Коментар | Когато средата създава насилници
Йоанна Елми в коментар за Deutsche Welle
Всеки път е едно и също. Повтарят се насилието, несъответстващата реакция на институциите и полемиките дали дамата си го е " заслужила ". Възмущението в обществените мрежи и материалите по тематиката - също. Казали сме си всичко: какви закони трябват, какви са предупредителните знаци, къде може да се потърси помощ. И след някакво време отново става същото. Кое ни пречи да излезем от порочния кръг?
Йоанна Елми в коментар за Deutsche Welle
Всеки път е едно и също. Повтарят се насилието, несъответстващата реакция на институциите и полемиките дали дамата си го е " заслужила ". Възмущението в обществените мрежи и материалите по тематиката - също. Казали сме си всичко: какви закони трябват, какви са предупредителните знаци, къде може да се потърси помощ. И след някакво време отново става същото. Кое ни пречи да излезем от порочния кръг?
Макар че мъжете съставляват по-голяма част от жертвите на всевъзможни убийства, за дамите е най-вероятно да бъдат убити в дома си, най-често от своите сътрудници и близки. По данни на Организация на обединените нации 18% от жертвите на убийства от интимни сътрудници са мъже по отношение на потресаващите 82%, които са дами - и това са стойности отпреди пандемията. Затова и приказваме за закононарушения, учредени на пола и принуждение над дами.
Разследване на " Офнюз " от 2022 година демонстрира, че институциите си трансферират отговорност даже за отчитане на делата за домашно принуждение - над 3000 годишно, половината от които се приключват.
Реклама
Именно сухотата и формалността, с която е било подходено към случая, стана причина за мощно публично неодобрение. Това е следващ случай, в който публичен напън трансформира първичната траектория на институциите - развой, който може да се преглежда като естествен и либерален, само че и като рисков казус, тъй като в последна сметка институциите би трябвало да раздават правораздаване, а не тълпата .
Както Българска социалистическа партия, по този начин и " Възраждане " редовно обвързват законодателството за отбрана на дами и жертви на домашно принуждение с " джендър идеология " и други пропагандни претекстове, част от културните войни. И тук стигаме до най-важния въпрос, който остава отвън законодателните промени и възмущението: какво вършим със средата, която продължава да основава насилници?
Обществото играе основна роля за превръщането на един човек в принудител. Според специалисти това по какъв начин възприемаме обществения пол играе значима роля за динамичността при домашното принуждение. Социалният пол са функционалностите, които приписваме на мъжете и дамите като общество, да вземем за пример че един мъж би трябвало да " води ", а една жена да бъде наложително " грижовна " или да го " следва ". " Мачизмът " и издигането на агресивното, доминантно държание измежду мъжете естествено води до справяне на проблемите с експанзия и доминиране.
Из обществените мрежи се завъртяха фотоси на причинителя, който се вписва в стандартен облик, постоянно срещан измежду българските млади мъже. Целта тук не е резюме, а да кажем, че у нас няма тактика за проучване на модерни социокултурни явления като неонацизма, крайния шовинизъм или хулиганската просвета, нито ответни ограничения в образованието и здравните грижи. Към това се прибавя и патриархалното завещание на българската просвета, което остава непреработено.
Реклама
Други фактори, формиращи динамичност на принуждение, включват облиците на мъжете и дамите в медиите, постоянно затвърждаващи горните стандарти. Липсата на съответни наказания за нападателно държание също способстват за затвърждаване на насилническо държание.
Освен културната среда и слабото използване на закона има и психически фактори, които подтикват един човек към принуждение: проблеми с контрола на гнева, ниското самочувствие, комплекси за непълноценност, личностни разстройства, корист с алкохол и дрога, както и заучено в фамилията държание. Същевременно в българското общество психическата терапия остава табу или разкош, какъвто са разкош са изолираните начинания за образование по така наречен прочувствена просветеност в учебно заведение, като тези на организации като " Заедно в час ". Мислене и визия в тази посока няма.
Агресията в това време се трансформира в норма от парламентарната естрада и политическия живот, която включва и апели за елиминиране на политическите съперници. Тя завладява и обществото - от антисемитизъм, през принудително заплашване на малцинствени групи и побои над хора с друга полова ориентировка.
Проявленията на културата на експанзията са на всички места, дамите са единствено най-очевидната жертва. И до момента в който не променим тази българска просвета, те ще бъдат измъчвани и ще умират. А ние ще се раняваме с думи, със закани и с плесници. Обречени да се трансформираме в черна статистика.
Всеки път е едно и също. Повтарят се насилието, несъответстващата реакция на институциите и полемиките дали дамата си го е " заслужила ". Възмущението в обществените мрежи и материалите по тематиката - също. Казали сме си всичко: какви закони трябват, какви са предупредителните знаци, къде може да се потърси помощ. И след някакво време отново става същото. Кое ни пречи да излезем от порочния кръг?
Йоанна Елми в коментар за Deutsche Welle
Всеки път е едно и също. Повтарят се насилието, несъответстващата реакция на институциите и полемиките дали дамата си го е " заслужила ". Възмущението в обществените мрежи и материалите по тематиката - също. Казали сме си всичко: какви закони трябват, какви са предупредителните знаци, къде може да се потърси помощ. И след някакво време отново става същото. Кое ни пречи да излезем от порочния кръг?
Макар че мъжете съставляват по-голяма част от жертвите на всевъзможни убийства, за дамите е най-вероятно да бъдат убити в дома си, най-често от своите сътрудници и близки. По данни на Организация на обединените нации 18% от жертвите на убийства от интимни сътрудници са мъже по отношение на потресаващите 82%, които са дами - и това са стойности отпреди пандемията. Затова и приказваме за закононарушения, учредени на пола и принуждение над дами.
Разследване на " Офнюз " от 2022 година демонстрира, че институциите си трансферират отговорност даже за отчитане на делата за домашно принуждение - над 3000 годишно, половината от които се приключват.
Реклама
Именно сухотата и формалността, с която е било подходено към случая, стана причина за мощно публично неодобрение. Това е следващ случай, в който публичен напън трансформира първичната траектория на институциите - развой, който може да се преглежда като естествен и либерален, само че и като рисков казус, тъй като в последна сметка институциите би трябвало да раздават правораздаване, а не тълпата .
Както Българска социалистическа партия, по този начин и " Възраждане " редовно обвързват законодателството за отбрана на дами и жертви на домашно принуждение с " джендър идеология " и други пропагандни претекстове, част от културните войни. И тук стигаме до най-важния въпрос, който остава отвън законодателните промени и възмущението: какво вършим със средата, която продължава да основава насилници?
Обществото играе основна роля за превръщането на един човек в принудител. Според специалисти това по какъв начин възприемаме обществения пол играе значима роля за динамичността при домашното принуждение. Социалният пол са функционалностите, които приписваме на мъжете и дамите като общество, да вземем за пример че един мъж би трябвало да " води ", а една жена да бъде наложително " грижовна " или да го " следва ". " Мачизмът " и издигането на агресивното, доминантно държание измежду мъжете естествено води до справяне на проблемите с експанзия и доминиране.
Из обществените мрежи се завъртяха фотоси на причинителя, който се вписва в стандартен облик, постоянно срещан измежду българските млади мъже. Целта тук не е резюме, а да кажем, че у нас няма тактика за проучване на модерни социокултурни явления като неонацизма, крайния шовинизъм или хулиганската просвета, нито ответни ограничения в образованието и здравните грижи. Към това се прибавя и патриархалното завещание на българската просвета, което остава непреработено.
Реклама
Други фактори, формиращи динамичност на принуждение, включват облиците на мъжете и дамите в медиите, постоянно затвърждаващи горните стандарти. Липсата на съответни наказания за нападателно държание също способстват за затвърждаване на насилническо държание.
Освен културната среда и слабото използване на закона има и психически фактори, които подтикват един човек към принуждение: проблеми с контрола на гнева, ниското самочувствие, комплекси за непълноценност, личностни разстройства, корист с алкохол и дрога, както и заучено в фамилията държание. Същевременно в българското общество психическата терапия остава табу или разкош, какъвто са разкош са изолираните начинания за образование по така наречен прочувствена просветеност в учебно заведение, като тези на организации като " Заедно в час ". Мислене и визия в тази посока няма.
Агресията в това време се трансформира в норма от парламентарната естрада и политическия живот, която включва и апели за елиминиране на политическите съперници. Тя завладява и обществото - от антисемитизъм, през принудително заплашване на малцинствени групи и побои над хора с друга полова ориентировка.
Проявленията на културата на експанзията са на всички места, дамите са единствено най-очевидната жертва. И до момента в който не променим тази българска просвета, те ще бъдат измъчвани и ще умират. А ние ще се раняваме с думи, със закани и с плесници. Обречени да се трансформираме в черна статистика.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ