Войната в Украйна: Време е Европа да се активизира
Ясно е, че в случай че не се случи знамение в последния миг, контраофанзивата на Украйна, в миналото източник на толкоз доста оптимизъм освен в Киев, само че и на Запад, се провали през 2023 година - и то доста неприятно. След пет месеца на кървави и скъпи старания резултатите към ноември бяха минимални. Не е високомерен нито един огромен град и е освободена едвам към 400 кв. км територия, по-малко от 0.1% от страната. Все още под съветска окупация е близо 18% от Украйна, като съвсем половината бе завладяна през 2014 година с анексирането на Крим и заграбването на Източен Донбас; останалата част са завзетите територии след нашествието през февруари 2022 година
Всичко това предвещава дълга и тежка война на безсилие и поддръжниците на Украйна би трябвало да са подготвени за това. Русия сигурно е. Стратегията на Владимир Путин е да чака Западът да се измори от това, което от ден на ден наподобява на ангажимент с неустановен край. Продължителната война подхранва неговите мощни страни. Като жесток деспот, който прогресивно мачка недоволството, той не се тревожи изключително за публичното мнение. Руснаците по този начин или другояче не демонстрират особени признаци да се обръщат против войната макар тежките жертви, частично тъй като високата цена на петрола смекчава резултатите от западните наказания. Русия ще продължава да популяризира бойците. Но в Европа и на първо място в Америка има заплаха гласоподавателите и политиците да се изморят от бремето.
Сега наподобява, че е имало прекалено много обещания за контраофанзивата и прекомерно малко подготовка за дълга война. Това ще би трябвало да се промени. Нито Украйна, нито Русия имат интерес от мир, който оставя обстановката на терен да наподобява както в този момент. За Украйна да разреши на Русия да владее територията, която е завзела, е недопустимо освен поради икономическия резултат от загубата на огромна част от южното си крайбрежие. Но за Русия нашествието към момента наподобява като неуспех, защото не управлява изцяло нито една от четирите провинции, които анексира през септември 2022 година Та не очаквайте някоя от двете страни да опита да търси разрешаване през 2024 година
Тази нова действителност изисква нови политики, на първо място от водачите на Европа, които би трябвало да схванат, че задачата да се поддържа Украйна бързо се трансферира към тях. Макар Америка да стартира като главен снабдител на оръжие за Украйна, Европа усили поддръжката си през 2023 година и до юли към този момент беше изпреварила с малко Съединени американски щати като най-големия доставчик с военна помощ. Но направи това с цената на стопяване на личните си запаси от танкове, боеприпаси и ракети. Без спомагателни огромни вложения в публични поръчки за защита Европа няма да е способна да резервира това движение. И въпреки контракторите да могат да покачат производството в съществуващите уреди, това няма да бъде задоволително. Но с цел да бъдат накарани да влагат в нови уреди, е необходим огромен, дълголетен ангажимент от държавните управления.
Реклама
Ситуацията с невоенните задължения е по-добра, изключително с финансирането за подкрепяне на Украйна да покрие зеещите бюджетни дефицити, отворени от увеличението на военните разноски и намаляването на ударените от войната данъчни доходи. През юни Европейски Съюз даде обещание на Украйна спомагателна финансова помощ 50 милиарда евро (53 милиарда долара) за 2024 - 2027 година Това изстрелва Европа надалеч над Съединени американски щати по обща обещана помощ. Според Института в Кил за международната стопанска система уговорките на Америка до края на юли възлизат на 69 милиарда $ против 155 милиарда $ за Европа (ЕС плюс Англия, Норвегия и Швейцария). Но бюджетният недостиг на Украйна - към 20% от Брутният вътрешен продукт, значи, че тя има потребност от нещо като 42 милиарда $ годишно, с цел да се държи над водата. А от горната страна на това идва и възобновяване. Съответно 50 милиарда евро за четири години не са задоволителни. Европейските държавни управления елементарно могат да си разрешат да отделят повече. Но дали ще желаят?
Факт е, че на Америка към този момент не може да се разчита да води тази борба. Новият ръководител на Камарата на представителите, Майк Джонсън, стартира мандата си с блокиране на опита на президента Джо Байдън да получи утвърждение за нов пакет от 61 милиарда $ военна поддръжка за Украйна (макар господин Джонсън да твърди, че не желае да види по какъв начин Путин надделява). Доналд Тръмп е още по-голяма мистерия, защото постоянно си опонира за Украйна, както и за доста други неща. Г-н Байдън, който дотук прави отлична работа по поддръжката за Украйна, може да открие, че борбата с републиканците по този въпрос е прекомерно сложна с наближаването на изборите през ноември. Всички страни от Г-7 се споразумяха да произведат двустранни гаранции за сигурността на Украйна, само че досега никоя не го е направила.
Европа може също по този начин да оказва помощ посредством ускорение на интеграцията на Украйна в Европейски Съюз.
И по този начин Европа, харесва й или не, би трябвало да се засилва и да поеме повече отговорност за подкрепянето на Украйна. Това значи да обезпечава повече пари като директна финансова помощ, само че също и да влага повече във военно съоръжение, тъй че да може да въоръжава Украйна, без самата тя да остава беззащитна. Може също по този начин да оказва помощ посредством ускорение на интеграцията на Украйна в Европейски Съюз. Страната беше публично призната като претендент през юни 2022 година, само че самите договаряния за участие към момента не са почнали. На срещата си на върха през декември 2023 година водачите на Европейски Съюз би трябвало да дадат зелена светлина на договарянията, като в същото време ясно излъчат сигнал, че те не би трябвало да бъдат оставени да се проточват с години. Свързана с голямата европейска стопанска система, Украйна има надалеч по-добър късмет да удържи фронтовата линия против Русия - и да надживее господин Путин.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автори The Economist
Всичко това предвещава дълга и тежка война на безсилие и поддръжниците на Украйна би трябвало да са подготвени за това. Русия сигурно е. Стратегията на Владимир Путин е да чака Западът да се измори от това, което от ден на ден наподобява на ангажимент с неустановен край. Продължителната война подхранва неговите мощни страни. Като жесток деспот, който прогресивно мачка недоволството, той не се тревожи изключително за публичното мнение. Руснаците по този начин или другояче не демонстрират особени признаци да се обръщат против войната макар тежките жертви, частично тъй като високата цена на петрола смекчава резултатите от западните наказания. Русия ще продължава да популяризира бойците. Но в Европа и на първо място в Америка има заплаха гласоподавателите и политиците да се изморят от бремето.
Сега наподобява, че е имало прекалено много обещания за контраофанзивата и прекомерно малко подготовка за дълга война. Това ще би трябвало да се промени. Нито Украйна, нито Русия имат интерес от мир, който оставя обстановката на терен да наподобява както в този момент. За Украйна да разреши на Русия да владее територията, която е завзела, е недопустимо освен поради икономическия резултат от загубата на огромна част от южното си крайбрежие. Но за Русия нашествието към момента наподобява като неуспех, защото не управлява изцяло нито една от четирите провинции, които анексира през септември 2022 година Та не очаквайте някоя от двете страни да опита да търси разрешаване през 2024 година
Тази нова действителност изисква нови политики, на първо място от водачите на Европа, които би трябвало да схванат, че задачата да се поддържа Украйна бързо се трансферира към тях. Макар Америка да стартира като главен снабдител на оръжие за Украйна, Европа усили поддръжката си през 2023 година и до юли към този момент беше изпреварила с малко Съединени американски щати като най-големия доставчик с военна помощ. Но направи това с цената на стопяване на личните си запаси от танкове, боеприпаси и ракети. Без спомагателни огромни вложения в публични поръчки за защита Европа няма да е способна да резервира това движение. И въпреки контракторите да могат да покачат производството в съществуващите уреди, това няма да бъде задоволително. Но с цел да бъдат накарани да влагат в нови уреди, е необходим огромен, дълголетен ангажимент от държавните управления.
Реклама
Ситуацията с невоенните задължения е по-добра, изключително с финансирането за подкрепяне на Украйна да покрие зеещите бюджетни дефицити, отворени от увеличението на военните разноски и намаляването на ударените от войната данъчни доходи. През юни Европейски Съюз даде обещание на Украйна спомагателна финансова помощ 50 милиарда евро (53 милиарда долара) за 2024 - 2027 година Това изстрелва Европа надалеч над Съединени американски щати по обща обещана помощ. Според Института в Кил за международната стопанска система уговорките на Америка до края на юли възлизат на 69 милиарда $ против 155 милиарда $ за Европа (ЕС плюс Англия, Норвегия и Швейцария). Но бюджетният недостиг на Украйна - към 20% от Брутният вътрешен продукт, значи, че тя има потребност от нещо като 42 милиарда $ годишно, с цел да се държи над водата. А от горната страна на това идва и възобновяване. Съответно 50 милиарда евро за четири години не са задоволителни. Европейските държавни управления елементарно могат да си разрешат да отделят повече. Но дали ще желаят?
Факт е, че на Америка към този момент не може да се разчита да води тази борба. Новият ръководител на Камарата на представителите, Майк Джонсън, стартира мандата си с блокиране на опита на президента Джо Байдън да получи утвърждение за нов пакет от 61 милиарда $ военна поддръжка за Украйна (макар господин Джонсън да твърди, че не желае да види по какъв начин Путин надделява). Доналд Тръмп е още по-голяма мистерия, защото постоянно си опонира за Украйна, както и за доста други неща. Г-н Байдън, който дотук прави отлична работа по поддръжката за Украйна, може да открие, че борбата с републиканците по този въпрос е прекомерно сложна с наближаването на изборите през ноември. Всички страни от Г-7 се споразумяха да произведат двустранни гаранции за сигурността на Украйна, само че досега никоя не го е направила.
Европа може също по този начин да оказва помощ посредством ускорение на интеграцията на Украйна в Европейски Съюз.
И по този начин Европа, харесва й или не, би трябвало да се засилва и да поеме повече отговорност за подкрепянето на Украйна. Това значи да обезпечава повече пари като директна финансова помощ, само че също и да влага повече във военно съоръжение, тъй че да може да въоръжава Украйна, без самата тя да остава беззащитна. Може също по този начин да оказва помощ посредством ускорение на интеграцията на Украйна в Европейски Съюз. Страната беше публично призната като претендент през юни 2022 година, само че самите договаряния за участие към момента не са почнали. На срещата си на върха през декември 2023 година водачите на Европейски Съюз би трябвало да дадат зелена светлина на договарянията, като в същото време ясно излъчат сигнал, че те не би трябвало да бъдат оставени да се проточват с години. Свързана с голямата европейска стопанска система, Украйна има надалеч по-добър късмет да удържи фронтовата линия против Русия - и да надживее господин Путин.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автори The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ