Мислоформите какво са, как се създават и какво произтича от тях
Всичко стартира и приключва с мисленето. Освен едно.
Където свършва мисленето, от там стартира вечността.
Но с цел да навлезем във вечността, би трябвало да приключим с мисленето. А това е дълъг развой.
Но какво съставлява мисленето, по какъв начин се реализира то, защо може да се употребява и какви могат да бъдат резултатите от него. Ето с това се занимавам от известно време. И естествено желая да го споделя.
Вероятно и вие се интересуватe от същото.
Мисленето може да се употребява за основаване, коригиране и разрушение на действителността. Също по този начин може да се каже, че посредством мислене може да се програмира и препрограмира мозъкът, което дефинира метода на живот, наречено карма или генетичен код. Чрез мислене може и да се разпрограмира, наречено дхарма или заличаване на генетичния код. Всички стратегии се съдържат в паметта.
Като начало би трябвало да дефинира какво е това мислене. Затова ще се опитам да обясня процеса на човешката мисъл. Естествено не с цялостни детайлности, тъй като тематиката несъмнено е прекомерно обемна.
Но, в резюме....
На най-високо равнище и най-изразени са мислените разговори или монолози водени от самите нас със себе си или с утопичен събеседник, и естествено човек не се и замисля дружно с това какви процеси още се правят в главата му. Ако погледнем още по-навътре, то там стартира една каша от нетърпеливо протичащи една в друга мисли, облици, мемоари и от тази каша постоянно излизат нови и нови разговори, картини и облици. Онова, което става още по-надълбоко е и още по- комплицирано, а точно там се намира територията на духа и волята.
Когато би трябвало да образуваме мислоформа обстановката е напълно друга – разговори въобще няма, каша не съществува, а тече високоорганизиран поток мисли под ръководство на волята на оня, които основава мислоформата.
И по този начин под мислоформа дано разбираме главния мислообразуващ детайл, на основата на който построяваме мислите в главата си или това е силата на мисълта, благодарение на която построяваме даден облик с цел да го трансформираме в градивен или унищожителен детайл. Мисловните облици не са свързани с речта и езика, постоянно те нямат точна интерпретация с думи и имат много размити граници, само че постоянно без всевъзможен превод могат да бъдат разбрани от живите същества. Те са поток мисловна сила. Трудно е обаче да “внедрим ” своя мислоформа у другите, тъй като всяко живо създание (в това число и човека) избира собствен личен набор от мисловни облици при мисленето. Затова при опит да се разбере непознат умствен облик се стига до интерпретация на получения облик с към този момент прочут. Тук обаче има и доста подводни камъни – получените облици като начало не са лични и процеса на интерпретация съвсем незабавно ги заличава, като ги заменя с към този момент познати и ги обработва по този начин. И се получава обстановка от сорта на: “чул едно, само че схванал напълно друго ”.
Затова по мое разбиране в света не съществува нищо друго с изключение на съзнанието и волята, което да може да основава, да трансформира и да разчита по едно и също време мислените облици.
Мисловен облик като предписание не съществува - той тегли със себе си цялостен набор други облици имащи директно или индиректно отношение към него. Тези облици са цепнатинките по които може да се пътешества из човешкото схващане.
До тук с теорията. Сега да разберем по какъв начин да се научим да работим с мисловните облици... Достатъчно просто, само че и много трудоемко....
За начло би трябвало да се прекрати вътрешния разговор. Техниките за това са доста и са разказани на доста места много в детайли, тъй че аз няма да се спирам на тях. След като това ви се отдаде, идва задачата да се даде ред на кашата в главата и да се впрегне в поток от ясно проведени и управляеми мисли (който се явява като необикновен път за мислоформата). За реализиране на този ред сполучливо може да помогне концентрацията. И последната стъпка – преустановете този поток, и започнете да наблювате това, което сте сътворили. Това е към този момент медитация и за нея би трябвало доста самообладание с цел да се усвои.
(Когато постигнете това равнище, съзнанието ви може да се разшири на огромни сектори от света, а всичко което се намира в съзнанието, в това или друго измерение към този момент е подвластно на волята на мага.)
Какво ни дава всичко това?
На първо място проведеното мислене е дейно освен в магията, а и в ежедневните каузи. Ще се научите да приоритирате дейностите си и да организирате времето и желанията си. И не на последно място ще разберете къде грешите и доста елементарно ще можете да разрешавате проблеми, които са ви се коствали неразрешими досега.
По мнението на откривателите, мислоформите са един от методите на взаимоотношение на индивида с енергоинформационното поле на Земята. Те, в действителност, са психическата сила на индивида. Тяхното предопределение е да му внушават избрани мисли и стремежи.
Мислоформите могат да съществуват единствено за сметка на мисловната сила, породила се от тях. Колкото по-често човек повтаря една и съща мисъл, толкоз по-голям капацитет набира мислоформата, толкоз по-жизнеспособна и дейна става тя. Породената мислоформа влияе както на самия човек, по този начин и на хората към него.
Помещенията, в които ние прекарваме времето си, по необикновен метод запомнят мислите и възприятията на хората и даже се трансформират енергийно под тяхно влияние. Тяхната енергийност притегля страничните, непознати мислоформи. Естествено, добре е, в случай че в нашия дом непрекъснато участват позитивни страсти - тогава мислоформите-пришълци единствено ще засилят удобната атмосфера. А в случай че помещението е нечисто от разногласия, разправии, кавги, привличането на мислоформи извън още повече ще нагнети атмосферата.
Начините за изчистването от неприятните мислоформи са доста. Но най-хубавият от тях е да култивираме у себе си положителните мисли и стремежи.
Чистото сърце и разум са най-хубавите бранители от всички враждебни астрални набези. Аурата на такива хора не е способна да си взаимодейства с грубата сила на мислоформите, зараждаща въз основата на неприятните мисли. Те могат спокойно и умерено да живеят измежду обкръжаващата ги злоба и злоба. И назад, до момента в който индивидът е превзет от зли и користни мисли, от извратени стремежи, той ще бъде отворен за офанзиви от страна на демоните, основани от неприятните мисли на близките, ще бъде нападнат и мъчно ще се оправи самичък с тях без непозната помощ или без да промени мислите и дейностите си.
