Всички знаете, че рядко пиша във фейсбук – основно за

Всички знаете, че рядко пиша във фейсбук – главно за конгреси, научни събития и така нататък Но взех решение, че не мога да не изразя мнението си за протичащото се сега. А се надявах да размисля, тъй като считам че „ вътрешните " проблеми е редно да се вземат решение „ вътрешно ", а не да се развяват за сеир на публиката. И по тази причина преднамерено оставих малко време страстите ми да се поуталожат – без резултат. Все отново желая да отбележа, че написано долу е моето персонално виждане за обстановката. Тенденциозно съм икономисал имената на някои от сътрудниците които съм цитирал, защото не съм сигурен кой какъв брой желае да бъде споменаван. Който реши, може да се тагне самичък.

Първо – чест, че е един от дребното министри на опазването на здравето които одобри поканата и пристигна с цел да приказва с пироговци. И общо взето до тук с позитивите...

От целия диалог видях по-скоро замазване на ситуацията, в сравнение с откровено предпочитание за разрешаване на обстановката. Цитиране на заучени, банални изречения. Цитиране на числа с, най-малко за момента, съмнителна интерпретация. Ето и някои от главните точки в диалога (да се схваща критики):

Грубо нарушаване на процедурата за осъществяване на публични поръчки в избрани случаи.

По този въпрос един от завеждащите клиника се изправи и описа следното:

Преди няколко месеца имахме пациент, по клинична пътека за към 1400лв. Този пациент струваше на болничното заведение жестоко 84 000 лева Немалка част от тези разноски - за „ нерутинни " лекарства, в тази ситуация – на живот и гибел за съответния човек. В такава обстановка, всеки един завеждащ отива при шефа, показва обстановката и желае разрешение този/тези нужни за лекуването лекарства (или консумативи) да бъдат поръчани по неотложност и шефът постоянно досега е разрешавал. И тук не става дума за доктор Димитров. Става дума документален нонсенс, персистиращ от доста години. И тук идват въпросите на сътрудника: „ Коя социална поръчка се прави, минава и извършва за 24ч "? „ Ако беше ваш непосредствен "? „ В последна сметка ние магазин ли сме, с цел да „ администрираме, продаваме и да печелим " или болница – с цел да лекуваме "? „ Кое би трябвало да е преди всичко като функционалност "? Защото наподобява като че ли съгласно Министерство на здравеопазването, би трябвало здравната грижа да остане на назад във времето, ей по този начин, апропо.

· Изтеглен заем от „ банка Х ", който задължавал болничното заведение да има опредлени придвижвания по сметки и да прави заплащания през системата на въпросната банка.

За мен (а и останалите в залата) тук няма нищо изненадващо. Като човек теглил ипотечен заем знам доста добре, че едно от първите условия на банката е заплатата да се превежда по сметка във въпросната банка. Никой не обсъждаше изискванията на заема – лихви, % и така нататък Поне по време на диалога рецензии нямаше в тази тенденция. Това което ми направи голямо усещане – един от сътрудниците врял и кипял в пироговските въпроси от десетки години се изправи и зададе следния въпрос: „ Пирогов попита ли министерството, преди да изтегли заема, тъй като доколкото ми е известно, това не може да стане без експлицитното разрешение на Министерство на здравеопазването? ". И отговорът на министъра беше – „ Да, попитали са ". И позволение е обещано...

И какво излиза...Питаш „ началника " си „ може ли ", той споделя „ да, може " и по-късно стартира да те хока „ ааааа, по този начин не може "... Какво се случва в тази страна?

· Пирогов е западаща в болница в „ плачевно " положение.