Космическите изследвания в България станаха на 50 години
Всеки българин знае имената на нашите космонавти Георги Иванов и Александър Александров, само че малко на брой се сещат, че престижът на България като 18-а галактическа страна в света и 6-а със собствен космонавт преди време не се роди от нищото. Роди се с напъните на българските учени, с научните стратегии за полетите на двама космонавти и на голям брой върхови галактически планове, откакто са взели участие в проучването на Космоса от разбора и ловенето през 1959 година на първите сигнали на първия неестествен сателит на Земята.
Изминаха тъкмо 50 години от основаването на 1 ноември 1969 година в Българска академия на науките на Научна група по физика на Космоса, през годините прераснала в централна лаборатория и институт. Тази дата се приема за начало на галактическите проучвания в България и на българските научни школи в региона на физиката на Космоса, отдалечените проучвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, проф. Митко Гогошев и още доста видни наши учени са първопроходците и създателите на това почтено дело.
Научни стратегии и апаратури за полетите на двама космонавти (1979 и 1988 г). Два спътника с българска инсталация - " България 1300 " (1981 г.). Участие в междупланетната станция " Фобос " (1988 г.), при която българската видеосистема съумя да направи единствената фотография на Фобос, спътника на Марс, обиколила света върху корицата на сп. " Нейчър ". 150 създадени в България и работили на орбита галактически апаратури, измежду които неповторимите за времето си галактически видеосистеми " Спектър 15 " и изключително видеосистемата " Спектър " с 256 канала, основана в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия в Българска академия на науките без аналог в тогавашното галактическо приборостроене, когато американските аналози са имали разграничителна дарба единствено 150 канала. Третата страна в света след Русия и Съединени американски щати, произвела галактически храни, и първата, основала галактическа оранжерия, в която на орбита бе отгледана пшеница. Първият академик от някогашните социалистически страни и десетият в света (акад. Димитър Мишев), почетен през 2001 година с премията на Международната академия по астронавтика " за основни и дълготрайни приноси в развиването на галактическите науки ". Това е единствено незадълбочен взор към върховите достижения, с които българските учени извисиха престижа на България пред света.
И всичко това се е случило през десетилетията на социализма, жигосан през днешния ден като незаконен и изпъден с достиженията си даже от учебниците. Безобразно е, само че на сегашните млади генерации българи е отнето правото да знаят, че страната ни има с какво да се гордее и не всеки път е била известна по земята единствено с корупция, с купени избори, с най-ускореното приключване на мозъци и с най-голямата беднотия в Европа! А факт е, че през днешния ден в ученическите състезания на фондация " Еврика " за Космоса, година след година, вземат участие доста деца от цяла България и демонстрират и резултати, и интерес към проучванията на Вселената.
Унизяването на българската просвета не е от през вчерашния ден, то продължава към този момент години. Ще загатна единствено, че в средата на първото десетилетие на този век, когато се възхищавахме от непознатия " милениум ", а у нас откривателите бяха докарани до просешка сопа, даже Националният фонд за научни проучвания отхвърли да финансира планове в перспективно направление като галактическите проучвания - не били приоритет за България! Какво от това, че точно галактическите проучвания раждат най-модерните технологии във всички области на актуалното ни съществуване. В България в това число. От названието на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия пък - в която се родиха популярните български галактически видеосистеми и дозиметри и която при промените стана част от Института за галактически проучвания и технологии, от 2012 година отпадна името на основателя й - акад. Димитър Мишев. Така отминава международната популярност!
Тези неща ни подсетиха завчера в Българска академия на науките - учредения преди 150 години теоретичен храм на България. Половинвековният празник от началото на галактическите проучвания у нас бе маркиран с тържествено заседание и атрактивна галерия. Непоказвани фотоси от Космоса, направени от първия ни космонавт Георги Иванов; мостри на българска галактическа апаратура; галактически храни и макет на първата в света галактическа оранжерия; скафандърът на втория ни космонавт Александър Александров са част от експонатите в изложбата. Тя ще бъде отворена за гости в постройката на Българска академия на науките до 12 ноември. В института са подели самодейност да продават по 50 лева фотосите, направени от Георги Иванов - само че единствено против ангажимент от купувачите да ги подарят на някое учебно заведение!
Нашите учени не престават да пишат актуалната история на българските галактически проучвания и технологии. България в действителност ражда гении, само че май, че не ги заслужава. И сигурно оставя на света да ги цени повече от нея.
Ген.-лейт. Георги Иванов:
Нямаше да има полет, в случай че нямаше научна стратегия за него, основана от нашите учени. Космическият полет е единствено върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и експерти, които основават и стратегиите, и приборите, и системите за проучванията. В програмата на нашия полет с Рукавишников влизаха 27 опита, плановете и апаратурите за които бяха създадени в България - като " Спектър 15 ", " Дъга ", софтуерни опити, основани у нас и признати от конструкторското бюро в Съветския съюз и от хората, които строят ракетите и корабите. След полета руснаците дадоха цели два спътника на България, които бяха наситени напълно с българска инсталация, основана от нашите учени, професори и учени - акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, Митко Гогошев, те бяха ръководители на научните стратегии. Дори единствено това потвърждава високото ниво на българската просвета, което беше оценено от сътрудниците ни в програмата " Интеркосмос ".
Проф. Цветан Дачев:
Нито ден през тези години не са спрели да летят апаратите, основани от нашия екип с проф. Йорданка Семкова. В момента най-актуален е дозиметърът " Люлин МО ", който е в орбита към Марс към този момент съвсем две години, дава чудесни данни, всеки ден се получават. Той мери дозата радиация към Марс. Лети на 400 км в кръгова орбита към планетата, направи съвсем година и половина на тази така наречен научна орбита на спътника. Проектът е интернационален, на първо място на съветския " Роскосмос " и на Европейската галактическа организация, които се кооперираха, с цел да го осъществят. Предстои второ издание на тази задача, следващата година би трябвало да бъде изведен нов сателит, който да занесе един сходен наш уред - " Люлин ML ". Той ще бъде на платформа, която ще се спусне на повърхността на Марс. И това ще е първият български уред, който ще кацне на друга планета.
Новите проекти на дозиметрите " Люлин "
" Люлин ML " ще взе участие в интернационална задача до Марс, като ще кацне на повърхността на планетата, изстрелване август 2020 година
" Люлин Акционерна фирма " ще мери дозите радиация в човекоподобен призрак " Матрьошка " (Русия), изстрелване 2022 година
" Lulin-Ten-Kоh-2 " ще взе участие в взаимен план с Япония, Холандия и Съединени американски щати, изстрелване 2022 година
" Lulin AR " ще полети на аржентинско-бразилски сателит с присъединяване и на Италия през 2022 година
" РЗД-Б3 " ще бъде изстрелян на съветския биологичен сателит " Бион-М " 2 през 2022 година
***
В развой на създаване сега в съдействие с Русия е комплекс " Люлин МКС-2 ", състоящ се от 5 блока, ще бъде доставен на Международната галактическа станция.
" Люлин Л " е предопределен за сателит към Луната, ще бъде изведен през 2024 година
" Люлин Ф 1 " ще взе участие в задачата " Фобос Грунт ", от която се чака да донесе почва от спътника на Марс Фобос, изстрелване през 2027 година
С лабораторията " Лоренс " в Бъркли - Съединени американски щати, се разисква присъединяване на инсталация вид " Люлин ", ще бъде изстреляна през 2024 година
В развой на договаряне са още три плана с Русия и един със Съединени американски щати.
Изминаха тъкмо 50 години от основаването на 1 ноември 1969 година в Българска академия на науките на Научна група по физика на Космоса, през годините прераснала в централна лаборатория и институт. Тази дата се приема за начало на галактическите проучвания в България и на българските научни школи в региона на физиката на Космоса, отдалечените проучвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. Акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, проф. Митко Гогошев и още доста видни наши учени са първопроходците и създателите на това почтено дело.
Научни стратегии и апаратури за полетите на двама космонавти (1979 и 1988 г). Два спътника с българска инсталация - " България 1300 " (1981 г.). Участие в междупланетната станция " Фобос " (1988 г.), при която българската видеосистема съумя да направи единствената фотография на Фобос, спътника на Марс, обиколила света върху корицата на сп. " Нейчър ". 150 създадени в България и работили на орбита галактически апаратури, измежду които неповторимите за времето си галактически видеосистеми " Спектър 15 " и изключително видеосистемата " Спектър " с 256 канала, основана в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия в Българска академия на науките без аналог в тогавашното галактическо приборостроене, когато американските аналози са имали разграничителна дарба единствено 150 канала. Третата страна в света след Русия и Съединени американски щати, произвела галактически храни, и първата, основала галактическа оранжерия, в която на орбита бе отгледана пшеница. Първият академик от някогашните социалистически страни и десетият в света (акад. Димитър Мишев), почетен през 2001 година с премията на Международната академия по астронавтика " за основни и дълготрайни приноси в развиването на галактическите науки ". Това е единствено незадълбочен взор към върховите достижения, с които българските учени извисиха престижа на България пред света.
И всичко това се е случило през десетилетията на социализма, жигосан през днешния ден като незаконен и изпъден с достиженията си даже от учебниците. Безобразно е, само че на сегашните млади генерации българи е отнето правото да знаят, че страната ни има с какво да се гордее и не всеки път е била известна по земята единствено с корупция, с купени избори, с най-ускореното приключване на мозъци и с най-голямата беднотия в Европа! А факт е, че през днешния ден в ученическите състезания на фондация " Еврика " за Космоса, година след година, вземат участие доста деца от цяла България и демонстрират и резултати, и интерес към проучванията на Вселената.
Унизяването на българската просвета не е от през вчерашния ден, то продължава към този момент години. Ще загатна единствено, че в средата на първото десетилетие на този век, когато се възхищавахме от непознатия " милениум ", а у нас откривателите бяха докарани до просешка сопа, даже Националният фонд за научни проучвания отхвърли да финансира планове в перспективно направление като галактическите проучвания - не били приоритет за България! Какво от това, че точно галактическите проучвания раждат най-модерните технологии във всички области на актуалното ни съществуване. В България в това число. От названието на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия пък - в която се родиха популярните български галактически видеосистеми и дозиметри и която при промените стана част от Института за галактически проучвания и технологии, от 2012 година отпадна името на основателя й - акад. Димитър Мишев. Така отминава международната популярност!
Тези неща ни подсетиха завчера в Българска академия на науките - учредения преди 150 години теоретичен храм на България. Половинвековният празник от началото на галактическите проучвания у нас бе маркиран с тържествено заседание и атрактивна галерия. Непоказвани фотоси от Космоса, направени от първия ни космонавт Георги Иванов; мостри на българска галактическа апаратура; галактически храни и макет на първата в света галактическа оранжерия; скафандърът на втория ни космонавт Александър Александров са част от експонатите в изложбата. Тя ще бъде отворена за гости в постройката на Българска академия на науките до 12 ноември. В института са подели самодейност да продават по 50 лева фотосите, направени от Георги Иванов - само че единствено против ангажимент от купувачите да ги подарят на някое учебно заведение!
Нашите учени не престават да пишат актуалната история на българските галактически проучвания и технологии. България в действителност ражда гении, само че май, че не ги заслужава. И сигурно оставя на света да ги цени повече от нея.
Ген.-лейт. Георги Иванов:
Нямаше да има полет, в случай че нямаше научна стратегия за него, основана от нашите учени. Космическият полет е единствено върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и експерти, които основават и стратегиите, и приборите, и системите за проучванията. В програмата на нашия полет с Рукавишников влизаха 27 опита, плановете и апаратурите за които бяха създадени в България - като " Спектър 15 ", " Дъга ", софтуерни опити, основани у нас и признати от конструкторското бюро в Съветския съюз и от хората, които строят ракетите и корабите. След полета руснаците дадоха цели два спътника на България, които бяха наситени напълно с българска инсталация, основана от нашите учени, професори и учени - акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, Митко Гогошев, те бяха ръководители на научните стратегии. Дори единствено това потвърждава високото ниво на българската просвета, което беше оценено от сътрудниците ни в програмата " Интеркосмос ".
Проф. Цветан Дачев:
Нито ден през тези години не са спрели да летят апаратите, основани от нашия екип с проф. Йорданка Семкова. В момента най-актуален е дозиметърът " Люлин МО ", който е в орбита към Марс към този момент съвсем две години, дава чудесни данни, всеки ден се получават. Той мери дозата радиация към Марс. Лети на 400 км в кръгова орбита към планетата, направи съвсем година и половина на тази така наречен научна орбита на спътника. Проектът е интернационален, на първо място на съветския " Роскосмос " и на Европейската галактическа организация, които се кооперираха, с цел да го осъществят. Предстои второ издание на тази задача, следващата година би трябвало да бъде изведен нов сателит, който да занесе един сходен наш уред - " Люлин ML ". Той ще бъде на платформа, която ще се спусне на повърхността на Марс. И това ще е първият български уред, който ще кацне на друга планета.
Новите проекти на дозиметрите " Люлин "
" Люлин ML " ще взе участие в интернационална задача до Марс, като ще кацне на повърхността на планетата, изстрелване август 2020 година
" Люлин Акционерна фирма " ще мери дозите радиация в човекоподобен призрак " Матрьошка " (Русия), изстрелване 2022 година
" Lulin-Ten-Kоh-2 " ще взе участие в взаимен план с Япония, Холандия и Съединени американски щати, изстрелване 2022 година
" Lulin AR " ще полети на аржентинско-бразилски сателит с присъединяване и на Италия през 2022 година
" РЗД-Б3 " ще бъде изстрелян на съветския биологичен сателит " Бион-М " 2 през 2022 година
***
В развой на създаване сега в съдействие с Русия е комплекс " Люлин МКС-2 ", състоящ се от 5 блока, ще бъде доставен на Международната галактическа станция.
" Люлин Л " е предопределен за сателит към Луната, ще бъде изведен през 2024 година
" Люлин Ф 1 " ще взе участие в задачата " Фобос Грунт ", от която се чака да донесе почва от спътника на Марс Фобос, изстрелване през 2027 година
С лабораторията " Лоренс " в Бъркли - Съединени американски щати, се разисква присъединяване на инсталация вид " Люлин ", ще бъде изстреляна през 2024 година
В развой на договаряне са още три плана с Русия и един със Съединени американски щати.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ