Директорът на Института по рибни ресурси доц. д-р Елица Петрова пред „Труд“: Цаца и рапани крепят риболова по Черноморието
Все по-слаб и малък улов има този сезон по Северното Черноморие. За неприятната слука, за застрашените типове, за запасите на най-деликатесната риба потърсихме мнението на доцент Елица Петрова – новия шеф и дълготраен академик в Института по рибни запаси (ИРР), Селскостопанска академия. Тази година ИРР празнува 85-годишен празник от основаването си в най-емблематичната постройка във Варна, строена с поддръжката на цар Фердинанд и по план на видния проектант Дабко Дабков. В нея се намира и Аквариумът с богата и забавна експозиция от флората и фауната на Черно море. Институтът работи по две съществени посоки – ихтиология и хидробиология, а проучванията му са с принос за развиване на морската просвета и риболовния отрасъл, както и за дълготрайните тактики в бранша.
– Доцент Петрова, риболовците по Северното Черноморие се оплакват от неприятен сезон тази есен, че няма улов или в случай че го има, той е доста малък. Какво е мнението на учените от Института по рибни запаси?
– Не единствено в Черно море, рибните запаси понижават и в Световния океан. Основните аргументи са две – замърсяването и преуловът. С въвеждането на мощни кораби, снабдени с хладилни съоръжения през 60-70 те години, стартира изземването на огромни количества риби, което подронва запасите им. Засега единственият тип в Черно море, който към момента не е в сериозно положение, е трицоната (цаца), за разлика от останалите типове с промишлено значение – калкан, сафрид, барбун и други От последните срещи на Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море (GFCM) стана ясно, че черноморската акула, барбунът също ще са обект на профилирани наблюдения в бъдеще. В българската акватория на Черно море по-големи количества от акулата се записват в северната й част.
– Каква е картинката със запасите на най-деликатесната риба у нас – калканът?
– Институтът по рибни запаси дава отговор за събирането на данни за калкана от 2014 година, като част от националната стратегия в бранш „ Рибарство “. Изследванията се правят през пролетно-летния и есенно-зимен сезон с рибарски транспортен съд. Запасите на калкана през 2014 до 2016 година се движат сред 900 и малко над 1000 тона. Тези числа не са огромни, само че са по-високи от някои от предходните години, когато положението на популацията на калкана беше сериозно. Необходими са съответни ограничения за ръководство, свързани с възстановяване положението на този тип.
Едни от последните рекомендации на GFCM беше продължение на риболовните режими и понижаване на риболовната смъртност, очистване на противозаконния, нерегулиран и недеклариран лов на риба за бързо възобновяване на запасите. А съгласно тези рекомендации запасите ни от калкан трябват да бъдат над 2500 т, с цел да се смята, че ситуацията е положително.
За главните квотирани типове, какъвто е и калканът, рестрикциите би трябвало да се съблюдават във всичките 6 страни на Черно море, като към България и Румъния, които са страни – членки на Европейски Съюз, условията са повишени. За нас и северната ни съседка имаше споделена квота за улов от по 43,2 т на страна. На последната годишна среща на Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море с представители на Европейски Съюз е признато квотата за България и Румъния да бъде общо 114 тона за идващите две години, или тя се усили с 14 тона годишно.
– През последните години се разви рапанджийството измежду сектора, какво е ситуацията с този пришелец – хищният охлюв, в черноморската ни фауна?
– Рапаните не престават да са с икономическо значение, само че вниманието ни следва да се насочи и към запазване на черната мида, която е значима за екосистемата на Черно море. Известно е, че черната мида има висока филтрационна дарба, взе участие в самопречиствателните процеси в морето и образува характерни биотопи. Черната мида (Mytilus galloprovincialis) е главен съставен елемент в хранителния режим на рапана. Рапанът е пришелец в Черно море, само че става част от фауната през 50-те години на предишния век, а в този момент е значим индустриален запас. Намаляването на рибните ресурси заради преулова и замърсяване на морето насочват доста риболовни компании към различни запаси и изключително към улов на рапана (Rapana venosa). Ето за какво въпросът за положението на типа визира както екологията на Черноморския басейн, по този начин и ползите на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. За пръв път рапанът е открит край съветските крайбрежия през 1946 година, а по нашето крайбрежие е регистриран през 1951 година Това е тип, който доста бързо се приспособява към новата среда – първо унищожава стридените банки по съветските крайбрежия и стартира да се храни с черна мида. Следвайки храната си, се придвижва на запад. Като див звяр, който няма естествени врагове в Черно море, рапанът съществено повлия върху количествата и запаса на черна мида. Единствено ограничаване за неговото разпространяване е смяната в температурата на водата, заради което той е публикуван до дълбочина 40-45 метра. Уловът на рапани се практикува от всички Черноморски страни, като количествата са най-значителни в Турция. В България търговията с продукцията от рапани се подрежда в челото на износната листа, а сега уловът на рапани е на второ място след трицоната, към 3-4 хиляди тона годишно по публична статистика на ИАРА.
– Любопитното е, че рапанът е импортиран най-вероятно посредством баластни води от Японско море и първите предложения за изкупуване на месо от рапани през 90-те години идват от Япония?
– Да, първите предложения за експорт идват от Япония, защото там има обичаи в потреблението на рапани. Изкупуването му върви на положителни цени, към 60 цента за кг, а в действителност 5-6 броя рапани вършат кг.
– Какво демонстрират последните проучвания при запасите на рапана и биомасата на черната мида?
– Темповете на рапаноулова набъбнаха доста и се следи издребняване на рапана. Рапанът и черната мида са свързани посредством връзки хищник-жертва и салдото сред тях е доста динамичен.
През 2015-2016 година проучванията на ИРР-Варна по план, финансиран от стратегия BG02 „ Интегрирано ръководство на морските и вътрешните води “ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и на Министерство на околната среда и водите, бяха с акцент върху рапана и черната мида. Проучванията се организираха в зоните от 20 до 45 метра дълбочина от Албена до Созопол. Резултатите демонстрираха ниски количества както на черната мида, по този начин и на рапана. Популацията при рапаните се движи сред 40-50 кг на трал, като най-голямо наличие има в региона на Балчик и северно от Камчия, както и южно от нос Емине до Созопол. След 35 м, където липсват рапани, количествата на мидата се покачват и доближават до 200 – 400 кг в обособените тралове, а в мидено поле в зоната Балчик – Албена на дълбочина 45 м количествата на типа доближават към 900 кг на трал.
За пръв път се следи по този начин ясно пространствено разграничение на двата типа – мидите заемат ниша от 35 метра до 65 метра дълбочина, а рапаните са лимитирани от температурния фактор до 35 – 45 метра.
– Казвате, че рапаноуловът е повишен, което оказва въздействие на екосистемата, траленето беше неразрешено, само че в този момент не е, за какво?
– До 2012 година дънното тралиране за рапани беше неразрешено, заради отрицателните резултати върху дъното на черноморската екосистема. Ваденето на рапани се извършваше единствено от леководолази, само че след това в Закона за риболовство и аквакултури залегна опцията за икономически улов на рапани, посредством дънното тралиране с бийм-тралове (по-щадяща конструкция). Данните от последните проучвания на ИРР-Варна демонстрират съществуване на дълбоководни полета на черната мида, само че този тип е сведен по крайбрежието, където понижават и количествата на рапана – т.е в зоните на интензивно тралиране, понижават количествата и на двата типа. Мидите понижават заради липса на храна и прекалено изземване. През последните години и самите риболовци споделят, че има по-малко рапани. От 1991 година Институтът предлага разновидности за регулация, отваряне на „ прозорци “, като при привършване на запасите, зоните се редуват при непрекъснат мониторинг от специалисти. Прилагането на такива ограничения може да има дългогодишен резултат само при ефикасен надзор. Но към момента няма дефинитивно решение на въпроса за ръководството на ресурса от рапани. Необходимо е да се откри салдото сред опазването на екосистемата и поминъка на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. Важна е екологията, само че значими са и хората и техният занаят.
– Какво се случва с бялата мида – новият Клондайк, заровен на морското дъно?
– Институтът има проучвания върху бялата мида, само че за жалост са доста обратно във времето, още от 2003 година Промишлен интерес се демонстрира към три типа бели миди – бяла пясъчна Chamelea gallina, Donax trunculus и Mya arenaria, които населяват разнообразни дълбочинни местообитания. През предходните години главен интерес имаше към Chamelea gallina, а в този момент треската е за донакс – най-плитководната мида, която живее на дълбочина сред 1-3 метра от брега. През 2003 година реализирахме проучване взаимно с холандски експерти в 10 мидени залежи по Северното и Южното Черноморие. Основните количества бяха при устието на река Ропотамо, Слънчев бряг и Златни пясъци. Необходими са нови, настоящи проучвания за определяне на запаса и тяхното разпространяване с днешна дата. Поради лесното извличане, обвързвано с дребните дълбочини, тези миди са обект на нерегламентирана употреба, а все още в Закона за риболовство и аквакултури е позволен единствено водолазен прийом. Във връзка с казуса, през актуалната година ИРР-Варна предложи забранителен интервал в пика на размножаване (пролетно-летен сезон), който да бъде прибавен от ИАРА.
– Всяко лято приказваме за умрели и изхвърлени делфини, само че след сезона стопират тези мнения. Какви са трендовете?
– Уловът на делфини в Черно море е неразрешен от 60-те години на предишния век, а наблюденията демонстрират, че популацията им се усилва към сегашния миг. Причините за умрели и изхвърлени делфини, нормално регистрирани през летния сезон, могат да имат многообразен темперамент: естествена смъртност от болести, стресови обстановки или случайно усложнение в риболовни мрежи. Най-уязвими от горепосочените аргументи са новородени и подрастващи делфини. При случаи на изхвърлени делфини е наложителна бърза реакция за предпазване и аутопсия от патоанатом, с цел да се обясняват аргументите и да се води статистика, потребна за решение на проблемите.
– Тази година се навършиха 85 години от основаването на Института по рибни запаси с Аквариум – емблематична постройка за Варна. Какви нови попълнения има в него?
– Живите експонати, част от експозицията на Аквариума, са сложени в изкуствени условия за живот и са подложени на стресови обстановки. Поради тази причина попълването с нови експонати е непрекъсната грижа през цялата година. В Аквариума към Института по рибни запаси, Селскостопанска академия, е разположена експозиция от над 30 морски и речни риби, над 40 екзотични типа, както и някои други хидробионти като костенурки и тритон. От морските представители могат да се видят присъщите за Черно море – морска котка, лястовица, морски змей (най-отровната риба в Европа), скорпид, звездоброец и други От екзотичните типове забавни представители, несъмнено, са пираните. Интересна риба е полиптеруса, чиято татковина е Африка и Сенегал. Особеното при нея е, че диша и атмосферен въздух при засушаване на водоема, който населява. Новост за Аквариума е представянето на дребна сбирка от хидробионти, препарирани посредством способ, наименуван диафонизация, т.е. телата на направените по този метод обекти получават изцяло транспарантен тип с ясно разграничими по цвят хрущяли и кости.
– Ще имаме ли заместител на октоподчето Инди, което умря през 2011 година, и както стана ясно тогава, беше уплашено от фотографските светкавици?
– Това е океански тип, който изисква по-специфични условия за живот, каквито в Аквариума мъчно може да се поддържат. Надяваме се в бъдеще да създадем нужната среда и да доставим нови екзотични типове.
Нашият посетител
Доц. доктор Елица Петрова работи от 1999 година в Института по рибни запаси – Варна към Селскостопанска академия, като минава през цялата верига на кариерно развиване в региона на хидробиологията и рибарството. От 2009 година е заместител шеф на института, а от актуалната 2017 година – шеф след извоюван конкурс. Областите на теоретичен интерес, в които работи, са зообентос, биоразнообразие, динамичност на трофична база, ресурси на морски запаси със стопанско значение, морска екология.
– Доцент Петрова, риболовците по Северното Черноморие се оплакват от неприятен сезон тази есен, че няма улов или в случай че го има, той е доста малък. Какво е мнението на учените от Института по рибни запаси?
– Не единствено в Черно море, рибните запаси понижават и в Световния океан. Основните аргументи са две – замърсяването и преуловът. С въвеждането на мощни кораби, снабдени с хладилни съоръжения през 60-70 те години, стартира изземването на огромни количества риби, което подронва запасите им. Засега единственият тип в Черно море, който към момента не е в сериозно положение, е трицоната (цаца), за разлика от останалите типове с промишлено значение – калкан, сафрид, барбун и други От последните срещи на Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море (GFCM) стана ясно, че черноморската акула, барбунът също ще са обект на профилирани наблюдения в бъдеще. В българската акватория на Черно море по-големи количества от акулата се записват в северната й част.
– Каква е картинката със запасите на най-деликатесната риба у нас – калканът?
– Институтът по рибни запаси дава отговор за събирането на данни за калкана от 2014 година, като част от националната стратегия в бранш „ Рибарство “. Изследванията се правят през пролетно-летния и есенно-зимен сезон с рибарски транспортен съд. Запасите на калкана през 2014 до 2016 година се движат сред 900 и малко над 1000 тона. Тези числа не са огромни, само че са по-високи от някои от предходните години, когато положението на популацията на калкана беше сериозно. Необходими са съответни ограничения за ръководство, свързани с възстановяване положението на този тип.
Едни от последните рекомендации на GFCM беше продължение на риболовните режими и понижаване на риболовната смъртност, очистване на противозаконния, нерегулиран и недеклариран лов на риба за бързо възобновяване на запасите. А съгласно тези рекомендации запасите ни от калкан трябват да бъдат над 2500 т, с цел да се смята, че ситуацията е положително.
За главните квотирани типове, какъвто е и калканът, рестрикциите би трябвало да се съблюдават във всичките 6 страни на Черно море, като към България и Румъния, които са страни – членки на Европейски Съюз, условията са повишени. За нас и северната ни съседка имаше споделена квота за улов от по 43,2 т на страна. На последната годишна среща на Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море с представители на Европейски Съюз е признато квотата за България и Румъния да бъде общо 114 тона за идващите две години, или тя се усили с 14 тона годишно.
– През последните години се разви рапанджийството измежду сектора, какво е ситуацията с този пришелец – хищният охлюв, в черноморската ни фауна?
– Рапаните не престават да са с икономическо значение, само че вниманието ни следва да се насочи и към запазване на черната мида, която е значима за екосистемата на Черно море. Известно е, че черната мида има висока филтрационна дарба, взе участие в самопречиствателните процеси в морето и образува характерни биотопи. Черната мида (Mytilus galloprovincialis) е главен съставен елемент в хранителния режим на рапана. Рапанът е пришелец в Черно море, само че става част от фауната през 50-те години на предишния век, а в този момент е значим индустриален запас. Намаляването на рибните ресурси заради преулова и замърсяване на морето насочват доста риболовни компании към различни запаси и изключително към улов на рапана (Rapana venosa). Ето за какво въпросът за положението на типа визира както екологията на Черноморския басейн, по този начин и ползите на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. За пръв път рапанът е открит край съветските крайбрежия през 1946 година, а по нашето крайбрежие е регистриран през 1951 година Това е тип, който доста бързо се приспособява към новата среда – първо унищожава стридените банки по съветските крайбрежия и стартира да се храни с черна мида. Следвайки храната си, се придвижва на запад. Като див звяр, който няма естествени врагове в Черно море, рапанът съществено повлия върху количествата и запаса на черна мида. Единствено ограничаване за неговото разпространяване е смяната в температурата на водата, заради което той е публикуван до дълбочина 40-45 метра. Уловът на рапани се практикува от всички Черноморски страни, като количествата са най-значителни в Турция. В България търговията с продукцията от рапани се подрежда в челото на износната листа, а сега уловът на рапани е на второ място след трицоната, към 3-4 хиляди тона годишно по публична статистика на ИАРА.
– Любопитното е, че рапанът е импортиран най-вероятно посредством баластни води от Японско море и първите предложения за изкупуване на месо от рапани през 90-те години идват от Япония?
– Да, първите предложения за експорт идват от Япония, защото там има обичаи в потреблението на рапани. Изкупуването му върви на положителни цени, към 60 цента за кг, а в действителност 5-6 броя рапани вършат кг.
– Какво демонстрират последните проучвания при запасите на рапана и биомасата на черната мида?
– Темповете на рапаноулова набъбнаха доста и се следи издребняване на рапана. Рапанът и черната мида са свързани посредством връзки хищник-жертва и салдото сред тях е доста динамичен.
През 2015-2016 година проучванията на ИРР-Варна по план, финансиран от стратегия BG02 „ Интегрирано ръководство на морските и вътрешните води “ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и на Министерство на околната среда и водите, бяха с акцент върху рапана и черната мида. Проучванията се организираха в зоните от 20 до 45 метра дълбочина от Албена до Созопол. Резултатите демонстрираха ниски количества както на черната мида, по този начин и на рапана. Популацията при рапаните се движи сред 40-50 кг на трал, като най-голямо наличие има в региона на Балчик и северно от Камчия, както и южно от нос Емине до Созопол. След 35 м, където липсват рапани, количествата на мидата се покачват и доближават до 200 – 400 кг в обособените тралове, а в мидено поле в зоната Балчик – Албена на дълбочина 45 м количествата на типа доближават към 900 кг на трал.
За пръв път се следи по този начин ясно пространствено разграничение на двата типа – мидите заемат ниша от 35 метра до 65 метра дълбочина, а рапаните са лимитирани от температурния фактор до 35 – 45 метра.
– Казвате, че рапаноуловът е повишен, което оказва въздействие на екосистемата, траленето беше неразрешено, само че в този момент не е, за какво?
– До 2012 година дънното тралиране за рапани беше неразрешено, заради отрицателните резултати върху дъното на черноморската екосистема. Ваденето на рапани се извършваше единствено от леководолази, само че след това в Закона за риболовство и аквакултури залегна опцията за икономически улов на рапани, посредством дънното тралиране с бийм-тралове (по-щадяща конструкция). Данните от последните проучвания на ИРР-Варна демонстрират съществуване на дълбоководни полета на черната мида, само че този тип е сведен по крайбрежието, където понижават и количествата на рапана – т.е в зоните на интензивно тралиране, понижават количествата и на двата типа. Мидите понижават заради липса на храна и прекалено изземване. През последните години и самите риболовци споделят, че има по-малко рапани. От 1991 година Институтът предлага разновидности за регулация, отваряне на „ прозорци “, като при привършване на запасите, зоните се редуват при непрекъснат мониторинг от специалисти. Прилагането на такива ограничения може да има дългогодишен резултат само при ефикасен надзор. Но към момента няма дефинитивно решение на въпроса за ръководството на ресурса от рапани. Необходимо е да се откри салдото сред опазването на екосистемата и поминъка на крайбрежното население, ангажирано с този бизнес. Важна е екологията, само че значими са и хората и техният занаят.
– Какво се случва с бялата мида – новият Клондайк, заровен на морското дъно?
– Институтът има проучвания върху бялата мида, само че за жалост са доста обратно във времето, още от 2003 година Промишлен интерес се демонстрира към три типа бели миди – бяла пясъчна Chamelea gallina, Donax trunculus и Mya arenaria, които населяват разнообразни дълбочинни местообитания. През предходните години главен интерес имаше към Chamelea gallina, а в този момент треската е за донакс – най-плитководната мида, която живее на дълбочина сред 1-3 метра от брега. През 2003 година реализирахме проучване взаимно с холандски експерти в 10 мидени залежи по Северното и Южното Черноморие. Основните количества бяха при устието на река Ропотамо, Слънчев бряг и Златни пясъци. Необходими са нови, настоящи проучвания за определяне на запаса и тяхното разпространяване с днешна дата. Поради лесното извличане, обвързвано с дребните дълбочини, тези миди са обект на нерегламентирана употреба, а все още в Закона за риболовство и аквакултури е позволен единствено водолазен прийом. Във връзка с казуса, през актуалната година ИРР-Варна предложи забранителен интервал в пика на размножаване (пролетно-летен сезон), който да бъде прибавен от ИАРА.
– Всяко лято приказваме за умрели и изхвърлени делфини, само че след сезона стопират тези мнения. Какви са трендовете?
– Уловът на делфини в Черно море е неразрешен от 60-те години на предишния век, а наблюденията демонстрират, че популацията им се усилва към сегашния миг. Причините за умрели и изхвърлени делфини, нормално регистрирани през летния сезон, могат да имат многообразен темперамент: естествена смъртност от болести, стресови обстановки или случайно усложнение в риболовни мрежи. Най-уязвими от горепосочените аргументи са новородени и подрастващи делфини. При случаи на изхвърлени делфини е наложителна бърза реакция за предпазване и аутопсия от патоанатом, с цел да се обясняват аргументите и да се води статистика, потребна за решение на проблемите.
– Тази година се навършиха 85 години от основаването на Института по рибни запаси с Аквариум – емблематична постройка за Варна. Какви нови попълнения има в него?
– Живите експонати, част от експозицията на Аквариума, са сложени в изкуствени условия за живот и са подложени на стресови обстановки. Поради тази причина попълването с нови експонати е непрекъсната грижа през цялата година. В Аквариума към Института по рибни запаси, Селскостопанска академия, е разположена експозиция от над 30 морски и речни риби, над 40 екзотични типа, както и някои други хидробионти като костенурки и тритон. От морските представители могат да се видят присъщите за Черно море – морска котка, лястовица, морски змей (най-отровната риба в Европа), скорпид, звездоброец и други От екзотичните типове забавни представители, несъмнено, са пираните. Интересна риба е полиптеруса, чиято татковина е Африка и Сенегал. Особеното при нея е, че диша и атмосферен въздух при засушаване на водоема, който населява. Новост за Аквариума е представянето на дребна сбирка от хидробионти, препарирани посредством способ, наименуван диафонизация, т.е. телата на направените по този метод обекти получават изцяло транспарантен тип с ясно разграничими по цвят хрущяли и кости.
– Ще имаме ли заместител на октоподчето Инди, което умря през 2011 година, и както стана ясно тогава, беше уплашено от фотографските светкавици?
– Това е океански тип, който изисква по-специфични условия за живот, каквито в Аквариума мъчно може да се поддържат. Надяваме се в бъдеще да създадем нужната среда и да доставим нови екзотични типове.
Нашият посетител
Доц. доктор Елица Петрова работи от 1999 година в Института по рибни запаси – Варна към Селскостопанска академия, като минава през цялата верига на кариерно развиване в региона на хидробиологията и рибарството. От 2009 година е заместител шеф на института, а от актуалната 2017 година – шеф след извоюван конкурс. Областите на теоретичен интерес, в които работи, са зообентос, биоразнообразие, динамичност на трофична база, ресурси на морски запаси със стопанско значение, морска екология.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ