Времето е съвсем Никулденско – време за риба. Ама не

Времето е напълно Никулденско – време за риба. Ама не тъй като тия дни е Никулден, такова си е в последно време – най-малкото от три години насам. Поне съгласно „ какъв брой пъти, какъв брой пъти… “ ни пускат кукичката да (им) гласуваме, но без никаква примамка на нея. Което си е преливане от пусто в празно – нищо не се трансформира, даже и политпартийното ловене на риба в мътна вода, то си е все по този начин сполучливо за разлика от резултатността на изборите.

Но като въпреки всичко е празник, като на празник да е – на богато! И ей го, на – дори рибата ще ни е безвъзмездна. Освен безвъзмездна, ще е и на стомах – кой колкото си налови. Първо в София, несъмнено, след това може и по други места. Е не тъкмо в този момент, само че за все за някой различен Никулден ще тази дори не промоция, а напряко безплатно, чист бакшиш, даже без да се полза с налог.

Офертата – същинска златна рибка, изплува в края на миналата седмица. Засега от устата на министъра на околната среда Юлиан Попов. Но казана дума – хвърлен камък, който цамбурна право в Перловската, че е и във Владайската – двете най-големи реки на столичани. Които естествено се вливат в национално най-дългата ни река Искър, която пък право в Дунава. И ей го на, този магически бонус (даже и без донос), ще зареди даже и Черно море.

За какво става дума ли? Ами за зарибяване! Цял министър безусловно зариби софиянци, може и гостуващи, с цел да работят в столицата, да вадят тиганите, нищо че рибата даже не е в реката. Понеже се обмисляло такова грандиозно разчистване на софийските реки, че даже да е допустимо и тяхното зарибяване.

Зарибяването обаче ще е за шарани – пардон, с шарани. На въпрос на каква тъкмо риба ще се даде софийско жителство в локалните реки, министърът отговори: „ Е, с такава риба, която е по-непретенциозна. Да речем шарани и сходни, някакви шаранови риби “.

Чудесно, то тя и златната рибка е от семейство шаранови, тъй че като я хванем в „ канала “ на Орлов мост (Перловската река) или на Лъвов мост (Владайската река), завчас може като предпочитание да й поръчаме да се трансформира в сьомга. Също по този начин посредством развъждането на шарани, може пък и по-чуваеми пред Господ да станем. Все отново един от най-известните му светци – Свети Николай, който честваме точно на Никулден, таман шарана е възвисил. Според нашенските митове в дъното на лодката на риболовец се отворила дупка, която светията затворил с шаран. И оттогава се счита, че шаранът е жертвена риба.

Някак си нещата напълно се завириха и зарибиха. Всичкото това вкупом доста, но доста мяза на настоящата политпартийна конюнктура. От три години лодката на страната ни все се клати – избори по два-три пъти годишно, служебни държавни управления едно след друго, едва-едва се добрахме до постоянна власт. Ама пък тя (не)редовна в действителност – хем се върти щото е ротационна, хем свят ни се извива и от непрестанните кавги във властовата коалиция, която е (не)коалиция. И през цялото това време така наречен гласоподаватели, също така и данъкоплатци – другояче чиста проба шарани запушват дъното, което всички политпартийци, всякаквите властимащи в това време не стопират да копаят.

Ей ги и сегашните, дето са се сглобили да ръководят. Непрестанно си клатят общата де факто, че и де юре лодка. Ама не слизат от лодката, щото компилацията от шарани и лапни шарани във тип на гласоподаватели, отново същите щели да натоварят в нея. Е по този начин е – други няма!

Затова очевидно е и тази концепция да се развъждат колкото се може повече шарани посредством зарибяване на де що мочур има. Та да има задоволително за задръстване на дупките в страната ни – вид пробито корито. От което „ капитаните “ при всяко поглъщане не последни остават, а първи се избавят дружно с плъховете, та да има кой отново да плава към (не)избори. Все в същото тресавище, но то шаранът си е отговорен откакто е в действителност и блатна риба, няма искания къде ще го развъждат.