Всичко, което оказва влияние на мозъка, въздейства и на тялото.

Всичко, което оказва въздействие на мозъка, влияе и на тялото. Така са считали лечителите още в древността. Лошите мисли водят до заболявания, а лекарите в наши дни към този момент са уверени, че човек може да повлияе на своето здраве, надлежно и на своите болести посредством мисловните си привички и активност.

За да преодолеем по-лесно болесттите, би трябвало да се избавим от отрицателните мисли, страхове, безпокойства, т.е. би трябвало да приведем в ред душата си, считат психолозите.

Вижте на кои органи въздействат нашите мисли и страхове и какви болести могат да се появят, разказани от в. Струма.

Сърдечно-съдовите болести постоянно пораждат като разследване на дефицит на обич и възприятие за сигурност, а също заради прочувствена необщителност. Човек, който не има вяра в силата на любовта или който си не разрешава да демонстрира обич, безусловно ще се сблъска с деянията на сърдечно-съдовите болести.

Артритите поразяват хората, които не могат да кажат „ не “ и упрекват другите в това, че ги експлоатират.

Хипертонията поражда заради непостижимото натоварване, непрекъснатия труд без отдих, потребността да се оправдаят упованията на другите, желанието да бъдеш важен и уважаван… и вследствие на всичко това личните усеща и потребности се изместват на назад във времето.

Проблемите с бъбреците могат да бъдат провокирани от разочарования или неуспехи в живота. Страдащите имат възприятието, че някой непрекъснато ги лъже, а сходни страсти водят до избрани химически процеси в тялото.

Сривът в имунната система и настинката като разследване са сигнал за нужда от краткотраен отдих. Астмата и проблемите с белите дробове са провокирани от неумението или нежеланието да се живее независимо.

Стомашните проблеми (язвен колит, запек) са разследване от претърпените неточности в предишното и нежеланието да се носи отговорност за сегашното.

Стомахът постоянно реагира на нашите проблеми, страхове, ненавист, настъпателност и злоба. Потискането на тези усеща, нежеланието да ги признаем, опитът да ги пренебрегваме или „ забравим “ могат да станат причина за разнообразни стомашни разстройства. Продължителното неспокойствие води до гастрит. Запекът свидетелства за насъбрани усеща, показа и прекарвания, с които човек не може или не желае да се раздели и не може да освободи място за нови.