Който се учи, той ще сполучи
Япония поддържала цяла гара, с цел да може едно дете да върви на учебно заведение. Докато дребната Кана не приключила, влакът всеки работен ден отварял вратите си за нея тъкмо в 07:04ч. Едва откакто ученичкана се дипломира, компанията Japan Railways се взема решение да закрие тази точка от мрежата си.
В Гърция пък класната стая на остров Арки продължава да бъде отворена единствено за двама ученика. Преподавателката им Силия с доста самообладание им коментира освен обичайни предмети граматика и математика, само че и по какъв начин се употребява рейс, да вземем за пример. Умения, които ще им бъдат нужни, когато се реалокират в града. Който може да е надалеч от тях, само че не ги е не запомнил.
Сега минете през случайно българско село и проверете дали учебното заведение е с открехнати двери. Някъде, да вземем за пример в моето Лесново, звънецът към момента бие на 15-ти септември. Обаче в село Мечка нямат потребност от образование. Както и в десетки други дребни градчета и села. А деца въпреки всичко там има.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) от 24 април тази година в страната работят 1 964 общообразователни учебни заведения. Преди 10 години същият институт споделя, че образователните общообразователни заведения са били 2171, т.е. с 207 повече. А какъв брой ли ще бъдат след още едно десетилетие?
Според националния институт за статистика, броят на учащите сред 1 и 12 клас през образователната 2000-2001 година е 1.069.835. За 2008-2009 година Той към този момент е 815 842. Логично, бихме помислили, да бъдат закривани учебни заведения, откакто за 8 година Учениците са намалели с близо 254 000. (Още радостни статистики - тук.)
Става дума обаче за друго. За правото на всяко дете, без значение къде живее, да има достъп до обучение. Независимо дали е единственото първолаче в своето родно мясно или не, то би трябвало да се образова, с цел да има късмет за пълностоен живот. Независимо от фамилната си среда, която може да няма опция да финансира образованието му, изключително в случай че то включва пътешестване от 100-150 км до най-близкото учебно заведение. Тук страната, обществен конструкт, построен, с цел да улеснява живота на индивидите, които го съставляват, е длъжна да се намеси.
Прави ли го обаче и по какъв начин?
Помните ли една вест от юни тази година, която съобщаваше, че пет села от община Сатовча са откъснати от цивилизацията поради значителни превалявания и свлачища? Че учебните рейсове в региона едвам минават през пропадащия асфалт, тъй като водачите не желаят за рискуват живота на учениците? Припомням ви нея и налагащият се извод - ето по този начин го прави България.
Как ще стигнем японците, които практикуват тотално друга от нашата просвета и с които евентуално е безсмислено да се съпоставяме, не знам. Трагикомичното е, че не виждам по какъв начин ще настигнем съседите ни гърци, сякаш банкрутирала, спасявана, неблагонадеждна страна (тя беше част от прословутата снизходителна абревиатура PIGS*, т.е. безусловно " свине ", която обозначаваше стопански рисковите страни в ЕС). Ние, " отличниците " по икономическа дисциплинираност (по Борисов), май сме такива единствено официално. Защото трябват освен празни приказки, а и ум. Който го няма, може най-малко да се помъчи да го придобие в учебно заведение. Който учи, той ще сполучи, не е ли по този начин, господин министър председател?
__
*PIGS: Portugal, Italy, Greece, Spain - Португалия, Италия, Гърция, Испания
Автор: Велина Георгиева
В Гърция пък класната стая на остров Арки продължава да бъде отворена единствено за двама ученика. Преподавателката им Силия с доста самообладание им коментира освен обичайни предмети граматика и математика, само че и по какъв начин се употребява рейс, да вземем за пример. Умения, които ще им бъдат нужни, когато се реалокират в града. Който може да е надалеч от тях, само че не ги е не запомнил.
Сега минете през случайно българско село и проверете дали учебното заведение е с открехнати двери. Някъде, да вземем за пример в моето Лесново, звънецът към момента бие на 15-ти септември. Обаче в село Мечка нямат потребност от образование. Както и в десетки други дребни градчета и села. А деца въпреки всичко там има.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) от 24 април тази година в страната работят 1 964 общообразователни учебни заведения. Преди 10 години същият институт споделя, че образователните общообразователни заведения са били 2171, т.е. с 207 повече. А какъв брой ли ще бъдат след още едно десетилетие?
Според националния институт за статистика, броят на учащите сред 1 и 12 клас през образователната 2000-2001 година е 1.069.835. За 2008-2009 година Той към този момент е 815 842. Логично, бихме помислили, да бъдат закривани учебни заведения, откакто за 8 година Учениците са намалели с близо 254 000. (Още радостни статистики - тук.)
Става дума обаче за друго. За правото на всяко дете, без значение къде живее, да има достъп до обучение. Независимо дали е единственото първолаче в своето родно мясно или не, то би трябвало да се образова, с цел да има късмет за пълностоен живот. Независимо от фамилната си среда, която може да няма опция да финансира образованието му, изключително в случай че то включва пътешестване от 100-150 км до най-близкото учебно заведение. Тук страната, обществен конструкт, построен, с цел да улеснява живота на индивидите, които го съставляват, е длъжна да се намеси.
Прави ли го обаче и по какъв начин?
Помните ли една вест от юни тази година, която съобщаваше, че пет села от община Сатовча са откъснати от цивилизацията поради значителни превалявания и свлачища? Че учебните рейсове в региона едвам минават през пропадащия асфалт, тъй като водачите не желаят за рискуват живота на учениците? Припомням ви нея и налагащият се извод - ето по този начин го прави България.
Как ще стигнем японците, които практикуват тотално друга от нашата просвета и с които евентуално е безсмислено да се съпоставяме, не знам. Трагикомичното е, че не виждам по какъв начин ще настигнем съседите ни гърци, сякаш банкрутирала, спасявана, неблагонадеждна страна (тя беше част от прословутата снизходителна абревиатура PIGS*, т.е. безусловно " свине ", която обозначаваше стопански рисковите страни в ЕС). Ние, " отличниците " по икономическа дисциплинираност (по Борисов), май сме такива единствено официално. Защото трябват освен празни приказки, а и ум. Който го няма, може най-малко да се помъчи да го придобие в учебно заведение. Който учи, той ще сполучи, не е ли по този начин, господин министър председател?
__
*PIGS: Portugal, Italy, Greece, Spain - Португалия, Италия, Гърция, Испания
Автор: Велина Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ