От Шумахер и Хамилтън до Джокович и Надал - Любомир Асенов снима най-големите спортисти на планетата
В днешно време всеки със смарт телефон в задния джоб си мисли, че е същински фотограф. Но положителната камера на разположение не подсигурява добра фотография, камо ли професионална. Защото с цел да бъде човек професионален фотограф, се желае освен много по-прецизна и скъпа техника, само че и огромна доза познания, обща просвета и отдаденост.
Отдадеността към специалността не е непозната на спортния фотограф Любомир Асенов, прочут на множеството хора най-много като индивида зад спортната фотографска организация LAP.bg, или като единствения български фотограф с непрекъснат достъп до F1.
Страстта на Любомир към фотографията се демонстрира още в детските години около един съответен фотоапарат. " Вкъщи имахме Zenit, който татко ми беше забранил даже да докосвам. А знаете, че когато нещо е неразрешено, то нормално е най-сладко. Още тогава съм снимал неща, които са напълно опознавателни към техниката. "
Но същинският подтик към фотографията Любомир получава в Арт Колежа по екранни изкуства, където учи звукорежисура. Именно там преподавателят му по снимка пали у него искрата към снимането. И от занимание той я трансформира в специалност.
Не му би трябвало доста време и да разбере, че спортната снимка е неговото предопределение. Една от аргументите е, че там няма директен допир до хората, които снима, а се стреми да улови тяхното върхово показване по най-хубавия метод. А през годините Любомир е имал опцията да снима някои от най-великите спортисти като Тайгър Уудс, Дейвид Бекъм, Михаел Шумахер, Люис Хамилтън, Новак Джокович, Рафаел Надал и Майкъл Джордан (по време на голф състезание).
Въпреки това за него няма значение към кого е насочил обектива си, тъй като главната му задача е да си свърши добре работата, а не да се хвали кого е съумял да снима. И тъй като споделя максимата, че човек е толкоз огромен, колкото са огромните фантазиите му, Любомир не стопира не просто да има вяра в триумфа, само че и да работи за него.
" Спал съм по хостели, пътувал съм с пътнически влакове, с рейсове, ходил съм десетки километри пешком в неприятно време - единствено и единствено да съм там, където би трябвало. Така че всичко опира до вътрешната мотивация. "
Първата акредитация за съревнование от F1 идва през 2005 година, когато той работи за профилираното издание ClubF1. Тогава е трябвало да снима надпреварата на пистата " Индианаполис ". Но...
" От американското посолство не ми дадоха виза. Сметнаха, че ще емигрирам и че няма да се завърна ", спомня си той.
Освен огромно отчаяние, това му коства и наказване от една година, тъй като не се е явил на съревнование, за което му е била отпусната акредитация. " И действително първото ми съревнование беше през 2006 година в Унгария. " Само две години по-късно Любомир Асенов реализира нещо, което доста от приятелите му са считали за невероятно - той прави цялостен сезон във F1 и снима всички 18 надпревари. Тогава и получава непрекъснат достъп до F1 за първи път, тъй като едно от условията е фотографът да е участвал на най-малко 14 надпревари.
А късата равносметка е, че за последните 18 години Любомир е снимал 149 надпревари от F1. През сегашния сезон е решил да пропусне първите шест и да се включи от това в Италия, което ще се организира този уикенд на пистата " Имола ".
Разбира се, няма по какъв начин да не попитаме Любомир на кои четири надпревари е участвал най-често. А отговорът му е по-бърз и от болид - Монако, Италия ( " Монца " ), Унгария и Англия.
" Харесвам доста пистата в Унгария, макар че всички споделят, че е скучна. Тя е една от красивите писти за снимане на съревнование, тъй като има доста денивелация по нея, има доста превали, завои с прекрасен декор. "
Самият той сега снима за тима на McLaren и понякога за този на Aston Martin, само че като почитател симпатизира най-вече на Ferrari. Място в сърцето му има и тимът на Red Bull - поради другия метод, по който подхождат към спорта " с техните разбирания за младежко състезание и развлечение ".
Ето за какво счита, че и тази година няма да се откри кой да спре Макс Верстапен. " Той е международен първенец, страховит водач, извънреден гений, само че същевремено съумява да стои стъпил крепко на земята, както беше и Фетел, както беше и Кими Райконен. "
Любомир счита, че човек в позицията на Верстапен би трябвало да бъде образец за обществото с държанието си, и до момента той се оправя. Но това е и повода фотографът да не е от почитателите на Люис Хамилтън. Нещо повече, приема поведнието на британеца през годините за надменно и пренебрежително. " То не бяха облекла, които са извънредно скандални като визия. Не беше държание. Не бяха изявления. Самия той гледа на всички останали малко като британец - леко пренебрежително. "
Но Хамилтън олеква и по още два критерия - преданост и нравственос, като съгласно Любомир не е показал нито един от двата. " Той бе отгледан от McLaren още като картинг играч. След това захвърли McLaren, когато бяха слаби, и отиде в Mercedes. Сега Mercedes са слаби, потегля си и отива във Ferrari ", споделя още спортният фотограф.
Кои писти са най-трудни за снимане и коя ви е обичана?
Повечето градски писти са доста комплицирани, тъй като нямат по този начин наречения сервизен път към самата писта. Той е за личен състав, за осъществяване на разнообразни действия и в това число място, на което се придвижваме ние, фотографите.
На градските трасета тези места ги няма. Визирам Монако, Сингапур, Саудитска Арабия, Лас Вегас. Фотографите се придвижват пешком, а дистанциите са огромни. Подготовката е доста сериозна, с цел да можеш да си в точния момент на мястото, на което искаш да заснемеш тренировката, квалификацията или надпреварата. Това прави планирането на времето доста комплицирано.
Любимото ми трасе е това в Монако. Имам своите сантименти към него, тъй като е едно от първите ми надпревари. И атмосферата, и ситуацията са зашеметяващи.
А кой спорт е най-труден за снимане?
За мен един от най-трудните за снимане е баскетболът, тъй като състезателите правят всевъзможен тип придвижвания. Освен бягане, има скачане, има и финтове. В България е доста комплицирано, тъй като мачовете нормално се организира в зали, които са с доста ниска осветеност заради неприятна поддръжка. Липсата на задоволително осветяване във фотографията постоянно е проблем.
Възможно ли е да забележим Никола Цолов в F1?
Напълно е допустимо. Това, което би трябвало да кажа наложително за Никола Цолов, е, че той има в очите си тази искра и този огън на човек, който не го е боязън от другите. Това е нещо фантастично. Много малко младежи в днешно време имат този заряд. Много малко състезатели съумяват да се задържат отвън обществените мрежи и да бъдат оптимално фокусирани върху това, което вършат.
В очите на Никола Цолов има същия огън, който съм виждал и в очите на Фернандо Алонсо, Михаел Шумахер, Тайгър Уудс, Рафаел Надал и на всички огромни спортисти.
Единственият проблем за него е, че е роден в една от най-бедните страни в Европа и това доста му пречи - и за самото развиване, и за набирането на спонсори, и за опциите, които има пред него въобще да бъде част от този свят.
Ако би трябвало да върша съпоставяне със Серхио Перес, дълги години мексиканецът Карлос Слим, един от най-богатите хора в света, плащаше, с цел да може Перес да кара във F1, до момента в който пристигна моментът, в който той да се потвърди. Същото се случва с доста други млади момчета, които би трябвало да заплащат своето място, с цел да могат огромните да видят, че те имат капацитет и гений.
Много е мъчно да забележим спортисти от дребни и небогати страни в този извънредно безценен спорт. Един сезон във F3, където се състезава Никола Цолов, почти коства към 750 000 евро за девет надпревари. Една подготвителна сесия му коства към 20 000 евро. Сами разбирате каква е разликата в цената на тренировката по тенис, голф и така нататък Но съм безусловно уверен, че Никола Цолов има място в спорта на най-високо равнище, тъй като го познавам добре и имам вяра в него.
Колкото до F1 - най-рано след пет години може да се състезава там. Защото това е развой. От F3 би трябвало да премине през F2. Дай Боже нещата да му се случат по-бързо и въобще да му се случат, тъй като това е доста, доста съществено предизвикателство пред него.
И най-сериозното предизвикателство е не колата, не всички, против които се състезава. Най-сериозното предизвикателство пред Никола Цолов са финансите, които той и фамилията му би трябвало да намерят.
Отдадеността към специалността не е непозната на спортния фотограф Любомир Асенов, прочут на множеството хора най-много като индивида зад спортната фотографска организация LAP.bg, или като единствения български фотограф с непрекъснат достъп до F1.
Страстта на Любомир към фотографията се демонстрира още в детските години около един съответен фотоапарат. " Вкъщи имахме Zenit, който татко ми беше забранил даже да докосвам. А знаете, че когато нещо е неразрешено, то нормално е най-сладко. Още тогава съм снимал неща, които са напълно опознавателни към техниката. "
Но същинският подтик към фотографията Любомир получава в Арт Колежа по екранни изкуства, където учи звукорежисура. Именно там преподавателят му по снимка пали у него искрата към снимането. И от занимание той я трансформира в специалност.
Не му би трябвало доста време и да разбере, че спортната снимка е неговото предопределение. Една от аргументите е, че там няма директен допир до хората, които снима, а се стреми да улови тяхното върхово показване по най-хубавия метод. А през годините Любомир е имал опцията да снима някои от най-великите спортисти като Тайгър Уудс, Дейвид Бекъм, Михаел Шумахер, Люис Хамилтън, Новак Джокович, Рафаел Надал и Майкъл Джордан (по време на голф състезание).
Въпреки това за него няма значение към кого е насочил обектива си, тъй като главната му задача е да си свърши добре работата, а не да се хвали кого е съумял да снима. И тъй като споделя максимата, че човек е толкоз огромен, колкото са огромните фантазиите му, Любомир не стопира не просто да има вяра в триумфа, само че и да работи за него.
" Спал съм по хостели, пътувал съм с пътнически влакове, с рейсове, ходил съм десетки километри пешком в неприятно време - единствено и единствено да съм там, където би трябвало. Така че всичко опира до вътрешната мотивация. "
Първата акредитация за съревнование от F1 идва през 2005 година, когато той работи за профилираното издание ClubF1. Тогава е трябвало да снима надпреварата на пистата " Индианаполис ". Но...
" От американското посолство не ми дадоха виза. Сметнаха, че ще емигрирам и че няма да се завърна ", спомня си той.
Освен огромно отчаяние, това му коства и наказване от една година, тъй като не се е явил на съревнование, за което му е била отпусната акредитация. " И действително първото ми съревнование беше през 2006 година в Унгария. " Само две години по-късно Любомир Асенов реализира нещо, което доста от приятелите му са считали за невероятно - той прави цялостен сезон във F1 и снима всички 18 надпревари. Тогава и получава непрекъснат достъп до F1 за първи път, тъй като едно от условията е фотографът да е участвал на най-малко 14 надпревари.
А късата равносметка е, че за последните 18 години Любомир е снимал 149 надпревари от F1. През сегашния сезон е решил да пропусне първите шест и да се включи от това в Италия, което ще се организира този уикенд на пистата " Имола ".
Разбира се, няма по какъв начин да не попитаме Любомир на кои четири надпревари е участвал най-често. А отговорът му е по-бърз и от болид - Монако, Италия ( " Монца " ), Унгария и Англия.
" Харесвам доста пистата в Унгария, макар че всички споделят, че е скучна. Тя е една от красивите писти за снимане на съревнование, тъй като има доста денивелация по нея, има доста превали, завои с прекрасен декор. "
Самият той сега снима за тима на McLaren и понякога за този на Aston Martin, само че като почитател симпатизира най-вече на Ferrari. Място в сърцето му има и тимът на Red Bull - поради другия метод, по който подхождат към спорта " с техните разбирания за младежко състезание и развлечение ".
Ето за какво счита, че и тази година няма да се откри кой да спре Макс Верстапен. " Той е международен първенец, страховит водач, извънреден гений, само че същевремено съумява да стои стъпил крепко на земята, както беше и Фетел, както беше и Кими Райконен. "
Любомир счита, че човек в позицията на Верстапен би трябвало да бъде образец за обществото с държанието си, и до момента той се оправя. Но това е и повода фотографът да не е от почитателите на Люис Хамилтън. Нещо повече, приема поведнието на британеца през годините за надменно и пренебрежително. " То не бяха облекла, които са извънредно скандални като визия. Не беше държание. Не бяха изявления. Самия той гледа на всички останали малко като британец - леко пренебрежително. "
Но Хамилтън олеква и по още два критерия - преданост и нравственос, като съгласно Любомир не е показал нито един от двата. " Той бе отгледан от McLaren още като картинг играч. След това захвърли McLaren, когато бяха слаби, и отиде в Mercedes. Сега Mercedes са слаби, потегля си и отива във Ferrari ", споделя още спортният фотограф.
Кои писти са най-трудни за снимане и коя ви е обичана?
Повечето градски писти са доста комплицирани, тъй като нямат по този начин наречения сервизен път към самата писта. Той е за личен състав, за осъществяване на разнообразни действия и в това число място, на което се придвижваме ние, фотографите.
На градските трасета тези места ги няма. Визирам Монако, Сингапур, Саудитска Арабия, Лас Вегас. Фотографите се придвижват пешком, а дистанциите са огромни. Подготовката е доста сериозна, с цел да можеш да си в точния момент на мястото, на което искаш да заснемеш тренировката, квалификацията или надпреварата. Това прави планирането на времето доста комплицирано.
Любимото ми трасе е това в Монако. Имам своите сантименти към него, тъй като е едно от първите ми надпревари. И атмосферата, и ситуацията са зашеметяващи.
А кой спорт е най-труден за снимане?
За мен един от най-трудните за снимане е баскетболът, тъй като състезателите правят всевъзможен тип придвижвания. Освен бягане, има скачане, има и финтове. В България е доста комплицирано, тъй като мачовете нормално се организира в зали, които са с доста ниска осветеност заради неприятна поддръжка. Липсата на задоволително осветяване във фотографията постоянно е проблем.
Възможно ли е да забележим Никола Цолов в F1?
Напълно е допустимо. Това, което би трябвало да кажа наложително за Никола Цолов, е, че той има в очите си тази искра и този огън на човек, който не го е боязън от другите. Това е нещо фантастично. Много малко младежи в днешно време имат този заряд. Много малко състезатели съумяват да се задържат отвън обществените мрежи и да бъдат оптимално фокусирани върху това, което вършат.
В очите на Никола Цолов има същия огън, който съм виждал и в очите на Фернандо Алонсо, Михаел Шумахер, Тайгър Уудс, Рафаел Надал и на всички огромни спортисти.
Единственият проблем за него е, че е роден в една от най-бедните страни в Европа и това доста му пречи - и за самото развиване, и за набирането на спонсори, и за опциите, които има пред него въобще да бъде част от този свят.
Ако би трябвало да върша съпоставяне със Серхио Перес, дълги години мексиканецът Карлос Слим, един от най-богатите хора в света, плащаше, с цел да може Перес да кара във F1, до момента в който пристигна моментът, в който той да се потвърди. Същото се случва с доста други млади момчета, които би трябвало да заплащат своето място, с цел да могат огромните да видят, че те имат капацитет и гений.
Много е мъчно да забележим спортисти от дребни и небогати страни в този извънредно безценен спорт. Един сезон във F3, където се състезава Никола Цолов, почти коства към 750 000 евро за девет надпревари. Една подготвителна сесия му коства към 20 000 евро. Сами разбирате каква е разликата в цената на тренировката по тенис, голф и така нататък Но съм безусловно уверен, че Никола Цолов има място в спорта на най-високо равнище, тъй като го познавам добре и имам вяра в него.
Колкото до F1 - най-рано след пет години може да се състезава там. Защото това е развой. От F3 би трябвало да премине през F2. Дай Боже нещата да му се случат по-бързо и въобще да му се случат, тъй като това е доста, доста съществено предизвикателство пред него.
И най-сериозното предизвикателство е не колата, не всички, против които се състезава. Най-сериозното предизвикателство пред Никола Цолов са финансите, които той и фамилията му би трябвало да намерят.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ