Йосиф Бродски: защо видният руски поет е лишен от гражданство
Йосиф Бродски е един от най-великите съветски поети.
Но вместо почести и популярност в Съветския съюз го чакат преследвания, психиатрична болница, изгнание и експулсиране в чужбина.
На 4 юни 1972 година съветският стихотворец Йосиф Бродски вечно напуща родината си. Той отпътува наложително, оставяйки в Ленинград своите родители, които няма да види в никакъв случай повече, любовта на живота си, сина и приятелите си.
Благодарение на протекциите на американски издател, който се възхищава на творчеството му, той е назначен за учител в Мичиганския университет. След това, през 1977 година, получава американско поданство, а през 1987 година става притежател и на Нобелова премия за литература.
С какво толкоз Бродски ядосва руските функционери, с цел да го накарат да изостави всичко, което обича?
Човекът, който го няма
Музей на Йосиф Бродски „ Стая и половина “
Въпреки упованията, Бродски въобще не е герой със руския режим, отстъпник или русофоб. След дълги години живот в Съединени американски щати той съумява да запази освен любовта и уважението към своята татковина, само че и се нарежда като общественик, а не като бунтовник.
Пътят на Бродски, съгласно мнозина, е път на отчуждението. Както написа Сергей Довлатов, прочут публицист и другар на Йосиф: „ Той не живееше в пролетарска страна, а в манастира на личния си дух. Той не се бореше с режима. Той не го забелязваше “. Мълчаливата му липса на опозиция не е кардинална или осъзната позиция, която поетът създава особено. За Бродски този метод на мислене и светоусещане е органически. Самият той си спомня, че на 10-11 годишна възраст му хрумва мисъл, с която значително може да се опише по-нататъшният му житейски път: „ … изречението на Маркс „ Битието дефинира съзнанието “ е правилно единствено до тогава, до момента в който съзнанието не овладее изкуството на отчуждението; по-нататък съзнанието живее независимо и може както да контролира, по този начин и да пренебрегва съществуването “. За руския строй съзнанието на Бродски се оказва прекомерно независимо.
На 15-годишна възраст Йосиф захвърля учебното заведение и стартира да работи в цех. По-късно споделя, че просто не можел да търпи и някои свои съученици, и учителите, и вездесъщите портрети на Ленин, Сталин, и отвратителния цвят на боята на стените. Поетът се ужасява, че това го чака на всички места – освен в учебно заведение, само че и на всяко друго място. Всичко е еднообразно обезличено и обезсмислено. По-късно поетът малко ще съжалява, че не е приключил учебно заведение и не е постъпил в университет – само че по-важното е, че, по личните му думи, напускането на учебното заведение става първата свободна постъпка в живота му.
Вътрешната независимост на Бродски, която е толкоз непозната на руския строй, намира отражение и в политическия му език: в творбите си Йосиф в никакъв случай не подлага на критика руската власт, само че властта усеща, че я подлагат на критика. В диалог с журналиста Соломон Волков Бродски изяснява този феномен със следните думи: „ Влиянието на поета се простира оттатък рамките на неговия, по този начин да са каже, мандат на този свят. Поетът трансформира обществото по индиректен метод. Той трансформира езика, дикцията му, въздейства върху степента на съзнание на обществото. Как се случва това? Хората четат поета и, в случай че трудът на поета е приключен по образован метод, направеното от него стартира, в по-голяма или в по-малка степен, да се настанява в човешкото схващане “. Езикът, който употребява властта, за Бродски е „ нечист с жаргона на марксистките трактати “, „ неруски “ – отсам идва и спорът сред властта и литературата. Първата е изпълнена с съмнение и предрешение към непознатия и неясен лиричен език.
Противообществен, паразитен метод на живот
Съдът над БродскиН. Якимчук
Разбира се, формалните лица виждат обстановката напълно иначе. През 1963 година във вестник „ Вечерний Ленинград “ излиза публикация, озаглавена „ Окололитературен търтей “, в която създателят остро подлага на критика Бродски: „ …стиховете му съставляват комбинация от декаденщина, модернизъм и най-обикновени нелепости “. Публикацията упреква поета в нелюбов към родината и „ изменнически проект “. Завършва с апел Бродски да бъде осъден за паразитизъм – по това време това се смята за закононарушение.
В закона определението за паразитизъм е доста неразбираемо – под ударите по този параграф може да попадне всеки човек, който е неуместен за властта. И управляващите се възползват от тази опция. Бродски е пратен на изгнание в село Норенская в Архангелска област и прекарва там общо година и половина от петте, на които е наказан. Благодарение на огромния публичен отзив, който провокират опитите на управляващите да създадат нещо с неуместния стихотворец, той е освободен. Поетът е подкрепян и от хора в родината си, и от чужбина – в края на 1964 година, с помощта на френски и британски издания, за процеса против поета схваща целия свят. Само дето Бродски няма къде да се върне. Вграждането на Бродски в руската система е на практика невероятно. Той, както и преди ареста си, стартира да прави преводи, да написа детски стихотворения, а от време на време изкарва пари и като чете стихове.
Бродски в заточение в Архангелска област, 1965Архивна фотография
Затова пък в чужбина опозореният стихотворец се издава – през 1970 година в Ню Йорк е оповестена книгата му „ Спирка в пустинята “. Тя съдържа 70 стихотворения, няколко поеми и преводи. Съдът и акцията в негова отбрана носят задоволителна популярност на Бродски в чужбина, по тази причина той стартира да получава предложения от разнообразни страни: Израел, Италия, Чехословакия, Англия.
Изгнание
Летище Пулково, 4 юни 1972 г.Михаил Малчик/Музей на Йосиф Бродски „ Стая и половина “
Тъй като е евреин, Бродски има право на репатрация. В същото време, управляващите въобще не могат да решат какво да вършат с този чудноват човек: няма защо да го вкарат в пандиза, не могат да го вземат в Съюза на писателите, не могат да разгласяват и стиховете му. В строгата систематична страна Бродски се оказва човек отвън системата – той просто не се вписва в руския живот, тъй като съществува самичък по себе си, без външни опорни точки. Такъв човек за системата е нездравословен и рисков.
През 1972 година Бродски е поканен във визовия отдел и му споделят в прав текст, че е по-добре да се възползва от поканите, които идват, и да замине. Бродски написа следното за този епизод: „ От общителното полицейско „ Вие “ той минава на „ ти “. Виж какво ще ти кажа, Бродски. Ти в този момент ще попълниш този формуляр, ще напишеш заявление, а ние ще вземем решение. А в случай че откажа? – запитвам аз. Полковникът дава отговор: тогава те чакат горещи дни “. Бродски се съгласява – от позвъняването от визовия отдел до полета на поета за Виена минават единствено три седмици.
Йосиф Бродски и Сергей Довлатов в Нюйоркската изложба RR, 1979
Пропагандата показва всички емигранти като предатели на отечеството и, откакто един път са напуснали страната, да се върнат назад за тях е съвсем невероятно. Бродски излетява вечно и не може да се срещне даже с родителите си: те 12 пъти подават заявление с молба да видят сина си, само че всякога получават отвод. Родителите на поета напущат този свят, по този начин и без да го видят. След гибелта им и разпадането на руската система Бродски към този момент самичък не желае да се върне. „ По няколко аргументи се възпирам от това “, написа той. „ Първо: не се влиза два пъти в една и съща река. Второ: защото в този момент към мен има някакъв ореол, се багра, че ще стана предмет на разнообразни упования и положитлени усеща. А да си предмет на позитивни усеща е надалеч по-трудно, в сравнение с да си предмете на злоба. Трето: не ми се желае да се окажа в ситуацията на човек, който е в по-добри условия от болшинството “.
създател: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
Но вместо почести и популярност в Съветския съюз го чакат преследвания, психиатрична болница, изгнание и експулсиране в чужбина.
На 4 юни 1972 година съветският стихотворец Йосиф Бродски вечно напуща родината си. Той отпътува наложително, оставяйки в Ленинград своите родители, които няма да види в никакъв случай повече, любовта на живота си, сина и приятелите си.
Благодарение на протекциите на американски издател, който се възхищава на творчеството му, той е назначен за учител в Мичиганския университет. След това, през 1977 година, получава американско поданство, а през 1987 година става притежател и на Нобелова премия за литература.
С какво толкоз Бродски ядосва руските функционери, с цел да го накарат да изостави всичко, което обича?
Човекът, който го няма
Музей на Йосиф Бродски „ Стая и половина “
Въпреки упованията, Бродски въобще не е герой със руския режим, отстъпник или русофоб. След дълги години живот в Съединени американски щати той съумява да запази освен любовта и уважението към своята татковина, само че и се нарежда като общественик, а не като бунтовник.
Пътят на Бродски, съгласно мнозина, е път на отчуждението. Както написа Сергей Довлатов, прочут публицист и другар на Йосиф: „ Той не живееше в пролетарска страна, а в манастира на личния си дух. Той не се бореше с режима. Той не го забелязваше “. Мълчаливата му липса на опозиция не е кардинална или осъзната позиция, която поетът създава особено. За Бродски този метод на мислене и светоусещане е органически. Самият той си спомня, че на 10-11 годишна възраст му хрумва мисъл, с която значително може да се опише по-нататъшният му житейски път: „ … изречението на Маркс „ Битието дефинира съзнанието “ е правилно единствено до тогава, до момента в който съзнанието не овладее изкуството на отчуждението; по-нататък съзнанието живее независимо и може както да контролира, по този начин и да пренебрегва съществуването “. За руския строй съзнанието на Бродски се оказва прекомерно независимо.
На 15-годишна възраст Йосиф захвърля учебното заведение и стартира да работи в цех. По-късно споделя, че просто не можел да търпи и някои свои съученици, и учителите, и вездесъщите портрети на Ленин, Сталин, и отвратителния цвят на боята на стените. Поетът се ужасява, че това го чака на всички места – освен в учебно заведение, само че и на всяко друго място. Всичко е еднообразно обезличено и обезсмислено. По-късно поетът малко ще съжалява, че не е приключил учебно заведение и не е постъпил в университет – само че по-важното е, че, по личните му думи, напускането на учебното заведение става първата свободна постъпка в живота му.
Вътрешната независимост на Бродски, която е толкоз непозната на руския строй, намира отражение и в политическия му език: в творбите си Йосиф в никакъв случай не подлага на критика руската власт, само че властта усеща, че я подлагат на критика. В диалог с журналиста Соломон Волков Бродски изяснява този феномен със следните думи: „ Влиянието на поета се простира оттатък рамките на неговия, по този начин да са каже, мандат на този свят. Поетът трансформира обществото по индиректен метод. Той трансформира езика, дикцията му, въздейства върху степента на съзнание на обществото. Как се случва това? Хората четат поета и, в случай че трудът на поета е приключен по образован метод, направеното от него стартира, в по-голяма или в по-малка степен, да се настанява в човешкото схващане “. Езикът, който употребява властта, за Бродски е „ нечист с жаргона на марксистките трактати “, „ неруски “ – отсам идва и спорът сред властта и литературата. Първата е изпълнена с съмнение и предрешение към непознатия и неясен лиричен език.
Противообществен, паразитен метод на живот
Съдът над БродскиН. Якимчук
Разбира се, формалните лица виждат обстановката напълно иначе. През 1963 година във вестник „ Вечерний Ленинград “ излиза публикация, озаглавена „ Окололитературен търтей “, в която създателят остро подлага на критика Бродски: „ …стиховете му съставляват комбинация от декаденщина, модернизъм и най-обикновени нелепости “. Публикацията упреква поета в нелюбов към родината и „ изменнически проект “. Завършва с апел Бродски да бъде осъден за паразитизъм – по това време това се смята за закононарушение.
В закона определението за паразитизъм е доста неразбираемо – под ударите по този параграф може да попадне всеки човек, който е неуместен за властта. И управляващите се възползват от тази опция. Бродски е пратен на изгнание в село Норенская в Архангелска област и прекарва там общо година и половина от петте, на които е наказан. Благодарение на огромния публичен отзив, който провокират опитите на управляващите да създадат нещо с неуместния стихотворец, той е освободен. Поетът е подкрепян и от хора в родината си, и от чужбина – в края на 1964 година, с помощта на френски и британски издания, за процеса против поета схваща целия свят. Само дето Бродски няма къде да се върне. Вграждането на Бродски в руската система е на практика невероятно. Той, както и преди ареста си, стартира да прави преводи, да написа детски стихотворения, а от време на време изкарва пари и като чете стихове.
Бродски в заточение в Архангелска област, 1965Архивна фотография
Затова пък в чужбина опозореният стихотворец се издава – през 1970 година в Ню Йорк е оповестена книгата му „ Спирка в пустинята “. Тя съдържа 70 стихотворения, няколко поеми и преводи. Съдът и акцията в негова отбрана носят задоволителна популярност на Бродски в чужбина, по тази причина той стартира да получава предложения от разнообразни страни: Израел, Италия, Чехословакия, Англия.
Изгнание
Летище Пулково, 4 юни 1972 г.Михаил Малчик/Музей на Йосиф Бродски „ Стая и половина “
Тъй като е евреин, Бродски има право на репатрация. В същото време, управляващите въобще не могат да решат какво да вършат с този чудноват човек: няма защо да го вкарат в пандиза, не могат да го вземат в Съюза на писателите, не могат да разгласяват и стиховете му. В строгата систематична страна Бродски се оказва човек отвън системата – той просто не се вписва в руския живот, тъй като съществува самичък по себе си, без външни опорни точки. Такъв човек за системата е нездравословен и рисков.
През 1972 година Бродски е поканен във визовия отдел и му споделят в прав текст, че е по-добре да се възползва от поканите, които идват, и да замине. Бродски написа следното за този епизод: „ От общителното полицейско „ Вие “ той минава на „ ти “. Виж какво ще ти кажа, Бродски. Ти в този момент ще попълниш този формуляр, ще напишеш заявление, а ние ще вземем решение. А в случай че откажа? – запитвам аз. Полковникът дава отговор: тогава те чакат горещи дни “. Бродски се съгласява – от позвъняването от визовия отдел до полета на поета за Виена минават единствено три седмици.
Йосиф Бродски и Сергей Довлатов в Нюйоркската изложба RR, 1979
Пропагандата показва всички емигранти като предатели на отечеството и, откакто един път са напуснали страната, да се върнат назад за тях е съвсем невероятно. Бродски излетява вечно и не може да се срещне даже с родителите си: те 12 пъти подават заявление с молба да видят сина си, само че всякога получават отвод. Родителите на поета напущат този свят, по този начин и без да го видят. След гибелта им и разпадането на руската система Бродски към този момент самичък не желае да се върне. „ По няколко аргументи се възпирам от това “, написа той. „ Първо: не се влиза два пъти в една и съща река. Второ: защото в този момент към мен има някакъв ореол, се багра, че ще стана предмет на разнообразни упования и положитлени усеща. А да си предмет на позитивни усеща е надалеч по-трудно, в сравнение с да си предмете на злоба. Трето: не ми се желае да се окажа в ситуацията на човек, който е в по-добри условия от болшинството “.
създател: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ