Политиците посякоха идеята на бизнеса да не се плащат първите три болнични дни
Всеки четвърти болничен лист в България се издава на здрав човек, заяви Васил Велев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Асоциацията провежда полемиката в опит да завоюва съидейници за остарялата си концепция първите 3 дни от болничните да не се заплащат на служащите. В нея участваха министърът на труда и обществената политика Бисер Петков, ръководителят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи, ръководителят на икономическата комисия в Народното събрание Петър Кънев от Българска социалистическа партия и шефът на Националния застрахователен институт Ивайло Иванов.
Предложението на бизнеса е паричното обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, трудова акцидент и професионална болест да се изплаща от четвъртия ден до възобновяване на работоспособността.
Васил Велев показа данни от националната статистика и от Национален осигурителен институт, съгласно която изплатените болнични от 2012 година насам са нарастнали три пъти. "Ние предлагаме солидарността в изплащането на болнични да стартира от 4-ия ден, а не от първия, както е в този момент. 9-10 дни е приблизително при нас отсъствието по болест, а в Турция е 2-3 дни, което притегля вложители. Нашето законодателство подтиква едно грозно събитие – всеобщи обири и всеобща корупция.От съзнателните служащи се крадат към 50 млн. лева всяка година. Още 150 млн. лева се крадат от Национален осигурителен институт и се пропущат да се изработят 1 милиарда лева годишно, което прави към 400 млн. лева пропуснати изгоди за бюджета ", сподели Велев и добави, че съвсем няма осъдени лекари за издаване на подправени болнични.
Общо 2 748 173 са изплатените болнични листове през 2018 година, до момента в който наетите лица са 2 238 402. От АИКБ припомниха, че казусът поражда поради смяната в Кодекса за обществено подкрепяне от 1 януари 2013 година, когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на обезпеченото лице за краткотрайна нетрудоспособност. Тогава тази мярка е била планувана като краткотрайна антикризисна, която обаче е станала непрекъсната. Преди да се одобри тази мярка през 2012 година изплатените болнични листа са били 1 353 504, акцентира Велев. Според статистиката през 2017 година Най-малко болнични листа са издадени в Добрич, а най-вече са боледували в Стара Загора. "Няма и съвсем никаква разлика в чистото заплащане на един служащ, ползващ болничен лист за 3 дни и подобен, който не употребява. При прилагане на болничен лист служащият получава чисто заплащане приблизително месечно единствено с 3 % по-малко, само че за сметка на това работи с 15 % по-малко ", съобщи ръководителят на АИКБ. Той е на мнение, че това е доста сериозен тласък за осъществяването на тези злоупотреби.
Несъгласие с предлагането на бизнеса изрази министърът на труда и обществената политика Бисер Петков. Той окачестви предлагането като "едно от вероятните решения ", само че го окачестви като "непропорционално, прекалено и обществено недопустимо " и призна, че от 2012 година в действителност броят на издадените болнични листа се е нараснал, само че моли да се търсят други решения на казуса. Министърът предложи да се разиска опцията за ограничение на периода, в който персоналните лекари могат да издават болничен лист. Сега този период е до 14 дни непрестанно. "Мисля, че във времето обратно е било до 7 дни ", добави Бисер Петков. Освен това той добави, че може да обмисли и ограничаване до 40 дни в общата дълготрайност в границите на една година, в която персоналният доктор може да издава болничен лист. Според него може да се одобри и мярка, в която работодателят взе участие в обезщетяването на служащите за не повече от 15 дни в границите на годината. Може да се разиска и опцията за преразпределение на изплащането на дните сред работодателите и държавното публично обезпечаване. Според него общата сума на компенсации на издадените болнични пораства и поради повишението на междинния размер на приходите.
Председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи акцентира, че злоупотребите с болнични се потвърждават в съда, а не на кръгла маса. Ако се одобри предлагането на бизнеса, то Национален осигурителен институт ще бъде претрупан в допълнение с още 198 млн. лева Според него увеличеният брой издавани болнични е поради влошения здравен статус на българите и обстоятелството, че България е преди всичко по смъртност в Европейския съюз. Работодателите, по Закона за здравето и наредбите за здравната експертиза, са в правото си да управляват спазването на болничния режим на чиновниците си, а докторите носят отговорност по Наказателния кодекс за издаване на документ с погрешно наличие, добави доктор Адемов. Той предложи два разновидността за решение на казуса. Единият е за първите три дни от болничните да се заплаща друга, контрактувана от обществените сътрудници сума, а другият – служащите да отсъстват три дни с позволение на работодателя, като през тези три дни заплатите им да вървят. Ако чиновниците злоупотребяват с това, работодателите са в правото си да се освободят от тях, сподели Адемов.
Председателят на икономическата парламентарна комисия Петър Кънев от Българска социалистическа партия моли да се направи работна група в границите на Националния съвет за тристранно съдействие, която да реши казуса. Управителят на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов изрично не е склонен неговото ведомство да поеме изплащането на първите три дни. То би натоварило бюджета на Национален осигурителен институт с най-малко още 200 млн. лева Той прикани да се ускори контрола при издаването на болнични.
Междувременно обществената комисия ден преди полемиката остави без смяна режимът на заплащане на болничните. Депутатите отхвърлиха импортирани от "Воля " промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които предвиждаха първите три дни болнични да се изплащат от бюджета на Държавното публично обезпечаване. Синдикатите също изрично не са съгласни с предлагането на бизнеса и го дефинират като „ нечовешко и нелегално “, само че съгласно техни представители е редно издаването на подправени болнични да се криминализира.
Асоциацията провежда полемиката в опит да завоюва съидейници за остарялата си концепция първите 3 дни от болничните да не се заплащат на служащите. В нея участваха министърът на труда и обществената политика Бисер Петков, ръководителят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи, ръководителят на икономическата комисия в Народното събрание Петър Кънев от Българска социалистическа партия и шефът на Националния застрахователен институт Ивайло Иванов.
Предложението на бизнеса е паричното обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, трудова акцидент и професионална болест да се изплаща от четвъртия ден до възобновяване на работоспособността.
Васил Велев показа данни от националната статистика и от Национален осигурителен институт, съгласно която изплатените болнични от 2012 година насам са нарастнали три пъти. "Ние предлагаме солидарността в изплащането на болнични да стартира от 4-ия ден, а не от първия, както е в този момент. 9-10 дни е приблизително при нас отсъствието по болест, а в Турция е 2-3 дни, което притегля вложители. Нашето законодателство подтиква едно грозно събитие – всеобщи обири и всеобща корупция.От съзнателните служащи се крадат към 50 млн. лева всяка година. Още 150 млн. лева се крадат от Национален осигурителен институт и се пропущат да се изработят 1 милиарда лева годишно, което прави към 400 млн. лева пропуснати изгоди за бюджета ", сподели Велев и добави, че съвсем няма осъдени лекари за издаване на подправени болнични.
Общо 2 748 173 са изплатените болнични листове през 2018 година, до момента в който наетите лица са 2 238 402. От АИКБ припомниха, че казусът поражда поради смяната в Кодекса за обществено подкрепяне от 1 януари 2013 година, когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния лист на обезпеченото лице за краткотрайна нетрудоспособност. Тогава тази мярка е била планувана като краткотрайна антикризисна, която обаче е станала непрекъсната. Преди да се одобри тази мярка през 2012 година изплатените болнични листа са били 1 353 504, акцентира Велев. Според статистиката през 2017 година Най-малко болнични листа са издадени в Добрич, а най-вече са боледували в Стара Загора. "Няма и съвсем никаква разлика в чистото заплащане на един служащ, ползващ болничен лист за 3 дни и подобен, който не употребява. При прилагане на болничен лист служащият получава чисто заплащане приблизително месечно единствено с 3 % по-малко, само че за сметка на това работи с 15 % по-малко ", съобщи ръководителят на АИКБ. Той е на мнение, че това е доста сериозен тласък за осъществяването на тези злоупотреби.
Несъгласие с предлагането на бизнеса изрази министърът на труда и обществената политика Бисер Петков. Той окачестви предлагането като "едно от вероятните решения ", само че го окачестви като "непропорционално, прекалено и обществено недопустимо " и призна, че от 2012 година в действителност броят на издадените болнични листа се е нараснал, само че моли да се търсят други решения на казуса. Министърът предложи да се разиска опцията за ограничение на периода, в който персоналните лекари могат да издават болничен лист. Сега този период е до 14 дни непрестанно. "Мисля, че във времето обратно е било до 7 дни ", добави Бисер Петков. Освен това той добави, че може да обмисли и ограничаване до 40 дни в общата дълготрайност в границите на една година, в която персоналният доктор може да издава болничен лист. Според него може да се одобри и мярка, в която работодателят взе участие в обезщетяването на служащите за не повече от 15 дни в границите на годината. Може да се разиска и опцията за преразпределение на изплащането на дните сред работодателите и държавното публично обезпечаване. Според него общата сума на компенсации на издадените болнични пораства и поради повишението на междинния размер на приходите.
Председателят на парламентарната комисия по труда и демографската политика доктор Хасан Адемов от Движение за права и свободи акцентира, че злоупотребите с болнични се потвърждават в съда, а не на кръгла маса. Ако се одобри предлагането на бизнеса, то Национален осигурителен институт ще бъде претрупан в допълнение с още 198 млн. лева Според него увеличеният брой издавани болнични е поради влошения здравен статус на българите и обстоятелството, че България е преди всичко по смъртност в Европейския съюз. Работодателите, по Закона за здравето и наредбите за здравната експертиза, са в правото си да управляват спазването на болничния режим на чиновниците си, а докторите носят отговорност по Наказателния кодекс за издаване на документ с погрешно наличие, добави доктор Адемов. Той предложи два разновидността за решение на казуса. Единият е за първите три дни от болничните да се заплаща друга, контрактувана от обществените сътрудници сума, а другият – служащите да отсъстват три дни с позволение на работодателя, като през тези три дни заплатите им да вървят. Ако чиновниците злоупотребяват с това, работодателите са в правото си да се освободят от тях, сподели Адемов.
Председателят на икономическата парламентарна комисия Петър Кънев от Българска социалистическа партия моли да се направи работна група в границите на Националния съвет за тристранно съдействие, която да реши казуса. Управителят на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов изрично не е склонен неговото ведомство да поеме изплащането на първите три дни. То би натоварило бюджета на Национален осигурителен институт с най-малко още 200 млн. лева Той прикани да се ускори контрола при издаването на болнични.
Междувременно обществената комисия ден преди полемиката остави без смяна режимът на заплащане на болничните. Депутатите отхвърлиха импортирани от "Воля " промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които предвиждаха първите три дни болнични да се изплащат от бюджета на Държавното публично обезпечаване. Синдикатите също изрично не са съгласни с предлагането на бизнеса и го дефинират като „ нечовешко и нелегално “, само че съгласно техни представители е редно издаването на подправени болнични да се криминализира.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ