Код „Счупена стрела“ или как американците сами щяха да се взривят с атомна бомба
Ядреното оръжие е финалната крачка, която вечно ще постави завършек на човечеството и света, който познаваме. На този стадий сме признателни, че към момента има рационални хора, които не са не запомнили Япония, а по-късно ще прибавим и добре познатите нуклеарни произшествия. Ще открием, че макар съществуването на редица сдружения, които се стремят по всевъзможен метод да отстранен използването и въобще – наличието на този тип оръжие, най-големите притежатели, като в това лице визираме Русия и Съединени американски щати, нямат никакво желание да се разделят с тази технология.
Дали я употребяват за боязън или просто като гаранция за мир, не можем да знаем. Любопитен факт е, че Северна Корея продължава своите нуклеарни опити, с цел да потвърди на света, че няма да разреши върху нея да се въздейства посредством политика и утопията, която там е основана, може да продължи да съществува по същия метод. Ако търсите образец за тирания и притежание, това е местоположението.
Притежаването на нуклеарно оръжие е изключителна отговорност и както можем да се досетим, човешката неточност продължава да стои на дневен ред. В социологията този термин се преглежда като отклоняващ се детайл от главните и открити практики на работа. Не се преглеждат аргументите, а просто се приема, че по една или друга причина, операторът е позволил неточност, употребявайки други способи, които се разграничават от главните правила.
И по този начин доближаваме до оня миг, в който бяхме доста покрай евентуалната нуклеарна злополука. За задачата би трябвало да се върнем малко обратно в интервала на Студената война. Спекулацията и опита за провокация сред великите сили е една дълга разходка по острието на апокалипсиса и почтено казано трябва да бъдем признателни, че едната или другата страна демонстрира здрав разсъдък, когато стартират опитите за деяние.
В една красива и студена януарска вечер през далечната 1961 година ще открием, че майор Уолтър Скот Тулоч излетява от авио базата в Сиймор и се насочва към Голдсборо, Северна Каролина. Пилотът е сигурен, че това ще бъде следващият обикновен полет към Източното крайбрежие. Опитът на летеца не е въобще дребен, а и би трябвало да се досетим, че когато човек има на борда тъкмо две атомни бомби, вниманието му би трябвало да е извънредно високо. След като приказваме за произшествия, дано посочим и къде тъкмо е казусът в цялата история.
Същата вечер се случва един доста сериозен и злокобен случай, който за малко не унищожава или по-скоро не задейства нуклеарните бомби. Къде е човешката неточност? Първо командването взема решение да организира полета, макар проблемите с времето и второ – водачът взема решение да пренебрегва някои от главните проблеми, които по този начин или другояче стартират да се случват някъде към среднощ. Вместо да върне самолета, откакто същият няма вярното държание във въздуха, взема решение да продължи полета си.
Малко по-късно, до момента в който презарежда своите резервоари, въздушният танкер открива, че бомбардировачът има теч на гориво от дясното крило. Дори и при зареждането излиза наяве, че приключването на толкоз скъпия керосин се случва с висока скорост. И това, както може да се досетите, е най-малкият проблем на летеца в това отношение. По пътя цялата птица стартира да се разпада, освен това извънредно бързо. Дупката в резервоара е почнала да вади от строя самолета и той постепенно и несъмнено стартира да пада. От контролната кула оповестяват на водача да напусне самолета и на височина от към 3000 метра подрежда на всички останали членове на екипажа да скочат.
Петима съумяват да скочат и да бъдат в сигурност, до момента в който трима нямат този триумф и умират по време на злополуката. Преди да стигнем до твърдата земя, дано разбираем какво се случва във въздуха. По време на спускането самият аероплан се разделя на две елементи и бомбеният отсек се разхлабва, до момента в който нуклеарното оръжие полита към Северна Каролина. Всяка една бомба е с мощ от близо четири мегатона или към 4 милиона тона динамит. Можем да добием още по-сериозна визия за мощността, като посочим, че товарът е към 300 пъти по-мощен от бомбите в Хирошима и Нагасаки. Единственият проблем е, че това щеше да е краят на света, освен за Съединени американски щати, както можем да подозираме.
Ако бомбите се бяха детонирали, най-вероятно нуклеарната зима щеше да засегне първоначално щати като Вашингтон, Балтимор, Филаделфия и северните елементи на Ню Йорк. Жертвите най-вероятно щяха да доближат милиони, само че дано не пропущаме и обстоятелството, че в никакъв случай не се знае в каква посока ще задуха вятъра и какви ще са вредите върху климата, както и околната среда. Ударната вълна умерено може да промени придвижването на теченията в целия свят и да докара до още по-сериозни проблеми.
Ако в миналото сте гледали кино лентата от 90-те години „ Код: Счупена стрела “, може да си спомните какъв брой процедури се задействат при сходен сюжет. Новините за падналия аероплан автоматизирано подвигат под бойна паника авиацията, армията и несъмнено – положителните остарели бомбени специалисти и сапьори. Едва ли някой е подозирал, че ще му се наложи да обезврежда атомни бомби, хвърлени от личен аероплан на родна почва, само че Съединени американски щати е известна с редица такива проблеми. Призован е незабавно и лейтенант Джак РеВил – специалист на Военновъздушни сили, който би трябвало да стигне по най-бързия вероятен метод до въпросната локация. Извикани са и някои от най-хубавите математици, които да изчислят периметъра, където да се търсят.
И до момента в който всички се пробват да спасят света от нуклеарна злополука, Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР стартират работа по прикриването на случая. Години наред ще се пази загадка, само че едвам в наши дни ще открием, че е написан документ, който потвърждава случилото се. Обикновено тайните се пазят по 50 години, само че от време на време Военновъздушни сили може и в никакъв случай да не декласифицира сходна информация. В Съединени американски щати съществува закон за независимост на информацията и откакто премине избран интервал от време, свободно може да се изиска от всеки един жител на страната.
По това време, както към този момент споменахме, сътрудниците бързат да приберат останките от бомбардировача B-52, като всички очевидци би трябвало да подпишат документ за дискретност и при вероятно откриване на тайната, могат да бъдат съдени за държавна измяна. Ето какво би трябвало да знаем за случая. След като един аероплан разполага с подобен товар, самата бомба разполага с шест защитни системи, които би трябвало да се изключат една след друга, при положение на нахлуване. Те би трябвало да бъдат отстранени от самия личен състав, като се следва и съответна процедура. Една от бомбите пада с парашут отвън дребна плантация в град Фаро.
Парашутът е захванат за дърво, а самата бомба стои във отвесна позиция. Експертите пишат следното, когато я локализират. При съществуването на 6 защитни механизма, 5 са били отвън строя и ориста на Съединени американски щати е била напълно в ръцете на последната стъпка, която о един или различен метод е можела да унищожи региона. Според същият разбор, военните са на мнение, че бомбите от този тип би трябвало да разполагат с доста по-впечатляващи защитни механизми, които да подсигуряват сигурността на популацията. Това обаче е единствено едната бомба, какво се случва с втората? Тя е много по-трудна за разкриване и откакто първата е паднала с парашут, втората в никакъв случай не го е отворила и е летяла с към 1400 км/ч към земята.
Още тогава математиците са на мнение, че най-вероятно се е разпаднала във въздуха. Издирването продължава няколко дни и колкото повече време минава, сапьорът стартира да се убеждава, че най-вероятно няма да има детонация и злополуката е минала. Единственото, което остава е да се открие самото ядро, от което може да се изпуска радиация. След още известно време екипът открива останките от бомбата, в това число и самото ядро, да са заровени в пътя. РеВил припомня, че през живота си в никакъв случай не е чувал нищо по-страшно от:
„ Лейтенант, намерихме превключвателя за зареждане на бомбата. Лоша работа, задействан е. “
Ако се чудите по кое време последно човечеството е имало голям шанс, може би това е главният миг. Причината е, че до момента в който бомбата се е задействала във въздуха, високата скорост е развалила останалата част от електрониката, като не е разрешила да има втора експлозия. Истината обаче е, че и до през днешния ден никой не може да бъде сигурен доколко сме били покрай екологична злополука, възможен световен спор – можем да бъдем сигурни, че някой щеше да се възползва от този поврат – и несъмнено, нямаше да има никаква гаранция, че откакто това оръжие към този момент е употребявано, няма да се употребява още едно.
Тук е редно да посочим и още една детайлност. Към този миг знаем единствено за един случай и то след толкоз години. Помислете какъв брой дълго продължава студената война, замислете се за тези случаи, в които Роналд Рейгън кара бомбардировачи да летят тъкмо с подобен товар, с цел да се пробват да предизвикат съперника. Истината е, че за сходни случаи се знае прекомерно малко и това не би трябвало да изненадва никого.
Снимки: Wikipedia
