Господинов: Често е обидно да се живее в България
" Времеубежище ", най-новата творба на Георги Господинов, появила се през пандемията, за първи път има премиера „ онлайн “ - в афиша на „ Аполония “. Писан в последните няколко години, романът улавя тревогата и предчувствието за стихия, които витаят във въздуха. Той е за това по какъв начин се живее в изострен недостиг на бъдеще, смесвайки ирония и носталгия, история и подигравка. Ето какво показа Георги Господинов по bTV преди срещата си с публиката в Созопол.
„ На всеки 6-7 години става обидно да се живее в България. А може би от самото начало нещо не се е случвало, както би трябвало – и казусът за това е в самите нас. Ако у всеки има всекидневна опозиция, няма да се стигне до това, до което се е стигнало – нещата да се вземат решение единствено с крясъци. Периодично се разсънваме като след призрачен сън - спиш, спиш и внезапно скачаш, тъй като повече не можеш да понесеш кошмара. А това е печален знак. И този път ще се събудим - само че да не позволяваме още веднъж да заспим.
Подкрепям младежите в митинга, макар че нито една гражданска война не е положително време за живеене. Но въпреки всичко има нещо доста хубаво и ново – младите желаят да живеят тук. Има един страховит апел: „ Искам да желая да пребивавам тук “, а това е друго от „ Искам да пребивавам тук “. Самият аз - където и да съм по света, постоянно се връщам, тъй като работя с този език и описвам нашите истории – на моето потомство, на поколението на родителите ми, на поколението на децата ни. Затова желая да пребивавам и работя тук - в случай че може. А в случай че не може, ще би трябвало да го създадем по този начин, че да може. Дори не поради нас, а поради тези, които идват след нас. Това е смисълът на този митинг, макар че не одобрявам експанзията. Съпротивата от време на време би трябвало да мине по дълги и негероически линии “.
Припомняме, че " Времеубежище " изследва по какъв начин реагираме на чувството, че светът внезапно се е сменил и нищо не е като преди. Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на предишното? Можем ли сами да избираме своето минало, персонално и това на страната, в която живеем? Какво става, когато вирусът на предишното ни връхлети и по какъв начин излизаме от това. Георги Господинов като че ли е предусетил това, което единствено допреди месеци беше немислимо.
„ На всеки 6-7 години става обидно да се живее в България. А може би от самото начало нещо не се е случвало, както би трябвало – и казусът за това е в самите нас. Ако у всеки има всекидневна опозиция, няма да се стигне до това, до което се е стигнало – нещата да се вземат решение единствено с крясъци. Периодично се разсънваме като след призрачен сън - спиш, спиш и внезапно скачаш, тъй като повече не можеш да понесеш кошмара. А това е печален знак. И този път ще се събудим - само че да не позволяваме още веднъж да заспим.
Подкрепям младежите в митинга, макар че нито една гражданска война не е положително време за живеене. Но въпреки всичко има нещо доста хубаво и ново – младите желаят да живеят тук. Има един страховит апел: „ Искам да желая да пребивавам тук “, а това е друго от „ Искам да пребивавам тук “. Самият аз - където и да съм по света, постоянно се връщам, тъй като работя с този език и описвам нашите истории – на моето потомство, на поколението на родителите ми, на поколението на децата ни. Затова желая да пребивавам и работя тук - в случай че може. А в случай че не може, ще би трябвало да го създадем по този начин, че да може. Дори не поради нас, а поради тези, които идват след нас. Това е смисълът на този митинг, макар че не одобрявам експанзията. Съпротивата от време на време би трябвало да мине по дълги и негероически линии “.
Припомняме, че " Времеубежище " изследва по какъв начин реагираме на чувството, че светът внезапно се е сменил и нищо не е като преди. Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на предишното? Можем ли сами да избираме своето минало, персонално и това на страната, в която живеем? Какво става, когато вирусът на предишното ни връхлети и по какъв начин излизаме от това. Георги Господинов като че ли е предусетил това, което единствено допреди месеци беше немислимо.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ