21-годишно момче от Русе свали 150 кг за една година /снимки/
Всичко стартира преди една година със фотография, оповестена във Facebook и един прочувствен пост, написан от майката на Самуил Александров.
Датата е 16 юли, Самуил е на 20 години и тежи 270 кг.
Неговата майка Руслина Александрова споделя, че Самуил не тежи толкоз доста, тъй като е алчен или e "резултат на разблуден живот ", тъй като той има своите здравословни проблеми още от ранна детска възраст.
Отчаяната майка се обръща към хората в обществената мрежа с готовност да се открие човек, който може да помогне на Самуил.
"Той е на 20 години...И тежи 270 кг!... И е моят наследник... Моята болежка, моята любов, моят...срам??? Изгледах вашия репортаж за "най-дебелия човек в България "... И, не, не желая да опровергая "сензацията ", като основа от детето си нова сензация... Още повече, защото доста години пребивавам в пъкъла на тази драма, не бих се зарекла, че синът ми е най-дебелият човек. Сигурна съм, че има и други в случай че не с повече, то с близки до тези килограми. Аз най-малко познавам още двама.... Истината е, че на тях нормално се гледа като "сензация " или като на картинка от вида "Не правете като тях, с цел да не станете за смях! "... Това, което подхващам сега е извънредно...допускам какви биха били отрицателните последствия за него, а и за мен, като негова майка, само че поемам риска с последната вяра, че някак си може да се случи чудото и от хаоса на болката, срама и любовта, най-накрая да се роди вярата - вярата, че може действително да се помогне на хора като Сами. Той е единствено на 20 години....И за разлика от героят във вашия репортаж, той не е станал подобен вследствие на разблуден живот, той носи своят кръст от както се помни, дружно с други съпътстващи болести от дете.... Знам, че постоянно първият въпрос е: "Ама по какъв начин е позволено това? Къде са били родителите? "... Всичките ми опити в годините може да сюжет за цялостен разказ, само че в този момент те нямат значение... Сега, в случай че има нещо, което би имало смисъл, то е РЕАЛНА ПОМОЩ ЗА САМИ! Проблемът е, че такава в България няма! Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Ние се вършим, че такива хора не съществуват, а в случай че ги има, те са просто уродливи изключения...сензации... Всъщност никой не се е наел действително да изследва казуса. Лекарите се отхвърлят от тях...и те се отхвърлят от лекарите... По здравна каса има една пътека за хора с метаболитен синдром, която обаче покрива до 5 дни в Метоболитната клиника, където единственото, което могат да създадат, е да ти пуснат едни проучвания, да ти дадат "глюкофаж " и да ти предпишат диета. Какво би трябвало и не би трябвало, той и другите като него знаят прелестно....Въпросът е "Как!? ", когато химията на тялото ти крещи "Гладен съм! "
За лечение на наркомании и алкохолни зависимости има клиники и комуни с действителни откъсвания от средата и с действителна помощ и поддръжка. Всеки от хората, като Сами, ще ви каже: "Храната е моят опиат! "...
Това от, което Сами, а и други като него, имат потребност, е действително подадена ръка, действително приемане и поддръжка. А майчината очевидно дефицита....
Та той мечтае за другари, с които да излиза, да се смее, да слушат музика, да си приказват за девойки.... Той желае да обича и да бъде обичан, да срещне момиче, което да го одобри и поддържа....да има треньор, който има вяра в него и не го гледа с пренебрежение, както това се случва, когато се опита да прекрачи прага на фитнеса...
В Сами към момента живот, към момента има фантазии....но нито той, нито аз /очевидно/ към този момент знаем по какъв начин се излиза от тук....Както и другите като него, той избира да остава вкъщи, където няма да му се постанова да се среща с презрителните погледи, да се брани със заучени "страшни " физиономии против насмешките на другите....
Написах ви всичко това с вяра, че някъде може би има някой, който е подготвен същински да му подаде ръка и този някой може да се появи, когато ние най-накрая си признаем на глас: Да, имаме потребност от помощ!
Ако сте дочели този текст до край и не смятате, че става дума за "една дебела свиня ", а за човешко създание...подайте ръка на Сами, тя няма да бъде върната!
Благодаря ви! "
Самуил качва фотоси с къс текст към тях, с цел да опише на почитателите си в мрежата по какъв начин върви неговата битка с наднорменото тегло. Неговата задача е освен да се оправи с килограмите, само че и със страховете си, а Чудомир е до него, от самото начало. Той му изготвя специфична стратегия за всеки ден, която би трябвало да се съблюдава прецизно по часове.
Трансформацията е във всяко отношение. Чудомир съумява да помогне на Самуил да стартира работа в офис - поддръжка на онлайн магазин. Не след дълго Самуил губи работата си, а с това и известна степен от мотивацията си. Чудо, както младото момче назовава Григоров, продължава да му оказва помощ, въпреки Самуил да не е съумял да резервира работата си.
Годината напредва, а първите забележими резултати стартират да се виждат с просто око. Датата е 10 март, кантарът сочи 176 кг. Повод за същинско празнуване, още повече, че реализира този резултат по изцяло натурален път.
Успехите не престават, на 2 април Самуил тежи 168 кг. Чудомир обаче слага изискване на Самуил при започване на взаимната им работа - да стане 151 кг, което се и случва при започване на месец май.
"В тази война за здравето ми и за свалянето на килограмите нито успехите, нито неуспехите са дефинитивни. Това съумях да науча за тези първи 8 месеца ", написа в своята страница Самуил, чиято битка с килограмите продължава и до през днешния ден. Той обаче е друг освен образно, неговото самочувствие се трансформира, стартира работа на ново място и съумява да приключи 11 клас, тъй като по-рано се постанова да спре образованието си.
Само преди ден (2 септември) Самуил разгласява нова фотография, с която впечатлява околните си.
"Минус 150кг... задачата е близо ".
Историята на Самуил продължава. Тя обаче демонстрира, че силата на човешката воля е способна на всичко, а една протегната ръка може да преобърне напълно живота ни.
Датата е 16 юли, Самуил е на 20 години и тежи 270 кг.
Неговата майка Руслина Александрова споделя, че Самуил не тежи толкоз доста, тъй като е алчен или e "резултат на разблуден живот ", тъй като той има своите здравословни проблеми още от ранна детска възраст.
Отчаяната майка се обръща към хората в обществената мрежа с готовност да се открие човек, който може да помогне на Самуил.
"Той е на 20 години...И тежи 270 кг!... И е моят наследник... Моята болежка, моята любов, моят...срам??? Изгледах вашия репортаж за "най-дебелия човек в България "... И, не, не желая да опровергая "сензацията ", като основа от детето си нова сензация... Още повече, защото доста години пребивавам в пъкъла на тази драма, не бих се зарекла, че синът ми е най-дебелият човек. Сигурна съм, че има и други в случай че не с повече, то с близки до тези килограми. Аз най-малко познавам още двама.... Истината е, че на тях нормално се гледа като "сензация " или като на картинка от вида "Не правете като тях, с цел да не станете за смях! "... Това, което подхващам сега е извънредно...допускам какви биха били отрицателните последствия за него, а и за мен, като негова майка, само че поемам риска с последната вяра, че някак си може да се случи чудото и от хаоса на болката, срама и любовта, най-накрая да се роди вярата - вярата, че може действително да се помогне на хора като Сами. Той е единствено на 20 години....И за разлика от героят във вашия репортаж, той не е станал подобен вследствие на разблуден живот, той носи своят кръст от както се помни, дружно с други съпътстващи болести от дете.... Знам, че постоянно първият въпрос е: "Ама по какъв начин е позволено това? Къде са били родителите? "... Всичките ми опити в годините може да сюжет за цялостен разказ, само че в този момент те нямат значение... Сега, в случай че има нещо, което би имало смисъл, то е РЕАЛНА ПОМОЩ ЗА САМИ! Проблемът е, че такава в България няма! Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Ние се вършим, че такива хора не съществуват, а в случай че ги има, те са просто уродливи изключения...сензации... Всъщност никой не се е наел действително да изследва казуса. Лекарите се отхвърлят от тях...и те се отхвърлят от лекарите... По здравна каса има една пътека за хора с метаболитен синдром, която обаче покрива до 5 дни в Метоболитната клиника, където единственото, което могат да създадат, е да ти пуснат едни проучвания, да ти дадат "глюкофаж " и да ти предпишат диета. Какво би трябвало и не би трябвало, той и другите като него знаят прелестно....Въпросът е "Как!? ", когато химията на тялото ти крещи "Гладен съм! "
За лечение на наркомании и алкохолни зависимости има клиники и комуни с действителни откъсвания от средата и с действителна помощ и поддръжка. Всеки от хората, като Сами, ще ви каже: "Храната е моят опиат! "...
Това от, което Сами, а и други като него, имат потребност, е действително подадена ръка, действително приемане и поддръжка. А майчината очевидно дефицита....
Та той мечтае за другари, с които да излиза, да се смее, да слушат музика, да си приказват за девойки.... Той желае да обича и да бъде обичан, да срещне момиче, което да го одобри и поддържа....да има треньор, който има вяра в него и не го гледа с пренебрежение, както това се случва, когато се опита да прекрачи прага на фитнеса...
В Сами към момента живот, към момента има фантазии....но нито той, нито аз /очевидно/ към този момент знаем по какъв начин се излиза от тук....Както и другите като него, той избира да остава вкъщи, където няма да му се постанова да се среща с презрителните погледи, да се брани със заучени "страшни " физиономии против насмешките на другите....
Написах ви всичко това с вяра, че някъде може би има някой, който е подготвен същински да му подаде ръка и този някой може да се появи, когато ние най-накрая си признаем на глас: Да, имаме потребност от помощ!
Ако сте дочели този текст до край и не смятате, че става дума за "една дебела свиня ", а за човешко създание...подайте ръка на Сами, тя няма да бъде върната!
Благодаря ви! "
Самуил качва фотоси с къс текст към тях, с цел да опише на почитателите си в мрежата по какъв начин върви неговата битка с наднорменото тегло. Неговата задача е освен да се оправи с килограмите, само че и със страховете си, а Чудомир е до него, от самото начало. Той му изготвя специфична стратегия за всеки ден, която би трябвало да се съблюдава прецизно по часове.
Трансформацията е във всяко отношение. Чудомир съумява да помогне на Самуил да стартира работа в офис - поддръжка на онлайн магазин. Не след дълго Самуил губи работата си, а с това и известна степен от мотивацията си. Чудо, както младото момче назовава Григоров, продължава да му оказва помощ, въпреки Самуил да не е съумял да резервира работата си.
Годината напредва, а първите забележими резултати стартират да се виждат с просто око. Датата е 10 март, кантарът сочи 176 кг. Повод за същинско празнуване, още повече, че реализира този резултат по изцяло натурален път.
Успехите не престават, на 2 април Самуил тежи 168 кг. Чудомир обаче слага изискване на Самуил при започване на взаимната им работа - да стане 151 кг, което се и случва при започване на месец май.
"В тази война за здравето ми и за свалянето на килограмите нито успехите, нито неуспехите са дефинитивни. Това съумях да науча за тези първи 8 месеца ", написа в своята страница Самуил, чиято битка с килограмите продължава и до през днешния ден. Той обаче е друг освен образно, неговото самочувствие се трансформира, стартира работа на ново място и съумява да приключи 11 клас, тъй като по-рано се постанова да спре образованието си.
Само преди ден (2 септември) Самуил разгласява нова фотография, с която впечатлява околните си.
"Минус 150кг... задачата е близо ".
Историята на Самуил продължава. Тя обаче демонстрира, че силата на човешката воля е способна на всичко, а една протегната ръка може да преобърне напълно живота ни.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ