8 съкровища, които чакат да бъдат намерени
Всички обичаме положителните мистерии, а какво по-хубаво от търсене на богатство? Това е довело доста историци до фикс идея да търсят изгубени корабокрушения. Някои от тях го вършат с вярата да открият изгубени испански галеони, цялостни със злато, а други - просто тъй като обичат да търсят.
Прочетете още
През вековете под вълните са изгубени безчет плавателни съдове, в това число военни, пиратски и търговски кораби. Откриването им лишава доста време и е скъпо, а връщането им на повърхността - още повече. Ето някои от най-известните (и ценни) корабокрушения, които към момента са изгубени в морето, събрани от Ancient-Origins.
1. " Санта Мария " - флагманският транспортен съд на Колумб
Санта Мария може би е най-известният транспортен съд в този лист. Когато Христофор Колумб отплава за пръв път на прословутото си първо странствуване до Америка на 3 август 1492 година, той взема със себе си три кораба: " Ниня ", " Пинта " и " Санта Мария ".
Корабът " Санта Мария " е флагманският транспортен съд на Колумб, само че не за дълго. На Бъдни вечер през 1492 година рулевият предава ръководството на кораба на неопитно момче от каютата, до момента в който той си почива. Не е изненадващо, че момчето от каютата не знаело какво прави и незабавно забило кораба право в най-близкия коралов риф, тъкмо до днешно Хаити.
За благополучие, благодарение на локални туземци, членовете на екипажа съумяват бързо да изпразнят трюма на кораба от товара и провизиите. Корабът потъва на идващия ден и се счита, че е бил заровен от наносите.
Днес точното местонахождение на кораба е мистерия. Най-близо до него откривателите са стигнали през 2014 година, когато подводен откривател на име Бари Клифърд твърди, че е разкрил " Санта Мария ", като е употребявал информация, скрита в дневниците на Колумб. Екип от специалисти на ЮНЕСКО идва, с цел да ревизира изказванията, само че открива доказателство, че останките от кораба, които Клифърд е разкрил, са доста по-късни - от XVII или XVIII век. Санта Мария остава Свещеният Граал за подводните откриватели, които желаят да се прочуят.
2. HMS Endeavour- Тъжната орис на кораба на Кук
Може би е добре, че " Санта Мария " е потопен, тъй като така му бе спестена печалната орис на HMS Endeavour. Той е корабът на фамозния английски откривател капитан Джеймс Кук по време на първото му откривателско странствуване.
От 1768 до 1771 година Кук употребява кораба HMS Endeavour, с цел да изследва Тихия океан. Това е първият транспортен съд, който обикаля Нова Зеландия, и първият европейски транспортен съд, достигнал до източния бряг на Австралия.
За страдание, няколко години след първото корабоплаване на Кук и завръщането му вкъщи, " Endeavour " е продаден. Той попада в ръцете на частен покупател, който не се интересува от наследството на кораба и го преименува на " Лорд Сандвич " (малко по-малко впечатляващо звучене). След това, по време на Американската гражданска война, корабът е нает от английския кралски флот, който го употребява за транспорт на войски до Нова Англия. Това се трансформира в гибелта на кораба. През 1778 година, до момента в който е закотвен в пристанището Нюпорт в Роуд Айлънд, " Ендевър " и дванадесет други кораба са пожертвани, с цел да образуват обсада против настъпващия френски флот.
Въпреки че актуалните историци знаят къде би трябвало да се намират останките му, те към момента не са открити. Проектът за морска археология в Роуд Айлънд и Австралийският народен морски музей са прекарали последните няколко години в търсене на гниещите остатъци на кораба във водите към Нюпорт.
Те са имали прочут триумф и при започване на 2022 година настояват, че са намерили кораба. Много специалисти обаче считат, че изказванието им е преждевременно и би трябвало да се създадат още проучвания, с цел да се потвърди, че откритото от тях не е един от единадесетте други кораба, потънали в този ден.
3. Bonhomme Richard: Старата фрегата с неприятен шанс
Не всички изгубени корабокрушения са дело на откриватели. За военните кораби загубата в морето е нещо всекидневно. Вземете да вземем за пример Bonhomme Richard, остаряваща фрегата, дарена на континенталния флот от французите по време на Американската гражданска война.
Командван от капитан Джон Пол Джоунс, Bonhomme Richard отплава през 1779 година и скоро потвърждава, че възрастта му не значи, че към момента не е застрашителен транспортен съд. Само за няколко седмици той съумява да плени шестнадесет английски кораба. След това, на 23 септември същата година, той се изправя очи в очи с HMS Serapis тъкмо до североизточния бряг на Англия.
Днес Bonhomme Richard е един от най-издирваните изгубени кораби в света. Търсили са го всички - от английските локални поданици и професионалните избавителни компании до Военноморските сили на Съединени американски щати. Няколко откриватели са разкрили остатъци, които наподобява дават отговор на описанието на Bonhomme Richard, само че към момента нито една от тях не е доказана.
4.Flor de la Mar: Потънало богатство
Предишните кораби от този лист са значително търсени заради историческото им значение. Много постоянно обаче подводните откриватели имат напълно друга причина за търсенето на тези потънали кораби: финансова полза.
Смята се, че когато потъва, Флор де ла Мар е имал трюм, цялостен с диаманти, злато и други несметни благосъстояния. През 1511 година корабът е свикан да помогне на Португалия да завладее Малака. 400-тонният транспортен съд имал сполучлива деветгодишна кариера, само че най-хубавите му години били зад тила му. В този миг той имал репутацията на течащ и непрекъснато нуждаещ се от ремонт кораб.
След сполучливото завземане на Малака тя е натоварена с полезности и отплава назад към Португалия, макар че публично е оповестена за рискова. Той по този начин и не стига до такава степен. На 20 ноември 1511 година, някъде наоколо до Малакския пролив, той попаднал в мощна стихия и потъва. Някои от членовете на екипажа оцеляват, само че доста други се удавят.
Експертите считат, че при потъването си корабът е превозвал съкровища на стойност към 2,6 милиарда $. Различни избавителни компании и откриватели са търсили това изгубено богатство, най-много търсачът на съкровища Робърт Маркс, който до момента е похарчил 20 милиона $ за търсенето на " Флор де ла Мар ". Досега той не си е върнал парите.
5. The Merchant Royal: Изгубено благосъстояние край крайбрежията на Корнуол
Не единствено испанците и португалците са имали неприятния табиет да губят в морето кораби, натоварени със съкровища. Англичаните също губят доста.
Най-болезненият от тях евентуално е Merchant Royal, който потъва през 1641 година Това е бил търговски транспортен съд, който е превозвал злато и сребро, които, в случай че бъдат открити през днешния ден, биха коствали десетки или даже стотици милиони долари.
Най-болезненият миг в загубата на Merchant Royal е мястото, където е потопен. Не във противников води или в далечни земи, а напълно покрай Ландс Енд в Корнуол. Корабът се е прибирал в Лондон след сполучливо комерсиално пътешестване в Западна Индия, когато е изминал сериозен теч.
Корабът към този момент беше надхвърлил доста целесъобразния си товар и беше в неприятно положение. Последната капка, която преляла чашата, било настъпването на стихия, която предизвикала повреда на помпите му. Всичко това било прекомерно и корабът потопен.
Днес Merchant Royal постоянно е именуван " Ел Дорадо на моретата ", защото се счита, че в него има злато на стойност към 1,5 милиарда $. Както фенове търсачи на съкровища, по този начин и морски археолози търсят кораба във водите край Корнуол.
През 2007 година екип от Odyssey Marine Exploration провокирал неспокойствие, когато разкрил потопен транспортен съд, за който се считало, че е Merchant Royal. Възстановените от останките монети обаче посочили, че това е испанска фрегата. През 2019 година е открита котвата на Merchant Royal, само че местоположението на самия транспортен съд остава мистерия.
6. Le Griffon: Изгубен в Големите езера
Не всички кораби се губят в морето. Le Griffon, или Griffin, както е бил прочут, е френски транспортен съд, който оперира в Големите езера на Америка през 60-те години на XIX век.
Той е първият ветроходен транспортен съд, който плава по Големите езера, и е тримачтов, издигнат от френския откривател Рене-Роберт Кавелие, сие дьо Ла Сал. Той е употребявал кораба по време на ранна експедиция към северноамериканската граница. Той е плавал с него до река Ниагара и го е употребявал, с цел да изследва елементи от езерото Ери.
Последното пътешестване на Льо Грифон е през септември 1679 година, когато отплава от залива Грийн Бей в езерото Мичиган. На борда му има дребен екипаж от шестима души и товар от кожи за търговия. Целта на пътуването му е остров Макинак, само че той по този начин и не стига до него.
Днес ориста му е мистерия. Знаем единствено, че корабът, дружно с екипажа и товара му, са изгубени. Съществуват две преобладаващи теории. Първата е, че корабът е попаднал в мощна стихия и е потопен. Втората е, че екипажът се е разбунтувал, откраднал е товара и е потопен в морето.
Корабът постоянно е именуван " Свещеният Граал на корабокрушенията в Голямото езеро " и разнообразни екипи през годините са го търсили. През 2014 година имаше огромно неспокойствие, когато двама търсачи на съкровища твърдяха, че са разкрили кораба, само че много смущаващо, откритието им се оказа транспортен съд с парна машина от XIX или XX век.
7.USS Indianapolis: Потопен от японците
Най-младият участник в нашия лист е USS Indianapolis, който потъва през 1945 година Корабът е бил тежък крайцер от клас " Портланд " на Военноморските сили на Съединени американски щати. Корабът има забележителна служебна история, като в интервала 1943-1944 година служи като флагмански транспортен съд на адмирал Реймънд Спрюанс по време на борбите на Пети флот по време на Втората международна война.
Преживял доста сражения по време на войната, " Индианаполис " среща окончателната си орис тъкмо след една свръхсекретна задача. Току-що е приключил високоскоростна доставка на уран и други съставни елементи за бомба, предопределена за " Little Boy " (първото нуклеарно оръжие, употребявано в миналото в битка), до военноморската база Тиниан, когато попада в засада на японската подводница I-58. Тя потъва в границите на 12 минути.
От 1195 членове на екипажа към 900 оцеляват при първичното корабокрушение. За злощастие, те са били блокирани във водите, обитаеми с акули, и са били нужни няколко дни, с цел да ги открият самолетите на Военноморски сили. До момента на спасяването им остават единствено 317 души. Останалите са изядени от акули или са умряли от отравяне със солена вода, излагане на въздействието ѝ или обезводняване. Днес това се помни като най-тежката американска военноморска злополука от Втората международна война, а корабът към момента е в неопределеност.
8.USS Cyclops: Жертва на Бермудския триъгълник?
Би било неточно да приключим публикация за изгубени корабокрушения, без да споменем най-малко Бермудския триъгълник. Последният ни запис е за една от най-известните жертви на това мистериозно леке в северната част на Атлантическия океан.
Корабът USS Cyclops е поръчан бързо, когато Съединени американски щати се включват в Първата международна война, и е спуснат на вода през май 1910 година Първоначално той служи по източното крайбрежие на Съединени американски щати, преди да бъде предаден на Морската работа за чуждестранен превоз през януари 1918 година
Корабът плава от Рио де Жанейро до Балтимор, когато изчезва. Никой не е сигурен за какво е потопен, само че има няколко теории. Някои обичат да акцентират обстоятелството, че е пътувал през Бермудския триъгълник, когато е потопен, само че има и по-практични разновидности.
Първата е, че се счита, че USS Cyclops е бил претрупан, когато е потопен, защото е превозвал 11 000 тона манган, както и 306 души екипаж. В комбиниране с обстоятелството, че в региона е обявено за стихия по времето, когато корабът е потопен, а за класа на кораба е било известно, че има структурни проблеми, това наподобява най-вероятното пояснение.
Друга доктрина е, че защото това се е случило към края на войната, корабът може да е бил потънал от немски подводен катер. Трета доктрина е, че капитанът на кораба е бил пийнал на кормилото и по някакъв метод е погубил кораба си. Докато откривателите не съумеят да открият мястото на последния покой на " Циклоп ", няма да разберем.
Тези кораби може да са изгубени за дълго време, само че към момента има огромна вяра, че могат да бъдат открити. В края на краищата корабът на Ърнест Шакълтън, " Ендюавър ", дълго време се смяташе за загубен, само че през 2022 година може би най-сетне беше открит благодарение на съвременни безпилотни дълбоководни подводници. С напредването на технологиите има вяра, че всички тези кораби могат да бъдат открити.
Това е брутална морска борба, която стартира с това, че самонадеяният англичанин споделя на Джоунс да се съобщи, защото неговият застаряващ транспортен съд няма никакъв късмет против един от най-хубавите кораби на британския флот. Англичаните се оказали в неточност и Джоунс и хората му в действителност съумели да завладяват HMS Serapis. За страдание, това е коствало скъпо.
По време на борбата Bonhomme Richard се възпламенява и получава няколко съдбовни удара под ватерлинията. Джоунс и неговият екипаж прекарват 36 часа в опити да спасят своя смел транспортен съд, само че в последна сметка би трябвало да го оставят да потъне в ледените води на Северно море.
Прочетете още
През вековете под вълните са изгубени безчет плавателни съдове, в това число военни, пиратски и търговски кораби. Откриването им лишава доста време и е скъпо, а връщането им на повърхността - още повече. Ето някои от най-известните (и ценни) корабокрушения, които към момента са изгубени в морето, събрани от Ancient-Origins.
1. " Санта Мария " - флагманският транспортен съд на Колумб
Санта Мария може би е най-известният транспортен съд в този лист. Когато Христофор Колумб отплава за пръв път на прословутото си първо странствуване до Америка на 3 август 1492 година, той взема със себе си три кораба: " Ниня ", " Пинта " и " Санта Мария ".
Корабът " Санта Мария " е флагманският транспортен съд на Колумб, само че не за дълго. На Бъдни вечер през 1492 година рулевият предава ръководството на кораба на неопитно момче от каютата, до момента в който той си почива. Не е изненадващо, че момчето от каютата не знаело какво прави и незабавно забило кораба право в най-близкия коралов риф, тъкмо до днешно Хаити.
За благополучие, благодарение на локални туземци, членовете на екипажа съумяват бързо да изпразнят трюма на кораба от товара и провизиите. Корабът потъва на идващия ден и се счита, че е бил заровен от наносите.
Днес точното местонахождение на кораба е мистерия. Най-близо до него откривателите са стигнали през 2014 година, когато подводен откривател на име Бари Клифърд твърди, че е разкрил " Санта Мария ", като е употребявал информация, скрита в дневниците на Колумб. Екип от специалисти на ЮНЕСКО идва, с цел да ревизира изказванията, само че открива доказателство, че останките от кораба, които Клифърд е разкрил, са доста по-късни - от XVII или XVIII век. Санта Мария остава Свещеният Граал за подводните откриватели, които желаят да се прочуят.
2. HMS Endeavour- Тъжната орис на кораба на Кук
Може би е добре, че " Санта Мария " е потопен, тъй като така му бе спестена печалната орис на HMS Endeavour. Той е корабът на фамозния английски откривател капитан Джеймс Кук по време на първото му откривателско странствуване.
От 1768 до 1771 година Кук употребява кораба HMS Endeavour, с цел да изследва Тихия океан. Това е първият транспортен съд, който обикаля Нова Зеландия, и първият европейски транспортен съд, достигнал до източния бряг на Австралия.
За страдание, няколко години след първото корабоплаване на Кук и завръщането му вкъщи, " Endeavour " е продаден. Той попада в ръцете на частен покупател, който не се интересува от наследството на кораба и го преименува на " Лорд Сандвич " (малко по-малко впечатляващо звучене). След това, по време на Американската гражданска война, корабът е нает от английския кралски флот, който го употребява за транспорт на войски до Нова Англия. Това се трансформира в гибелта на кораба. През 1778 година, до момента в който е закотвен в пристанището Нюпорт в Роуд Айлънд, " Ендевър " и дванадесет други кораба са пожертвани, с цел да образуват обсада против настъпващия френски флот.
Въпреки че актуалните историци знаят къде би трябвало да се намират останките му, те към момента не са открити. Проектът за морска археология в Роуд Айлънд и Австралийският народен морски музей са прекарали последните няколко години в търсене на гниещите остатъци на кораба във водите към Нюпорт.
Те са имали прочут триумф и при започване на 2022 година настояват, че са намерили кораба. Много специалисти обаче считат, че изказванието им е преждевременно и би трябвало да се създадат още проучвания, с цел да се потвърди, че откритото от тях не е един от единадесетте други кораба, потънали в този ден.
3. Bonhomme Richard: Старата фрегата с неприятен шанс
Не всички изгубени корабокрушения са дело на откриватели. За военните кораби загубата в морето е нещо всекидневно. Вземете да вземем за пример Bonhomme Richard, остаряваща фрегата, дарена на континенталния флот от французите по време на Американската гражданска война.
Командван от капитан Джон Пол Джоунс, Bonhomme Richard отплава през 1779 година и скоро потвърждава, че възрастта му не значи, че към момента не е застрашителен транспортен съд. Само за няколко седмици той съумява да плени шестнадесет английски кораба. След това, на 23 септември същата година, той се изправя очи в очи с HMS Serapis тъкмо до североизточния бряг на Англия.
Днес Bonhomme Richard е един от най-издирваните изгубени кораби в света. Търсили са го всички - от английските локални поданици и професионалните избавителни компании до Военноморските сили на Съединени американски щати. Няколко откриватели са разкрили остатъци, които наподобява дават отговор на описанието на Bonhomme Richard, само че към момента нито една от тях не е доказана.
4.Flor de la Mar: Потънало богатство
Предишните кораби от този лист са значително търсени заради историческото им значение. Много постоянно обаче подводните откриватели имат напълно друга причина за търсенето на тези потънали кораби: финансова полза.
Смята се, че когато потъва, Флор де ла Мар е имал трюм, цялостен с диаманти, злато и други несметни благосъстояния. През 1511 година корабът е свикан да помогне на Португалия да завладее Малака. 400-тонният транспортен съд имал сполучлива деветгодишна кариера, само че най-хубавите му години били зад тила му. В този миг той имал репутацията на течащ и непрекъснато нуждаещ се от ремонт кораб.
След сполучливото завземане на Малака тя е натоварена с полезности и отплава назад към Португалия, макар че публично е оповестена за рискова. Той по този начин и не стига до такава степен. На 20 ноември 1511 година, някъде наоколо до Малакския пролив, той попаднал в мощна стихия и потъва. Някои от членовете на екипажа оцеляват, само че доста други се удавят.
Експертите считат, че при потъването си корабът е превозвал съкровища на стойност към 2,6 милиарда $. Различни избавителни компании и откриватели са търсили това изгубено богатство, най-много търсачът на съкровища Робърт Маркс, който до момента е похарчил 20 милиона $ за търсенето на " Флор де ла Мар ". Досега той не си е върнал парите.
5. The Merchant Royal: Изгубено благосъстояние край крайбрежията на Корнуол
Не единствено испанците и португалците са имали неприятния табиет да губят в морето кораби, натоварени със съкровища. Англичаните също губят доста.
Най-болезненият от тях евентуално е Merchant Royal, който потъва през 1641 година Това е бил търговски транспортен съд, който е превозвал злато и сребро, които, в случай че бъдат открити през днешния ден, биха коствали десетки или даже стотици милиони долари.
Най-болезненият миг в загубата на Merchant Royal е мястото, където е потопен. Не във противников води или в далечни земи, а напълно покрай Ландс Енд в Корнуол. Корабът се е прибирал в Лондон след сполучливо комерсиално пътешестване в Западна Индия, когато е изминал сериозен теч.
Корабът към този момент беше надхвърлил доста целесъобразния си товар и беше в неприятно положение. Последната капка, която преляла чашата, било настъпването на стихия, която предизвикала повреда на помпите му. Всичко това било прекомерно и корабът потопен.
Днес Merchant Royal постоянно е именуван " Ел Дорадо на моретата ", защото се счита, че в него има злато на стойност към 1,5 милиарда $. Както фенове търсачи на съкровища, по този начин и морски археолози търсят кораба във водите край Корнуол.
През 2007 година екип от Odyssey Marine Exploration провокирал неспокойствие, когато разкрил потопен транспортен съд, за който се считало, че е Merchant Royal. Възстановените от останките монети обаче посочили, че това е испанска фрегата. През 2019 година е открита котвата на Merchant Royal, само че местоположението на самия транспортен съд остава мистерия.
6. Le Griffon: Изгубен в Големите езера
Не всички кораби се губят в морето. Le Griffon, или Griffin, както е бил прочут, е френски транспортен съд, който оперира в Големите езера на Америка през 60-те години на XIX век.
Той е първият ветроходен транспортен съд, който плава по Големите езера, и е тримачтов, издигнат от френския откривател Рене-Роберт Кавелие, сие дьо Ла Сал. Той е употребявал кораба по време на ранна експедиция към северноамериканската граница. Той е плавал с него до река Ниагара и го е употребявал, с цел да изследва елементи от езерото Ери.
Последното пътешестване на Льо Грифон е през септември 1679 година, когато отплава от залива Грийн Бей в езерото Мичиган. На борда му има дребен екипаж от шестима души и товар от кожи за търговия. Целта на пътуването му е остров Макинак, само че той по този начин и не стига до него.
Днес ориста му е мистерия. Знаем единствено, че корабът, дружно с екипажа и товара му, са изгубени. Съществуват две преобладаващи теории. Първата е, че корабът е попаднал в мощна стихия и е потопен. Втората е, че екипажът се е разбунтувал, откраднал е товара и е потопен в морето.
Корабът постоянно е именуван " Свещеният Граал на корабокрушенията в Голямото езеро " и разнообразни екипи през годините са го търсили. През 2014 година имаше огромно неспокойствие, когато двама търсачи на съкровища твърдяха, че са разкрили кораба, само че много смущаващо, откритието им се оказа транспортен съд с парна машина от XIX или XX век.
7.USS Indianapolis: Потопен от японците
Най-младият участник в нашия лист е USS Indianapolis, който потъва през 1945 година Корабът е бил тежък крайцер от клас " Портланд " на Военноморските сили на Съединени американски щати. Корабът има забележителна служебна история, като в интервала 1943-1944 година служи като флагмански транспортен съд на адмирал Реймънд Спрюанс по време на борбите на Пети флот по време на Втората международна война.
Преживял доста сражения по време на войната, " Индианаполис " среща окончателната си орис тъкмо след една свръхсекретна задача. Току-що е приключил високоскоростна доставка на уран и други съставни елементи за бомба, предопределена за " Little Boy " (първото нуклеарно оръжие, употребявано в миналото в битка), до военноморската база Тиниан, когато попада в засада на японската подводница I-58. Тя потъва в границите на 12 минути.
От 1195 членове на екипажа към 900 оцеляват при първичното корабокрушение. За злощастие, те са били блокирани във водите, обитаеми с акули, и са били нужни няколко дни, с цел да ги открият самолетите на Военноморски сили. До момента на спасяването им остават единствено 317 души. Останалите са изядени от акули или са умряли от отравяне със солена вода, излагане на въздействието ѝ или обезводняване. Днес това се помни като най-тежката американска военноморска злополука от Втората международна война, а корабът към момента е в неопределеност.
8.USS Cyclops: Жертва на Бермудския триъгълник?
Би било неточно да приключим публикация за изгубени корабокрушения, без да споменем най-малко Бермудския триъгълник. Последният ни запис е за една от най-известните жертви на това мистериозно леке в северната част на Атлантическия океан.
Корабът USS Cyclops е поръчан бързо, когато Съединени американски щати се включват в Първата международна война, и е спуснат на вода през май 1910 година Първоначално той служи по източното крайбрежие на Съединени американски щати, преди да бъде предаден на Морската работа за чуждестранен превоз през януари 1918 година
Корабът плава от Рио де Жанейро до Балтимор, когато изчезва. Никой не е сигурен за какво е потопен, само че има няколко теории. Някои обичат да акцентират обстоятелството, че е пътувал през Бермудския триъгълник, когато е потопен, само че има и по-практични разновидности.
Първата е, че се счита, че USS Cyclops е бил претрупан, когато е потопен, защото е превозвал 11 000 тона манган, както и 306 души екипаж. В комбиниране с обстоятелството, че в региона е обявено за стихия по времето, когато корабът е потопен, а за класа на кораба е било известно, че има структурни проблеми, това наподобява най-вероятното пояснение.
Друга доктрина е, че защото това се е случило към края на войната, корабът може да е бил потънал от немски подводен катер. Трета доктрина е, че капитанът на кораба е бил пийнал на кормилото и по някакъв метод е погубил кораба си. Докато откривателите не съумеят да открият мястото на последния покой на " Циклоп ", няма да разберем.
Тези кораби може да са изгубени за дълго време, само че към момента има огромна вяра, че могат да бъдат открити. В края на краищата корабът на Ърнест Шакълтън, " Ендюавър ", дълго време се смяташе за загубен, само че през 2022 година може би най-сетне беше открит благодарение на съвременни безпилотни дълбоководни подводници. С напредването на технологиите има вяра, че всички тези кораби могат да бъдат открити.
Това е брутална морска борба, която стартира с това, че самонадеяният англичанин споделя на Джоунс да се съобщи, защото неговият застаряващ транспортен съд няма никакъв късмет против един от най-хубавите кораби на британския флот. Англичаните се оказали в неточност и Джоунс и хората му в действителност съумели да завладяват HMS Serapis. За страдание, това е коствало скъпо.
По време на борбата Bonhomme Richard се възпламенява и получава няколко съдбовни удара под ватерлинията. Джоунс и неговият екипаж прекарват 36 часа в опити да спасят своя смел транспортен съд, само че в последна сметка би трябвало да го оставят да потъне в ледените води на Северно море.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ