Всяка монета има две страни. Възприемаме пандемията на коронавирус като

Всяка монета има две страни. Възприемаме пандемията на ковид като злополучие. И в действителност е по този начин. Но по подигравка на ориста точно огромните епидемии трансформираха света към по-добро и сътвориха актуалната цивилизация, каквато я познаваме. Чума: да живее ароматният сапун! Чумата на Юстиниан (551 - 558 г.) покосява съвсем 100 милиона души в Европа. В Русия към 700 хиляди души станаха жертва на епидемията (1654-1655). Голямата чума в Лондон, която се случва към същото време, лиши живота на съвсем една четвърт от жителите на града. Бълхи пренасяли чумата и съвсем всеки човек през Средновековието бил разхождащ се зоопарк, където било показано огромно многообразие от инсекти. Бълхите са били наложителен аксесоар за аристократите, а във превъзходния дворцов комплекс Версай през първите 100 години е нямало тоалетни. Те са оборудвани в двореца по поръчка на Луи XV едвам през 1768 година. Няколко века лишава на чумата и другите инфекциозни болести, с цел да привикнат хората към чистотата. В Русия модата за нея в благородните кръгове идва дружно с разпространяването на агломанизма. Руските денди - а измежду пионерите на това придвижване в Русия е самият Александър Пушкин, разпространявали нов модел на телесни привички. Сред тях са ежедневната промяна на бельото, утринната баня, чистата кожа и мишниците без аромат. За напредналите аристократи дендизмът бил метод да се опълчват на висшето общество, което миришело извънредно... Няколко века лишава чумата и други инфекциозни болести, с цел да привикнат хората към чистотата. Едва към средата на ХХ век актуалните стандарти за персонална хигиена получават необятно разпространяване. Холерата „ сътвори “ модерни градове Големите мегаполиси от предишното представлявали нещастна панорама: скупчване, нехигиенични условия - идеални условия за разпространяване на холера. Властите се борили със болестта, опустошаващо градовете, с карантина. И селяните, изгубили опцията да отидат на работа, провеждат холерски протести. В Ню Йорк през 1832 година вследствие на епидемията починали 3515 души от 250 000. За днешния 8-милионен град това се равнява на 100 000 смъртни случая. Холерата гладко взимаше жертви след жертви, до момента в който по време на епидемията в Лондон от 1854 година лондонският доктор Джон Сноу откри, че повода за заболяването е нечистата питейна вода. Той видя, че служащите от пивоварната, на които е позволено да пробват продукта на работното място (така че те съвсем не пият вода), не са наранени от заболяването. Тогава той сложи всички случаи на заболяването на картата и откри, че множеството от жертвите са взели вода от социална помпа в региона на Сохо. Оказа се, че кладенецът е в съседство с улична тоалетна, в която майката на дете, болно от холера, изхвърля мръсните пелени. Този епизод бележи началото на огромната санитарна гражданска война. Холерата тласна управляващите към концепцията за актуалните мегаполиси - градове с централизирана система за градско водоснабдяване и канализация. " Урокът на холерата е да не гледаме на обществената група от хора, измежду които заболяването бушува, като виновници. През двадесети век ние повторихме този опит с ХИВ зараза та “, споделя проф. Дейвид Хо, създател и изпълнителен шеф на изследователския център Aaron Diamond AIDS. " Първата реакция на обществото беше да жигосва жертвите и да упреква техния метод на живот за заболяванията. Но учените схванаха, че заболяването няма да се ограничи единствено до хомосексуалистите и ще се трансформира в опасност за всички. " Ефективните медицински интервенции, които помогнаха да се оцени степента на опасността и да се ограничи разпространяването на ХИВ, до известна степен са резултат от публичното прояснение преди повече от век и половина. Настоящите свръхмерки за битка с ковид (въпреки че е най-много рисков за възрастните хора) също частично са от предходен опит, когато най-после стана ясно, че няма привилегировани съсловия за заболяването. Туберкулозата и „ Чисто, като в трамвая “ В края на 19-и век един от всеки седем души умира от туберкулоза в света. Откритието на немския доктор Робърт Кох, който схваща, че виновниците на заболяването са бактериите, докара до отмирането на доста привички, които биха могли да предадат заболяването. Например, да се яде ядене от един съд, което беше постоянно срещано измежду селяните. Или да се пие от една чаша. Под знамето " да унищожим туберкулозата " при започване на ХХ век стартира битка против навика да се плюе по улиците и на публични места. Спомнете си фамозната фраза на Шариков от „ Кучешко сърце “, подхвърлена на проф. Преображенски: „ Защо всички вие: не плюйте, не пушете, не ходете там. Чисто като в трамвай. Защо не ми давате да пребивавам? ” Шариков не харесва трамвая, тъй като там висят табели „ Забранено е да се плюе “. За съвременниците му сходни ограничавания представлявали любознание и предизвиквали законно неспокойствие. Но с времето плюенето освен на публични места, само че даже и по улиците се трансформира в ризнак на неприятно образование. На какво ще ни научи коронавирусът? Вече е общоприето, че подобен бит като здрависване или модата да се целувате при среща, постоянно срещана измежду девойките, ще изчезне. Може би навикът да се носят маски ще надживее коронавирусът и благородният бит да се поставят ръкавици на улицата ще бъде съживен. Възможно е функционалностите за автоматизирано отваряне на вратата и гласово ръководство на асансьора (за да не се допират дръжките и бутоните на вратите) да станат наложителни, написа kp.ru. Но едно съгласно нас е явно: тази пандемия би трябвало да върне високия статус на здравната специалност. Оказа се, че нито нуклеарните бойни глави, нито най-напредналата стопанска система в света, нито всемогъщите служители могат да ни защитят от ковид. Вероятно в нашето общество по някаква причина получихме неверна визия какво е значимо в живота и кое е второстепенно. Коронавирусът ще сложи всичко на мястото си... Превод и редакция: Glas.bg