Открити в Етиопия вкаменелости показват как се е развивал хомо сапиенс
Вулканична пепел, останала от огромно изригване в древността, е помогнало на учени да открият, че открити вкаменелости на хомо сапиенс през 1967 година са по-стари, в сравнение с се смяташе до момента, съобщи.
Това дава нов взор върху развиването на типа.
Volcanic ash left over from a huge ancient eruption has helped scientists determine that important early Homo sapiens fossils found in Ethiopia in 1967 are older than previously believed, providing fresh insight into the dawn of our species.
— Reuters Science News (@ReutersScience)
Изследователите са анализирали геохимичния състав на пълен пласт пепел, открити над седименти, съдържащи се във вкаменелостите.
Установено е, че те са се образували вследствие на вулканично изригване, засегнало огромна част от Етиопия преди към 233 хиляди години.
Вкаменелостите са открити под пепелта и са предхождали изригването, изясняват учените. Не е ясно обаче какъв брой време преди него са били там. Преди това се смяташе, че вкаменелостите са на не повече от 200 хиляди години.
Останките, наречени Омо Първи, са открити в югозападната част на Етиопия в район, наименуван Омо Кибиш при експедиция на починалия палеоантрополог Ричард Лийки.
Те включват много непокътнати елементи от череп, челюст, прешлени и фрагменти от ръцете и краката.
Учените са търсили по-голяма изясненост по отношение на времето на произхода на хомо сапиенс в Африка.
Новите открития подхождат на последните научни модели на човешката еволюция, съгласно които хомо сапиенс се е появил преди 350 хиляди - 200 хиляди години, изяснява вулканологът Селин Видал от Кембриджския университет и водещ създател на проучването, оповестено в сп. "Нейчър ".
"Омо Първи е най-старият хомо сапиенс с недвусмислено модерни човешки черти ", е мнението и на сътрудника й Клайв Опенхаймър, който също работи по плана.
"Тези вкаменелости демонстрират какъв брой устойчиви са хората: ние сме оцелявали, развивали и мигрирали в регион, който е бил толкоз благоразположен към естествени бедствия ", сподели той.
Проучването открива минималната възраст на останките, само че оптималната към този момент остава неразбираема. Има и пласт пепел под седиментите във вкаменелостите, който не е проучен.
"Вероятно не е инцидентно, че най-ранните ни предшественици са обитавали толкоз геоактивна котловина - събирала
превалявания в езерата, осигуряващи прясна вода и привличащи животни, а също е била натурален миграционен кулоар, разпрострян се на хиляди километри ", споделя Видал.
"Вулканите пък са осигурявали фантастични материали за изработването на каменни оръдия, а от време на време се е налагало да развиваме когнитивните си умения, когато огромните изригвания са променяли пейзажа. "
По тематиката
Това дава нов взор върху развиването на типа.
Volcanic ash left over from a huge ancient eruption has helped scientists determine that important early Homo sapiens fossils found in Ethiopia in 1967 are older than previously believed, providing fresh insight into the dawn of our species.
— Reuters Science News (@ReutersScience)
Изследователите са анализирали геохимичния състав на пълен пласт пепел, открити над седименти, съдържащи се във вкаменелостите.
Установено е, че те са се образували вследствие на вулканично изригване, засегнало огромна част от Етиопия преди към 233 хиляди години.
Вкаменелостите са открити под пепелта и са предхождали изригването, изясняват учените. Не е ясно обаче какъв брой време преди него са били там. Преди това се смяташе, че вкаменелостите са на не повече от 200 хиляди години.
Останките, наречени Омо Първи, са открити в югозападната част на Етиопия в район, наименуван Омо Кибиш при експедиция на починалия палеоантрополог Ричард Лийки.
Те включват много непокътнати елементи от череп, челюст, прешлени и фрагменти от ръцете и краката.
Учените са търсили по-голяма изясненост по отношение на времето на произхода на хомо сапиенс в Африка.
Новите открития подхождат на последните научни модели на човешката еволюция, съгласно които хомо сапиенс се е появил преди 350 хиляди - 200 хиляди години, изяснява вулканологът Селин Видал от Кембриджския университет и водещ създател на проучването, оповестено в сп. "Нейчър ".
"Омо Първи е най-старият хомо сапиенс с недвусмислено модерни човешки черти ", е мнението и на сътрудника й Клайв Опенхаймър, който също работи по плана.
"Тези вкаменелости демонстрират какъв брой устойчиви са хората: ние сме оцелявали, развивали и мигрирали в регион, който е бил толкоз благоразположен към естествени бедствия ", сподели той.
Проучването открива минималната възраст на останките, само че оптималната към този момент остава неразбираема. Има и пласт пепел под седиментите във вкаменелостите, който не е проучен.
"Вероятно не е инцидентно, че най-ранните ни предшественици са обитавали толкоз геоактивна котловина - събирала
превалявания в езерата, осигуряващи прясна вода и привличащи животни, а също е била натурален миграционен кулоар, разпрострян се на хиляди километри ", споделя Видал.
"Вулканите пък са осигурявали фантастични материали за изработването на каменни оръдия, а от време на време се е налагало да развиваме когнитивните си умения, когато огромните изригвания са променяли пейзажа. "
По тематиката
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ