Искат сексуалното влечение към деца да бъде обявено за вродено и естествено
Всеки обществен развой стартира с инцидентни прояви, минава през постепенна консолидация, с цел да приключи с замяна на открития ред. Затова е основно да провиждаме още от птичи взор „ алените влакна “ на зараждащи се обществени процеси, които другояче се губят в огромната картина на живота. Именно такава алена нишка са набиращите скорост опити за нормализация на педофилията, написа
От близо две десетилетия от избрани прогресистки и демократични среди се чуват откъслечни гласове в тази посока. Постепенно обаче обособените гласове се трансформират в хор. На 17 август 2011 година в Балтимор, Съединени американски щати се състоя „ теоретичен “ симпозиум на тематика: „ Педофилия, хора със полово увлечение към деца и дефинирането на психическите разстройства “.
Основен докладчик е Фред Бърлин от клиниката в Университета „ Джонс Хопкинс “, учредена от Джон Мъни, гуруто на актуалната лисенковщина - джендър-идеологията, съгласно която полът не е биологично детерминиран, а въпрос на персонален избор.
Самият Мъни, с изключение на със промяната на пола на деца, е прочут и с дейното си покровителство за унищожаване на възрастовите ограничавания за полови контакти.
Въпросният симпозиум е проведен от B4U-ACT - неправителствена организация, чиято публично оповестена задача е да подкрепя психически педофилите и тяхното приемане в обществото.
Алгоритъмът, който следват тези среди, с цел да реализиран задачата си за нормализация на педофилията, е подобен на този, по който мина трансджендъризма. Първо, желаят педофилията да бъде извадена от каталога на психологичните разстройства и оповестена за естествена полова ориентировка.
Сменят езика и терминологията - към този момент не приказват за педофилия, а за „ хора със полово увлечение към деца “, обозначавани с британската абревиатура MAP (minor-attracted person), и за „ педосексуална ориентировка “, внушавайки, че тя е нещо равнозначно на хетеро- и хомосексуалната.
Веднъж приравнена на полова ориентировка, педофилията би попаднала под закрилата на анти-дискриминационното законодателство, а оттова до цялостната u заверка пътят е къс. В тази посока през последните години започнаха все по-системно да се появяват публикации, покровителствен групи и обществени акции. Ето обособени образци.
Някога авторитетният, само че дискредитирал се през последните години като флагман на прогресистка и демократична агитация New York Times, разгласява на 5 октомври 2014 година програмната публикация „ Педафилията: разстройство, само че не закононарушение “. В нея авторката Марго Каплан загрижено разграничава педофилите на „ добродетелни “, които макар влечението си не са посягали на деца, и такива, които на процедура злоупотребяват полово с малолетни.
И по-късно изплюва камъчето - Конгресът на Съединени американски щати трябвало да премисли изключването на педофилията от анти-дискриминационната отбрана, която имат лицата с ментални разстройства в региона на здравните грижи, образованието и заетостта. Сексуалното увлечение към деца е оповестено за вродено и естествено, и в този смисъл неосъдително, стига да не е обвързвано с действително посягане.
Същите тези развива и някоя си Мириам Хейн в обществена тирада на TedX конференцията „ Бъдещи общества “, състояла се на 5 май 2018 година в Университета във Вюртцбург, Германия.
Преди броени седмици пък, през август, един от корпоративните колоси в производството на детски играчки Hasbro, пусна в продажба детска кукла, която под поличката, в интимната област има копче, при чието натискане куклата издава сладострастни звуци. Тоест, основаване у децата от най-ранна възраст на схващане, че сходни операции носят наслаждение, а по-късно и приемане за обикновено възрастният да прави това с детето.
Скандалът, който провокира този извратен продукт, въпреки всичко принуди корпоративните хищници да изтеглят куклата от магазините, само че това беше просто следващата „ китайска капка “.
Пак в този момент избухна и абсурдът с кино лентата Cuties („ Сладурани “) на френската режисьорка от сенегалски генезис Маймуна Дукуре. В него 11-годишни момиченца са показани в предизвикателни дрехи, танцуват идиотския танц с открит полов подтекст „ туъркинг “, насочат съблазнителни погледи към служители на реда и прочие
Опитите на демократичните бранители на лентата, наградена на филмовите фестивали Sundance и в Берлин, да настояват, че посланието било ориентирано против ранната сексуализация на децата са толкоз нелепи, едвам обясняваш, че една кино сцена на секс с деца е обръщение против детската порнография. Възмущението от този филм в Съединени американски щати е голямо и се разраства. Онлайн платформата Netflix, която го разпространява, е подложена на унищожителни рецензии, а няколко милиона души към този момент анулираха абонаментите си.
По линия на трансджендъризма стартира да се вкарва и понятието „ транс-възрастови “ хора, които били деца, пленени в тяло на възрастен. Трябвало да се пази правото им „ да бъдат каквито са “. Не е нужно да си делфийския пророк, с цел да се планува, че един път признато „ транс-възрастните “ да бъдат третирани като деца, да вървят на детска градина дружно с същинските дечица и прочие, разумно е по-късно да бъде подложен въпроса, че е обикновено тези хора също да имат полово увлечение към деца.
Какво стои зад всичко това? Транснационалният хайлайф - онази група от ултра-богати и овластени няколко хиляди души, наречени от известния американски политолог Дейвид Роткопф „ суперкласата “ - има една стратегическа цел.
Това е образуването на световен пазар без административни и политически ограничавания, в който жителите са трансформирани в потребители, а социално-класовите несъгласия, спорове и напрежения са притъпени и префокусирани от икономическите си учредения върху други, безвредни за ползите на световния хайлайф. За да се случи всичко това е нужна гигантска промяна.
Първо, анихилиране или най-малко дълбочинно ерозиране на главните институции и общности, които са импрегнирани на ценностно и процедурно равнище против този развой - националната страна, религията и фамилията. И, второ, тотална замяна на фундаментите на човешката персона посредством размиване и релативизиране на пола и расата.
Преведено от езика на тези аналитични систематизирания, „ прелестният нов свят “, към който ни тласкат наподобява по този начин. Управлението се изважда от демократичния надзор на жителите, който се реализира посредством конституционните механизми на националната страна и се концентрира в наднационални институции, чиито ръководители се селектират от елита (Световната банка, Европейската комисия, Световната комерсиална организация и пр.).
Религията, като ценностен пиедестал на огромна част от актуалните общества, е изкоренена от публичността, а светското начало в ръководството е сменено с нападателен атеизъм. Икономическите макро-противоречия са сменени от безбройните микро-конфликти на идентичности - джендърни и расови.
Традиционното мъжко и женско начало, като носители на волята за обществена битка и оттова способността за проведена опозиция на открития нов обществен ред, са притъпени посредством феминизацията на мъжете и стигматизирането на „ белия хетеросексуален мъж “, като облик на потисничеството, а при дамите - посредством демонизиране и премахване на обичайни обществени функции, които актуалната жена свободно избира и посредством нападателно навлизане в женското пространство на трансджендъризма - мъже, които си фантазират, че са дами.
Семейната институция е лишена от своя изконен надзор върху полезностите и възпитанието на поколенията и трансформирана от изконния за човешката цивилизация съюз сред мъж и жена в юридическа процедура, в която може да встъпи всеки и всичко. В този свят, лишен от полезностите, институциите и взаимовръзките, на които се опира демокрацията, властта на суперкласата ще бъде безпрекословна и неограничена.
Но той не е от Бога даден, а сътворен от демонски мозъци. Затова съпротивата против силите, които се пробват да го натрапят на човечеството, е интелектуален и политически императив. Нищо повече и нищо по-малко!
От близо две десетилетия от избрани прогресистки и демократични среди се чуват откъслечни гласове в тази посока. Постепенно обаче обособените гласове се трансформират в хор. На 17 август 2011 година в Балтимор, Съединени американски щати се състоя „ теоретичен “ симпозиум на тематика: „ Педофилия, хора със полово увлечение към деца и дефинирането на психическите разстройства “.
Основен докладчик е Фред Бърлин от клиниката в Университета „ Джонс Хопкинс “, учредена от Джон Мъни, гуруто на актуалната лисенковщина - джендър-идеологията, съгласно която полът не е биологично детерминиран, а въпрос на персонален избор.
Самият Мъни, с изключение на със промяната на пола на деца, е прочут и с дейното си покровителство за унищожаване на възрастовите ограничавания за полови контакти.
Въпросният симпозиум е проведен от B4U-ACT - неправителствена организация, чиято публично оповестена задача е да подкрепя психически педофилите и тяхното приемане в обществото.
Алгоритъмът, който следват тези среди, с цел да реализиран задачата си за нормализация на педофилията, е подобен на този, по който мина трансджендъризма. Първо, желаят педофилията да бъде извадена от каталога на психологичните разстройства и оповестена за естествена полова ориентировка.
Сменят езика и терминологията - към този момент не приказват за педофилия, а за „ хора със полово увлечение към деца “, обозначавани с британската абревиатура MAP (minor-attracted person), и за „ педосексуална ориентировка “, внушавайки, че тя е нещо равнозначно на хетеро- и хомосексуалната.
Веднъж приравнена на полова ориентировка, педофилията би попаднала под закрилата на анти-дискриминационното законодателство, а оттова до цялостната u заверка пътят е къс. В тази посока през последните години започнаха все по-системно да се появяват публикации, покровителствен групи и обществени акции. Ето обособени образци.
Някога авторитетният, само че дискредитирал се през последните години като флагман на прогресистка и демократична агитация New York Times, разгласява на 5 октомври 2014 година програмната публикация „ Педафилията: разстройство, само че не закононарушение “. В нея авторката Марго Каплан загрижено разграничава педофилите на „ добродетелни “, които макар влечението си не са посягали на деца, и такива, които на процедура злоупотребяват полово с малолетни.
И по-късно изплюва камъчето - Конгресът на Съединени американски щати трябвало да премисли изключването на педофилията от анти-дискриминационната отбрана, която имат лицата с ментални разстройства в региона на здравните грижи, образованието и заетостта. Сексуалното увлечение към деца е оповестено за вродено и естествено, и в този смисъл неосъдително, стига да не е обвързвано с действително посягане.
Същите тези развива и някоя си Мириам Хейн в обществена тирада на TedX конференцията „ Бъдещи общества “, състояла се на 5 май 2018 година в Университета във Вюртцбург, Германия.
Преди броени седмици пък, през август, един от корпоративните колоси в производството на детски играчки Hasbro, пусна в продажба детска кукла, която под поличката, в интимната област има копче, при чието натискане куклата издава сладострастни звуци. Тоест, основаване у децата от най-ранна възраст на схващане, че сходни операции носят наслаждение, а по-късно и приемане за обикновено възрастният да прави това с детето.
Скандалът, който провокира този извратен продукт, въпреки всичко принуди корпоративните хищници да изтеглят куклата от магазините, само че това беше просто следващата „ китайска капка “.
Пак в този момент избухна и абсурдът с кино лентата Cuties („ Сладурани “) на френската режисьорка от сенегалски генезис Маймуна Дукуре. В него 11-годишни момиченца са показани в предизвикателни дрехи, танцуват идиотския танц с открит полов подтекст „ туъркинг “, насочат съблазнителни погледи към служители на реда и прочие
Опитите на демократичните бранители на лентата, наградена на филмовите фестивали Sundance и в Берлин, да настояват, че посланието било ориентирано против ранната сексуализация на децата са толкоз нелепи, едвам обясняваш, че една кино сцена на секс с деца е обръщение против детската порнография. Възмущението от този филм в Съединени американски щати е голямо и се разраства. Онлайн платформата Netflix, която го разпространява, е подложена на унищожителни рецензии, а няколко милиона души към този момент анулираха абонаментите си.
По линия на трансджендъризма стартира да се вкарва и понятието „ транс-възрастови “ хора, които били деца, пленени в тяло на възрастен. Трябвало да се пази правото им „ да бъдат каквито са “. Не е нужно да си делфийския пророк, с цел да се планува, че един път признато „ транс-възрастните “ да бъдат третирани като деца, да вървят на детска градина дружно с същинските дечица и прочие, разумно е по-късно да бъде подложен въпроса, че е обикновено тези хора също да имат полово увлечение към деца.
Какво стои зад всичко това? Транснационалният хайлайф - онази група от ултра-богати и овластени няколко хиляди души, наречени от известния американски политолог Дейвид Роткопф „ суперкласата “ - има една стратегическа цел.
Това е образуването на световен пазар без административни и политически ограничавания, в който жителите са трансформирани в потребители, а социално-класовите несъгласия, спорове и напрежения са притъпени и префокусирани от икономическите си учредения върху други, безвредни за ползите на световния хайлайф. За да се случи всичко това е нужна гигантска промяна.
Първо, анихилиране или най-малко дълбочинно ерозиране на главните институции и общности, които са импрегнирани на ценностно и процедурно равнище против този развой - националната страна, религията и фамилията. И, второ, тотална замяна на фундаментите на човешката персона посредством размиване и релативизиране на пола и расата.
Преведено от езика на тези аналитични систематизирания, „ прелестният нов свят “, към който ни тласкат наподобява по този начин. Управлението се изважда от демократичния надзор на жителите, който се реализира посредством конституционните механизми на националната страна и се концентрира в наднационални институции, чиито ръководители се селектират от елита (Световната банка, Европейската комисия, Световната комерсиална организация и пр.).
Религията, като ценностен пиедестал на огромна част от актуалните общества, е изкоренена от публичността, а светското начало в ръководството е сменено с нападателен атеизъм. Икономическите макро-противоречия са сменени от безбройните микро-конфликти на идентичности - джендърни и расови.
Традиционното мъжко и женско начало, като носители на волята за обществена битка и оттова способността за проведена опозиция на открития нов обществен ред, са притъпени посредством феминизацията на мъжете и стигматизирането на „ белия хетеросексуален мъж “, като облик на потисничеството, а при дамите - посредством демонизиране и премахване на обичайни обществени функции, които актуалната жена свободно избира и посредством нападателно навлизане в женското пространство на трансджендъризма - мъже, които си фантазират, че са дами.
Семейната институция е лишена от своя изконен надзор върху полезностите и възпитанието на поколенията и трансформирана от изконния за човешката цивилизация съюз сред мъж и жена в юридическа процедура, в която може да встъпи всеки и всичко. В този свят, лишен от полезностите, институциите и взаимовръзките, на които се опира демокрацията, властта на суперкласата ще бъде безпрекословна и неограничена.
Но той не е от Бога даден, а сътворен от демонски мозъци. Затова съпротивата против силите, които се пробват да го натрапят на човечеството, е интелектуален и политически императив. Нищо повече и нищо по-малко!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ