Танцуващата с ученици
Яна Маринова постоянно деликатно сортира функциите си, без значение дали става въпрос за сериали, игрални филми или театрални постановки. Доказателствата не са едно и две, ние загатваме единствено последните.
В моноспектакъла " Глас " (6 февруари и 15 март, Нов спектакъл НДК) тя играе Виктория Глас - дамата, която е дубльорка на оперната прима Мария Калас. Представлението е по текст на Елена Алексиева и дава взор върху ориста на Глас, чийто живот минава в обслужване на непознатите благополучие и триумф, без самата тя в миналото да попадне под прожекторите.
Яна Маринова се готви за ролята повече от три месеца, които самата тя дефинира като сериозен и вълнуващ интервал от живота й. " Не бях работила толкоз дълго върху театрална роля. "
Последно на екран я видяхме във кино лентата " 11а ", където беше в ролята на млада учителка. Такава играе и в идната си (на 23 февруари) премиера " Привличане ". Тук, за разлика от упоменатите заглавия, тя за първи път е и продуцент.
Залага на качеството на продукцията. Именно с него я печели и " Привличане " - необикновено качество на картината ( " напълно заслуга на режисьора Мартин Макариев и неговия екип " ), доста танци, добър саундтрак. " И, естествено, свежа романтично-драматична история. "
И свежестта, и романтиката, и драмата в " Привличане " се допълват от Александър Сано в ролята на учителя по музика. Двамата с Яна Маринова са другари и в живота, и тя признава, че постоянно му се е възхищавала като артист, освен като човек.
" Мечтаех да играем дружно. Той беше до мен от началото на плана, пък и ролята беше писана особено за него. Повярва ми и остана до края, макар сложните моменти. Наложи му се да откаже и съществени кино оферти. "
Сега и двамата са удовлетворени от финалния резултат. Благодарни един на различен - също. Паснали са си и в танците, които постоянно са предизвикателство.
А на Яна Маринова й харесва да бъде яката учителка, по която учениците в " Привличане " се прехласват. Но признава, че й е харесало да бъде и секси прелъстителка, тъй като обича женските функции и в живота. " За нас, дамите, е значимо да ги умеем, с цел да не драматизираме в бита. Иначе си става цяло изтезание. "
Но актрисата приема напълно не лековато ролята на учителка. За нея това е предопределение, което почита надълбоко. И когато загубиш смисъла, все някак го намираш. За да направиш света по-добър и да предадеш нататък.
" Казваш си, че няма повече да помагаш, само че отново го правиш. И отново те намразват, тъй като без да искаш притискаш и другите да работят крепко. И да учат цялостен живот. Това нервира, основава ти пречки, само че някой ден идва едно момиче и ти споделя: " Ти промени живота ми, желая да съм като теб! " И знаеш, че ще продължиш да даваш, колкото и да е тежко. "
Предизвикателство или по-скоро всекидневие са за вас танците?
Винаги са предизвикателство, тъй като изискват съществени подготовки, в случай че искаш да постигнеш равнище. Страшно щастлива се усещам, когато танцувам. Нямам време да вървя някъде особено, само че постоянно през нощта оставам сама в залата, пущам си яка музика и съм във вихъра си. Често върша идиотски придвижвания и въобще не ми пука, по този начин се зареждам.
Кои са вътрешните демони на героинята ви Лора, и кои - вашите персонални?
Ще споделя за своите демони, а те се припокриват с тези на героинята. Способна съм дълго да пребивавам в заблуда за себе си и за живота си. Поддавам се на възприятието си за виновност. И да се комплицирам какво в действителност би ме направило щастлива. Често ми се случва да водя война за непозната цел, да повеждам непознати борби, тъй като от дребна си мислих, че желая да съм воин.
Но по този начин идват изтощението и разочарованието. И тогава стартира да ти става все тая дали ще победиш. С времето съумявам да отсея защо в действителност има потребност да се боря и по кое време да оставям даже и обичани хора да се оправят сами със своите демони. Защото в случай че човек самичък не желае да си помогне, няма кой да го избави.
В каква роля не сме ви виждали до момента, само че доста бихте желала да получите?
Психоложка. Бях нещо сходно в сериала " Връзки " и ми влезе под кожата, признавам. Но не толкоз трагичен персонаж, а по-скоро типичният женски облик на нещо приблизително сред брачна половинка, майка, държанка и лекар. Ха-ха, май съм много съответна в фантазиите си.
В моноспектакъла " Глас " (6 февруари и 15 март, Нов спектакъл НДК) тя играе Виктория Глас - дамата, която е дубльорка на оперната прима Мария Калас. Представлението е по текст на Елена Алексиева и дава взор върху ориста на Глас, чийто живот минава в обслужване на непознатите благополучие и триумф, без самата тя в миналото да попадне под прожекторите.
Яна Маринова се готви за ролята повече от три месеца, които самата тя дефинира като сериозен и вълнуващ интервал от живота й. " Не бях работила толкоз дълго върху театрална роля. "
Последно на екран я видяхме във кино лентата " 11а ", където беше в ролята на млада учителка. Такава играе и в идната си (на 23 февруари) премиера " Привличане ". Тук, за разлика от упоменатите заглавия, тя за първи път е и продуцент.
Залага на качеството на продукцията. Именно с него я печели и " Привличане " - необикновено качество на картината ( " напълно заслуга на режисьора Мартин Макариев и неговия екип " ), доста танци, добър саундтрак. " И, естествено, свежа романтично-драматична история. "
И свежестта, и романтиката, и драмата в " Привличане " се допълват от Александър Сано в ролята на учителя по музика. Двамата с Яна Маринова са другари и в живота, и тя признава, че постоянно му се е възхищавала като артист, освен като човек.
" Мечтаех да играем дружно. Той беше до мен от началото на плана, пък и ролята беше писана особено за него. Повярва ми и остана до края, макар сложните моменти. Наложи му се да откаже и съществени кино оферти. "
Сега и двамата са удовлетворени от финалния резултат. Благодарни един на различен - също. Паснали са си и в танците, които постоянно са предизвикателство.
А на Яна Маринова й харесва да бъде яката учителка, по която учениците в " Привличане " се прехласват. Но признава, че й е харесало да бъде и секси прелъстителка, тъй като обича женските функции и в живота. " За нас, дамите, е значимо да ги умеем, с цел да не драматизираме в бита. Иначе си става цяло изтезание. "
Но актрисата приема напълно не лековато ролята на учителка. За нея това е предопределение, което почита надълбоко. И когато загубиш смисъла, все някак го намираш. За да направиш света по-добър и да предадеш нататък.
" Казваш си, че няма повече да помагаш, само че отново го правиш. И отново те намразват, тъй като без да искаш притискаш и другите да работят крепко. И да учат цялостен живот. Това нервира, основава ти пречки, само че някой ден идва едно момиче и ти споделя: " Ти промени живота ми, желая да съм като теб! " И знаеш, че ще продължиш да даваш, колкото и да е тежко. "
Предизвикателство или по-скоро всекидневие са за вас танците?
Винаги са предизвикателство, тъй като изискват съществени подготовки, в случай че искаш да постигнеш равнище. Страшно щастлива се усещам, когато танцувам. Нямам време да вървя някъде особено, само че постоянно през нощта оставам сама в залата, пущам си яка музика и съм във вихъра си. Често върша идиотски придвижвания и въобще не ми пука, по този начин се зареждам.
Кои са вътрешните демони на героинята ви Лора, и кои - вашите персонални?
Ще споделя за своите демони, а те се припокриват с тези на героинята. Способна съм дълго да пребивавам в заблуда за себе си и за живота си. Поддавам се на възприятието си за виновност. И да се комплицирам какво в действителност би ме направило щастлива. Често ми се случва да водя война за непозната цел, да повеждам непознати борби, тъй като от дребна си мислих, че желая да съм воин.
Но по този начин идват изтощението и разочарованието. И тогава стартира да ти става все тая дали ще победиш. С времето съумявам да отсея защо в действителност има потребност да се боря и по кое време да оставям даже и обичани хора да се оправят сами със своите демони. Защото в случай че човек самичък не желае да си помогне, няма кой да го избави.
В каква роля не сме ви виждали до момента, само че доста бихте желала да получите?
Психоложка. Бях нещо сходно в сериала " Връзки " и ми влезе под кожата, признавам. Но не толкоз трагичен персонаж, а по-скоро типичният женски облик на нещо приблизително сред брачна половинка, майка, държанка и лекар. Ха-ха, май съм много съответна в фантазиите си.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ