Защо граждани на ЕС са напуснали Обединеното кралство
„ Все по-малко усещах че съм добре пристигнал “ – Мартин Селейб-Кайзер, 53 година, Германия, завърнал се през 2017 година:
Семейство ни се реалокира в Обединеното кралство през есента на 2004 година Правата, свързани с поданството в Европейски Съюз, бяха главните за моето решение да приема предлагането да преподавам в Университета в Оксфорд. Въпреки това и след моя принос за висшето обучение в Обединеното кралство за повече от десетилетие, аз все по-малко се усещах добре пристигнал, изключително след политическото говорене през последните години за „ печалбарския туризъм “. Решението на английския електорат да гласоподава за Брекзит беше крайната точка за взимане на нашето решение да напуснем.
Много скоро продължих професионалния си живот в Германия, в един от водещите университети. Университетът в Тюбинген беше повече от привлекателен, че ме назначи, само че и назначи и двама други члена от моя екип от Оксфорд, и двамата жители на Европейски Съюз. Тук продължаваме работата си по обществените права на жителите на Европейски Съюз.
„ Не ми харесваше вероятността да очаквам часове, с цел да пресека границата “ – Уна, Ирландия, завърнала се през 2016 година:
След като учех и работех в Националната Здравна Система (НЗС), се върнах вкъщи. Истинският претекст за моя ход беше закупуването на мой дом. През времето, до момента в който обмислях преместването си, се случиха стачката на младите лекари, Брекзит, увеличението на антиевропейските настроения и хроничното и незадоволително финансиране на НЗС. Окончателният подтик за моето решение бе коментарът на Държавен секретар по опазването на здравето, който индиректно внуши, че европейските лекари към този момент няма да бъдат добре пристигнали в НЗС. И, несъмнено, вероятността да очаквам часове наред, с цел да мина границата.
Ирландската здравна работа не е без своите проблеми, само че положителното качество на публичното опазване на здравето си остава същото. Данъкът тук е малко по-висок, само че въпреки всичко това е моята заплата. Обучението, което получавам в определената от мен компетентност, е по-добро от това, което ми се предлага в Обединеното кралство. Все отново хубаво е да си вкъщи.
„ Почувствах Брекзит като солидна храчка в лицето “ – 25-годишният Кшищоф, Полша, завърнал се през 2017 година:
Работих като авиационен инженер във Англия, само че в последна сметка имаше прекомерно доста агитация против поляците, а Брекзит беше солидна храчка в лицето на всички, които не са британци. Срамота е, че след 10 години живот в страната, която смятах, за мой дом, толкоз брутално бях помолен да се махна. Англия се съсредочи във собствното си развиване, само че държавното управление, вместо да образова хората за изгодите от миграцията, както за тях, по този начин и за мигрантите, реши да ни употребява като изкупителни жертви, с цел да покрие тяхната непросветеност.
Полша, несъмнено е доста по-добре, от времето, когато я напуснах като младеж преди 10 години, и по тази причина взех решение да се опитвам тук. Климатът е по-добър, остават ми повече пари след разноските и в действителност мога да си разреша да си закупя къща. Най-важното от всичко е това, че никой няма да ми каже „ да се прибера “. Какво не ви харесва от това?
„ Обединеното кралство се е отклонило от отношението си към не-англичаните “ – Ролф, Холандия, в развой на завръщане:
Живея в Обединеното кралство повече от 50 години и съм погнусен от метода, по който Англия усеща, че би трябвало да обърне нещата в Обединеното кралство. Правителството подведе жителите си, като се концентрира единствено върху парите, които ще останат в страната, за метода, по който Англия може да управлява имиграцията, когато напуснем Европейски Съюз. Невъзможно е да се направи директно съпоставяне сред двете страни, само че за времето на моето престояване в Обединеното кралство аз усещам, че страната е трансформирала отношението си към тези, които не са англичани.
„ Мога да възнамерявам живота си като човек, а не като хазартен чип “: Мигел Лопес, 24 година, Португалия, завърнал се през 2017 година:
След Брекзит се почувствах доста нежелателен. Виждах неща, като да вземем за пример земевладелци, да отхвърлят да дават аренда на жители на Европейски Съюз, картите за непрекъснато престояване, които след Брекзит нямаха никакво значение, възприятието, че съм излишен, ме накараха да се реша да напусна. Реалните заплати спаднаха, изключително за хората, които би трябвало да изпращат пари в чужбина, с цел да заплащат разноските си в родината си. Не си коства да се отдалечавате от околните си откакто в подмяна получавате ненавист и невисок стандарт на живот.
Понастоящем пребивавам с по-малко пари в джоба си, само че най-сетне мога да възнамерявам живота си и да знам какво стои пред мен като човек, а не да бъда хазартен чип. Имах сътрудник, когато бях в Обединеното кралство, който за жалост не беше в положение да се върне с мен, само че той разбра аргументите за решението ми. След като се върнах, най-сетне още веднъж открих себе си. Никога няма да се върна в Обединеното кралство, в случай че нещата не се трансформират коренно и тя стана страната, която в миналото беше.
(С дребни съкращения от „ Гардиън “)
Не мога да виждам хората в очите
Разказ на Кет, Швеция, преместила се в Италия
Имаше доста фактори, които ни накараха да напуснем: замърсяването, метода, по който британската учебна система си стои във викторианските времена. След това пристигна Брекзит. И това обърна всичко с главата надолу. Вече не можех да виждам хората в очите. Дори и тези, които гласоподаваха, останаха безучастни. Не си позволихме да се ядосваме. Италия може да има доста проблеми, само че италианците са по-добри и малко по-ясни. Живеем в къща, която купихме за по-малко от цената на едно легло в Лондон. Заобиколени от зелени и невероятни гледки, разполагаме с басейн и 1000 маслинови дръвчета. Искаме да живеем по друг метод и да се опитаме да дадем на децата си една по – друга вероятност за живота.
Семейство ни се реалокира в Обединеното кралство през есента на 2004 година Правата, свързани с поданството в Европейски Съюз, бяха главните за моето решение да приема предлагането да преподавам в Университета в Оксфорд. Въпреки това и след моя принос за висшето обучение в Обединеното кралство за повече от десетилетие, аз все по-малко се усещах добре пристигнал, изключително след политическото говорене през последните години за „ печалбарския туризъм “. Решението на английския електорат да гласоподава за Брекзит беше крайната точка за взимане на нашето решение да напуснем.
Много скоро продължих професионалния си живот в Германия, в един от водещите университети. Университетът в Тюбинген беше повече от привлекателен, че ме назначи, само че и назначи и двама други члена от моя екип от Оксфорд, и двамата жители на Европейски Съюз. Тук продължаваме работата си по обществените права на жителите на Европейски Съюз.
„ Не ми харесваше вероятността да очаквам часове, с цел да пресека границата “ – Уна, Ирландия, завърнала се през 2016 година:
След като учех и работех в Националната Здравна Система (НЗС), се върнах вкъщи. Истинският претекст за моя ход беше закупуването на мой дом. През времето, до момента в който обмислях преместването си, се случиха стачката на младите лекари, Брекзит, увеличението на антиевропейските настроения и хроничното и незадоволително финансиране на НЗС. Окончателният подтик за моето решение бе коментарът на Държавен секретар по опазването на здравето, който индиректно внуши, че европейските лекари към този момент няма да бъдат добре пристигнали в НЗС. И, несъмнено, вероятността да очаквам часове наред, с цел да мина границата.
Ирландската здравна работа не е без своите проблеми, само че положителното качество на публичното опазване на здравето си остава същото. Данъкът тук е малко по-висок, само че въпреки всичко това е моята заплата. Обучението, което получавам в определената от мен компетентност, е по-добро от това, което ми се предлага в Обединеното кралство. Все отново хубаво е да си вкъщи.
„ Почувствах Брекзит като солидна храчка в лицето “ – 25-годишният Кшищоф, Полша, завърнал се през 2017 година:
Работих като авиационен инженер във Англия, само че в последна сметка имаше прекомерно доста агитация против поляците, а Брекзит беше солидна храчка в лицето на всички, които не са британци. Срамота е, че след 10 години живот в страната, която смятах, за мой дом, толкоз брутално бях помолен да се махна. Англия се съсредочи във собствното си развиване, само че държавното управление, вместо да образова хората за изгодите от миграцията, както за тях, по този начин и за мигрантите, реши да ни употребява като изкупителни жертви, с цел да покрие тяхната непросветеност.
Полша, несъмнено е доста по-добре, от времето, когато я напуснах като младеж преди 10 години, и по тази причина взех решение да се опитвам тук. Климатът е по-добър, остават ми повече пари след разноските и в действителност мога да си разреша да си закупя къща. Най-важното от всичко е това, че никой няма да ми каже „ да се прибера “. Какво не ви харесва от това?
„ Обединеното кралство се е отклонило от отношението си към не-англичаните “ – Ролф, Холандия, в развой на завръщане:
Живея в Обединеното кралство повече от 50 години и съм погнусен от метода, по който Англия усеща, че би трябвало да обърне нещата в Обединеното кралство. Правителството подведе жителите си, като се концентрира единствено върху парите, които ще останат в страната, за метода, по който Англия може да управлява имиграцията, когато напуснем Европейски Съюз. Невъзможно е да се направи директно съпоставяне сред двете страни, само че за времето на моето престояване в Обединеното кралство аз усещам, че страната е трансформирала отношението си към тези, които не са англичани.
„ Мога да възнамерявам живота си като човек, а не като хазартен чип “: Мигел Лопес, 24 година, Португалия, завърнал се през 2017 година:
След Брекзит се почувствах доста нежелателен. Виждах неща, като да вземем за пример земевладелци, да отхвърлят да дават аренда на жители на Европейски Съюз, картите за непрекъснато престояване, които след Брекзит нямаха никакво значение, възприятието, че съм излишен, ме накараха да се реша да напусна. Реалните заплати спаднаха, изключително за хората, които би трябвало да изпращат пари в чужбина, с цел да заплащат разноските си в родината си. Не си коства да се отдалечавате от околните си откакто в подмяна получавате ненавист и невисок стандарт на живот.
Понастоящем пребивавам с по-малко пари в джоба си, само че най-сетне мога да възнамерявам живота си и да знам какво стои пред мен като човек, а не да бъда хазартен чип. Имах сътрудник, когато бях в Обединеното кралство, който за жалост не беше в положение да се върне с мен, само че той разбра аргументите за решението ми. След като се върнах, най-сетне още веднъж открих себе си. Никога няма да се върна в Обединеното кралство, в случай че нещата не се трансформират коренно и тя стана страната, която в миналото беше.
(С дребни съкращения от „ Гардиън “)
Не мога да виждам хората в очите
Разказ на Кет, Швеция, преместила се в Италия
Имаше доста фактори, които ни накараха да напуснем: замърсяването, метода, по който британската учебна система си стои във викторианските времена. След това пристигна Брекзит. И това обърна всичко с главата надолу. Вече не можех да виждам хората в очите. Дори и тези, които гласоподаваха, останаха безучастни. Не си позволихме да се ядосваме. Италия може да има доста проблеми, само че италианците са по-добри и малко по-ясни. Живеем в къща, която купихме за по-малко от цената на едно легло в Лондон. Заобиколени от зелени и невероятни гледки, разполагаме с басейн и 1000 маслинови дръвчета. Искаме да живеем по друг метод и да се опитаме да дадем на децата си една по – друга вероятност за живота.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ