Юлиан Христов, Президентът оспори последните промени в Конституцията пред Конституционния

Юлиан Христов,

Президентът оспори последните промени в Конституцията пред Конституционния съд. Основните му забележки, с изключение на по текстовете за двойното поданство на депутати и министри и процедурата по приемане на измененията, са свързани и с противоречие с орязването на пълномощията му.
Става въпрос за служебните държавни управления, които той по Конституция е задължен да назначава при оставка на постоянния кабинет. С последните промени Народното събрание ограничи лицата, всред които президентът ще си избира министър председател – той ще е задължен да направи това от избран лист с лица.
В същото време той не е склонен с това Народното събрание да работи и по време на служебното държавно управление. Аргументът – ще се получи застъпване на остарялата с новата власт.
Основният претекст на депутатите за продължаващия парламент е точно във опцията за отчетност на президентското държавно управление. Преди редакциите на Конституцията служебните кабинети бяха безотчетни. Това дава опция да вземем за пример да се даде доклад за това по какъв начин и за какво подчинени структури на служебни министерства са станали донори за построяването на най-новия мотив за национална горделивост – пилонът на Рожен.

Президентът има право и даже е задължен да сложи коституционните промени на инспекция. Само по този начин обществото ще може да ревизира не/доверието си в ръководещите – парламент и държавно управление.
Жестът на президента обаче доста елементарно

олеква откъм държавническа легитимност,

тъй като с едната ръка той се опира на най-върховните държавни институции, какъвто е Конституционния съд, само че с другата ръка – погазва закона. За какво става въпрос?
През февруари ще станат две години, откогато президентът не е свиквал един от най-важните органи по сигурността в страната – Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Според Закон за КСНС президентът е задължен да прави това минимум един път на три месеца.
Румен Радев към този момент е имал опцията да изясни за какво избира да даде образец с неспазване на закона, в сравнение с с осъществяването му: тъй като той (лично той) няма доверие в ръководещите.

Нека приемем, че това е по този начин – болшинството от гласувалите за президента (между които са и такива, дали своят вот за актуалното правителство) нямат доверие във властта. Това се демонстрира и от социологическите изследвания – към 20% доверие в Народното събрание и държавното управление. Затова той измисли и новаторски способ, при който привика единствено част от изпълнителната власт, само че без парламентарно показаните групи, след разгарянето на спора Израел – „ Хамас “.
Но президентът е задължен да съставлява освен тези, които му симпатизират или са го избрали. Той не би трябвало и не може да бъде „ естествена съпротива “ на евроатлантическата коалиция (по думите на политолога Слави Ангелов, бел. ред.) – макар че той, президентът, не го желал, само че станал съпротива, тъй като в Народното събрание действително нямало такава.
С властовите си жестове той би трябвало да дава насоката, би трябвало да бъде образец за това по какъв начин се отстоява правовата страна. И единственият път това да стане е като се съблюдава законът. Независимо дали този закон е планувал нечии положителни планове за запазване на националната сигурност и опитите му да брани държавността от „ безродници “ и „ шарлатани “.

Законът, а и Конституцията,

повеляват президентът да привиква КСНС

Тук „ изнасилената “ (по Радев) дума е „ повеляват “. Независимо дали става дума за закон от една страница – какъвто е този за КСНС, или за Конституция.
Особено в този момент, когато втори рисков спор се разпали на прага на вратите ни след войната в Украйна – този в Близкия изток, постоянното привикване на този орган по сигурността е необходимо. Дори, в случай че щете, КСНС е неотложно да бъде призован, единствено тъй като президент и ръководещи си нямат доверие – политическа рецесия е задоволително съображение за привикване на този орган.

Обяснението, с което президентът оправдава това свое (без)действие, е в недоверието му към ръководещите. Действие или безучастие в нарушаване на даден закон обаче не може да бъде оправдавано даже и от висотата на полезности като национална еднаквост и национализъм. По този метод президентът си разрешава да надписва нормите, които най-върховният орган на държавността у нас – Народното събрание, е определил.
По същият този метод, той еднолично изолира ръководещото болшинство от процеса по разработване на политиките за националната сигурност, като си присвоява това право.
Това на собствен ред слага и поредност от въпроси. Като да вземем за пример този дали президентът Радев на пробва да „ опитоми “ специфичните служби, тъй че да контролира направленията, по които те са длъжни да подават информация.

Същите тези служби, които дни преди Русия да нахлуе в Украйна твърдяха, че това няма да се случи. И по този начин на процедура направиха

заслон за съветските военни дейности,

(които някогашен консултант на Радев и подложен за министър на защитата в държавното управление на Кирил Петков, с тежестта на военната си експертиза определяше с разказите на Кремъл – „ специфична военна интервенция “).

Това, което този съвет (не) направи през последните две години, е да вземе значими решения, свързани със сигурността. Като да вземем за пример да бъде разисквана тематиката за бойните машини, които даваме на Украйна, тези, които желаеме да купим от Съединени американски щати, да прегледа тематиката за Шенген в светлината на спора в Близкия изток и да разиска ограничения в очевидната гангстерска война с невижданото нахлуване (мнимо или не) над основен прокурор (което се случи точно в мандата на служебно държавно управление на президента).
Време е президентът, а и всички сегашни и бъдещи овластени в страната, да се разделят с тежестта на митологичните жестове и да стартират да вършат това, което всички редови жители са длъжни – да си правят работата съгласно законите в страната.
Само тогава има смисъл битката за извоюване на страната назад.