Кой е виновен за Вартоломеевата нощ?
Всички познават събитията през Вартоломеевата нощ – ужасно кръвопролитие, проведено от парижки католици през август 1572 г. Смята се, че това кърваво събитие било заповядано от Екатерина Медичи – майката на френския крал Шарл IX.
Но, в полза на истината, има доказателства, които разрешават на някои историци да считат, че самата Екатерина не е била инициаторка на всичко, което се случило тогава. Просто поданиците откровено се стремели да защитят своя крал, в който те твърдо вярвали – по този начин било признато по това време.
Важно е, също така, да се разбере, че самите протестанти надалеч не били почтени агънца. Те също предизвикали доста страшни събития в онази жестока ера. В „ Тримата мускетари “ един от прислужниците на героите споделя за своето семейство: по какъв начин бащата елементарно променял вярата си съгласно както било по-изгодно в момента; по тази причина възпитал единия от синовете си като протестант, а другия – католик. Този епизод дава доста точна формулировка на обстановката по това време и какъв брой мощно било разцеплението в обществото. Тогавашното схващане не разрешавало примирие по въпросите на вярата. Затова никой не желал да отстъпи. Хугенотите убивали католици, католиците – хугеноти. Това се наричало „ равновесие “.
Според идеологическите шаблони, възприети в европейската историография през ХІХ в., до момента се смяташе, че ужким „ неприятните “ католици не давали на „ положителните “ протестанти да правят богослуженията в някаква по-свободна форма. Всъщност, протестантите употребявали насилия не по-малко от съперниците си. Но просто били по-хитри и придавали на своите дейности някои ритуални черти, които формирали в съзнанието на обществото опрощение за техните зверства. Например, просто избивали монасите в даден манастир и хвърляли телата им в реката – един тип, с цел да пречистят грешниците с вода. Така, че е мъчно да се каже кой бил по-голям двуличник – дали техните пастори или католическата Инквизиция.
През 1566 година испанският католически крал Филип II отвлякъл вниманието си да потушава размириците в Холандия. Французите били ненапълно обезпокоени от концентрацията на испанските сили на техните граници, по тази причина подсилили защитата им с 6000 швейцарци – най-хубавите наемници по това време. Това, от своя страна, уплашило някои от водачите на хугенотите-протестанти – те решили, че концентрацията на католически сили е в тяхна щета. Затова решили да вземат крал Шарл IX като пленник. Тогава той бил отседнал с майка си Екатерина Медичи и двора в замъка Монсо. Протестантите почнали да струпват сили покрай замъка. В кралската свита забелязали това. Отначало обстановката изглеждала нелепа, тъй като нямало необикновен мотив за ескалация на спора. Но незабавно откакто слуховете се удостоверили, Екатерина и обкръжението й се преместили в замъка Мо, където извикали и швейцарците – обстановката по границите се била успокоила.
Швейцарците се построили в голямо каре, като в средата сложили краля и Екатерина. Така кралските особи поели към Париж. По пътя кавалерията на протестантите няколко пъти кръстосвала пътя на шествието, само че вярно решила съотношението на силите и не посмяла да нападне. Така, че не се случило нищо непоправимо – само че Екатерина Медичи запомнила всичко това.
През 1567 година в град Ним протестантите предложили собствен претендент на изборите за сенешал – локален боен шеф. Кралският наместник на региона обаче отхвърлил кандидатурата му.
Хугенотите решили да си отмъстят. Събрали в двора на епископския замък всички видни католици в района (главно монаси и свещеници) под претекст да разискват обстановката – само че вместо това просто ги изклали, след което хвърлили телата им в кладенец; един тип, водата да измие греховете. Така били избили към 90 души. За стандартите на това време не били доста – само че там нямало елементарни жертви, а единствено най-уважавани и авторитетни духовници.
Освен това, протестантите постоянно осквернявали икони, скулптури и други предмети, свещени за католиците. Всички тези дейности бързо ставали известни в Париж. Така, че не трябва да мислим, че ръцете единствено на едната страна били в кръв. Тази война не знаела нито благосклонност, нито достойнство.
Така че, когато настъпила Вартоломеевата нощ, в която във Франция били премахнати 30 хиляди протестанти, мненията за това в цивилизования свят тогава били доста разнообразни – не съществувало единомислещо наказание. Например, съветският цар Иван Грозни много внезапно и остро осъдил дейностите на католиците.
За разлика от него, папа Григорий XIII устроил празници с фойерверки и безвъзмездни угощения, след което изпратил поздравления до френския кралски двор.
–
