Иван Вазов - кръстник на Красно село
Всеки софиянец пък и всеки българин знае, че има столичен квартал " Красно село ", само че малко на брой са ония, които знаят по кое време поражда поселището и кой му дава това звучно име. " Красно село " е измежду дребното софийски квартали с ясна история от първия си ден.
Първият му гражданин е Димитър Н. Геров. Роден е в Панагюрище и е наследник на Никола Геров, който по време на славното Априлско въстание, дружно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов, са майстори на черешовите топчета в столицата на Четвърти революционен окръг - Панагюрище. След потушаване на въстанието, запалване на селището и кланетата в него, Димитър Геров взема каквото може и след дълго странствуване се открива край София.
По това време на мястото на днешното " Красно село " няма нито една сграда, а най-крайните къщи на София опират до сегашната емблематична болница " Н. И. Пирогов ".
В брой от " Известия на Красноселското национално читалище ", от време на време издание за култура, просвета и изкуство, книга II от 1938 година, са оповестени " Бележки-спомени " на първия преселник:
" Беше годината 1897, когато търсейки място в землището на село Бояна за осъществяване на зародилата се тогава у мене концепция за основаване на едно образцово стопанство, аз харесах едно място от към 12 декара, които откупих, и на другата година построих на него скромна къщичка, в която заживях със фамилията си без никакви съседи ".
Следващите три години Димитър Геров живее на това място самичък, липсва всевъзможен превоз, има единствено селски неподдържани пътища.
Обстановката последователно се трансформира когато стартира градежът на трамвайната линия София-Княжево. Идват още няколко заселници: Васил Коцев, Димитър х. Иванов, Стоян Варталски и един софийски арбитър с фамилно име Монаджиков. В началото трамваят е конски. От 1 януари 1901 година потегля електрическият трамвай по една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава най-дългата трамвайна линия в столицата. Съблазнени от хубавата природа и удобствата с транспорта, а също и от евтините за времето си дворни места, броят на новодомците тук нараства.
Селището към момента няма име, води се Махала Бояна.
В спомените си първият гражданин на новото поселище продължава:
" През 1903 година, събрани на съседска среща у нас, се породи предпочитание да изберем уместно име на нашето населено място ".
Започват оферти: Ягодово оферират ягодарите, Малиново оферират малинарите, Градината оферират градинарите, Нова Бояна подмятат други.
Разбрали заселниците, че сами няма да се спогодят и решили да се отнесат до някое авторитетно лице в столицата. Спират се на уважавания от всички българи стихотворец и публицист Иван Вазов. Изпращат Димитър п. Иванов, тогава персонален другар с патриарха на българската литература, и с него още двама - да бъде делегация.
- По вашия въпрос не съм мислил - почнал Вазов, - само че когато с трамвай съм ходил до Княжево и съм гледал никнещите на места из просторното поле къщички, аз съм си представял, че не след доста време тук ще има огромно и хубаво село.
В края на диалога Вазов предлага две имена за новото поселище: Калояново или Красно село.
Единодушно всички от махалата одобряват второто име - Красно село.
" По подобен метод - написа първият преселник - се тури началото на основаното от мен поселище, което в продължение на 40 години се разрастваше и доближи до днешното си състояние, броейки над 10 000 поданици. Щастлив се смятам, че въпреки и след доста години, доживях деня, в който нашето поселище с право се показва като най-хубавото и съвременно предградие на нашата столица ".
Така, прославеният национален стихотворец и публицист Иван Вазов, става кръстник на Красно село като му дава толкоз картинно и с историческо наличие име.
Какво е имал поради фамозният стихотворец и публицист при предлагането на тези две имена?
Първото име, което предлага Вазов е Калояново, на името на севастократор Калоян, бивш държател на тези земи, брачен партньор на прелестната Десислава. Портретите им са изписани в криптата на църквата. Вазов се е любувал на прелестните фрески в Боянската черква още по време на игото - 1874 година
След Освобождението Вазов демонстрира необикновен интерес към Витоша, към зелените поляни под нея и към остарялата Боянска твърдина, влезнали в творчеството му. И по-късно, през 1897 година, като написа във в. " Мир ", един от псевдонимите му е " Боянец ". Пред биографа си проф. Иван Шишманов той споделя:
" Аз съм влюбен, както знаеш, във Витоша. Любувам й се всеки ден от прозореца и писал съм много за нея и в прозаичност и в лирика ".
А за духовния храм той приказва с екстаз:
" Боянската църква. Тук се усеща добре моята романтика ".
Убеден русофил, и за второто предложение - Красно село - Вазов има не по-малко съображения.
Красно село е име на населено място в покрайнините на Петербург. В него е квартирувала Първа донска дивизия. Тя прекосява дълъг път от Петербург до Дунав и взема присъединяване в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година В покрайнините на София, в землището на днешното " Красно село " е бил нейният пръв лагер. Вазов очевидно се е срещал в Одеса, в Петербург или в София, с някои от красноселските освободители. А и звучността и образността на името на тяхното населено място са му харесвали, с цел да го предложи на първите заселници. Още повече, " красно " в старобългарския език значи красиво, привлекателно.
В землището на " Красно село " е и фамозното Хайдушко кладенче, наричано и Хайдушко изворче в местността Хайдушка поляна. Тук се подвизавали националните хайдути Марко Войвода и Кьосеоглу Вълко. Вазов евентуално е проучил историята на тези места най-малко що се отнася до хайдушкия им епос, защото " красно " има смисъл на " красиво ", само че и на " алено ", " обагрено от кръвта ".
След жестокия Ньойски контракт от 1920 година и преди началото на Втората международна война, от останалите под непознато робство български земи хиляди фамилии потеглят към Майката татковина. Около 500 фамилии бежанци се откриват в тогавашния сателитен квартал на столицата - " Красно село ". Оттогава негови региони са посочени " Добруджански квартал ", " Царибродски квартал " и други
Официално името на новото и красиво населено място намира своето място когато се разгласява описът на обитаемоте места в България. През 1926 година Боянската община афишира, че единствено в боянското " Красно село " живеят 700 фамилии.
От една къщурка на " гола " поляна " Красно село " толкоз се разраства, че в този момент към този момент регионът с това име е измежду първите в столицата.
Първият му гражданин е Димитър Н. Геров. Роден е в Панагюрище и е наследник на Никола Геров, който по време на славното Априлско въстание, дружно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов, са майстори на черешовите топчета в столицата на Четвърти революционен окръг - Панагюрище. След потушаване на въстанието, запалване на селището и кланетата в него, Димитър Геров взема каквото може и след дълго странствуване се открива край София.
По това време на мястото на днешното " Красно село " няма нито една сграда, а най-крайните къщи на София опират до сегашната емблематична болница " Н. И. Пирогов ".
В брой от " Известия на Красноселското национално читалище ", от време на време издание за култура, просвета и изкуство, книга II от 1938 година, са оповестени " Бележки-спомени " на първия преселник:
" Беше годината 1897, когато търсейки място в землището на село Бояна за осъществяване на зародилата се тогава у мене концепция за основаване на едно образцово стопанство, аз харесах едно място от към 12 декара, които откупих, и на другата година построих на него скромна къщичка, в която заживях със фамилията си без никакви съседи ".
Следващите три години Димитър Геров живее на това място самичък, липсва всевъзможен превоз, има единствено селски неподдържани пътища.
Обстановката последователно се трансформира когато стартира градежът на трамвайната линия София-Княжево. Идват още няколко заселници: Васил Коцев, Димитър х. Иванов, Стоян Варталски и един софийски арбитър с фамилно име Монаджиков. В началото трамваят е конски. От 1 януари 1901 година потегля електрическият трамвай по една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава най-дългата трамвайна линия в столицата. Съблазнени от хубавата природа и удобствата с транспорта, а също и от евтините за времето си дворни места, броят на новодомците тук нараства.
Селището към момента няма име, води се Махала Бояна.
В спомените си първият гражданин на новото поселище продължава:
" През 1903 година, събрани на съседска среща у нас, се породи предпочитание да изберем уместно име на нашето населено място ".
Започват оферти: Ягодово оферират ягодарите, Малиново оферират малинарите, Градината оферират градинарите, Нова Бояна подмятат други.
Разбрали заселниците, че сами няма да се спогодят и решили да се отнесат до някое авторитетно лице в столицата. Спират се на уважавания от всички българи стихотворец и публицист Иван Вазов. Изпращат Димитър п. Иванов, тогава персонален другар с патриарха на българската литература, и с него още двама - да бъде делегация.
- По вашия въпрос не съм мислил - почнал Вазов, - само че когато с трамвай съм ходил до Княжево и съм гледал никнещите на места из просторното поле къщички, аз съм си представял, че не след доста време тук ще има огромно и хубаво село.
В края на диалога Вазов предлага две имена за новото поселище: Калояново или Красно село.
Единодушно всички от махалата одобряват второто име - Красно село.
" По подобен метод - написа първият преселник - се тури началото на основаното от мен поселище, което в продължение на 40 години се разрастваше и доближи до днешното си състояние, броейки над 10 000 поданици. Щастлив се смятам, че въпреки и след доста години, доживях деня, в който нашето поселище с право се показва като най-хубавото и съвременно предградие на нашата столица ".
Така, прославеният национален стихотворец и публицист Иван Вазов, става кръстник на Красно село като му дава толкоз картинно и с историческо наличие име.
Какво е имал поради фамозният стихотворец и публицист при предлагането на тези две имена?
Първото име, което предлага Вазов е Калояново, на името на севастократор Калоян, бивш държател на тези земи, брачен партньор на прелестната Десислава. Портретите им са изписани в криптата на църквата. Вазов се е любувал на прелестните фрески в Боянската черква още по време на игото - 1874 година
След Освобождението Вазов демонстрира необикновен интерес към Витоша, към зелените поляни под нея и към остарялата Боянска твърдина, влезнали в творчеството му. И по-късно, през 1897 година, като написа във в. " Мир ", един от псевдонимите му е " Боянец ". Пред биографа си проф. Иван Шишманов той споделя:
" Аз съм влюбен, както знаеш, във Витоша. Любувам й се всеки ден от прозореца и писал съм много за нея и в прозаичност и в лирика ".
А за духовния храм той приказва с екстаз:
" Боянската църква. Тук се усеща добре моята романтика ".
Убеден русофил, и за второто предложение - Красно село - Вазов има не по-малко съображения.
Красно село е име на населено място в покрайнините на Петербург. В него е квартирувала Първа донска дивизия. Тя прекосява дълъг път от Петербург до Дунав и взема присъединяване в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година В покрайнините на София, в землището на днешното " Красно село " е бил нейният пръв лагер. Вазов очевидно се е срещал в Одеса, в Петербург или в София, с някои от красноселските освободители. А и звучността и образността на името на тяхното населено място са му харесвали, с цел да го предложи на първите заселници. Още повече, " красно " в старобългарския език значи красиво, привлекателно.
В землището на " Красно село " е и фамозното Хайдушко кладенче, наричано и Хайдушко изворче в местността Хайдушка поляна. Тук се подвизавали националните хайдути Марко Войвода и Кьосеоглу Вълко. Вазов евентуално е проучил историята на тези места най-малко що се отнася до хайдушкия им епос, защото " красно " има смисъл на " красиво ", само че и на " алено ", " обагрено от кръвта ".
След жестокия Ньойски контракт от 1920 година и преди началото на Втората международна война, от останалите под непознато робство български земи хиляди фамилии потеглят към Майката татковина. Около 500 фамилии бежанци се откриват в тогавашния сателитен квартал на столицата - " Красно село ". Оттогава негови региони са посочени " Добруджански квартал ", " Царибродски квартал " и други
Официално името на новото и красиво населено място намира своето място когато се разгласява описът на обитаемоте места в България. През 1926 година Боянската община афишира, че единствено в боянското " Красно село " живеят 700 фамилии.
От една къщурка на " гола " поляна " Красно село " толкоз се разраства, че в този момент към този момент регионът с това име е измежду първите в столицата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ