Лекарите масово бягат от България и Румъния, но причината не са само заплатите
Всяка година близо 450 лекари и 1000 медицински сестри напущат България и се насочат на Запад. Не единствено ниското възнаграждение ги кара да заминат. Резултатът е драматичен. Най-вече за пациентите в провинцията, написа " Дойче веле ".
Флорина Венера e от румънското село Бунещи в община Брашов. Тя е единствено на 11 години, само че към този момент е била диагностицирана с рак - и то още когато била на четири. Момичето е било оперирано в точния момент и по този начин съумяло да пребори подлата болест. Днес обаче майката на Флорина още веднъж е обезпокоена. Детето в последно време още веднъж се оплаква от болки в коляното.
Проблемът е, че Флорина е била на обзор за финален път през 2014 година. Кабинетът на нейния домакински доктор в Бунещи, който би могъл да следи здравословното ѝ положение и при потребност да ѝ даде направление за онколог, е затворен от предходната пролет. И до през днешния ден не се е намерил заместител. За медицински обзор Флорина би трябвало да търси доктор в град Сигишоара, който е на 30 км от Бунещи. Обществен превоз няма, кола чартърен коства минимум 20 евро - това е цяло положение за фамилията.
Флорина, родителите ѝ, двамата ѝ братя и дребната ѝ сестра живеят в едностайно жилище в безпаричен квартал на Бунещи. Те живеят от обществени помощи и по никакъв метод не могат да си разрешат частна здравна осигуровка.
По-добри благоприятни условия в чужбина
Румъния, както и прилежаща България изпитват възходящ дефицит на медицински личен състав. Хиляди лекари и медицински сестри от тези две страни са напуснали родните си страни и живеят и работят в чужбина.
От 2007 година насам 45 хиляди румънци, работещи в медицинския бранш, са кандидатствали за издаване на разрешителни за работа в чужбина. Към днешна дата близо 14 хиляди румънски лекари и към 50 хиляди медицински сестри са напуснали страната и работят в чужбина. Подобно е развиването и в България: всяка година близо 450 лекари и към 1000 медицински сестри напущат България в търсене на по-добри благоприятни условия за работа в Западна Европа. Но по-доброто възнаграждение на Запад не е единствената причина, предиздвикала ги да заминат.
31-годишната Гергана Георгиева от България е експерт по вътрешни заболявания. Тя е напуснала страната си през 2012, изкарала спомагателна специализация и се открила на работа в Германия. По време на специализацията си в Германия получавала по 2500 евро месечно, до момента в който преди време заплащането за специализанти в България било под 200 месечно. Тя признава, че в България изискванията за начинаещи лекари малко са се подобрили. Добавя, че и в Германия е претрупана с работа, само че все пак не счита да се връща в България. Тя е разочарована от обстановката в българското опазване на здравето - от неприятното финансиране и корупцията.
" Медицината е благородна специалност и не трябва да се трансформира в бизнес ", споделя Гергана Георгиева. " В Германия имат строги правила, това ми харесва. Медицинското съоръжение е положително и изискванията в болничното заведение са отлични ", добавя младата лекарка.
Изтичането на медицински фрагменти като нея още повече задълбочава проблемите на опазването на здравето в България - то слага под напън една и без друго сриваща се здравна система. Особено тежка е обстановката в селата, в доста от които няма лекари.
Подобна е и обстановката в селата на прилежаща Румъния. Половината от 20-милионното население на страната живее в селски райони и за здравното обслужване там се грижат едвам 38 на 100 от румънските домашни лекари. Специализираните лечебни заведения са прекомерно остарели, а в доста селища такива просто липсват.
В провинцията ситуацията е трагично
В България дефицитът на медицински личен състав е изключително изострен в лечебните заведения отвън столицата София. Иван Иванов, който работи като невролог от над 30 години, е началник на единствената болница в Горна Оряховица - град с към 30 000 поданици. " Проблемът е освен в заплащането, а и в по-добрите условия за работа, във опциите за кариерно израстване и рационализиране на професионалните умения ", акцентира той.
Много лекари работят на повече от едно място, с цел да си обезпечат прилична прехрана, а и тъй като дефицитът на медицински личен състав нараства. Всяка седмица доктор Иванов обслужва пациенти в общо три града.
" В болничното заведение в Горна Оряховица дефицитът на медицински личен състав е доста сериозен ", показва доктор Иванов. Средната възраст на лекарите е сред 55 и 60 години, а една трета от медицинските сестри от дълго време са прескочили пенсионната възраст. Само двама лекари са на възраст под 30 години. " Липсва личен състав във всяко поделение, само че най-много в интензивното, неонатологията и вътрешната медицина ", акцентира той.
60-годишната Йорданка Друмева е завеждащ вътрешни заболявания, тя е най-младата от тримата лекари в отделението. Другите ѝ двама сътрудници са на 64 и на 65. " Боя се, че в случай че се пенсионирам, няма да има кой да ме замести. Нито един млад доктор няма да пристигна да работи в провинциална болница като нашата ", разяснява тя.
Флорина Венера e от румънското село Бунещи в община Брашов. Тя е единствено на 11 години, само че към този момент е била диагностицирана с рак - и то още когато била на четири. Момичето е било оперирано в точния момент и по този начин съумяло да пребори подлата болест. Днес обаче майката на Флорина още веднъж е обезпокоена. Детето в последно време още веднъж се оплаква от болки в коляното.
Проблемът е, че Флорина е била на обзор за финален път през 2014 година. Кабинетът на нейния домакински доктор в Бунещи, който би могъл да следи здравословното ѝ положение и при потребност да ѝ даде направление за онколог, е затворен от предходната пролет. И до през днешния ден не се е намерил заместител. За медицински обзор Флорина би трябвало да търси доктор в град Сигишоара, който е на 30 км от Бунещи. Обществен превоз няма, кола чартърен коства минимум 20 евро - това е цяло положение за фамилията.
Флорина, родителите ѝ, двамата ѝ братя и дребната ѝ сестра живеят в едностайно жилище в безпаричен квартал на Бунещи. Те живеят от обществени помощи и по никакъв метод не могат да си разрешат частна здравна осигуровка.
По-добри благоприятни условия в чужбина
Румъния, както и прилежаща България изпитват възходящ дефицит на медицински личен състав. Хиляди лекари и медицински сестри от тези две страни са напуснали родните си страни и живеят и работят в чужбина.
От 2007 година насам 45 хиляди румънци, работещи в медицинския бранш, са кандидатствали за издаване на разрешителни за работа в чужбина. Към днешна дата близо 14 хиляди румънски лекари и към 50 хиляди медицински сестри са напуснали страната и работят в чужбина. Подобно е развиването и в България: всяка година близо 450 лекари и към 1000 медицински сестри напущат България в търсене на по-добри благоприятни условия за работа в Западна Европа. Но по-доброто възнаграждение на Запад не е единствената причина, предиздвикала ги да заминат.
31-годишната Гергана Георгиева от България е експерт по вътрешни заболявания. Тя е напуснала страната си през 2012, изкарала спомагателна специализация и се открила на работа в Германия. По време на специализацията си в Германия получавала по 2500 евро месечно, до момента в който преди време заплащането за специализанти в България било под 200 месечно. Тя признава, че в България изискванията за начинаещи лекари малко са се подобрили. Добавя, че и в Германия е претрупана с работа, само че все пак не счита да се връща в България. Тя е разочарована от обстановката в българското опазване на здравето - от неприятното финансиране и корупцията.
" Медицината е благородна специалност и не трябва да се трансформира в бизнес ", споделя Гергана Георгиева. " В Германия имат строги правила, това ми харесва. Медицинското съоръжение е положително и изискванията в болничното заведение са отлични ", добавя младата лекарка.
Изтичането на медицински фрагменти като нея още повече задълбочава проблемите на опазването на здравето в България - то слага под напън една и без друго сриваща се здравна система. Особено тежка е обстановката в селата, в доста от които няма лекари.
Подобна е и обстановката в селата на прилежаща Румъния. Половината от 20-милионното население на страната живее в селски райони и за здравното обслужване там се грижат едвам 38 на 100 от румънските домашни лекари. Специализираните лечебни заведения са прекомерно остарели, а в доста селища такива просто липсват.
В провинцията ситуацията е трагично
В България дефицитът на медицински личен състав е изключително изострен в лечебните заведения отвън столицата София. Иван Иванов, който работи като невролог от над 30 години, е началник на единствената болница в Горна Оряховица - град с към 30 000 поданици. " Проблемът е освен в заплащането, а и в по-добрите условия за работа, във опциите за кариерно израстване и рационализиране на професионалните умения ", акцентира той.
Много лекари работят на повече от едно място, с цел да си обезпечат прилична прехрана, а и тъй като дефицитът на медицински личен състав нараства. Всяка седмица доктор Иванов обслужва пациенти в общо три града.
" В болничното заведение в Горна Оряховица дефицитът на медицински личен състав е доста сериозен ", показва доктор Иванов. Средната възраст на лекарите е сред 55 и 60 години, а една трета от медицинските сестри от дълго време са прескочили пенсионната възраст. Само двама лекари са на възраст под 30 години. " Липсва личен състав във всяко поделение, само че най-много в интензивното, неонатологията и вътрешната медицина ", акцентира той.
60-годишната Йорданка Друмева е завеждащ вътрешни заболявания, тя е най-младата от тримата лекари в отделението. Другите ѝ двама сътрудници са на 64 и на 65. " Боя се, че в случай че се пенсионирам, няма да има кой да ме замести. Нито един млад доктор няма да пристигна да работи в провинциална болница като нашата ", разяснява тя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ