Сергей Станишев в статия за "Обзървър": Време е левите да спасят Европа. Отново
" Време е левите да спасят Европа. Отново ". Така президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев е озаглавил своя публикация, оповестена във авторитетното европейско издание " Обзървър " малко повече от месец преди изборите за Европейски парламент.
Ето какво написа той:
Преди по-малко от един човешки живот Старият континент бе в руини. Войната беше опустошила ориси, бъдеще, доверие - сред хора и страни. Стотици милиони бяха без дом, а десетки милиони се оказаха бежанци. Цивилизацията изглеждаше на ръба на силите си.
Точно тогава, след две опустошени от войни генерации, Европа избра да направи нещо изцяло друго. Да гледа напред, да се сплоти в името на мира. Веднъж постигнала мир, тя продължи да се развива по посоката на взаимна помощ и благополучие на всички страни-членки на Европейски Съюз. Заживяхме в Обединена Европа - сигурен, комфортен и ярък дом за нейните жители.
Обединена Европа е, уверен съм, освен върховото достижение на модерния свят. Тя е и най-красивият негов план.
Ние, левите и прогресивни сили, бяхме в авангарда на тези, които градиха обединена Европа в следвоенните десетилетия. Неслучайно историците формулираха концепцията за " социалдемократическия консенсус ". Ние постигнахме този консенсус - " златните десетилетия " на Европа - стъпвайки върху нашите базисни полезности, дефинирани още от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.
Известно време десницата беше сътрудник в градежа на общия ни дом, само че в последните десетилетия тя обърна тотално метода си. От началото на икономическата рецесия през 2008 до през днешния ден, Европа обезпокоена от опцията за нов финансов колапс, последователно мина в ръцете на десните партии. И това се оказа съдбовно.
Подмяната на полезностите
Десницата подмени Свободата с подчинението на индивида на " условията на пазара ". Според десницата, не стопанската система съществува, с цел да обслужва индивида, а тъкмо противоположното - индивидът съществува, с цел да обслужва стопанската система. От потребен инструмент за постигането на добър живот, пазарът бе трансфорат в стопанин на индивида. Категорично отхвърляме да приемем превръщането на свободните хора в обслужващ личен състав на този пазар. За нас точно индивидът, свободният и достойният жител, е в центъра на плана " Обединена Европа ". Това състояние е залегнало даже в Лисабонския контракт, само че ръководещата десница комфортно го не помни.
Десницата подмени Равенството с възобновяване на феодални по същността си връзки на неравноправие. Разликата в приходите е нечувана, най-малко от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, тъй като им е дадена опцията да не заплащат налози въобще, криейки се зад офшорни компании. Разликите във връзка с властта заплашват да стигнат до средновековни мащаби. Докато " върховете " концентрират от ден на ден власт - и все по-успешно се измъкват от контрола на жителите, " низините " губят и власт, и права. Именно усещайки заплахата да бъдат върнати към статута на крепостни селяни, в последните години европейските жители непрекъснато излизат на митинги против ръководещите елити.
Десницата изтръгна Братството от сърцето на европейската концепция. А точно възприятието за приятелство породи политиките на взаимност, довели до това благоденствие на жителите на Европа, което беше пречупено от десните политики на стягане на коланите. Докато обаче жителите чинно затягаха, свръх-богатите напълно развързаха своите.
Изоставянето на базисните полезности на обединена Европа стартира да лишава на европейците това, което към този момент имаха. Нашият общ дом стартира да става все по-несигурен, по-студен и по-мрачен. Под диктата на ръководещата десница изгубихме Социална Европа. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, огромните компании и парите, и изгубиха доверието на европейците. Европа забуксува на разнообразни скорости, без хоризонт и без водачество.
Точно в този миг, в който Европа беше отслабена от вътрешната страна, я заляха рецесиите: мигрантски талази, неравноправие, промени в климата, тероризъм и принуждение. Отслабени, ние не можахме да реагираме сполучливо на тези рецесии. Загърбили наследството на създателите на Европейски Съюз, вместо да се обединим в обща визия за по-добро бъдеще, допуснахме разделяне, взаимни обвинявания, крамоли и възходящо съмнение посред ни. Доминиращият пазарен нарцисизъм прерасна в обществен и в народен нарцисизъм. Катастрофата " Брекзит " е единствено най-явният признак на това положение.
Жертването на базисни полезности в името на настоящи облаги внезапно изостри спешните феномени. Подчинението на цялото публично развиване на " условията на пазарите " закономерно докара до невиждана от генерации финансова и дългова рецесия. Обществата ни към момента заплащат обществената й цена, а по всичко проличава, че се задава и последваща.
Задълбочаването на обществената бездна
Световната банка неотдавна разгласи, че пропастта сред небогати и богати в Европейски Съюз е повишена за 15 години с над 70 %: 10 % от най-бедните жители на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати. Тези неравенства породиха митинги и стачки в целия Европейски Съюз. От Брюксел до София настояванията на работещите са едни и същи: почтено възнаграждение за заслужен труд, равни права, по-високи пенсии, вероятности за младите.
Докато ръководещата десница безпомощно наблюдаваше разгръщащите се спешни феномени, из Европа започнаха да бродят, за пръв път от генерации, мрачните пророци на омразата - крайните реакционери, националисти и ксенофоби. Само за няколко години фашизоидният език, със съответстващите му хрумвания, излезе от маргиналните уеб сайтове и се настани на огромната сцена на политиката. Омразата към другия стартира да се опакована като израз на национално достолепие.
Това сме го виждали и знаем до какво ще докара: ежедневно принуждение и, в последна сметка, антисемитизъм. В последните месеци, в някои европейски страни приближихме тази последна спирка.
Имам достойнството да числя се към европейска нация, която по време на Втората международна война избави евреите на своя територия от кървавите нокти на нацизма. Спаси ги всичките, 50 000 човешки същества. Ние, левите и прогресивни сили, няма да допуснем още веднъж някоя националност, някоя група, да има потребност от избавяне.
В същото време, ръководещата десница влезе в рисков флирт точно с пророците на омразата. Вместо да стъпи върху базисните полезности и по този начин да откри силата да реши заливащите ни рецесии, ръководещата десница реши да избавя себе си. За да остане в ръководството на Европа, десницата прегърна национализма и се пробва да легитимира цяла плеяда от крайни реакционери, националисти и ксенофоби. Развързана, легитимирана и позиционирана, крайната десница към този момент се прицелва в сърцето на европейската концепция. Вместо общ дом, националистите оферират разпадането на обединена Европа на национални страни, гледащи се отдолу под вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи.
Мисията на левицата в Европа
Точно както след Втората международна война, задачата на европейската левица е да не допусне разделяне и съсипия, а да избави европейското бъдеще.
Ние, социалистите, прогресивните и леви сили изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да спрем разпада и да стартираме възобновяване. Ние сме от онази страна на барикадата, където е концепцията за Европа, където са фантазиите и правата на жителите й, справедливостта, солидарността и вярата. От другата страна са тези, които работят за разрастване на националния и съсловен нарцисизъм, на разделянето и популизма, на страха и обречеността.
Такъв е залогът на идните избори. Това ги прави същински съдбовни за всички нас. Няма да допуснем да се случи необятно рекламираният иден успех на национализма. Ще се борим за възобновяване на Европа и още веднъж ще назоваваме нещата със личните им имена. Експлоатацията ще назоваваме употреба, войнолюбието - войнолюбие, омразата - ненавист, бедността - беднотия, безаконието - безвластие.
Европейският съюз не може да има бъдеще, в което се отнася към жителите като към досадни молители; заменя свободи в името на недоказана сигурност; подменя демокрацията и върховенството на закона поради политическа стабилност; третира опазването на здравето като стока, а не като главно право; вижда кохезионните фондове като вложения за огромни компании; съди жителите въз основата на това какъв брой имат, а не какво вършат.
Затова сме уверени, че възобновяване на европейския план наложително би трябвало да съдържа Нов обществен контракт за Европа - лява политическата платформа, която ще преобрази континента след изборите през месец май. Този нов контракт е методът да изградим отначало нашия общ дом на основата на Свободата, Равенството и Братството.
Европа или ще е прогресивна, единна и солидарна, или няма да я бъде въобще. На върха на копието този път е оцеляването на този хубав план и запазването на човешкото достолепие, свободата и обществените права на всеки един от нас.
Ето какво написа той:
Преди по-малко от един човешки живот Старият континент бе в руини. Войната беше опустошила ориси, бъдеще, доверие - сред хора и страни. Стотици милиони бяха без дом, а десетки милиони се оказаха бежанци. Цивилизацията изглеждаше на ръба на силите си.
Точно тогава, след две опустошени от войни генерации, Европа избра да направи нещо изцяло друго. Да гледа напред, да се сплоти в името на мира. Веднъж постигнала мир, тя продължи да се развива по посоката на взаимна помощ и благополучие на всички страни-членки на Европейски Съюз. Заживяхме в Обединена Европа - сигурен, комфортен и ярък дом за нейните жители.
Обединена Европа е, уверен съм, освен върховото достижение на модерния свят. Тя е и най-красивият негов план.
Ние, левите и прогресивни сили, бяхме в авангарда на тези, които градиха обединена Европа в следвоенните десетилетия. Неслучайно историците формулираха концепцията за " социалдемократическия консенсус ". Ние постигнахме този консенсус - " златните десетилетия " на Европа - стъпвайки върху нашите базисни полезности, дефинирани още от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.
Известно време десницата беше сътрудник в градежа на общия ни дом, само че в последните десетилетия тя обърна тотално метода си. От началото на икономическата рецесия през 2008 до през днешния ден, Европа обезпокоена от опцията за нов финансов колапс, последователно мина в ръцете на десните партии. И това се оказа съдбовно.
Подмяната на полезностите
Десницата подмени Свободата с подчинението на индивида на " условията на пазара ". Според десницата, не стопанската система съществува, с цел да обслужва индивида, а тъкмо противоположното - индивидът съществува, с цел да обслужва стопанската система. От потребен инструмент за постигането на добър живот, пазарът бе трансфорат в стопанин на индивида. Категорично отхвърляме да приемем превръщането на свободните хора в обслужващ личен състав на този пазар. За нас точно индивидът, свободният и достойният жител, е в центъра на плана " Обединена Европа ". Това състояние е залегнало даже в Лисабонския контракт, само че ръководещата десница комфортно го не помни.
Десницата подмени Равенството с възобновяване на феодални по същността си връзки на неравноправие. Разликата в приходите е нечувана, най-малко от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, тъй като им е дадена опцията да не заплащат налози въобще, криейки се зад офшорни компании. Разликите във връзка с властта заплашват да стигнат до средновековни мащаби. Докато " върховете " концентрират от ден на ден власт - и все по-успешно се измъкват от контрола на жителите, " низините " губят и власт, и права. Именно усещайки заплахата да бъдат върнати към статута на крепостни селяни, в последните години европейските жители непрекъснато излизат на митинги против ръководещите елити.
Десницата изтръгна Братството от сърцето на европейската концепция. А точно възприятието за приятелство породи политиките на взаимност, довели до това благоденствие на жителите на Европа, което беше пречупено от десните политики на стягане на коланите. Докато обаче жителите чинно затягаха, свръх-богатите напълно развързаха своите.
Изоставянето на базисните полезности на обединена Европа стартира да лишава на европейците това, което към този момент имаха. Нашият общ дом стартира да става все по-несигурен, по-студен и по-мрачен. Под диктата на ръководещата десница изгубихме Социална Европа. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, огромните компании и парите, и изгубиха доверието на европейците. Европа забуксува на разнообразни скорости, без хоризонт и без водачество.
Точно в този миг, в който Европа беше отслабена от вътрешната страна, я заляха рецесиите: мигрантски талази, неравноправие, промени в климата, тероризъм и принуждение. Отслабени, ние не можахме да реагираме сполучливо на тези рецесии. Загърбили наследството на създателите на Европейски Съюз, вместо да се обединим в обща визия за по-добро бъдеще, допуснахме разделяне, взаимни обвинявания, крамоли и възходящо съмнение посред ни. Доминиращият пазарен нарцисизъм прерасна в обществен и в народен нарцисизъм. Катастрофата " Брекзит " е единствено най-явният признак на това положение.
Жертването на базисни полезности в името на настоящи облаги внезапно изостри спешните феномени. Подчинението на цялото публично развиване на " условията на пазарите " закономерно докара до невиждана от генерации финансова и дългова рецесия. Обществата ни към момента заплащат обществената й цена, а по всичко проличава, че се задава и последваща.
Задълбочаването на обществената бездна
Световната банка неотдавна разгласи, че пропастта сред небогати и богати в Европейски Съюз е повишена за 15 години с над 70 %: 10 % от най-бедните жители на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати. Тези неравенства породиха митинги и стачки в целия Европейски Съюз. От Брюксел до София настояванията на работещите са едни и същи: почтено възнаграждение за заслужен труд, равни права, по-високи пенсии, вероятности за младите.
Докато ръководещата десница безпомощно наблюдаваше разгръщащите се спешни феномени, из Европа започнаха да бродят, за пръв път от генерации, мрачните пророци на омразата - крайните реакционери, националисти и ксенофоби. Само за няколко години фашизоидният език, със съответстващите му хрумвания, излезе от маргиналните уеб сайтове и се настани на огромната сцена на политиката. Омразата към другия стартира да се опакована като израз на национално достолепие.
Това сме го виждали и знаем до какво ще докара: ежедневно принуждение и, в последна сметка, антисемитизъм. В последните месеци, в някои европейски страни приближихме тази последна спирка.
Имам достойнството да числя се към европейска нация, която по време на Втората международна война избави евреите на своя територия от кървавите нокти на нацизма. Спаси ги всичките, 50 000 човешки същества. Ние, левите и прогресивни сили, няма да допуснем още веднъж някоя националност, някоя група, да има потребност от избавяне.
В същото време, ръководещата десница влезе в рисков флирт точно с пророците на омразата. Вместо да стъпи върху базисните полезности и по този начин да откри силата да реши заливащите ни рецесии, ръководещата десница реши да избавя себе си. За да остане в ръководството на Европа, десницата прегърна национализма и се пробва да легитимира цяла плеяда от крайни реакционери, националисти и ксенофоби. Развързана, легитимирана и позиционирана, крайната десница към този момент се прицелва в сърцето на европейската концепция. Вместо общ дом, националистите оферират разпадането на обединена Европа на национални страни, гледащи се отдолу под вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи.
Мисията на левицата в Европа
Точно както след Втората международна война, задачата на европейската левица е да не допусне разделяне и съсипия, а да избави европейското бъдеще.
Ние, социалистите, прогресивните и леви сили изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да спрем разпада и да стартираме възобновяване. Ние сме от онази страна на барикадата, където е концепцията за Европа, където са фантазиите и правата на жителите й, справедливостта, солидарността и вярата. От другата страна са тези, които работят за разрастване на националния и съсловен нарцисизъм, на разделянето и популизма, на страха и обречеността.
Такъв е залогът на идните избори. Това ги прави същински съдбовни за всички нас. Няма да допуснем да се случи необятно рекламираният иден успех на национализма. Ще се борим за възобновяване на Европа и още веднъж ще назоваваме нещата със личните им имена. Експлоатацията ще назоваваме употреба, войнолюбието - войнолюбие, омразата - ненавист, бедността - беднотия, безаконието - безвластие.
Европейският съюз не може да има бъдеще, в което се отнася към жителите като към досадни молители; заменя свободи в името на недоказана сигурност; подменя демокрацията и върховенството на закона поради политическа стабилност; третира опазването на здравето като стока, а не като главно право; вижда кохезионните фондове като вложения за огромни компании; съди жителите въз основата на това какъв брой имат, а не какво вършат.
Затова сме уверени, че възобновяване на европейския план наложително би трябвало да съдържа Нов обществен контракт за Европа - лява политическата платформа, която ще преобрази континента след изборите през месец май. Този нов контракт е методът да изградим отначало нашия общ дом на основата на Свободата, Равенството и Братството.
Европа или ще е прогресивна, единна и солидарна, или няма да я бъде въобще. На върха на копието този път е оцеляването на този хубав план и запазването на човешкото достолепие, свободата и обществените права на всеки един от нас.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ