези тежки миг, през които минават. За страдание Фондация П.У.Л.С. и услугите, които предоставяме непрекъснато на хора, потърпевши от принуждение, сме една от дребното организации в страната, които оказват тази поддръжка. Много постоянно хора, които нямат наоколо към себе си подобен център, като нашия, няма къде да намерят помощ и поддръжка.
А това в действителност е значимо, защото статистиката, която споменахте, е плашеща.
Наистина. И е доста значимо да си дадем сметка, че това е проблем, който визира всички ни. От цялото ни общество зависи домашното принуждение, принуждение, учредено на пола, всички форми на принуждение да бъдат отстранени. Много е значимо да знаят, че потърпевшите не са отговорни, че има кой да им помогне, че все пак, че в страната ни организациите, които оказваме помощ на потърпевши от принуждение, сме към 10-12 организации, опция има. Те могат да ни потърсят непрекъснато на телефон 076 60 10 10 – това е горещата телефонна линия на Фондация П.У.Л.С. Асоциация " Анимус “ също има гореща телефонна линия, която непрекъснато оказва помощ и поддръжка на хора, които са потърпевши от принуждение.
И тук е значимо да споменем, че в тази ситуация вие обръщате внимание освен към женския пол, само че въобще към хората, които са потърпевши по някакъв метод, и които са жертва на принуждение.
Насилието е проблем, който не визира единствено дамите, и това не е проблем единствено на дамите. В обществото ни има доста огромна поляризация и доста погрешни изказвания от изначално, че всички дами са жертви и всички мъже са насилници. Факт е, че дамите в множеството случаи биват обект на принуждение, само че също по този начин не трябва да пропущаме и обстоятелството, че от време на време и мъже стават жертви на разнообразни форми на принуждение, в това число и домашно принуждение. И е значимо ние да намерим метода и подобаващите услуги, с които да помогнем на всеки човек, който е обиден от принуждение. Тук е моментът може би да отворим тематиката и за работата с хора, които са причинители на домашно принуждение, тъй като в над 99% от случаите хората, които през днешния ден са причинители на домашно принуждение, са тези уплашени деца, които доскоро до момента в който са били дребни, са били очевидци и са имали този ролеви модел в фамилията си. Така че домашното принуждение е един безконечен цикъл, който се повтаря, който демонстрира на децата ни едно погрешно държание, едно държание, което наранява. И за жалост с всяка миналата година дамите, изгубили живота си от ръцете на своите сътрудници или близки, стават от ден на ден. И това е проблем, който в действителност би трябвало да бъде подложен съществено в обществото и изисква нашите незабавни ограничения.
Т.е. по-голямата част, дори да не кажа съвсем всички, съвсем цялата част от хората, които са насилници, са възпитани по този метод. Т.е. насилието се възпитава?
Насилието поражда принуждение. Колкото и банално да прозвучи, колкото може би да прозвучи като изтъркана фраза, когато едно дете порасне в такава обстановка, е доста по-вероятно да схване този модел. Не бих желала да кажа всички деца, които са пораснали в тази среда, тъй като има и доста изключения, тъй като според от метода, по който се развие животът на детето като е младеж, като стартира да гради свое семейство и персона, има доста фактори за това да доведат един човек до това да бъде човек, който упражнява принуждение или не, само че сигурно един от най-значимите фактори е това, когато детето пораства в обстановка на принуждение.
А какъв профилът на насилника? Как можем да го разпознаем? Ние знаем, че не във всички случаи това се случва елементарно или от пръв взор, както се споделя, може би би трябвало повече време?
Със сигурност и аз не бих могла да се наемам в границите на едно малко изявление да задам профил на човек, който упражнява принуждение. Това е работа може би и на сътрудници психолози, които биха могли по-задълбочено да опишат. А това, което бих посъветвала слушателите на вашето предаване, в случай че имат някакви подозрения, в случай че индивидът до тях по някакъв метод ги карат да се усещат неловко или се тормозят дали неговото държание може да докара до ескалация на принуждение, дано да потърсят профилирана помощ. Също по този начин на уеб страницата на Фондация П.У.Л.С. има брошури с информация и къси проби, които дават тенденция дали в сегашния миг във връзката има риск от ескалация на принуждение и препоръки къде да потърсите помощ и поддръжка. Ако имате подозрение, обадете се, поговорете със експерт, по-добре да сте потърсили помощ без да имате потребност от нея, в сравнение с помощта да закъснее.
Така е, доста е значимо и е част от предварителната защита от това да се стига до съдбовни резултати. Сега желая да обърнем внимание на един случай от последните дни. Става въпрос за убита и заровена в септична яма жена от Варна. Подобен случай на изчезнала жена имаше и преди месец или два, също по този начин това прилича и случая със поставената в куфар и убита жена от Перник. Защо се случва това? Пореден случай на принуждение с особена свирепост. Защо зачестяват тези случаи или дава им се повече публичност? Какво е вашето мнение?
Преди всичко желая да стартира тази част от диалога ни с дълбоки съболезнования към околните на жертвите на домашно принуждение, на дамите, които неотдавна бяха открити от службите на полицията, на дамите, които изгубиха живота си през последните месеци и години. Не бих могла да кажа, че по някакъв метод сега има растеж на насилието сериозен, че насилието е повече в сравнение с е било преди няколко години. По една или друга причина сега обществото ни с помощта на медийното подпомагане на вас, на публицисти, които описват за случаите на домашно принуждение, хората схващат за това, което се случва. Домашното принуждение е проблем, който датира от десетилетия, проблем, който доста постоянно остава прикрит зад вратите, тъй като генерации наред са вярвали надълбоко, че това е фамилен проблем, който би трябвало да остане зад вратите. За страдание сега сме очевидци на извънредно жестоки случаи, които са довели до съдбовен излаз, случаи, които остават деца без родители, случаи, които потрисат обществото ни и случаи, които са действителни и са към нас. Домашното принуждение е нещо, което се случва всеки ден във всяко 3-то българско семейство. Това, което е значимо да се означи, че диалогът по тематиката от една страна е причина повече хора да са осведомени, повече хора да знаят какво се случва. Това, което ние забелязахме по време на първите затваряния на пандемията, беше фрапантно увеличение на хората, които търсят нашата помощ като организация, освен нашата организация, всички организации, които работим в поддръжка на хора, потърпевши от принуждение, само че сякаш множеството случаи не бяха на ново принуждение, което в този момент се е появило в резултат на пандемията, а принуждение, което е ескалирало. Хора, които дълго време са живели и в обстановка на принуждение, само че в този момент за първи път се осмеляват да потърсят помощ. И е доста значимо да продължим да приказваме, да настояваме политиците в България да вземат съответни ограничения и в страната ни да има задоволителни места, в които потърпевшите от принуждение да могат да потърсят помощ. Защото към момента има места, в които потърпевшите би трябвало да изминат 100-200-300 км до място, на което могат да получат професионална поддръжка и заслон, и отбрана при положение на принуждение, а това доста малко хора биха могли или го вършат, или намират храброст да го създадат, и ги обрича в един живот на принуждение. Така че още веднъж бих желала да прикани от една страна слушателите да потърсят помощ. В уеб страницата на Фондация П.У.Л.С. може да се откри форма на онлайн търсене на поддръжка. Нашият телефонен номер е 076 60 10 10, на който непрекъснато може да потърсите нашите консултанти, както и горещата телефонна на Асоциация " Анимус “.
Понеже вие заговорихте за ролята на политиците в България и за това, че би трябвало да се вземат съответни ограничения. Аз желая да ви попитам в тази връзка с домашното принуждение каква е ролята на страната? Какво би трябвало да създадат институциите въобще?
Преди всичко всички институции трябва да признаят, че казусът е сериозен, че изисква съгласуван отговор от наша страна като експерти към този момент, освен като жители, а като експерти. Недопустимо е от трибуната на Народното събрание да се приказват глупости и погрешни неща, неистини, да се подбужда обществото към страхове, които нямат нищо общо с действителността. Много е значимо политиците да схванат, че обществената тематика, здравната тематика е надполитическа тематика, надпартийна тематика. Това са тематики, които би трябвало да засягат всички ни, и върху които би трябвало да има консенсус, че в последна сметка е значимо да се направи най-хубавото за всеки един жител в тази страна. А това потърпевшите от принуждение да имат достъп до качествени обществени стратегии е от първостепенно значение. Много мога да кажа за това. Истината е, че в последните години липсва политическа воля за взимане на съответни ограничения. Важно е във всеки регионален център да има центрове за поддръжка и спешни центрове. Недопустимо е да има цели райони в страната ни без места, в които потърпевшите от принуждение да могат да получат денонощна поддръжка. Преди всичко е значимо да схванат, че казусът съществува, че не се взема решение у дома, и че ние като общество сме задължени да реагираме и да създадем всичко нужно потърпевшите да има къде да потърсят помощ и поддръжка.
Да, и в действителност, че това са тематиките, които интересуват нас, жителите, т.е. директно ни засягат и върху които желаеме да се приказва, и да се взимат решения несъмнено.
И съответни ограничения, с цел да може хората, които са потърпевши от принуждение, да има къде да потърсят помощ, с цел да може чиновниците на полицията да са задоволително овластени и да могат да реагират, а не както доста постоянно се случва, да се дава обръщение на жертвата: " Ами изчакайте да ви удари и тогава ни повикайте “. Много е тежък този миг, в който няма задоволително положителни структури в страната ни за реакция и това е извънредно време да се промени. Защото във всяко 3-то българско семейство насилието е всекидневие.
Аз считам, че всички знаем какви ограничения би трябвало да се подхващат. Пак споделям, не малко се приказва за домашното принуждение, не е проблем, който съществува неотдавна или който е най-малък. Експерти споделят какво би трябвало да се направи, просто е време да се приложи. Всъщност, това е най-важното.
Да, и самото общество да бъде все по-чувствително и да не приема насилието като норма. Когато забележим, че в прилежащия апартамент се случва нещо, да повикаме полиция, когато забележим, че нашата колежка или сътрудник има проблеми, да потърсим опция да поговорим или да ги насочим към експерт, тъй като има белези на насилието, които от време на време обществото ни комфортно не помни да види, избира да не види, избира да намерения, че дамата в действителност е паднала по стълбите и се е блъснала, а е доста значимо казусът да бъде забелязан и някой да каже: " Виждам те, тук съм. Искаш ли да ти оказа помощ? Как мога да ти оказа помощ? “.
Просто би трябвало да променим това мислене, за което и вие споменахте преди няколко минути, да мислим по този метод, че това е фамилен проблем, в който надлежно ние нямаме място и няма за какво да се месим.
Да, в действителност е проблем. Това е проблем на цялото ни общество. И в действителност е доста тъжно, че продължаваме да водим диалог дали домашното принуждение е фамилен проблем, или не, че значими публични персони, които би следвало да бъдат образец и да дават най-точните послания за обществото ни и съответни ограничения, не престават да се чуват глупости. Наистина това е извънредно време да се промени и политическите водачи, хората, които са в Народното събрание, да схванат, че говорейки по този метод, в действителност отговорността за идната убита жена, за идващия случай на принуждение, за идващия съдбовен край ще бъде тяхна.
Надяваме се да забележим позволение на тази обстановка или най-малко дейности в тази посока. Много ви благодаря.
Говорим си за домашното принуждение. На директната ни телефонна към този момент е Юлия Андонова от Фондация П.У.Л.С. Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Андонова, разкажете ни първо малко повече за Фондация П.У.Л.С., за нейната активност, по какъв начин оказва помощ, въобще повече за фондацията.
Фондация П.У.Л.С. е организация, която към този момент повече от 22 години оказва денонощна помощ и поддръжка на хора, които са потърпевши или които са в обстановка на риск от разнообразни форми на принуждение. Към организацията ни има спешен център, в който непрекъснато потърпевшите от принуждение могат да намерят краткотраен заслон и протекция. Консултативна стратегия, в която психолози, обществени служащи, юристи, педагози, здравни експерти и други експерти, които биха били в поддръжка на хората, потърпевши от принуждение, предоставяме така наречен " сложна грижа “ на хората, потърпевши от принуждение, тъй като насилието е голям проблем, който визира всяко трето българско семейство. Това е проблем, който изисква цялото ни общество да реагира и да има съответни места, без значение дали са мъже, дами или деца, да могат да намерят непрекъснато експерти, които да могат да бъдат на тяхно разположение и да им оказват помощ в тези тежки миг, през които минават. За страдание Фондация П.У.Л.С. и услугите, които предоставяме непрекъснато на хора, потърпевши от принуждение, сме една от дребното организации в страната, които оказват тази поддръжка. Много постоянно хора, които нямат наоколо към себе си подобен център, като нашия, няма къде да намерят помощ и поддръжка.
А това в действителност е значимо, защото статистиката, която споменахте, е плашеща.
Наистина. И е доста значимо да си дадем сметка, че това е проблем, който визира всички ни. От цялото ни общество зависи домашното принуждение, принуждение, учредено на пола, всички форми на принуждение да бъдат отстранени. Много е значимо да знаят, че потърпевшите не са отговорни, че има кой да им помогне, че все пак, че в страната ни организациите, които оказваме помощ на потърпевши от принуждение, сме към 10-12 организации, опция има. Те могат да ни потърсят непрекъснато на телефон 076 60 10 10 – това е горещата телефонна линия на Фондация П.У.Л.С. Асоциация " Анимус “ също има гореща телефонна линия, която непрекъснато оказва помощ и поддръжка на хора, които са потърпевши от принуждение.
И тук е значимо да споменем, че в тази ситуация вие обръщате внимание освен към женския пол, само че въобще към хората, които са потърпевши по някакъв метод, и които са жертва на принуждение.
Насилието е проблем, който не визира единствено дамите, и това не е проблем единствено на дамите. В обществото ни има доста огромна поляризация и доста погрешни изказвания от изначално, че всички дами са жертви и всички мъже са насилници. Факт е, че дамите в множеството случаи биват обект на принуждение, само че също по този начин не трябва да пропущаме и обстоятелството, че от време на време и мъже стават жертви на разнообразни форми на принуждение, в това число и домашно принуждение. И е значимо ние да намерим метода и подобаващите услуги, с които да помогнем на всеки човек, който е обиден от принуждение. Тук е моментът може би да отворим тематиката и за работата с хора, които са причинители на домашно принуждение, тъй като в над 99% от случаите хората, които през днешния ден са причинители на домашно принуждение, са тези уплашени деца, които доскоро до момента в който са били дребни, са били очевидци и са имали този ролеви модел в фамилията си. Така че домашното принуждение е един безконечен цикъл, който се повтаря, който демонстрира на децата ни едно погрешно държание, едно държание, което наранява. И за жалост с всяка миналата година дамите, изгубили живота си от ръцете на своите сътрудници или близки, стават от ден на ден. И това е проблем, който в действителност би трябвало да бъде подложен съществено в обществото и изисква нашите незабавни ограничения.
Т.е. по-голямата част, дори да не кажа съвсем всички, съвсем цялата част от хората, които са насилници, са възпитани по този метод. Т.е. насилието се възпитава?
Насилието поражда принуждение. Колкото и банално да прозвучи, колкото може би да прозвучи като изтъркана фраза, когато едно дете порасне в такава обстановка, е доста по-вероятно да схване този модел. Не бих желала да кажа всички деца, които са пораснали в тази среда, тъй като има и доста изключения, тъй като според от метода, по който се развие животът на детето като е младеж, като стартира да гради свое семейство и персона, има доста фактори за това да доведат един човек до това да бъде човек, който упражнява принуждение или не, само че сигурно един от най-значимите фактори е това, когато детето пораства в обстановка на принуждение.
А какъв профилът на насилника? Как можем да го разпознаем? Ние знаем, че не във всички случаи това се случва елементарно или от пръв взор, както се споделя, може би би трябвало повече време?
Със сигурност и аз не бих могла да се наемам в границите на едно малко изявление да задам профил на човек, който упражнява принуждение. Това е работа може би и на сътрудници психолози, които биха могли по-задълбочено да опишат. А това, което бих посъветвала слушателите на вашето предаване, в случай че имат някакви подозрения, в случай че индивидът до тях по някакъв метод ги карат да се усещат неловко или се тормозят дали неговото държание може да докара до ескалация на принуждение, дано да потърсят профилирана помощ. Също по този начин на уеб страницата на Фондация П.У.Л.С. има брошури с информация и къси проби, които дават тенденция дали в сегашния миг във връзката има риск от ескалация на принуждение и препоръки къде да потърсите помощ и поддръжка. Ако имате подозрение, обадете се, поговорете със експерт, по-добре да сте потърсили помощ без да имате потребност от нея, в сравнение с помощта да закъснее.
Така е, доста е значимо и е част от предварителната защита от това да се стига до съдбовни резултати. Сега желая да обърнем внимание на един случай от последните дни. Става въпрос за убита и заровена в септична яма жена от Варна. Подобен случай на изчезнала жена имаше и преди месец или два, също по този начин това прилича и случая със поставената в куфар и убита жена от Перник. Защо се случва това? Пореден случай на принуждение с особена свирепост. Защо зачестяват тези случаи или дава им се повече публичност? Какво е вашето мнение?
Преди всичко желая да стартира тази част от диалога ни с дълбоки съболезнования към околните на жертвите на домашно принуждение, на дамите, които неотдавна бяха открити от службите на полицията, на дамите, които изгубиха живота си през последните месеци и години. Не бих могла да кажа, че по някакъв метод сега има растеж на насилието сериозен, че насилието е повече в сравнение с е било преди няколко години. По една или друга причина сега обществото ни с помощта на медийното подпомагане на вас, на публицисти, които описват за случаите на домашно принуждение, хората схващат за това, което се случва. Домашното принуждение е проблем, който датира от десетилетия, проблем, който доста постоянно остава прикрит зад вратите, тъй като генерации наред са вярвали надълбоко, че това е фамилен проблем, който би трябвало да остане зад вратите. За страдание сега сме очевидци на извънредно жестоки случаи, които са довели до съдбовен излаз, случаи, които остават деца без родители, случаи, които потрисат обществото ни и случаи, които са действителни и са към нас. Домашното принуждение е нещо, което се случва всеки ден във всяко 3-то българско семейство. Това, което е значимо да се означи, че диалогът по тематиката от една страна е причина повече хора да са осведомени, повече хора да знаят какво се случва. Това, което ние забелязахме по време на първите затваряния на пандемията, беше фрапантно увеличение на хората, които търсят нашата помощ като организация, освен нашата организация, всички организации, които работим в поддръжка на хора, потърпевши от принуждение, само че сякаш множеството случаи не бяха на ново принуждение, което в този момент се е появило в резултат на пандемията, а принуждение, което е ескалирало. Хора, които дълго време са живели и в обстановка на принуждение, само че в този момент за първи път се осмеляват да потърсят помощ. И е доста значимо да продължим да приказваме, да настояваме политиците в България да вземат съответни ограничения и в страната ни да има задоволителни места, в които потърпевшите от принуждение да могат да потърсят помощ. Защото към момента има места, в които потърпевшите би трябвало да изминат 100-200-300 км до място, на което могат да получат професионална поддръжка и заслон, и отбрана при положение на принуждение, а това доста малко хора биха могли или го вършат, или намират храброст да го създадат, и ги обрича в един живот на принуждение. Така че още веднъж бих желала да прикани от една страна слушателите да потърсят помощ. В уеб страницата на Фондация П.У.Л.С. може да се откри форма на онлайн търсене на поддръжка. Нашият телефонен номер е 076 60 10 10, на който непрекъснато може да потърсите нашите консултанти, както и горещата телефонна на Асоциация " Анимус “.
Понеже вие заговорихте за ролята на политиците в България и за това, че би трябвало да се вземат съответни ограничения. Аз желая да ви попитам в тази връзка с домашното принуждение каква е ролята на страната? Какво би трябвало да създадат институциите въобще?
Преди всичко всички институции трябва да признаят, че казусът е сериозен, че изисква съгласуван отговор от наша страна като експерти към този момент, освен като жители, а като експерти. Недопустимо е от трибуната на Народното събрание да се приказват глупости и погрешни неща, неистини, да се подбужда обществото към страхове, които нямат нищо общо с действителността. Много е значимо политиците да схванат, че обществената тематика, здравната тематика е надполитическа тематика, надпартийна тематика. Това са тематики, които би трябвало да засягат всички ни, и върху които би трябвало да има консенсус, че в последна сметка е значимо да се направи най-хубавото за всеки един жител в тази страна. А това потърпевшите от принуждение да имат достъп до качествени обществени стратегии е от първостепенно значение. Много мога да кажа за това. Истината е, че в последните години липсва политическа воля за взимане на съответни ограничения. Важно е във всеки регионален център да има центрове за поддръжка и спешни центрове. Недопустимо е да има цели райони в страната ни без места, в които потърпевшите от принуждение да могат да получат денонощна поддръжка. Преди всичко е значимо да схванат, че казусът съществува, че не се взема решение у дома, и че ние като общество сме задължени да реагираме и да създадем всичко нужно потърпевшите да има къде да потърсят помощ и поддръжка.
Да, и в действителност, че това са тематиките, които интересуват нас, жителите, т.е. директно ни засягат и върху които желаеме да се приказва, и да се взимат решения несъмнено.
И съответни ограничения, с цел да може хората, които са потърпевши от принуждение, да има къде да потърсят помощ, с цел да може чиновниците на полицията да са задоволително овластени и да могат да реагират, а не както доста постоянно се случва, да се дава обръщение на жертвата: " Ами изчакайте да ви удари и тогава ни повикайте “. Много е тежък този миг, в който няма задоволително положителни структури в страната ни за реакция и това е извънредно време да се промени. Защото във всяко 3-то българско семейство насилието е всекидневие.
Аз считам, че всички знаем какви ограничения би трябвало да се подхващат. Пак споделям, не малко се приказва за домашното принуждение, не е проблем, който съществува неотдавна или който е най-малък. Експерти споделят какво би трябвало да се направи, просто е време да се приложи. Всъщност, това е най-важното.
Да, и самото общество да бъде все по-чувствително и да не приема насилието като норма. Когато забележим, че в прилежащия апартамент се случва нещо, да повикаме полиция, когато забележим, че нашата колежка или сътрудник има проблеми, да потърсим опция да поговорим или да ги насочим към експерт, тъй като има белези на насилието, които от време на време обществото ни комфортно не помни да види, избира да не види, избира да намерения, че дамата в действителност е паднала по стълбите и се е блъснала, а е доста значимо казусът да бъде забелязан и някой да каже: " Виждам те, тук съм. Искаш ли да ти оказа помощ? Как мога да ти оказа помощ? “.
Просто би трябвало да променим това мислене, за което и вие споменахте преди няколко минути, да мислим по този метод, че това е фамилен проблем, в който надлежно ние нямаме място и няма за какво да се месим.
Да, в действителност е проблем. Това е проблем на цялото ни общество. И в действителност е доста тъжно, че продължаваме да водим диалог дали домашното принуждение е фамилен проблем, или не, че значими публични персони, които би следвало да бъдат образец и да дават най-точните послания за обществото ни и съответни ограничения, не престават да се чуват глупости. Наистина това е извънредно време да се промени и политическите водачи, хората, които са в Народното събрание, да схванат, че говорейки по този метод, в действителност отговорността за идната убита жена, за идващия случай на принуждение, за идващия съдбовен край ще бъде тяхна.
Надяваме се да забележим позволение на тази обстановка или най-малко дейности в тази посока. Много ви благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ