Кроасаните всъщност са френско-австрийски полумесеци
Всички познаваме кроасана като народен знак на Франция, само че като цяло тестеното произведение не е измислено там, а във Виена – най-малко по този начин гласи една от най-известните версии за произхода на вкусните кифлички. Ситуацията била следната: през 1863 година ситуацията във Виена било доста тежко поради обсадата на турците, която продължавала няколко месеца.
Но защото виенчани нямали желание да се отхвърлят, турците се решили на крайни ограничения и почнали да копаят под стените на града, с цел да обхванат в него неусетно. И кои мислите ги усетили? Пекарите. Хората с тази специалност работят, когато другите спят с цел да подготвят за сутринта пресни сладкарски произведения.
И до момента в който си работели през нощта, пекарите дочули странните звуци от копаенето на омаснките нашественици и предизвестили градските управляващи. Последните взели ограничения и предотвратили непредвидената офанзива. А след това, откакто пристигнало и подкреплението от Полша, Виена била избавена.
А самите пекари решили да отпразнуват щастливата развръзка като изпекли кифли във формите на полумесеци – такива, каквито видели върху турските флагове.
Тези кифли станали кроасани едвам през 1770 година, когато Мария Антоанета, 15-годишната австрийска принцеса, пристигнала в Париж, с цел да се омъжи за Луи XV. В чест на новата кралица на Париж локалните хлебари изпекли „ кроасани “ и по този начин най-известните кифли се заселили във Франция.
