Всяко нещастно семейство заслужава филм за „Оскар“
„ Всички щастливи фамилии си наподобяват, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. “ Легендарната откриваща фраза от романа „ Ана Каренина “ се ползва сполучливо от Холивуд към този момент век. „ Брачна история “, една от пълнометражните перли в короната на „ Нетфликс “, отличена с шест номинации „ Оскар “ и единствено едничка премия, също се опира на нея - сходно на примерите „ Крамер против Крамер “, бергмановия „ Сцени от един фамилен живот “ или ранните филми на Уди Алън.
Горното е грациозен метод да кажем, че в камерния си фамилен филм Ноа Баумбах не „ открива Америка “ (дори прическата на Адам Драйвър имитира тази на Дъстин Хофман), а споделя за нещо общовалидно, в което – по показания на очевидци – са се припознали много разведени/деца на разведени родители в същинския живот. Може би пък нещастните фамилии не се разграничават чак толкоз едно от друго, колкото споделя Толстой?
Освен от филмите от 70-те режисьорът и сценарист Баумбах е черпил ентусиазъм и от личния си бракоразвод с актрисата Дженифър Джейсън Лий. Съдейки по смесицата от мъка и деликатност във филмовия му роман, персоналният детайл е надълбоко залегнал в „ Брачна история “.
Това е актьорски филм. Едрите проекти, с които работи операторът Роби Райън, са немилостиви към несъвършенствата в лицата на Скарлет Йохансон (обикновено сме привикнали да я виждаме на екрана перфектна) и Адам Драйвър (последно го видяхме с маска а ла Дарт Вейдър). Но бенките и сенките под очите са необходима част от цялостното подстрекателство.
Притичвайки бързо, за няма и 10 минути задкадров монолог на двамата съпрузи Никол и Чарли, през десетгодишния им благополучен брак, „ Брачна история “ ни хвърля право на арената. Между двамата са се настанили отчуждението, студенината, раздорът. В началото всичко наподобява тривиално и познато. С намесата на юристите злото доближава непоправими измерения, а Лора Дърн печели „ Оскар “ за второстепенна роля със своята цялостна идентификация с безскрупулността и алчността.
Макар на първо четене това да е роман за анатомията на развода и за любовта, която си отива, „ Брачна история “ има и по-дълбок, феминистичен подтекст. Двигател както на концепцията за разлъка, така и на множеството исблъсъци в описа е героинята на Скарлет. Отношенията й със брачна половинка са комплицирана комбинация от персонално и професионално (двамата са самостоятелни създатели, които си вадят хляба на едно и също място), а правосъдната борба, която се развихря сред двата бряга на Америка, е в действителност и борба за равноправност.
Напълно естествено идват суперлативите за Драйвър, чието тънко и нюансирано трагично осъществяване е сърцето на кино лентата, само че не по-малко овации заслужава и Йохансон, която поради физическата си хубост и функции в блокбъстъри, оставящи Станиславски на назад във времето, постоянно е подценявана като актриса. Освен Дърн актьорска хвалба заслужават и другите двама юристи, изиграни от Рей Лиота и Алън Алда.
" Брачна история " е прелестно написан и изигран, подкупващо прочувствен филм, чийто натурализъм компенсира неналичието на автентичност. А в случай че тематиката ви влече, преговорете си и „ Пътят на измененията “ с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, където Сам Мендес в действителност съблюдава завета на Толстой.
Горното е грациозен метод да кажем, че в камерния си фамилен филм Ноа Баумбах не „ открива Америка “ (дори прическата на Адам Драйвър имитира тази на Дъстин Хофман), а споделя за нещо общовалидно, в което – по показания на очевидци – са се припознали много разведени/деца на разведени родители в същинския живот. Може би пък нещастните фамилии не се разграничават чак толкоз едно от друго, колкото споделя Толстой?
Освен от филмите от 70-те режисьорът и сценарист Баумбах е черпил ентусиазъм и от личния си бракоразвод с актрисата Дженифър Джейсън Лий. Съдейки по смесицата от мъка и деликатност във филмовия му роман, персоналният детайл е надълбоко залегнал в „ Брачна история “.
Това е актьорски филм. Едрите проекти, с които работи операторът Роби Райън, са немилостиви към несъвършенствата в лицата на Скарлет Йохансон (обикновено сме привикнали да я виждаме на екрана перфектна) и Адам Драйвър (последно го видяхме с маска а ла Дарт Вейдър). Но бенките и сенките под очите са необходима част от цялостното подстрекателство.
Притичвайки бързо, за няма и 10 минути задкадров монолог на двамата съпрузи Никол и Чарли, през десетгодишния им благополучен брак, „ Брачна история “ ни хвърля право на арената. Между двамата са се настанили отчуждението, студенината, раздорът. В началото всичко наподобява тривиално и познато. С намесата на юристите злото доближава непоправими измерения, а Лора Дърн печели „ Оскар “ за второстепенна роля със своята цялостна идентификация с безскрупулността и алчността.
Макар на първо четене това да е роман за анатомията на развода и за любовта, която си отива, „ Брачна история “ има и по-дълбок, феминистичен подтекст. Двигател както на концепцията за разлъка, така и на множеството исблъсъци в описа е героинята на Скарлет. Отношенията й със брачна половинка са комплицирана комбинация от персонално и професионално (двамата са самостоятелни създатели, които си вадят хляба на едно и също място), а правосъдната борба, която се развихря сред двата бряга на Америка, е в действителност и борба за равноправност.
Напълно естествено идват суперлативите за Драйвър, чието тънко и нюансирано трагично осъществяване е сърцето на кино лентата, само че не по-малко овации заслужава и Йохансон, която поради физическата си хубост и функции в блокбъстъри, оставящи Станиславски на назад във времето, постоянно е подценявана като актриса. Освен Дърн актьорска хвалба заслужават и другите двама юристи, изиграни от Рей Лиота и Алън Алда.
" Брачна история " е прелестно написан и изигран, подкупващо прочувствен филм, чийто натурализъм компенсира неналичието на автентичност. А в случай че тематиката ви влече, преговорете си и „ Пътят на измененията “ с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, където Сам Мендес в действителност съблюдава завета на Толстой.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ