Откъс от "Джакомо Казанова. Соната за разбити сърца" на Матео Струкул
Врубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Джакомо Казанова. Соната за разрушени сърца ", с създател Матео Струкул, възложен от Издателство " Ера ".
Венеция, 1755 година Крехкото равновесие, на което Републиката се крепи – все по-близо до крах, рискува да рухне. Сред каналите, потопени в мъгла и патрицианските дворци с ослепителна хубост, Венеция от XVIII век в никакъв случай не е била толкоз съблазнителна и безмилостна.
Матео Струкул майсторски сплотява приключенския роман с любовните интриги посредством вълнуващо преплитане на историческа меродавност и въображение и основава изключителна атмосфера, богато подплатена с емблематични за времето персони.
Джакомо Казанова преди малко се е завърнал в града, а графиня декор Щайнберг му насочва смело предизвикателство: в случай че успее да съблазни дъщерята на един от най-влиятелните хора в града, тогава самата графиня ще бъде негова. Казанова приема, уверен в триумфа си с очарователната Франческа Еридзо.
След поредност от злокобни измами и интриги Джакомо заподозира, че събитията са плод на демоничен скрит план и той е единствено пешка в комплицирана игра сред шпиони на Венеция и Австрийската империя.
Дали най-прочутият ухажор ще реализира задачата си, или този път ще падне в личната си мрежа...?
" Джакомо Казанова.
Соната за разрушени сърца " ни потапя в живота на един от най-харизматичните персонажи за всички времена, очаровал целия свят. Помни се най-много като авантюрист и класическа икона на прелъстител и либертарианец. В книгата на Матео Струкул обаче откриваме още доста други негови качества, или както самият създател споделя: " Моят Казанова се ражда от желанието да възстановя целостта на тази персона, една от най-интересните, съществували в международен мащаб.
Животът му не е бил безпроблемен, само че все пак той е бил странник, поддръжник на изкуствата, правист, бунтовник, сръчен фехтовчик, надарен цигулар, уважавал е обичаи и нрави, разнообразни от неговите. Разбира се, бил е прелъстител. Но това е единствено един аспект от личността му. "
Матео Струкул е известен италиански публицист, лекар по Европейско договорно право и притежател на голям брой влиятелни литературни награди. През 2017 година печели премията " Банкарела " за книгата си " Медичите: една династия на власт ", първата от тетралогия исторически романи, която оглавява класациите в Италия, Германия и Испания.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Джакомо Казанова. Соната за разрушени сърца " на Матео Струкул
Графинята
– Изчакайте тук – пошепна му Гретхен, намигайки със сивите си очи, в които проблясваха сребристи влакна. – Графинята ще пристигна скоро.
Джакомо кимна ухилен: момичето му харесваше, а мистериозната обстановка – още повече. Приятно му беше пътуването по каналите: светлините на залеза багреха с цветовете на дъгата небесносинята вода в лагуната, пред очите му се разстилаше великолепието на Канал Гранде и изключително го очароваше прелестната компания.
Гретхен го предложения във превъзходен салон – библиотека, както допусна: върху полиците от мрачно дърво бяха подредени книги с красиво завършени позлатени гръбчета, влиятелните издания и най-много заглавията подчертаваха положителните четива, подбрани от домакинята.
Погледът му бе притеглен от високия таван и стенописите в помещението. Прозорци с полукръгли арки и цветни витражи красяха постройката. Светлината от свещите в полилеите хвърляше кървави отражения.
Докато чакаше, Джакомо блуждаеше с взор по книжните редици на библиотеката и се опитваше да разчете имената: Волтер, Лорънс Стърн, Омир, Александър Поуп, следвани от Карло Голдони, Уилям Шекспир, Антон Улрих декор Брауншвайг... Накрая видя приказно издание на " Пътешествията на Гъливер " от Джонатан Суифт.
Взе книгата и се разположи в близкото плюшено кресло. Разлисти я, като се възхищаваше на елегантния шрифт, на скъпата хартия, на изящната подвързия.
Той обичаше литературата и предчувстваше същата пристрастеност у графинята, щом притежаваше толкоз богата и разнообразна сбирка от книги. Този факт незабавно я направи привлекателна в неговите очи и щом я зърна да влиза, разпозна у нея огромна и прелъстителна душа.
У Маргарете декор Щайнберг нямаше нищо прикрито: хубостта ѝ беше достоверна и в това време особена. Джакомо долови магнетизма на изразителните ѝ, очарователни черти, като че ли волята на тази жена беше способна да привърже към себе си всеки мъж, като трансформира желанието му в обсесия, удоволствието в възторг, съперничеството в предизвикателство.
Беше красива и в това време рискова. В зелените ѝ очи искряха неочаквани мълнии, дългите руси коси падаха на меки талази, цялостните устни бяха със съвършена форма... всичко у нея беше квинтесенция на сексапил, даже такава детайлност като прасковената бенка над горната джука.
Ала макар чара си тя будеше безпокойствие. Може би светлината на очите, които се плъзгаха, бързи и непредвидими, подсказвайки темперамент, изкован от скъпа сплав на непреклонност и сила.
– И по този начин, вие сте Джакомо Казанова... Гласът ѝ беше пресипнал и бездънен.
– Ваш прислужник – беше сбитият отговор, съпроводен с едвам осезаем грациозен реверанс.
Маргарете го проучваше с взор, като че ли искаше да се увери, че мъжът против нея е на висотата на славата, която го предшестваше.
– Добре, господин Казанова, признавам, че това, което виждам, ми харесва доста. Освен това сте съумели да създадете персонаж, който надминава тази обещаваща визия. Авантюрист, прелъстител, фехтовач, просветен и даже алхимик, в случай че са ме уведомили вярно.
– Заслужавам даже шпионска мрежа, по този начин ли? – усмихна се Джакомо.
По лицето на Маргарете мина сянка от удовлетворение.
– Не сте ли вие самият разузнавач в услуга най-вероятно на империята, към която числя се? Какво е нужно на един разузнавач, освен това кадърен, в случай че не сюжет от погледи и полугласни думи, произнесени от други шпиони? Може би ще ми кажете, че не съм права?
За момент Джакомо се изненада, само че възприятието изчезна толкоз бързо, колкото се бе появило. Тази жена, както наподобява, знаеше за него доста повече, в сравнение с той бе научил за нея. А то бе малко или нищо. Каза си, че би трябвало да я почита, в случай че не и да се бои от нея, другояче рискува да допусне най-голямата неточност в живота си. Тя освен го очакваше, напряко беше пратила да го доведат. И то в точния миг.
Не му се удаваше да разбере накъде води тази покана и след първичното любознание стартира да изпитва възходящо неспокойствие.
Графинята носеше доста елегантна рокля в перленосиво. Прекрасен рубин грееше върху великодушното ѝ деколте и хвърляше кървави отражения, а обиците, също рубинени, излъчваха нападателна, съвсем хищническа хубост.
(...)
– Господин Казанова, ще бъда къса. Вашата известност, заслужена или не, е солидна и в непрестанен напредък, тъй като, в случай че задачата на това, което се приказва за вас, е истината, имам намерение да ви насочва предизвикателство.
– Предизвикателство? – попита Джакомо. – Признавам, че сходна вероятност ме забавлява... само че в случай че мога да попитам, за какво би трябвало да го приема?
Графинята направи пауза, преди да отговори. Погледна го отдолу под дългите мигли и сподели нещо, което доста му хареса:
– По най-простата причина: тъй като няма да можете да устоите.
Казанова беше откровено слисан. Сякаш тази жена го познаваше до дъното на душата. Този факт го забавляваше и удивяваше по едно и също време. За него веселба и сърпрайз бяха скъпа примес.
– Е, добре, кажете ми тогава защо става дума, с цел да видя дали имате право или не.
Графинята единствено това чакаше. Но не бързаше, като специалист по усложнение на ориси, помълча няколко секунди. И за най-глупавия мъж би било ясно, че нейната подготвеност в областта на договорите и договарянията не знае граници и провали. При цялостно ценене на отсрещната страна.
Казанова не се притесняваше от това. Приемаше с отворени прегръдки живота подобен, какъвто пристигна: това беше неговото победно оръжие. Лекомислието се четеше в погледа му и му придаваше нещо магично. С него той щеше да посрещне предизвикването.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (932)
Венеция, 1755 година Крехкото равновесие, на което Републиката се крепи – все по-близо до крах, рискува да рухне. Сред каналите, потопени в мъгла и патрицианските дворци с ослепителна хубост, Венеция от XVIII век в никакъв случай не е била толкоз съблазнителна и безмилостна.
Матео Струкул майсторски сплотява приключенския роман с любовните интриги посредством вълнуващо преплитане на историческа меродавност и въображение и основава изключителна атмосфера, богато подплатена с емблематични за времето персони.
Джакомо Казанова преди малко се е завърнал в града, а графиня декор Щайнберг му насочва смело предизвикателство: в случай че успее да съблазни дъщерята на един от най-влиятелните хора в града, тогава самата графиня ще бъде негова. Казанова приема, уверен в триумфа си с очарователната Франческа Еридзо.
След поредност от злокобни измами и интриги Джакомо заподозира, че събитията са плод на демоничен скрит план и той е единствено пешка в комплицирана игра сред шпиони на Венеция и Австрийската империя.
Дали най-прочутият ухажор ще реализира задачата си, или този път ще падне в личната си мрежа...?
" Джакомо Казанова.
Соната за разрушени сърца " ни потапя в живота на един от най-харизматичните персонажи за всички времена, очаровал целия свят. Помни се най-много като авантюрист и класическа икона на прелъстител и либертарианец. В книгата на Матео Струкул обаче откриваме още доста други негови качества, или както самият създател споделя: " Моят Казанова се ражда от желанието да възстановя целостта на тази персона, една от най-интересните, съществували в международен мащаб.
Животът му не е бил безпроблемен, само че все пак той е бил странник, поддръжник на изкуствата, правист, бунтовник, сръчен фехтовчик, надарен цигулар, уважавал е обичаи и нрави, разнообразни от неговите. Разбира се, бил е прелъстител. Но това е единствено един аспект от личността му. "
Матео Струкул е известен италиански публицист, лекар по Европейско договорно право и притежател на голям брой влиятелни литературни награди. През 2017 година печели премията " Банкарела " за книгата си " Медичите: една династия на власт ", първата от тетралогия исторически романи, която оглавява класациите в Италия, Германия и Испания.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Джакомо Казанова. Соната за разрушени сърца " на Матео Струкул
Графинята
– Изчакайте тук – пошепна му Гретхен, намигайки със сивите си очи, в които проблясваха сребристи влакна. – Графинята ще пристигна скоро.
Джакомо кимна ухилен: момичето му харесваше, а мистериозната обстановка – още повече. Приятно му беше пътуването по каналите: светлините на залеза багреха с цветовете на дъгата небесносинята вода в лагуната, пред очите му се разстилаше великолепието на Канал Гранде и изключително го очароваше прелестната компания.
Гретхен го предложения във превъзходен салон – библиотека, както допусна: върху полиците от мрачно дърво бяха подредени книги с красиво завършени позлатени гръбчета, влиятелните издания и най-много заглавията подчертаваха положителните четива, подбрани от домакинята.
Погледът му бе притеглен от високия таван и стенописите в помещението. Прозорци с полукръгли арки и цветни витражи красяха постройката. Светлината от свещите в полилеите хвърляше кървави отражения.
Докато чакаше, Джакомо блуждаеше с взор по книжните редици на библиотеката и се опитваше да разчете имената: Волтер, Лорънс Стърн, Омир, Александър Поуп, следвани от Карло Голдони, Уилям Шекспир, Антон Улрих декор Брауншвайг... Накрая видя приказно издание на " Пътешествията на Гъливер " от Джонатан Суифт.
Взе книгата и се разположи в близкото плюшено кресло. Разлисти я, като се възхищаваше на елегантния шрифт, на скъпата хартия, на изящната подвързия.
Той обичаше литературата и предчувстваше същата пристрастеност у графинята, щом притежаваше толкоз богата и разнообразна сбирка от книги. Този факт незабавно я направи привлекателна в неговите очи и щом я зърна да влиза, разпозна у нея огромна и прелъстителна душа.
У Маргарете декор Щайнберг нямаше нищо прикрито: хубостта ѝ беше достоверна и в това време особена. Джакомо долови магнетизма на изразителните ѝ, очарователни черти, като че ли волята на тази жена беше способна да привърже към себе си всеки мъж, като трансформира желанието му в обсесия, удоволствието в възторг, съперничеството в предизвикателство.
Беше красива и в това време рискова. В зелените ѝ очи искряха неочаквани мълнии, дългите руси коси падаха на меки талази, цялостните устни бяха със съвършена форма... всичко у нея беше квинтесенция на сексапил, даже такава детайлност като прасковената бенка над горната джука.
Ала макар чара си тя будеше безпокойствие. Може би светлината на очите, които се плъзгаха, бързи и непредвидими, подсказвайки темперамент, изкован от скъпа сплав на непреклонност и сила.
– И по този начин, вие сте Джакомо Казанова... Гласът ѝ беше пресипнал и бездънен.
– Ваш прислужник – беше сбитият отговор, съпроводен с едвам осезаем грациозен реверанс.
Маргарете го проучваше с взор, като че ли искаше да се увери, че мъжът против нея е на висотата на славата, която го предшестваше.
– Добре, господин Казанова, признавам, че това, което виждам, ми харесва доста. Освен това сте съумели да създадете персонаж, който надминава тази обещаваща визия. Авантюрист, прелъстител, фехтовач, просветен и даже алхимик, в случай че са ме уведомили вярно.
– Заслужавам даже шпионска мрежа, по този начин ли? – усмихна се Джакомо.
По лицето на Маргарете мина сянка от удовлетворение.
– Не сте ли вие самият разузнавач в услуга най-вероятно на империята, към която числя се? Какво е нужно на един разузнавач, освен това кадърен, в случай че не сюжет от погледи и полугласни думи, произнесени от други шпиони? Може би ще ми кажете, че не съм права?
За момент Джакомо се изненада, само че възприятието изчезна толкоз бързо, колкото се бе появило. Тази жена, както наподобява, знаеше за него доста повече, в сравнение с той бе научил за нея. А то бе малко или нищо. Каза си, че би трябвало да я почита, в случай че не и да се бои от нея, другояче рискува да допусне най-голямата неточност в живота си. Тя освен го очакваше, напряко беше пратила да го доведат. И то в точния миг.
Не му се удаваше да разбере накъде води тази покана и след първичното любознание стартира да изпитва възходящо неспокойствие.
Графинята носеше доста елегантна рокля в перленосиво. Прекрасен рубин грееше върху великодушното ѝ деколте и хвърляше кървави отражения, а обиците, също рубинени, излъчваха нападателна, съвсем хищническа хубост.
(...)
– Господин Казанова, ще бъда къса. Вашата известност, заслужена или не, е солидна и в непрестанен напредък, тъй като, в случай че задачата на това, което се приказва за вас, е истината, имам намерение да ви насочва предизвикателство.
– Предизвикателство? – попита Джакомо. – Признавам, че сходна вероятност ме забавлява... само че в случай че мога да попитам, за какво би трябвало да го приема?
Графинята направи пауза, преди да отговори. Погледна го отдолу под дългите мигли и сподели нещо, което доста му хареса:
– По най-простата причина: тъй като няма да можете да устоите.
Казанова беше откровено слисан. Сякаш тази жена го познаваше до дъното на душата. Този факт го забавляваше и удивяваше по едно и също време. За него веселба и сърпрайз бяха скъпа примес.
– Е, добре, кажете ми тогава защо става дума, с цел да видя дали имате право или не.
Графинята единствено това чакаше. Но не бързаше, като специалист по усложнение на ориси, помълча няколко секунди. И за най-глупавия мъж би било ясно, че нейната подготвеност в областта на договорите и договарянията не знае граници и провали. При цялостно ценене на отсрещната страна.
Казанова не се притесняваше от това. Приемаше с отворени прегръдки живота подобен, какъвто пристигна: това беше неговото победно оръжие. Лекомислието се четеше в погледа му и му придаваше нещо магично. С него той щеше да посрещне предизвикването.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (932)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ