Кои са невзрачните коли, които все пак искаме
Всички знаем, че любовта от време на време е нелогична. Привързваме се към хора и предмети, просто тъй като същите ни дават избрана страст. А когато другари ни споделят, че изборът ни е погрешен, нормално резултатът е тъкмо противоположният - привързваме се още повече.
Така се случва и с колите. Иначе нямаше да има луди почитатели на Лада, да вземем за пример. Британското издание Autocar разгласява лист с образци за коли от близкото минало, които намираме за спорни. Те имат своите дефекти, само че все пак хората ги харесват. Подробностите по-долу.
Alfa Romeo 166 (1998)
Която и Alfa Romeo да бяхме поставили в този лист, нямаше да сбъркаме. Моделите на италианската компания са цялостни с дефекти, най-много механически, което обаче не съумява да попречи на пристрастеността в тях да заплени хиляди по целия свят. Според мнозина притежаването на 166 е мазохистично начинание, поради множеството проблеми, които преследват модела още от самото му излизане на пазара. В резултат на това той по този начин и не съумява да си съперничи същински с главните си съперници, а продажбите му са извънредно незадоволителни. И въпреки всичко това е чистокръвна и красива Alfa, която бихме имали.
DeLorean DMC-12 (1981)
Когато стане въпрос за неосъществен капацитет, малко коли ни разочароват повече от DeLorean. Eмблематичният модел има приблизително ситуиран V6 мотор, външни панели от неръждаема стомана, футуристични механизми на вратите и какво ли още не, което би трябвало да е рецепта за сполучлив автомобил. Оказва се, обаче, че цялостната сглобка е толкоз некачествена, че най-после получавате кола с неработещи съответно порти, криво-ляво пътно държание и незадоволително ръководство.
Производството е спряно единствено след година, само че основната роля на автомобила във филмовата трилогия " Завръщане в бъдещето " му отрежда купата на автомобилна икона.
Ford EcoSport (2013)
Европейският клон на Ford рядко показва радикални модели. Повечето коли на компанията са универсални и балансират ловко, с цел да привлекат допустимо най-вече клиенти. Но не и EcoSport, който за известно време беше черната овца в фамилията.
Въпреки множеството рецензии, които отнесе, EcoSport наподобява свежо и занимателно, а след няколко фейслифта, изключително на интериора, смеем да кажем, че доста се приближи до това да бъде мечтан автомобил.
Ford Escort Mk5 (1990)
Преди появяването на Mondeo през 1993 година, моделите на Ford се купуваха с разсъдък, а не със сърце. Когато през 1990 година на пазара излиза петото потомство на Escort, моделът е унищожен от автомобилните публицисти, които са разочаровани от недобрата динамичност, неналичието на рафинираност, скучния външен тип и скромното вътрешно съоръжение.
Въпреки това, голям брой клиенти се влюбиха в Escort, поради положителната му цена, пъргавите Zetec мотори и цифровото табло, което моделът получава в някои от версиите си. А фенската база на " горещия " Escort RS2000 е дейна и през днешния ден.
Isuzu Piazza Turbo (1981)
Истината е, че Isuzu не е измежду първите марки, за които се сещаме, когато приказваме за мечтани коли, само че когато към името на модела е прикачена думата Turbo, вниманието ни постоянно е привлечено. Piazza Turbo се появява на бял свят още през 1979 година като концепт на известния италиански дизайнер Джорджето Джуджаро. Производството започва през 81-ва, само че автомобилът по този начин и не се постанова на пазара, поради платформата на Opel Kadett, която употребява, както и поради високата си цена.
През 1987 година се появява фейслифт, с който дебютира и ново окачване, настроено от Lotus. Това обаче не е задоволително, с цел да притегли стабилен интерес към Piazza Turbo, само че точно обстоятелството, че е доста необичаен, през днешния ден прави моделът забавен и мечтан от подбран кръг хора.
Jaguar E-Type S3 (1971)
Оригиналният E-Type от 60-те е митичен автомобил с елегантни линии, впечатляващ мотор и изискано ръководство. И точно поради това, мнозина изпадат в неразбиране по какъв начин Jaguar съумяват да скапват нещо толкоз положително с премиерата на новата версия на модела, наречена Series 3.
Голям, тежък и солиден, Е-Type S3 няма харизмата и деликатността на своя предходник. От друга страна, американците го обожават поради неговия великански V12 мотор. Много европейци също развиват обвързаност към модела, изключително в случай че са такива, които търсят не толкоз състезателен автомобил, а подобен за дълги пътувания.
Mercedes ML (1997)
Първият ML се появява в миг, в който Mercedes страда от липса на високо качество на направата на своите модели. В резултат на това, общо взето всичко, което може да се обърка, се обърква в първия ML. Клиентите се оплакват от несиметрични фуги сред панелите, падаща багра, разпадащи се елементи, проблеми с електрониката, както и съществени механични недостатъци.
Но това не стопира първото SUV на Mercedes да се продава доста добре. Хомогенният дизайн се харесва на мнозина, както и поостарялата идея за купе, инсталирано върху шаси, което прави ML много кадърен джип отвън пътя. Това е и първият модел на Mercedes, който се създава в завода на компанията в Алабама.
MG Maestro Turbo (1989)
Maestro не е тъкмо атрактивен автомобил, само че когато прибавим турбо мотор със 152 к.с., ускоряване до 100 км/ч за 7 секунди и оптималната скорост от 210 км/ч, нещата внезапно стават по-интересни. Въпреки това, мощността на колата не е съобразено инженерно с окачването и платформата ѝ, което значи, че рискът от политане от пътя при внезапно подаване на газ е огромен. Но какво пък, Maestro Turbo е от колите, които поради своята необичайност към този момент са обект на предпочитание от страна на колекционери.
Reliant Robin (1973)
Eдин от най-шантавите английски " коли ", Reliant Robin има непретенциозен мотор, три гуми, пътното държание на лодка, която във всеки миг може да се обърне, както и много противоречива хармония.
Въпреки това обаче, тази кола може да се кара с брошура за мотоциклет, извънредно лесна и евтина е за поддръжка, а и би трябвало да признаем, че има своето обаяние и надлежно място в този лист.
Renault Twizy (2012)
Повече ATV, в сравнение с същински автомобил, Renault Twizy е електрически автомобил без странични прозорци и с пластмасови седалки. Вътре могат да влязат двама, като позицията им е един зад различен.
Не звучи изключително привлекателно, само че Twizy има доста качества. Като да вземем за пример това, че е супер друг от всичко в близост. Тази кола притегля повече внимание от алено Ferrari. Освен това е изцяло електрическа и е съвършена за града. До момента, в който не завали или не свърши заряда в батерията, който стига за към 50 километра.
Smart Roadster (2003)
Приемаме Smart Roadster като минималистична спортна кола. Тя има 700-кубиков приблизително ситуиран мотор, атрактивен външен тип и качество, обезпечено от Mercedes. Успешната рецепта обаче се скапва от много шумна скоростна кутия и проблеми с надеждността и разноските по подръжката. И все пак наподобява примамливо.
Suzuki Jimny (1998)
Jimny е обичаното ни малко джипче. С него получавате всичко, от което действително се нуждаете - високопроходим автомобил на добра цена и с съоръжение, което покрива единствено най-необходимото.
За страдание, обаче, интериорът е много отегчителен, пластмасов и сив, а купето е дребно, което прави колата не изключително практична. И въпреки всичко кой би отказал кола, която се споделя Jimny.
Trabant (1957)
Всичко обвързвано с Trabant е обект на насмешки, с изключение на може би външният му тип. Качеството на сглобката е потресаващо, пътното държание и мощността също. Атмосферата вътре е толкоз спартанска, че даже няма стрелка за равнището на бензина в резервоара. Вместо това би трябвало да слезете, да отворите предния похлупак и да бръкнете с пръчка в резервоара, с цел да разберете какъв брой още гориво имате.
И все пак, по наше мнение това е извънредно обаятелен автомобил, на който изискуем доста. Поддържа се с подръчни материали, пестелив е и не гние, тъй като външните му панели са направени от дуропласт, а не от ламарина.
Така се случва и с колите. Иначе нямаше да има луди почитатели на Лада, да вземем за пример. Британското издание Autocar разгласява лист с образци за коли от близкото минало, които намираме за спорни. Те имат своите дефекти, само че все пак хората ги харесват. Подробностите по-долу.
Alfa Romeo 166 (1998)
Която и Alfa Romeo да бяхме поставили в този лист, нямаше да сбъркаме. Моделите на италианската компания са цялостни с дефекти, най-много механически, което обаче не съумява да попречи на пристрастеността в тях да заплени хиляди по целия свят. Според мнозина притежаването на 166 е мазохистично начинание, поради множеството проблеми, които преследват модела още от самото му излизане на пазара. В резултат на това той по този начин и не съумява да си съперничи същински с главните си съперници, а продажбите му са извънредно незадоволителни. И въпреки всичко това е чистокръвна и красива Alfa, която бихме имали.
DeLorean DMC-12 (1981)
Когато стане въпрос за неосъществен капацитет, малко коли ни разочароват повече от DeLorean. Eмблематичният модел има приблизително ситуиран V6 мотор, външни панели от неръждаема стомана, футуристични механизми на вратите и какво ли още не, което би трябвало да е рецепта за сполучлив автомобил. Оказва се, обаче, че цялостната сглобка е толкоз некачествена, че най-после получавате кола с неработещи съответно порти, криво-ляво пътно държание и незадоволително ръководство.
Производството е спряно единствено след година, само че основната роля на автомобила във филмовата трилогия " Завръщане в бъдещето " му отрежда купата на автомобилна икона.
Ford EcoSport (2013)
Европейският клон на Ford рядко показва радикални модели. Повечето коли на компанията са универсални и балансират ловко, с цел да привлекат допустимо най-вече клиенти. Но не и EcoSport, който за известно време беше черната овца в фамилията.
Въпреки множеството рецензии, които отнесе, EcoSport наподобява свежо и занимателно, а след няколко фейслифта, изключително на интериора, смеем да кажем, че доста се приближи до това да бъде мечтан автомобил.
Ford Escort Mk5 (1990)
Преди появяването на Mondeo през 1993 година, моделите на Ford се купуваха с разсъдък, а не със сърце. Когато през 1990 година на пазара излиза петото потомство на Escort, моделът е унищожен от автомобилните публицисти, които са разочаровани от недобрата динамичност, неналичието на рафинираност, скучния външен тип и скромното вътрешно съоръжение.
Въпреки това, голям брой клиенти се влюбиха в Escort, поради положителната му цена, пъргавите Zetec мотори и цифровото табло, което моделът получава в някои от версиите си. А фенската база на " горещия " Escort RS2000 е дейна и през днешния ден.
Isuzu Piazza Turbo (1981)
Истината е, че Isuzu не е измежду първите марки, за които се сещаме, когато приказваме за мечтани коли, само че когато към името на модела е прикачена думата Turbo, вниманието ни постоянно е привлечено. Piazza Turbo се появява на бял свят още през 1979 година като концепт на известния италиански дизайнер Джорджето Джуджаро. Производството започва през 81-ва, само че автомобилът по този начин и не се постанова на пазара, поради платформата на Opel Kadett, която употребява, както и поради високата си цена.
През 1987 година се появява фейслифт, с който дебютира и ново окачване, настроено от Lotus. Това обаче не е задоволително, с цел да притегли стабилен интерес към Piazza Turbo, само че точно обстоятелството, че е доста необичаен, през днешния ден прави моделът забавен и мечтан от подбран кръг хора.
Jaguar E-Type S3 (1971)
Оригиналният E-Type от 60-те е митичен автомобил с елегантни линии, впечатляващ мотор и изискано ръководство. И точно поради това, мнозина изпадат в неразбиране по какъв начин Jaguar съумяват да скапват нещо толкоз положително с премиерата на новата версия на модела, наречена Series 3.
Голям, тежък и солиден, Е-Type S3 няма харизмата и деликатността на своя предходник. От друга страна, американците го обожават поради неговия великански V12 мотор. Много европейци също развиват обвързаност към модела, изключително в случай че са такива, които търсят не толкоз състезателен автомобил, а подобен за дълги пътувания.
Mercedes ML (1997)
Първият ML се появява в миг, в който Mercedes страда от липса на високо качество на направата на своите модели. В резултат на това, общо взето всичко, което може да се обърка, се обърква в първия ML. Клиентите се оплакват от несиметрични фуги сред панелите, падаща багра, разпадащи се елементи, проблеми с електрониката, както и съществени механични недостатъци.
Но това не стопира първото SUV на Mercedes да се продава доста добре. Хомогенният дизайн се харесва на мнозина, както и поостарялата идея за купе, инсталирано върху шаси, което прави ML много кадърен джип отвън пътя. Това е и първият модел на Mercedes, който се създава в завода на компанията в Алабама.
MG Maestro Turbo (1989)
Maestro не е тъкмо атрактивен автомобил, само че когато прибавим турбо мотор със 152 к.с., ускоряване до 100 км/ч за 7 секунди и оптималната скорост от 210 км/ч, нещата внезапно стават по-интересни. Въпреки това, мощността на колата не е съобразено инженерно с окачването и платформата ѝ, което значи, че рискът от политане от пътя при внезапно подаване на газ е огромен. Но какво пък, Maestro Turbo е от колите, които поради своята необичайност към този момент са обект на предпочитание от страна на колекционери.
Reliant Robin (1973)
Eдин от най-шантавите английски " коли ", Reliant Robin има непретенциозен мотор, три гуми, пътното държание на лодка, която във всеки миг може да се обърне, както и много противоречива хармония.
Въпреки това обаче, тази кола може да се кара с брошура за мотоциклет, извънредно лесна и евтина е за поддръжка, а и би трябвало да признаем, че има своето обаяние и надлежно място в този лист.
Renault Twizy (2012)
Повече ATV, в сравнение с същински автомобил, Renault Twizy е електрически автомобил без странични прозорци и с пластмасови седалки. Вътре могат да влязат двама, като позицията им е един зад различен.
Не звучи изключително привлекателно, само че Twizy има доста качества. Като да вземем за пример това, че е супер друг от всичко в близост. Тази кола притегля повече внимание от алено Ferrari. Освен това е изцяло електрическа и е съвършена за града. До момента, в който не завали или не свърши заряда в батерията, който стига за към 50 километра.
Smart Roadster (2003)
Приемаме Smart Roadster като минималистична спортна кола. Тя има 700-кубиков приблизително ситуиран мотор, атрактивен външен тип и качество, обезпечено от Mercedes. Успешната рецепта обаче се скапва от много шумна скоростна кутия и проблеми с надеждността и разноските по подръжката. И все пак наподобява примамливо.
Suzuki Jimny (1998)
Jimny е обичаното ни малко джипче. С него получавате всичко, от което действително се нуждаете - високопроходим автомобил на добра цена и с съоръжение, което покрива единствено най-необходимото.
За страдание, обаче, интериорът е много отегчителен, пластмасов и сив, а купето е дребно, което прави колата не изключително практична. И въпреки всичко кой би отказал кола, която се споделя Jimny.
Trabant (1957)
Всичко обвързвано с Trabant е обект на насмешки, с изключение на може би външният му тип. Качеството на сглобката е потресаващо, пътното държание и мощността също. Атмосферата вътре е толкоз спартанска, че даже няма стрелка за равнището на бензина в резервоара. Вместо това би трябвало да слезете, да отворите предния похлупак и да бръкнете с пръчка в резервоара, с цел да разберете какъв брой още гориво имате.
И все пак, по наше мнение това е извънредно обаятелен автомобил, на който изискуем доста. Поддържа се с подръчни материали, пестелив е и не гние, тъй като външните му панели са направени от дуропласт, а не от ламарина.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ