Христофор Недков: Във всекидневието любовта се изгризва
“Всяка пиеса, която кореспондира с мен, имам какво да кажа с нея, забавна ми е, любопитна ми е за работа, е в подготвеност да бъде сложена. Да има свое обръщение, своя отпратка към публиката, която да може да припознае себе си, свои другари или близки в ситуациите”, споделя Христофор Недков, режисьор на първата за 2019 година премиера “Прелестите на изневярата” в старозагорския Драматичен спектакъл “Гео Милев”.
Защо е избрал съветска пиеса? “Няма значение каква е по националност пиесата. Важното е, че е доста настояща. Много ми подхожда този съветски комизъм, който е смях или усмивка през сълзи, който те хваща за гърлото. Колкото и да ти е смешно, съчувстваш на героите в техните неистови опити да се оправят с живота, със света към тях, с страстите си, с проблемите си. Те са смешни и от време на време жалки и дружно с това огромни хора”, изяснява избора си Недков.
Според него съветската душа е близка до нас. “Там нещата са на амплитуди - както се бият, по-късно се прегръщат, целуват се.” И добавя, че на афиша е написал режисура и акомодация, тъй като е търсил метод, по който пиесата на съветския драматург Валентин Красногоров да кореспондира с българската реалност.
“Красногоров е мое персонално изобретение. Драматургията му е доста добра, с доста хубави обстановки, с доста прекрасен диалог”, споделя режисьорът. Според него пиесата на пръв взор е доста любопитна, доста смешна, само че крие подмолни камъни, които би трябвало да откриеш по какъв начин да бъдат театрално осъществени. “Уж нещата са доста ясни, само че внезапно се оказва, че създателят е дал доста независимост на режисьора, що се отнася до това какви характери да подбере, какви послания да изведе.”
“Прелестите на изневярата” има няколко издания в България - в Сатирата, във Варна и в една частна групировка. Всеки е подбрал разнообразни новели от цикъла на Красногоров. В нито един от тях, както и в старозагорската режисура, не участва една от обичаните на създателя - “Да доживеем до понеделник”.
“В огромна степен по механически аргументи. Свързано е с доста атрибут, вплетен по този начин в текста, че няма по какъв начин да бъде изваден. Защото реквизитът играе. За мен това е знак, че битът е контрапункт на страстите, възприятията и проблемите на героите”, коментира Недков. На фона на сивия обичай, което проличава и от решената в графични тонове сценография на Мария Диманова, излизат героите, характерите и техните проблеми.
“Опитал съм се по този начин да ги подредя, че да направя самобитен хоровод сред героите. Те по някакъв собствен метод са свързани, както става и в човешкия живот. Както в нашия град по някакъв метод хората се свързват, преплитат се един с друг… Това е моят ключ, а на финала се събират всички”, обобщава режисьорското си решение Недков.
Иначе пиесата е за любовта, за изборите, които прави човек в живота, за нуждата на индивида “да бъде забелязван, да получава, да дава нежност”.
“Във всекидневието, в напрежението, в битовизмите и в свадите по най-дребен мотив любовта се изгризва. Чувствата се трансформират в нещо по-рутинно, по-приятелско. А човек има потребност да лети, да се движи малко над земята… Но може ли да си го разреши? До какъв брой това е невярност? “ Това са въпросите, които занимават Христофор Недков в “Прелестите на изневярата”.
“И какво значи да изневериш - духовно или физически, полово? Кое е по-страшно и има ли нещо ужасно в това? Според мен театърът задава въпроси, той не дава отговори. Всеки си дава отговор за себе си”, разяснява той.
Неусетно от постановката диалогът минава към действителностите в българския спектакъл.
“Опитваме се да задоволим необятен набор от усети. Хем за хора с по-високи естетически критерии и визии, хем за хора, на които не им се желае сега да задълбават, а желаят да намерят хумора, да се посмеят. Така че би трябвало да се търси салдото. В днешно време театрите би трябвало да изработят заплатите си, режийните си разноски, декорите, рекламата и да се опитат да акумулират оптимален брой зрители”, споделя Недков. Обяснява, че салдото се търси като в старозагорския спектакъл се слагат пиеси и на Тенеси Уилямс, и на Шекспир, и италианска комедия, и българска класика като “Снаха”, и детски постановки. “Последните са доста значими. Не единствено тъй като децата са един доста правилен контингент. А тъй като би трябвало да приготвяме аудитория за напред. Трудно е за провинциалния спектакъл, тъй като публиката е избран контингент.” С постановките на операта и кукления спектакъл, с гостуващите постановки от други градове “в един миг публиката се задъхва. Защото човек, колкото и положително предпочитание да има, какъв брой пъти може да си разреши да върви на театър… И време да откри, и средства… И би трябвало да има избор”, обобщава Христофор Недков.
Христофор Недков е роден на 19 февруари 1961 година в Габрово. През 1985 е приключил ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, компетентност “Актьорско майсторство за трагичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев. Работил е в разнообразни жанрове и форми, има над 80 функции в куклени и трагични спектакли. Участвал е в шоу стратегии, концерти, авторски радио и телевизионни излъчвания, спектакли от общоградски мащаб като артист, сценарист и режисьор.
От март 1999 година е живописен началник на Младежка театрална студия “Сцена 99” при Народно читалище “Родина” в Стара Загора.
За дейното наличие в културния и публичния живот на града през 2018 година Христофор Недков получи премията „ Стара Загора “ - най-високото отличие на община Стара Загора за литература, изкуство и просвета
Защо е избрал съветска пиеса? “Няма значение каква е по националност пиесата. Важното е, че е доста настояща. Много ми подхожда този съветски комизъм, който е смях или усмивка през сълзи, който те хваща за гърлото. Колкото и да ти е смешно, съчувстваш на героите в техните неистови опити да се оправят с живота, със света към тях, с страстите си, с проблемите си. Те са смешни и от време на време жалки и дружно с това огромни хора”, изяснява избора си Недков.
Според него съветската душа е близка до нас. “Там нещата са на амплитуди - както се бият, по-късно се прегръщат, целуват се.” И добавя, че на афиша е написал режисура и акомодация, тъй като е търсил метод, по който пиесата на съветския драматург Валентин Красногоров да кореспондира с българската реалност. “Красногоров е мое персонално изобретение. Драматургията му е доста добра, с доста хубави обстановки, с доста прекрасен диалог”, споделя режисьорът. Според него пиесата на пръв взор е доста любопитна, доста смешна, само че крие подмолни камъни, които би трябвало да откриеш по какъв начин да бъдат театрално осъществени. “Уж нещата са доста ясни, само че внезапно се оказва, че създателят е дал доста независимост на режисьора, що се отнася до това какви характери да подбере, какви послания да изведе.”
“Прелестите на изневярата” има няколко издания в България - в Сатирата, във Варна и в една частна групировка. Всеки е подбрал разнообразни новели от цикъла на Красногоров. В нито един от тях, както и в старозагорската режисура, не участва една от обичаните на създателя - “Да доживеем до понеделник”.
“В огромна степен по механически аргументи. Свързано е с доста атрибут, вплетен по този начин в текста, че няма по какъв начин да бъде изваден. Защото реквизитът играе. За мен това е знак, че битът е контрапункт на страстите, възприятията и проблемите на героите”, коментира Недков. На фона на сивия обичай, което проличава и от решената в графични тонове сценография на Мария Диманова, излизат героите, характерите и техните проблеми.
“Опитал съм се по този начин да ги подредя, че да направя самобитен хоровод сред героите. Те по някакъв собствен метод са свързани, както става и в човешкия живот. Както в нашия град по някакъв метод хората се свързват, преплитат се един с друг… Това е моят ключ, а на финала се събират всички”, обобщава режисьорското си решение Недков.
Иначе пиесата е за любовта, за изборите, които прави човек в живота, за нуждата на индивида “да бъде забелязван, да получава, да дава нежност”.
“Във всекидневието, в напрежението, в битовизмите и в свадите по най-дребен мотив любовта се изгризва. Чувствата се трансформират в нещо по-рутинно, по-приятелско. А човек има потребност да лети, да се движи малко над земята… Но може ли да си го разреши? До какъв брой това е невярност? “ Това са въпросите, които занимават Христофор Недков в “Прелестите на изневярата”.
“И какво значи да изневериш - духовно или физически, полово? Кое е по-страшно и има ли нещо ужасно в това? Според мен театърът задава въпроси, той не дава отговори. Всеки си дава отговор за себе си”, разяснява той.
Неусетно от постановката диалогът минава към действителностите в българския спектакъл.
“Опитваме се да задоволим необятен набор от усети. Хем за хора с по-високи естетически критерии и визии, хем за хора, на които не им се желае сега да задълбават, а желаят да намерят хумора, да се посмеят. Така че би трябвало да се търси салдото. В днешно време театрите би трябвало да изработят заплатите си, режийните си разноски, декорите, рекламата и да се опитат да акумулират оптимален брой зрители”, споделя Недков. Обяснява, че салдото се търси като в старозагорския спектакъл се слагат пиеси и на Тенеси Уилямс, и на Шекспир, и италианска комедия, и българска класика като “Снаха”, и детски постановки. “Последните са доста значими. Не единствено тъй като децата са един доста правилен контингент. А тъй като би трябвало да приготвяме аудитория за напред. Трудно е за провинциалния спектакъл, тъй като публиката е избран контингент.” С постановките на операта и кукления спектакъл, с гостуващите постановки от други градове “в един миг публиката се задъхва. Защото човек, колкото и положително предпочитание да има, какъв брой пъти може да си разреши да върви на театър… И време да откри, и средства… И би трябвало да има избор”, обобщава Христофор Недков.
Христофор Недков е роден на 19 февруари 1961 година в Габрово. През 1985 е приключил ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, компетентност “Актьорско майсторство за трагичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев. Работил е в разнообразни жанрове и форми, има над 80 функции в куклени и трагични спектакли. Участвал е в шоу стратегии, концерти, авторски радио и телевизионни излъчвания, спектакли от общоградски мащаб като артист, сценарист и режисьор.
От март 1999 година е живописен началник на Младежка театрална студия “Сцена 99” при Народно читалище “Родина” в Стара Загора.
За дейното наличие в културния и публичния живот на града през 2018 година Христофор Недков получи премията „ Стара Загора “ - най-високото отличие на община Стара Загора за литература, изкуство и просвета
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ