Страшната семейна история на най-отдадения камикадзе СНИМКИ
Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплинираност, която към момента може да бъде видяна измежду популацията може да бъде образец за всички останали, а стартира ли оня отдалечен дълг да зове, всеки е подготвен първи да даде живота си в името на родината.
Пример за сходни дейности може да бъдат по този начин добре познатите камикадзета.В края на Втората Световна война, когато Япония постепенно и несъмнено стартира да отстъпва в сраженията, летците вземат решение да изгубят живота си, в сравнение с да се върнат като изгубили.
Легендарна е историята за един японски боец, който продължава сражението си към 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат.
В този тип сражения се оказва, че водачите основават редица главоболия на съперника и на практика още няма лекуване на този тип фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив мъчно могат да бъдат отклонени от маршрута, изключително с толкоз предан водач.
Не би трябвало да забравяме, че България също е записана с сходни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се назад на японското присъединяване ще попаднем на един доста забавен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с доста подготвени водачи, само че едно нещо пречило доста – армията отказвала да го изпрати на задача.
Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията въпреки всичко имала нравственос и не разрешавала на хора със семейство да вземат участие. Летецът имал брачна половинка и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, с цел да даде живота си за империята, само че всякога получавал отвод. Някога Хаджиме е трябвало да наследи фамилната плантация, само че тъй като виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.
Пример за сходни дейности може да бъдат по този начин добре познатите камикадзета.В края на Втората Световна война, когато Япония постепенно и несъмнено стартира да отстъпва в сраженията, летците вземат решение да изгубят живота си, в сравнение с да се върнат като изгубили.
Легендарна е историята за един японски боец, който продължава сражението си към 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат.
В този тип сражения се оказва, че водачите основават редица главоболия на съперника и на практика още няма лекуване на този тип фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив мъчно могат да бъдат отклонени от маршрута, изключително с толкоз предан водач.
Не би трябвало да забравяме, че България също е записана с сходни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се назад на японското присъединяване ще попаднем на един доста забавен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с доста подготвени водачи, само че едно нещо пречило доста – армията отказвала да го изпрати на задача.
Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията въпреки всичко имала нравственос и не разрешавала на хора със семейство да вземат участие. Летецът имал брачна половинка и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, с цел да даде живота си за империята, само че всякога получавал отвод. Някога Хаджиме е трябвало да наследи фамилната плантация, само че тъй като виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ