Йордан Юруков за чудото на Анфийлд: Цял живот ще нося в себе си победата с ЦСКА над Ливърпул |
Йордан Юруков е някогашен футболист на ЦСКА, 2 пъти първенец с алените (2005, 2008), притежател на купата на България с ЦСКА (2006). С армейците побеждава настоящия тогава европейски клубен първенец Ливърпул с 1:0 посред " Анфийлд " навръх днешната дата 23 август, само че през 2005 година. Той асистира на голмайстора Валентин Илиев за попадението.
Навръх популярната дата Йордан Юруков приказва пред
-Данчо, диря те във връзка популярната победа над Ливърпул…
-А, да – през днешния ден е 23 август. Минаха 16 години оттогава, все едно беше през вчерашния ден. Портретът със фотография от мача е на стената вкъщи…
-Тогава в България не излъчиха дуела онлайн по нито една телевизия.
-Малко май всички ни бяха подценили. И от българска, и от британска страна. Всеки споделяше, че реваншът е протоколен с оглед резултата от първия мач в София, който загубихме с 1:3. Обаче бяхме доста мощен тим, доста си вярвахме, отидохме и напълно справедливо си победихме Ливърпул.
-Победата е реалност, само че остана ли някакво възприятие на страдание, че можеше да извършите и по-голямо знамение?
-Данчо Тодоров имаше едно състояние. Ако го беше вкарал… Ставаше 2:0 и мачът отиваше на напълно друга посока. Когато влезеш в даден мач и подцениш съперника, по-късно мъчно по време на дуела успяваш да се върнеш на равнище. Нищо, че това беше Ливърпул, обаче ги усетихме вътре на терена, че са ни подценили и се възползвахме от това нещо. Но и ние самите бяхме уверени и знаехме, че сме добър тим, който може да реализира нещо въпреки и на Анфилд. Както в този момент споделя Стойчо Младенов – бяхме като един пестник, това беше нашата мощ. Наистина, незабавно след мача някак си – да, радвахме се, че сме победили, само че знаехме, че минути преди този момент сме имали благоприятни условия за нещо още по-грандиозно. Чак по-късно осъзнаваш, че и това, което сме създали, е незабравим триумф за историята.
-Тогава в състава на ЦСКА блестяха страхотни футболисти. Как съумя да излезеш титуляр на Анфилд и изобщо да намериш място в този тим и то в продължение на няколко сезона?
-В интерес на истината тогава, с цел да си в тима, трябваше извънредно доста да си вярваш и да имаш качества. Да си подготвен във всеки мач, дали 30 минути, дали запаса, дали титуляр – да дадеш най-хубавото щом носиш алената фланелка. Няколко дни преди гостуването на Анфилд победихме Беласица с 5:1 в шампионата. Вкарах два гола. И Миодраг Йешич ме пусна титуляр против Ливърпул.
-Как се работеше със сръбския треньор?
-Йешич беше неповторим психолог. Така ни предразполагаше, че в действителност да дадеш всичко, което можеш. Той обаче доста добре знаеше къде е границата на качествата на всеки – беше страховит психолог. Защото прекрачи ли се тази граница, футболистът се паникьосва или не устоя душевен. А той умееше да ръководи тази група от доста положителни играчи.
-Какви мемоари пазиш от самия град, от стадиона, от гостуването?
-Впечатление ми направи, че Анфилд е вътре в града, не в покрайнините. Не може да схванеш, че сред блокове и къщи внезапно изскача този възвишен стадион. Самото стъпване… все едно е някакъв храм, в който мирише на футбол и история. Спомням си, че в случай че дуелът започваше в 21:45 часа да вземем за пример, в 21:30 часа трябваше да сме в съблекалнята, тъй като имаше инспекция от страна на съдиите и делегата. Това значи, че 20-ина минути преди да стартира мача трябваше да бъдем вътре. Двайсет минути преди мача по трибуните имаше не повече от 10-ина хиляди души, гледаш трибуните – полупразни. И си казваш – несъмнено са ни подценили, стадионът няма и да се изпълни. Мина инспекцията, слизаш по едни стълби от съблекалнята и стъпваш на Анфилд. Излизайки 3-4 минути преди да стартира срещата, стадионът беше цялостен до последното място. И когато почитателите запяха “You’ll Never Walk Alone “ – като че ли земята се разцепи. До ден сегашен, когато си пусна да виждам мач на Ливърпул и чуя това нещо, настръхвам и си припомням за този мач. Това цялостен живот ще го нося в себе си…
-Спомняш ли си с кого си смени фланелката след мача?
-Запазих я за себе си. Обувките също ги резервирах. По-късно след време за един мой рожден ден брачната половинка ми ми направи страховит подарък – беше направила особено място с всички медали, които съм спечелил в кариерата си, както и въпросните футболни обувки от мача с Ливърпул, като беше добавила и тези, с които играх и вкарах гол с екипа на Черно море против Щутгарт.
-Можеше ли да не си от ЦСКА?
-Едва ли (смее се). Баща ми е огромен почитател на тима. Има татуировка на ЦСКА ръката още от казармата – несъмнено, надалеч от днешните модерните. Правена с игла, с поразкривени букви, само че любовта към ЦСКА е голяма. Спомням си, че имаше един диск с песните на ЦСКА и най-голямото му наслаждение беше да влезем в колата, да ги пуснем и да ги слушаме… Страхотни мемоари и се веселя, че реализирах една от фантазиите му – да играя за ЦСКА.
-Отскоро си треньор на третодивизионния Чавдар (Етрополе). Защо реши да поемеш по този път?
-Приех това предизвикателство, тъй като съм подобен човек – желая да се развъртвам. Това е опция, която получих и благодаря на всички в Етрополе за уважението, което ми оказват. Старая се всеки ден както аз, по този начин и да оказвам помощ на момчетата в тима. Надявам се един ден като треньор дали с този тим, или с различен, още веднъж да премеря сили с Ливърпул и да ги победя…
Ливърпул – ЦСКА 0:1
0:1 Валентин Илиев (15)
Ливърпул: 20.Скот Карсън, 3.Стив Финън, 4.Сами Хюпия, 6.Йон Арне Рийзе, 9.Джибрил Сисе (83 – Понгол), 16.Дитмар Хаман, 17.Хосеми, 19.Фернандо Мориентес, 22.Мохамед Сисоко, 28.Стивън Уорнък (64 – Зенден), 34.Дарън Потър (46 – Гарсия)
ЦСКА: 1.Деян Максич, 2.Радослав Забавник, 29.Ибрахима Гай, 14.Валентин Илиев, 27.Тиаго Силва, 18.Мурад Хидиуед, 30.Йордан Тодоров, 8.Велизар Димитров, 23.Емил Гъргоров, 20.Йордан Юруков (72 – Стойко Сакалиев), 11.Гийом Да Зади (85 – Петър Димитров)
Съдия: Волфганг Щарк (Германия)
Стадион: “Анфилд роуд ” – 43 000 фенове
Навръх популярната дата Йордан Юруков приказва пред
-Данчо, диря те във връзка популярната победа над Ливърпул…
-А, да – през днешния ден е 23 август. Минаха 16 години оттогава, все едно беше през вчерашния ден. Портретът със фотография от мача е на стената вкъщи…
-Тогава в България не излъчиха дуела онлайн по нито една телевизия.
-Малко май всички ни бяха подценили. И от българска, и от британска страна. Всеки споделяше, че реваншът е протоколен с оглед резултата от първия мач в София, който загубихме с 1:3. Обаче бяхме доста мощен тим, доста си вярвахме, отидохме и напълно справедливо си победихме Ливърпул.
-Победата е реалност, само че остана ли някакво възприятие на страдание, че можеше да извършите и по-голямо знамение?
-Данчо Тодоров имаше едно състояние. Ако го беше вкарал… Ставаше 2:0 и мачът отиваше на напълно друга посока. Когато влезеш в даден мач и подцениш съперника, по-късно мъчно по време на дуела успяваш да се върнеш на равнище. Нищо, че това беше Ливърпул, обаче ги усетихме вътре на терена, че са ни подценили и се възползвахме от това нещо. Но и ние самите бяхме уверени и знаехме, че сме добър тим, който може да реализира нещо въпреки и на Анфилд. Както в този момент споделя Стойчо Младенов – бяхме като един пестник, това беше нашата мощ. Наистина, незабавно след мача някак си – да, радвахме се, че сме победили, само че знаехме, че минути преди този момент сме имали благоприятни условия за нещо още по-грандиозно. Чак по-късно осъзнаваш, че и това, което сме създали, е незабравим триумф за историята.
-Тогава в състава на ЦСКА блестяха страхотни футболисти. Как съумя да излезеш титуляр на Анфилд и изобщо да намериш място в този тим и то в продължение на няколко сезона?
-В интерес на истината тогава, с цел да си в тима, трябваше извънредно доста да си вярваш и да имаш качества. Да си подготвен във всеки мач, дали 30 минути, дали запаса, дали титуляр – да дадеш най-хубавото щом носиш алената фланелка. Няколко дни преди гостуването на Анфилд победихме Беласица с 5:1 в шампионата. Вкарах два гола. И Миодраг Йешич ме пусна титуляр против Ливърпул.
-Как се работеше със сръбския треньор?
-Йешич беше неповторим психолог. Така ни предразполагаше, че в действителност да дадеш всичко, което можеш. Той обаче доста добре знаеше къде е границата на качествата на всеки – беше страховит психолог. Защото прекрачи ли се тази граница, футболистът се паникьосва или не устоя душевен. А той умееше да ръководи тази група от доста положителни играчи.
-Какви мемоари пазиш от самия град, от стадиона, от гостуването?
-Впечатление ми направи, че Анфилд е вътре в града, не в покрайнините. Не може да схванеш, че сред блокове и къщи внезапно изскача този възвишен стадион. Самото стъпване… все едно е някакъв храм, в който мирише на футбол и история. Спомням си, че в случай че дуелът започваше в 21:45 часа да вземем за пример, в 21:30 часа трябваше да сме в съблекалнята, тъй като имаше инспекция от страна на съдиите и делегата. Това значи, че 20-ина минути преди да стартира мача трябваше да бъдем вътре. Двайсет минути преди мача по трибуните имаше не повече от 10-ина хиляди души, гледаш трибуните – полупразни. И си казваш – несъмнено са ни подценили, стадионът няма и да се изпълни. Мина инспекцията, слизаш по едни стълби от съблекалнята и стъпваш на Анфилд. Излизайки 3-4 минути преди да стартира срещата, стадионът беше цялостен до последното място. И когато почитателите запяха “You’ll Never Walk Alone “ – като че ли земята се разцепи. До ден сегашен, когато си пусна да виждам мач на Ливърпул и чуя това нещо, настръхвам и си припомням за този мач. Това цялостен живот ще го нося в себе си…
-Спомняш ли си с кого си смени фланелката след мача?
-Запазих я за себе си. Обувките също ги резервирах. По-късно след време за един мой рожден ден брачната половинка ми ми направи страховит подарък – беше направила особено място с всички медали, които съм спечелил в кариерата си, както и въпросните футболни обувки от мача с Ливърпул, като беше добавила и тези, с които играх и вкарах гол с екипа на Черно море против Щутгарт.
-Можеше ли да не си от ЦСКА?
-Едва ли (смее се). Баща ми е огромен почитател на тима. Има татуировка на ЦСКА ръката още от казармата – несъмнено, надалеч от днешните модерните. Правена с игла, с поразкривени букви, само че любовта към ЦСКА е голяма. Спомням си, че имаше един диск с песните на ЦСКА и най-голямото му наслаждение беше да влезем в колата, да ги пуснем и да ги слушаме… Страхотни мемоари и се веселя, че реализирах една от фантазиите му – да играя за ЦСКА.
-Отскоро си треньор на третодивизионния Чавдар (Етрополе). Защо реши да поемеш по този път?
-Приех това предизвикателство, тъй като съм подобен човек – желая да се развъртвам. Това е опция, която получих и благодаря на всички в Етрополе за уважението, което ми оказват. Старая се всеки ден както аз, по този начин и да оказвам помощ на момчетата в тима. Надявам се един ден като треньор дали с този тим, или с различен, още веднъж да премеря сили с Ливърпул и да ги победя…
Ливърпул – ЦСКА 0:1
0:1 Валентин Илиев (15)
Ливърпул: 20.Скот Карсън, 3.Стив Финън, 4.Сами Хюпия, 6.Йон Арне Рийзе, 9.Джибрил Сисе (83 – Понгол), 16.Дитмар Хаман, 17.Хосеми, 19.Фернандо Мориентес, 22.Мохамед Сисоко, 28.Стивън Уорнък (64 – Зенден), 34.Дарън Потър (46 – Гарсия)
ЦСКА: 1.Деян Максич, 2.Радослав Забавник, 29.Ибрахима Гай, 14.Валентин Илиев, 27.Тиаго Силва, 18.Мурад Хидиуед, 30.Йордан Тодоров, 8.Велизар Димитров, 23.Емил Гъргоров, 20.Йордан Юруков (72 – Стойко Сакалиев), 11.Гийом Да Зади (85 – Петър Димитров)
Съдия: Волфганг Щарк (Германия)
Стадион: “Анфилд роуд ” – 43 000 фенове
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ